№ 19526
гр. ., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110171408 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД.
Образувано е по предявен от К. Х. Р. срещу П. на Р. Б. осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане
на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – дълбоки негативни емоционални преживявания,
унижения, притеснения, тревожност и несигурност, вследствие от
незаконосъобразно наказателно производство – образуване и водене на
досъдебно производство и повдигане на обвинение в извършване на
престъпление, по отношение на което ищецът е оправдан с влязла в сила
оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.12.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът К. Х. Р. твърди, че с постановление от 13.12.2011 г. за
привличане на обвиняем е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № ЗМ ./2011 г. по описа на СДВР, пр. преписка № ./2011 г. по
описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за
това, че на 30.05.2011 г. около 20:30 часа в град ., ул. „.“ пред № 26, чрез
нанасяне на множество удари по главата и тялото, е причинил средна телесна
повреда на Е. Л. П., изразяваща се в лека контузия на главния мозък с
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и контузия с
1
охлузване в областта на долната устна и тилната област на главата, и
охлузвания на лявата подбедрица и левия външен глезен, които травматични
увреждания в съвкупност реализират медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Поддържа, че с
постановление на прокурор от СРП от 13.12.2011 г. е бил задържан под стража
за срок до 72 часа, като впоследствие му е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и задържането му е продължило до 13.03.2012 г.,
когато горната мярка е била изменена в парична гаранция в размер на 1 000
лева и ищецът е бил освободен от следствения арест. Твърди се, че по внесен
обвинителен акт в СРС е образувано НОХД № .1/2014 г. по описа на СРС, 2
състав, като първоначално съдебното производство е било прекратено и
делото върнато на СРП, след което отново му е било предявено постановление
за привличане на обвиняем от 13.10.2014 г. за извършено престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК и делото отново е било внесено в съда с
обвинителен акт. Сочи, че с присъда от 30.09.2019 г. е бил признат за невинен
и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че по протест на
прокурора, делото е било изпратено на въззивния съд, където с Решение №
./17.08.2021 г. по ВНОХД № ./2020 г. по описа на СГС, III-и въззивен състав,
първоинстанционната присъда е била потвърдена, като е влязла в законна сила
на 17.08.2021 г. Излага твърдения, че продължителността на проведеното
срещу него наказателно преследване от 10 години и тежестта на
поддържаното от П. обвинение срещу него за тежко престъпление по см. на
чл. 93, т. 7 НК са предизвикали хроничен стрес и страх от несправедливо
осъждане, непрестанно чувство за уронено добро име в обществото и
злепоставяне сред близки, семейство и приятели. Посочва, че за определен
период от време – 13.12.2011 г. – 13.03.2012 г. е понесъл най-тежката мярка за
неотклонение, което е засилило тревогата и отчаянието му, като към момента
на повдигане на обвинението е бил на 28 години, в най - активния период на
живота си. Излага твърдения, че незаконно повдигнатото обвинение и
несигурността в продължение на 10 години относно изхода на делото са
създали и поддържали в ищеца безпокойствие и притеснение, като същият бил
поставен в сериозно затруднение за намиране на работа, въпреки положените
усилия за това, вследствие от което Р. изпаднал в тежко емоционално и
финансово състояние. Изтъква, че с негово участие са проведени множество
процесуално и съдебно - следствени действия, като в хода на
първоинстанционното производство са проведени 25 заседания, на които
ищецът се е явил лично, което е създало за него допълнителни трудности и
неудобства. Сочи, че от момента на повдигане на процесното обвинение
срещу него животът му е бил променен, като въпреки постановената
оправдателна присъда, същият не може да възстанови предишния си начин на
живот и доброто отношение на хората към него. Поддържа, че вследствие от
2
незаконно повдигнатото обвинение срещу е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални
преживявания, унижения, притеснения, тревожност и несигурност. С тези
съображения ищецът отправя искане за присъждане на сумата от 15000 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2021 г.
(три години преди постъпване на исковата молба в съда) до окончателното
плащане.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната
страна П. на Р. Б., чрез прокурор от С. р. п., оспорва предявеният иск с
твърдения за нередовност на исковата молба, предвид изложени твърдения
относно продължителността на производството над разумния срок, касаещи
претенция по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС. По същество намира претенцията за
доказана по основание, предвид постановената оправдателна присъда срещу
ищеца, влязла в законна сила. Навежда довод относно липсата на
доказателства за претърпени от ищеца морални вреди, които да са пряка и
непосредствена последица именно от незаконното обвинение за извършване
на престъпление от общ характер. Посочва се, че дори в процесния период да
са търпени вреди, то последните не са резултат единствено от актове и
действия на П., предвид взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Оспорва като недоказани твърденията за влошено
психическо състояние и преживян непрекъснат стрес и страх. Намира, че
липсват доказателства за извършени спрямо ищеца действия от органи на П. в
хода на наказателното производство извън правнорегламентираните. От
ответната страна не е разпространявана официално информация относно
воденото производство срещу ищеца. Не е доказано по какъв начин
обвинението се е отразило на доброто име на ищеца. Оспорва се
претендирания от ищеца размер на обезщетението като завишен и
прекомерен. В тази връзка се сочи, че досъдебното производство е
приключило в относително разумен срок, като съдебната фаза е продължила
седем години, което не е по вина на П., доколкото ръководно-решаващата роля
в тази фаза на процеса е на друг правен субект. Сочи се, че от значение е и
обстоятелството, че ищецът е оправдан от първоинстанционния съд, като сама
по себе си оправдателната присъда компенсира до известна степен
претърпените страдания. Ето защо е налице по-ниска степен на увреждане,
която не обосновава присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца
изключително завишен размер. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане на
обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
3
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4
ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление.
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение е
обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). спрямо него да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер –
съгласно смисъла на „повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2).
същият да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила
оправдателна присъда; 3). да е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди; 4). между незаконното действие на правозащитните
органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка причинно-
следствена връзка; 5). размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
установи наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за
изключване или намаляване на отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, п. или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Обезщетението обхваща всички неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали
са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.
Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на
ЗОДОВ е обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната
отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в
разпоредбите на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези
искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните
териториални поделения или обособени структури без правосубектност.
Доколкото П. на Р. Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
в гр. . /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.
С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение
№ 18597/24.04.2025 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено обстоятелството, че с
влязла в сила присъда, постановена по НОХД № ./2014 г. по описа на СРС,
4
НО, 2 състав, ищецът К. Х. Р. е признат за невинен и е оправдан по обвинение
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК,
повдигнато от С.та р. п., след приключването на досъдебно производство №
ЗМ ./2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № ./2011 г. по описа на СРП.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото
доказателства. От приложеното по делото ДП № ЗМ ./2011 г. по описа на
СДВР, пр. преписка № ./2011 г. по описа на СРП, се установява, че същото е
образувано на 10.06.2011 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен
извършител за извършване на престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2011 г. ищецът по
делото К. Х. Р. е привлечен в процесуално качество на обвиняем за извършено
от него престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК срещу Е.
Л. П.. Постановлението е предявено на обвиняемия на същата дата.
С постановление на прокурора от 13.12.2011 г. ищецът бил задържан по
реда на чл. 64, ал. 2 НПК за срок до 72 часа до довеждането му пред съда на
15.12.2011 г.
По предложение на прокурора, на 15.12.2011 г. спрямо ищеца е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена на
23.12.2011 г. с протоколно определение на СГС, НО, VII въззивен състав.
С протоколно определение от 06.03.2012 г. на СРС, НО, I състав,
молбата на обвиняемия за изменение на наложената му мярка за неотклонение
в по-лека е оставена без уважение. Срещу определението е подадена частна
жалба от ищеца, като същото е отменено и с протоколно определение от
13.03.2012 г. на СГС, НО, XII състав, взетата срещу обвиняемия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е изменена в мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1 000 лева. На 13.03.2012 г. ищецът е
освободен от ареста.
На 07.11.2012 г. на ищеца е било предявено постановление за
привличане на обвиняем от 11.10.2012 г., с което първоначалното обвинение е
било прецизирано в такова за извършено от него престъпление от общ
характер по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК.
На 23.01.2014 г. прокурор при СРП е внесъл в СРС обвинителен акт, с
който ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за извършеното
престъпление. Съдията – докладчик е прекратил съдебното производство по
образуваното Н.О.Х.Д. № .1/2014 г. и върнал делото на СРП за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения.
На 16.10.2014 г. на ищеца е било предявено ново постановление за
привличане на обвиняем от 13.10.2014 г. за извършено престъпление по чл.
5
129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК.
На 29.10.2014 г. СРП отново е внесла в СРС обвинителен акт, срещу
ищеца, за престъплението, в извършване на което е бил обвинен.
С присъда от 30.09.2019 г. по НОХД № ./2014 г. по описа на СРС, НО, 2
състав, подсъдимият К. Х. Р. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2,
пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК. Съдът е отменил и взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от частния обвинител,
по която на 11.10.2019 г. е образувано ВНОХД № ./2020 г. по описа на СГС, III
въззивен състав. С Решение № ./17.08.2021 г. по ВНОХД № ./2020 г. по описа
на СГС, III въззивен състав, присъдата на първоинстанционния съд от
30.09.2019 г. е била потвърдена и е влязла в законна сила на 17.08.2021 г.
Наличието на образувано и водено срещу ищеца наказателно
производство с повдигнато обвинение за извършено престъпление, както и
фактът, че същият е оправдан по така повдигнатото обвинение на основание
чл. 304 НПК с присъда, влязла в законна сила, обуславят извода за наличието
на активната му материалноправна легитимация в процеса като носител на
правото да търси обезщетение за причинените му вреди вследствие от
незаконосъобразното обвинение, както и за наличието на обективните
елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата, в лицето на съответния държавен орган – П. на Р.
Б., при доказване на тяхното реално настъпване и причинната им връзка с
незаконното обвинение.
В тази връзка и в отговор на доводите, изложени в отговора на исковата
молба относно липсата на извършени от органи на П. действия, които да са в
противоречие със закона, следва да се отбележи, че пасивната
материалноправна легитимация на ответника в процеса следва от
обстоятелството, че във фазата на досъдебното производство именно
прокурорът упражнява функциите по ръководство и решаване – арг. чл. 46, ал.
1 НПК.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се
установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК,
предвиждащо наказание лишаване от свобода до шест години, като след
внасянето на обвинителен акт срещу К. Х. Р. производството по делото е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда за ищеца. Оправдаването
на подсъдимия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било
незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на
6
държавата за дейността на правозащитните органи, поради което следва да
бъде ангажирана нейната отговорност в лицето на неин орган, в случая П. на
Р. Б., като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали
са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство
(законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали
процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата
на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
от незаконното обвинение, както и техния вид, по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпити на свидетелите Георги Красимиров
Илиев и Николай Илиев Атанасов.
От свидетелските показания на двамата свидетели съдът установява
обстоятелства, свързани с физическото и психическото състояние на ищеца
след задържането, неговата социална изолация и засягането на доброто му
име, трудностите в професионалната и икономическата сфера, предизвикани
от наказателното производство срещу него, както и отрицателно отражение
върху личния живот, а също и продължаващите и към момента последици за
ищеца.
Установява се, че след престоя си в ареста през зимата на 2011–2012 г.
ищецът бил видимо отслабнал, потиснат, затворен в себе си и емоционално
нестабилен, изпитвал е силно безпокойство и е преживявал стрес от
обстоятелството, че е обвинен в престъпление, което не е извършил, като не е
успявал да се възстанови емоционално в продължителен период от време,
следващ освобождаването му от ареста, избягвал е социални контакти и се
притеснявал да излиза сред хора. Допълнително се установява, че ищецът се
изолирал, престанал да води активен социален живот и живеел при
родителите си в гр. ., където се разпространила негативна обществена нагласа
спрямо него във връзка с наказателното производство и той е бил възприеман
като престъпник, като негови приятели и познати се дистанцирали от него,
след което останал само с тесен кръг близки хора. В показанията си
свидетелите изясняват и неблагоприятни обстоятелства, настъпили в
професионалната и финансовата сфера на ищеца, като след задържането му
последният не успявал да си намери постоянна работа, тъй като
работодателите го избягвали поради обвинението, наложило се да извършва
временна и неквалифицирана работа, като хамалски услуги, товарене на дърва
и др., без трудов договор и същевременно често вземал пари назаем от
7
приятели, за да се издържа. От свидетелите се установява и че в личен план, в
периода, в който протичало наказателното производство, е приключила
сериозна връзка на ищеца с приятелката му и към настоящия момент ищецът
е необвързан и е без създадено семейство или деца. Свидетелите са
категорични, че и към момента на разпита им ищецът не е възстановил
предишния си начин на живот — няма постоянна работа, избягва социални
контакти и страни от обществото, живее затворено, тревожно и с усещане за
стигма вследствие на обвинението.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за
логични, последователни и непротиворечащи както помежду си, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал. От разказа им се
установяват преживените от ищеца в резултат от незаконното обвинение
негативни емоции - тревогата, безпокойствието и притеснението у същия,
породени от неясния изход от създалата се ситуация, отчаянието му заради
това, че не е виновен в твърдяното престъпно деяние, както и отражението на
случващото се върху личния му живот – неудобство и затруднение при
намиране на постоянна работа, осъдително и предубедено отношение на
хората около него, загуба на дългогодишни приятели, преустановяване на
интимни отношения, затваряне в себе си.
В тази връзка съдът приема за неоснователни доводите на ответната
страна, изложени в отговора на исковата молба, относно липсата на
доказателства за претърпени от ищеца морални вреди, както и за връзката
между вредите и незаконното обвинение. От свидетелските показания се
установява, че през целия период от излизането му от ареста през м. март 2012
г. до настоящия момент ищецът е търпял и продължава да търпи
неимуществени вреди.
Ето защо, съдът счита, че всички тези негативни преживявания за ищеца
са именно в резултат от воденото наказателно дело и негативното отражение
на последното върху досегашния му начин на живот, поради което са налице
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П.
за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Следва да се отбележи, че съгласно последователната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 63 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2015 г.,
ІІІ г. о., Решение № 138 на ВКС по гр. д. № 637/2012, IV г. о., при наличие на
оправдателна присъда по водено срещу определено лице наказателно
производство, същото без съмнение търпи неимуществени вреди –
неудобства, унижение, притеснение, несигурност, накърняване на честта,
достойнството и социалното му общуване, като не е необходимо
ангажирането на доказателства за установяването на тези обичайни вреди, тъй
като те са нормална житейска последица и настъпват винаги в резултат на
8
наказателното производство. В този смисъл претенцията се явява основателна,
като отделен е въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на
който въпрос може да се отговори, след като бъде установено конкретно какви
са неимуществените вреди, причинени на ищеца.
При определяне на следващото се на ищеца обезщетение съдът следва
да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поначало такива
обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на
увреждането на ищеца. При извършване на преценка за справедливия размер
на обезщетение в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се вземат
предвид още и следните критерии: тежест на повдигнато обвинение; дали то е
за едно или за повече престъпления; какъв е техният вид /извършени в
длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал
длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е
изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е
осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност,
както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в
рамките на наказателното производство; продължителност на наказателното
преследване срещу ищеца, вкл. дали надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му; начин на развитие на наказателното производство срещу
ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и брой на
съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на
процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други
наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната
продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други
ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен
и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства,
установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното
наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните
преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и
изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на
доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало;
9
разгласяване на обвинението и публичност, като се отчита спецификата на
професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени
изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица.
В настоящия случай, при извършване на преценката за справедливия
размер на дължимото се на ищеца обезщетение, съдът съобрази следните
критерии: че се касае за обвинение, повдигнато срещу млад мъж, който към
момента на първоначалното му привличане като обвиняем е бил на 28 години,
неосъждан в извършване на друго престъпление от общ характер; че
предвиденото към онзи момент наказание за престъплението по чл. 129, ал. 2,
пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК, в извършването на което ищецът е обвинен, е
лишаване от свобода до шест години; че повдигнатото на ищеца обвинение е
било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; че
продължителността на наказателния процес от почти десет години – от
първоначалното привличане на ищеца в качеството му на обвиняем с
постановление на прокурор на 13.12.2011 до влизане в сила на присъдата на
17.08.2021 г., надхвърля разумните срокове за провеждането му; развитието на
наказателния процес в две фази – досъдебна и съдебна, с проведени пред
първоинстанционния съд 25 открити съдебни заседания, в хода на които
ищецът е взел лично участие; че по време на наказателното производство, за
три месеца (от 13.12.2011 г. до 13.03.2013 г.), по отношение на ищеца е взета
най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража”; отражението на
случилото се върху емоционалното състояние на ищеца - тревога,
притеснение и безпокойствие около неизвестността за изхода на делото,
отчаяние заради това, че е обвинен за престъпно деяние, което не е извършил,
затваряне в себе си, трайно негативно отражение че случилото се върху
емоционалното състояние на ищеца и след приключване на делото – към
момента ищецът няма семейство, не е трудово ангажиран, живее при
родителите си, върху семейните и личните отношения на ищеца -
преустановяване на интимни отношения, загуба на дългогодишни
приятелства, осъдително и предубедено отношение на хората в родния му гр.
., върху професионалната реализация на ищеца – трудностите в намиране на
постоянна и сигурна работа, които продължават и до настоящия момент, което
налага ищецът да взима пари назаем, върху здравословното състояние на
ищеца – че след излизането му от ареста е отслабнал с 10-15 кг.
Същевременно, следва да се обърне внимание и на личността на ищеца.
По делото е прието и писмо от 22.01.2025 г. от Министерство на правосъдието
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /лист 142/, от което се
изяснява, че по време на водения срещу него наказателен процес, както и към
настоящия момент ищецът не е търпял, нито изтърпява наказание „лишаване
от свобода“, нито е бил задържан в ареста след 2015 г. От представената по
10
делото справка в Централизираната информационна система на следствените
служби от 17.01.2025 г. /лист 146/, се установява, че са налице данни за
неприключено наказателно производство, образувано на 30.01.2012 г., по
което ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 НК – лека телесна повреда, на същевременно не са представени
доказателства за хода или изхода на това производство, а и извършените
престъпления по чл. 130, ал. 1 НК следва да се преследват по тъжба на
пострадалия (чл. 161 НК). Липсват и други доказателства по делото, на
основание на които да се приеме, че доказаните в настоящото производство
негативни изживявания на ищеца са последица не само от процесното
обвинение, но и от неприключеното наказателно производство, което би
довело до намаляване размера на обезщетението. В тази връзка следва да се
вземе предвид и че към настоящия момент ищецът не е осъждан за извършено
престъпление, което следва от представеното свидетелство за съдимост от
15.09.2025 г. /лист 168/.
При съобразяване на така изложените обстоятелства, съдът достига до
извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие от повдигането на обвинение, образуването
и воденото на процесното наказателно производство за престъпление, за което
същият е оправдан и което П. следва да бъде осъдена да заплати, възлиза в
претендирания размер на 15000 лева. Безспорно се установи по делото, че
ищецът е претърпял значителни вредни последици, които съдът намира, че са
извън обичайните за подобни случаи. Изпитаните и следващите се от факта на
обвинението емоционални страдания и негативни чувства, преживените стрес
и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуално
осъждане по повдигнатото обвинение следва да бъдат справедливо
овъзмездени. Размерът на дължимото се обезщетение съдът определи според
общоприетия критерий за справедливост, както и на база анализа на
събраните по делото доказателства и отчитайки икономическия стандарт в
страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането.
Поради всичко изложено дотук, предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен в предявения размер. Като законна последица от
уважаването на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и
доколкото ищецът е поискал изрично това, върху сумата от 15 000 лева следва
да бъде присъдена законната лихва, считано от 02.12.2021 г. – дата, следваща
влизането в сила на 17.08.2021 г. на присъдата, с която същият е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, която лихва следва да се
присъди до окончателното изплащане на главницата. В тази връзка съдът
съобрази задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
11
на ВКС относно началния момент, определящ изискуемостта на вземането,
при което липсва изискване за отправяне на покана.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск за
неимуществени вреди, право на разноски има единствено ищецът в
производството. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден за заплати в полза на ищеца сумата от 10 лева – извършени и доказани
разноски по делото за държавна такса /лист 132/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес гр. ., бул. „.“ № 2, Съдебна палата, да
заплати на К. Х. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ., бул. „.“ № 47, ет.
1, ап. 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД сумата от
15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения,
притеснения, тревожност и несигурност, вследствие от незаконосъобразно
наказателно производство – образуване и водене на досъдебно производство и
повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по отношение на
което ищецът е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 10 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12