№ 144
гр. Харманли, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20255630200432 по описа за 2025 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Евростар Лоджистик“, ЕООД с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, бул.“Кукленско шосе“ №.... със законен
представител В.В.М, чрез пълномощник адв.К. А.,от АК Хасково против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** от 22.12.2024г., с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал.2, т.3
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, както и заплащането на съответната такса в
размер на 234,00 лева на основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата.
Моли, съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен,
поради противоречието му с императивните материално правни разпоредби,
съществено нарушение на административно- производствените правила и целта на
закона. Изложени са подробни съображения в тази посока. Претендират се разноските
по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и
представлява.С молба вх. peг. № 8474 от 26.09.2025г. е дадено становище по
съществото на спора. Претендират разноски и е представен списък.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани,
1
не се представляват. От същите е постъпила молба вх. № 8653/02.10.2025г., с която
молят за потвърждаване на оспорения електронен фиш. С молбата представят
подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
190 лева.
Съдът, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваният акт, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2024г., в 13:29 часа е установено нарушение
№29EFDCOEBB455D47EO63041F160ADB7A с влекач ДАФ ФТ ХФ105 с рег.№ ...., с
технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в община Харманли, за движение по път А-4 км
62+476, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 10161, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476. Собственик, на когото е регистрирано
ППС е Евростар Лоджистик“, ЕООД с ЕИК...., със законен представител В.В.М.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата, на Евростар Лоджистик“, ЕООД с ЕИК...., е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. Независимо от налагането на това
административно наказание, Евростар Лоджистик“, ЕООД с ЕИК...., дължало и
заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно
категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 234.00 лв. За
същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение е посочено – има
тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав
прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на депозирането й, от надлежно легитимирано за това действие лице
2
(срещу, което е издаден атакувания ЕФ) при наличие на правен интерес от обжалване
и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата има
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
връчването на електронния фиш. Жалбата е подадена пред АНО на 03.09.2025г.
Електронният фиш е връчен 21.08.2025г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж, ал. 5 от
ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното лице. Жалбата
съдържа всички изискуеми реквизити.
На основание чл.63, ал.1 ЗАНН като инстанция по същество, съдът следва да
провери законосъобразността на акта, правилното приложение на процесуалните и
материалните правила. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13,
чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира: доклада по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на
снимков материал се изяснява, че ППС влекач ДАФ ФТ ХФ105 с рег.№ ...., с
технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в община Харманли, за движение по път А-4 км
62+476, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е
било заснето от контролно устройство с идентификатор № 10161, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона
за пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476. От статичните изображения е видно,
че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява,
че е било в състав, като от статичното изображение е видно, че ППС-то е с 5 оси.
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от
ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, час и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Собственик на ППС е жалбоподателят Евростар Лоджистик“, ЕООД с
ЕИК...., за което е представена справка за собственост на превозното средство от
електронната система за събиране на пътни такси – извлечение.
Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021г. на и.д. председател на
УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е
наличен по делото.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
3
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че жалба е основателна.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението/22.12.2024г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се
прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3
от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен
фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да
предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН,
а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл.
189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен
фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна
отговорност на едно лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също
не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а,
ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
4
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
Видно от изложеното, към момента на нарушението не се установява
законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш
може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съда счита, че незаконосъобразно е издаден електронен фиш, които подлежи
на отмяна.Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават
правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42 т.8 и чл.
44 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания и да представи
доказателства в своя защита.
От материална страна жалбоподателят е извършил описаното нарушение на
чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Субект на задължението по
нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан
ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза,
доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в
обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. В случая липсват по
делото доказателства за заплатена каквато и да е такса за преминаването на ППС.
Следва да бъде посочено, че не е спазен принципа за пропорционалност,
като това е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка
настоящият състав на съда съобрази Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-
61/2023г.Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното
право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една
мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане
на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между
5
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко
ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели
(в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на
санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е
подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в
Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид
вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за
определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи и с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 17 юни 1999 година, следва да се има предвид и дело С-61/2023г.,
образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г.
по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково. В Решение на съда от
21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез
заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б
от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от
2500,00лв., противоречи на принципа на пропорционалност/ съразмерността. Съдът
намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран
размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с
правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите-членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на
националните разпоредби, предприети по настоящата директива. Те предприемат
всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи.
Следва, да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл.144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
6
съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г.
на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Харманли електронен фиш е
издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси
от ППС за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на
съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при
съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или
други обстоятелства от техническо естество.
Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища,
разглеждащи идентични казуси, с казуса, по който е постановено решението на СЕС за
тълкуване нормите на Европейското право. В случая е налице идентичност на
спорното правоотношение, по което е постановено цитираното решение на СЕС, със
настоящия спор.
От всичко изложено следва, че налагането на имуществена санкция във
фиксиран размер от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в
противоречие с принципа за съразмерност, а противоречието с принципа за
съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е
незаконосъобразен, и следва да бъде отменен само на това основание, без да бъдат
коментирани другите наведени във въззивната жалба доводи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК във вр. С чл.63 д
ал.1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е
основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и
се явява доказано от представените договор за правна помощ и съдействие от
02.09.2025г., от които е видно, че е заплатил на пълномощника си уговорената сума в
размер на 550,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно. При това положение
следва да се присъдят разноски в размер на 550,00 лв с ДДС, представляващи платен
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
7
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, както и заплащането на съответната такса в
размер на 234,00 лева на основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата на „Евростар
Лоджистик“, ЕООД с ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,
бул.“Кукленско шосе“ №.... със законен представител В.В.М.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати „Евростар
Лоджистик“, ЕООД с ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,
бул.“Кукленско шосе“ №.... със законен представител В.В.М, сумата от 550,00 лева с
ДДС, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково, по реда на
Глава XII от Административно процесуален кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8