РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 918 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“
ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез пълномощника си
ю.к. А. е предявил обективи кумулативно съединени искове против Д.Ц.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че е
подал заявление по чл.410 от ГПК, като в негова полза била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявил иска.Сочи, че обстоятелствата,
въз основа на които била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан договор
за кредит № 316706 от 06.11.2015 г. между „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на
кредитор и С., в качеството на кредитополучател, който бил сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата
на електронен документ и отношението било реализирано при спазване изискванията
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за
електронния документ и електронния подпис и Закона за електронната търговия.
Сочи, че действията по отпускане на заема, били описани в Общите условия,
уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди, че съгласно
договора ответникът е декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
както и Общите условия. Сочи, че със сключване на договора за кредит,
кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на
кредитодателя, както и с общите условия, неразделна част от договора. Твърди,
че съгласно сключения договор за кредит на ответника бил отпуснат заем в размер
на 600.00 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихвата, представляваща
печалба на кредитора в размер на 138.00 лева, за срок от 360 дни и краен срок
до 31.10.2016 г. Сочи, че с цел повишаване кредитоспособността си „Ф.Б.“ ЕООД е
предложил на ответника обезпечение, предоставено от Гарант – „Ф.Б.“ ЕООД, като
на 06.11.2015 г. между гаранта и ответника бил сключен договор за гаранция №
316706, съгласно който, гарантът се задължавал в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на ответника, като се задължил солидарно
с него. Сочи, че съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение
задълженията на кредитополучателят, кредитора имал право да предяви претенциите
си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от ответника. Твърди, че съгласно общите условия по
договора за гаранция, ответникът се задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер, определен в договора за гаранция, която
била в размер на 462 лева. Излага доводи, че ответникът не е изпълнил
договорното си задължение да върне отпуснатият му кредит, поради което
кредиторът е поискал изпълнение от гаранта, който е погасил дължимата сума в
пълен размер към кредитора, с което е встъпило в правата на кредитора. Твърди,
че на основание чл.10, т.1-т.8 от Общите условия на ответника била начислена и
административна такса за събиране на вземането, поради просрочие от ответника в
размер на 100.00 лева.
Излага доводи, че на 01.12.2017
г. бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и приложение Г от 01.12.2017 г. между ищеца и „Ф.
Б.“ ЕООД, по силата на който процесното вземане било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че ответникът не е
извършвал плащания по договора за кредит, поради което дължал на ищеца сума в
общ размер на 1330.53 лева, от които главница в размер на 600 лева, договорна
лихва в размер на 138.00 лева за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.,
административна такса за събиране на вземането в размер на 100.00 лева, такса
за гаранция в размер на 462.00 лева, мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 30.53 лева за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество по договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г. във връзка с
договор за гаранция от 06.11.2015 г. сумата в размер на 600.00 лева – главница,
сумата от 138.00 лева – договорна лихва за периода от 06.12.2015 г. до
31.10.2016 г.; сумата от 100.00 лева – административна такса за събиране на
вземането, сумата от 462.00 лева такса за гаранция, сумата от 30.53 лева –
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.11.2016 г. до
17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят направените по заповедното и исковото производство разноски.
С молба от 12.10.2018 г.ищецът
е заявил, че оттегля претенцията си за мораторна лихва в
размер на 30.53 лева.
В срока за отговор, ответника Д.Ц.С. чрез
назначения му особен представител – адв. В.Б. е подал отговор на исковата
молба, в който са релевирани възражения за недопустимост на иска, поради
непредставяне на доказателства към исковата молба за сключен договор за кредит
между „Ф.Б.“ ЕООД и ответника и за сключен договор между ответника и „Фератум
Банк“ ЕООД, за който се твърди, че е погасило процесната сума, както и няма
доказателства, че „Ф.Б.“ ООД, в качеството на гарант по договора за кредит е
заплатил задължението на ответника, както и липса на доказателства за неговото
уведомяване за изпълнението на дълга от негова страна, поради което е поискал
от съда да прекрати производството по делото.
В отговора са оспорени
предявените искове по основание и размер, като е поискано от съда да ги
отхвърли изцяло. Заявено е становище, че ищеца и ответника не са в облигационни
отношения, тъй като до знанието на ответника не е достигнала информация за
цесията преди подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди, че между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД не са
налице валидно сключени онлайн договор за кредит, както и няма доказателства
ответникът да е усвоил сумата по кредита. Моли съда да отхвърли предявения иск
изцяло, като неоснователен и недоказан.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява.
В
съдебно заседание ответника – Д.Ц.С. се представлява от назначения му особен представител – адв. В.Б.,
която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се спори между страните, че на 29.05.2019 г. ищецът "А.з.к.н.п.з."
ООД е подал до Районен съд-Радомир заявление с искане за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Д.Ц.С. за
дължими суми по договор за гаранция между “Ф. Б.” ООД и Д.Ц.С. от 06.12.2015 г.
във връзка с договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 594/2018 г. на РдРС, по което в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 521 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2018 г. против длъжника и настоящ
ответник, с която е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата от 600.00
лева – главница, представляваща задължение по договор за гаранция от 06.11.2015
г. във връзка с договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г., сумата в размер на
138.00 лева – договорна лихва за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.;
сумата от 100.00 лева – такси; сумата от 462.00 лева – гаранция по кредитна
сделка; сумата от 30.53 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до
17.05.218г., законната лихва от подаване на заявлението в съда - 29.05.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, които вземания са цедирани с
подписан на 01.12.2017 г. договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2012 г. на
ищеца. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът е дал указания по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си, като иска е предявен в указания на страната срок.
От приетия и приложен по делото
договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017 г. се установява, че ,,Ф. Б.” ЕООД като
продавач и ищеца като купувач са се съгласили, продавачът да прехвърля на
купувача всички кредитни отписвания, колективно посочени като ,,П.”. В
съответствие с уговореното в чл.3.2 от договора по делото е представено
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и
пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера – ищец, да
уведоми от негово име всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания с
процесния договор за цесия и Приложение Г, което е неразделна част от него. В
качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил уведомление,
адресирано до ответника, в което изрично е отразено, че задължението му по
процесния договор е изкупено от ищеца, поради което от момента на уведомяването
той е неговият нов кредитор. Доказателства за връчване на същото преди
образуване на настоящото производство не са представени от ищеца, но препис от
него е връчен на назначения особен представител на ответника, ведно с
останалите книжа към исковата молба.
По делото е представен и приет е договор за потребителски кредит № 316706/06.11.2015 г., по силата на който "Ф.Б." ЕООД е предоставил кредит в размер на 600 лева на Д.Ц.С., при договорена лихва в размер на 138.00 лева и ГПР в размер на 49.11 %, като кредитът е следвало да бъде погаси на 12 вноски всяка по 61.50 лева, при първа падежна дата на 06.12.2015 г. Договорът е подписан за кредитополучател с идентификационен номер 1862. Приложени са и договор за гаранция и Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/, влизащи в сила на 01.06.2015 г. Прието е потвърждение от трето неучастващо по делото лице- "Ф.Б." ЕООД, относно изплащане на задълженията на ответника по договор за кредит № ./06.11.2015 г. от страна на поръчителя "Ф.Б." ЕООД.
По делото е изслушана и приета
съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., от
заключението на която се установява, че процесните суми не са платени и няма
извършени плащания от кредитополучателя по процесния договор за кредит. Вещото
лице е посочило размерът на всяко задължение по договора, които са както
следва: неплатена главница в размер на 600.00 лева; неплатена гаранция по
договор за гаранция от 06.11.2015 г. в размер на 462.00 лева; възнаградителна
лихва по договор за кредит в размер на 138.00 лева за периода от 06.12.2015 г.
до 31.10.2016 г. включително; административна такса за събиране на вземането в
размер на 100.00 лева, и мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 29.05.2018
г. в размер на 29.50 лева, и общ размер на дълга от 1329.50 лева.
С молба от 12.10.2018 г.ищецът е
заявил, че оттегля претенцията си за мораторна лихва в размер на 30.53 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца
към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано
лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена
на длъжника - ответник по иска при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и имаща за
предмет посочени в заповедта за изпълнение суми.
Предмет
на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване дължимостта
им на посочените от ищеца основания.
Във връзка
с изложените фактически твърдения ищецът следваше пълно и главно да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което същият има
качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, както и че
ответникът е задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, че е налице договор
за цесия между ищеца и встъпилият в правата на удовлетворения кредитор, за
който договор ответникът е надлежно уведомен.
По делото е приложен договор за потребителски кредит № 316706/06.11.2015 г. , със страни "Ф.Б." ЕООД и Д.Ц.С., подчинен на разпоредбите на ЗПФУР.
Легалната
дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
дадена в чл.6, ал.1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В
разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че
доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като
доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето,
което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните
изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал.3 на същия текст преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
По
делото е представена извадка в табличен вид (л.6), от която е видно, че на
06.11.2015 г. ответникът е отправил запитване за сключване на договор под
формата на заявка. Включена е информация за заявителя, като са посочени
неговите три имена, пол, ЕГН, номер на лична карта, дата на нейното издаване и
адрес, които кореспондират с индивидуализацията на ответника по настоящия
правен спор. Посочена е дата на превод към клиента, която съвпада с тази на
подаване на заявката, а именно 11.06.2015 г., размер на отпуснатия кредит,
лихвата по него, както и срока на връщане. Въпреки това, няма категорични
доказателства относно подписването на приложения договор за кредит от страна на
ответника. В коментираната по-горе информация не е посочен идентификационния
номер на кредитополучателя, който да го идентифицира по начин, посочен в
договора (т.9 и 10 от договора за кредит) и да се счита като знак за
авторството на изпратените съобщения, както и да се счита за саморъчно
подписани от ответника изявления и да
има силата на саморъчен подпис. В договора срещу кредитополучател стоят
цифровите означения: 1862, но такъв идентификационен код в приложената
информация няма.
Имайки
предвид горните съждения и направеното оспорване от страна на ответника досежно
постигнато съгласие между страните за сключване на договора за потребителски
кредит, съдът намира, че ищецът не доказа пълно и главно наличието на
облигационни правоотношения между ответника и "Ф.Б." ЕООД.
На
следващо място, дори да се приеме, че има сключен договор за потребителски
кредит между страните, иска се явява неоснователен и на друго основание. Ищецът
заявява активната си процесуална легитимация, като се позовава на договор за
придобиване - покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити, сключен между него и "Фератум Банк" ЕООД. Сочи, че вземането
срещу ответника е включено в Приложение Г- неразделна част от договора за
цесия, както и надлежно уведомяване на длъжника за цесията. Дори да приеме, че
представената извадка с имена, ЕГН на ответника, дата на договор и дължима сума
е част от цитираното Приложение Г, няма доказателства, които да установят
качеството на кредитор на цедента спрямо задълженията по договора за потребителски
кредит на ответника. Твърди се, че между кредитополучателя и "Фератум
Банк" ЕООД е сключен договор за гаранция от 06.11.2015 г., по силата на
който гаранта "Ф.Б." ЕООД се задължава в полза на кредитора да
гарантира изпълнение на задълженията на кредитополучателя, като се задължава
солидарно с последния. Сочи се още, че при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя кредиторът има право да предяви претенциите си директно към
гаранта, без да е поискал предварително удовлетворяването им от
кредитополучателя. За поръчителството дадено под формата на гаранция се иска
заплащане на такса от 462.00 лева. Също така се твърди, че гарантът е изпълнил
задълженията на кредитополучателя, поради което е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор, респ. станал е кредитор по вземането. Ищецът не
установи пълно и главно изложените фактически твърдения. Приложения по делото
договор за гаранция не се установи да е подписан от ответника и същият не носи
негов подпис. В тази връзка са и възраженията на особения представител. В
договора срещу В договора срещу подпис на клиента е посочен код 1862, но не се
установи това е кодът, с който ответникът се идентифицира. В тази връзка
представеният договор не обвързва ответника, доколкото не е подписан от него.
Приетото потвърждение, изходящо от "Ф.Б." ЕООД, в което се прави
изявление досежно качеството на поръчител на "Ф.Б." ЕООД спрямо
задълженията по договора за кредит на ответника, както и пълното погасяване от
негова страна на тези задължения, с което последния е встъпил в правата на
кредитора, само по себе си не доказва наличието на договорни отношения между
ответника и "Ф.Б." ЕООД. Съдът не кредитира това доказателство, което
освен изложеното по-горе, не доказва кога и какви задължения са погасени по
договора за потребителски кредит. При липсата на доказателства за сключен
договор за поръчителство, гарантът не би могъл да реализира права по чл.143,
ал.1 от ЗЗД срещу длъжника.
По
делото не се представиха и никакви доказателства за получаване от ответника на
парични средства по обсъждания договор за кредит. Следва да се отбележи, че не
се установи „Ф. Б.“ ЕООД да е изпълнил чужди задължения, за което да поел да
отговоря.
Горното
води до извода, че цедентът по договора за цесия, на който основава активната
си процесуална легитимация ищецът в настоящото производство, е продал вземане,
за което не се доказва да е съществувало в неговия патримониум. Анализът на
представените доказателства води до категоричния извод за неоснователност и недоказаност
на претенциите на изложените по-горе основания. Ищецът не доказа качеството си
на кредитор, основанието и размера на претенциите си, поради което иска за
установяване на дължимост на сумите от 600.00 лева – главница, сумата от 138.00 лева – договорна
лихва за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.; сумата от 100.00 лева –
административна такса за събиране на вземането, сумата от 462.00 лева такса за
гаранция, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането е
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Досежно предявеният иск за
установяване дължимост на сумата от 30.53 лева, представляваща мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г., тъй
като с молба от 12.10.2018 г. ищецът е заявил, че оттегля същия, с което съдът
е десезиран от неговото разглеждане, като производството по делото в тази му
част следва да бъде прекратено, а издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение, в тази и част следва да бъде обезсилена.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените искове от „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.против Д.Ц.С. с ЕГН ********** ***, че дължи
на ищцовото дружество сумата в размер на 600.00 лева, представляваща главница
по договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г., сключен между Д.Ц.С. и „Ф.Б.“
ЕООД, сумата от 138.00 лева – договорна лихва за периода от 06.12.2015 г. до
31.10.2016 г.; сумата от 100.00 лева – административна такса за събиране на
вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания се твърди, че са заплатени от „Фератум Банк“ ЕООД в
качеството му на гарант по договор за гаранция от 06.11.2015 г. и впоследствие
прехвърлени на цесионера “Агенция за контрол на просрочените задълженията”
ЕООД, и за които вземания е издадена заповед № 521 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2018 г. по ч. гр. д. № 594 по описа за
2018 г. на РдРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения
иск от „А.з.к.н.п.з.“
ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.против Д.Ц.С. с ЕГН ********** ***, че дължи
на ищцовото дружество сумата в размер на 462.00 лева - такса за гаранция по
договор за гаранция № 222631 от 06.11.2015 г., сключен между Д.Ц.С. и цедента „Ф. Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания се твърди, че са
прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочените вземания” ООД, и за които
вземания е издадена заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 29.05.2018 г. по ч. гр. д. № 594 по описа за 2018 г. на РдРС.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК производството по гр.д. № 918 по
описа на РдРС за 2018 г., в частта, в която „А.з.к.н.п.з.“
ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.е предявил иск против
Д.Ц.С. с ЕГН ********** ***, с искане
да бъде признато за установено, че Д.Ц.С.
дължи на ищеца
сумата от 30.53 лева – мораторна лихва върху непогасената главница от 600.00
лева за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г. по договор за кредит № 316706
от 06.11.2015 г., сключен между Д.Ц.С. и „Ф.Б.“ ЕООД, за която е издадена
заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
29.05.2018 г. по ч. гр. д. № 594 по описа за 2018 г. на РдРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 521 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2018 г. по ч. гр. д. № 594 по
описа за 2018 г. на РдРС, в частта, в която „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.е предявил иск против
Д.Ц.С. с ЕГН ********** ***, с искане
да бъде признато за установено, че Д.Ц.С.
дължи на ищеца
сумата от 30.53 лева – мораторна лихва върху непогасената главница от 600.00
лева за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г. по договор за кредит № 316706
от 06.11.2015 г., сключен между Д.Ц.С. и „Ф.Б.“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
вярно с оригинала,
СЕКРЕТАР:/И.С./