№ 125
гр. Ботевград, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина В. Ненова
при участието на секретаря Таня В. Бончева
като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Гражданско дело №
20241810101694 по описа за 2024 година
С исковата молба от „С.“ ЕООД срещу „У.С.“ ЕООД са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415
ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД за сумата от 720,00 лв. – главница по Договор за
наем № ДС240001229/16.02.2022г. и Допълнително споразумение №
80095805/07.06.2023 г. към същия; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 473,76 лв. – договорна
неустойка за забава по същия договор за периода от 20.06.2023 г. до 14.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 522/16.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 873/2024 г. по
описа на БРС. По същество се иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и сторените
съдебно – деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че страните са в търговски отношения. На 16.02.2022 г.
сключили рамков Договор за наем № ДС240001229, по силата на който ищцовото
дружество отдало под наем на ответника строително оборудване. Съгл. чл. 1 от
Договора всеки случай, в който ответникът пожелае да ползва конкретно оборудване,
страните подписват допълнително споразумение, в което описват подробно
оборудването по вид, елементи, количество и т.н., уговарят конкретна цена и период
наемното правоотношение. Наемната цена се дължала в 5-дневен срок от издаване на
фактура. Между страните била постигната уговорка, ако ползването продължи след
1
договорения срок без противопоставяне на наемодателя, то договорът да се счита
продължен за неопределен срок. На 07.06.2023 г. страните подписали Допълнително
споразумение№ 80095805 за наем на вишка за 2 (два) дни. След изтичане на срока
наемателят продължил да ползва оборудването, като не заявил прибиране на
оборудването, както се предвиждало по договор. Ползването продължило до
15.06.2023 г. Ищецът потърсил вземанията си извънсъдебно, но ответникът не ги
погасил. На последния била начислена и неустойка. В заключение се иска уважаване
на исковете.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание страните ищецът, чрез своя процесуален
представител заявява, че поддържа исковете. Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
С Договор за наем № ДС240001229/16.02.2022 г. страните по делото са
постигнали рамково съглашение ищецът „С.“ ЕООД да предоставя под наем на
ответника „У.С.“ ЕООД оборудване, като за всеки конкретен случай да се подписва
допълнително споразумение, неразделна част от рамковия договор (чл. 1). Съгл. чл. 5,
т. 1 от договора, наемната цена се дължи в 5-дневен срок от издаването на фактура.
Според чл. 7, ал. 1, т. 1, бук. “а”, ако след изтичане на конкретно уговорения срок
наемателят продължи ползването на оборудването със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, то договорът се счита продължен за неопределен
срок. Съгл. чл. 10 отдаването и връщането на оборудването се извършва в склад на
наемодателя от 8:30 ч. до 16:00 ч. в работни дни, като съгл. чл. 11 се удостоверява с
подписване на приемо – предавателен протокол. Съгл. чл. 19, т. 4 от рамковия договор,
наемателят дължи на наемодателя неустойка с обезщетителен характер при забава в
плащането по договора – 0,2 % за всеки просрочен ден.
Видно от Допълнително споразумение № 80095805/07.06.2023 г., ищецът е
предал за временно и възмездно ползване на ответника вишка - артикулираща, 15 м.,
акумулаторна, самоходна - за срок от 2 дни, при наема цена на ден 120,00 лв., или
общо за двата дни 240,00 лв. В т. 1, (2) отново се сочи, че ако наемателят продължи
ползването след минималния уговорен период, наемът автоматично продължава за
неопределен срок при същите условия.
За първоначалния срок на договора е съставена Фактура № ********** от
07.06.2023 г., подписана от представляващия ответното дружество. За същото
оборудване е съставена Фактура № **********/15.06.2023 г. на стойност 720,00 лв. (с
2
вкл. ДДС), за период от 5 дни, с крайна дата на плащане 20.06.2023 г.
От ангажираните по делото напомнителни писма и разпечатки от електронна
поща се установява, че ищецът е предприел действия по събиране на вземането си, но
няма категорични доказателства, че писмата са получени от ответника, тъй като
изявленията по имейл не са подписани. Покана за доброволно изпълнение изх. №
211/14.09.2023 г. също не е връчена на ответника, видно от Товарителница №
62305404323/14.09.2023 г.
С Възражение по чл. 414 ГПК вх. № 5963/15.07.2024 г. в рамките на
образуваното ч. гр. д. № 873/2024 г. по описа на БРС за процесните вземания,
ответникът е посочил, че с ищеца са постигнали извънсъдебна спогодба, като са
редуцирали задължението във взаимен интерес.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с
ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е изправна страна
по договора; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от
вземанията.
Между страните по делото валидно е възникнало наемно правоотношение по
силата на рамковия договор и допълнителното споразумение към същия, подписани от
двете страни.
Ищецът надлежно е изпълнил основното си задължение по договора, а именно
предал е уговореното оборудване, за което в т. 1 от допълнителното споразумение се
съдържа изрично вписване, имащо удостоверителен характер. Наред с това, фактът на
предаването не се оспорва от ответника.
Няма доказателства, а и не се твърди, след изтичане на първоначално
уговорения срок от два дни ответникът да е върнал наетата вишка. Затова наемното
правоотношение се счита продължено за неопределено време по силата на изричните
клаузи и на рамковия договор, и на допълнителното споразумение. Наемната цена е в
размер на 120,00 лв. на ден, така както е конкретно уговорена в допълнителното
споразумение.
Ищецът признава, че е получил плащане за първоначално уговорения наем за
два дни – точно и в срок. Исковата му претенция за главница (наемна цена) е за
периода, за който договорът е бил продължен, а именно от 10.06.2023 г. до 15.06.2023
г., или за още 6 дни по 120,00 лв. За този период задължението за плащане е
възникнало от датата на издаване на Фактура № ********** и е следвало да бъде
погасено в 5-дневен срок, или до 20.06.2023 г. Плащане не се твърди, а още по – малко
се доказва да е постъпило, поради което искът за главница е основателен и следва да
3
бъде уважен.
По иска за неустойка
Страните са постигнали изрична уговорка за заплащане на неустойка в случай
на забавено плащане на наемната цена. В случая се касае за т. нар. мораторна
неустойка, която представлява обезщетение за забава, уговорено предварително от
страните и припокриващо се като функции със законната лихва за забава. Константна е
практиката на ВКС / решения № 68 от 9.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на II ТО, №
270 от 1.04.2005 г. по т. д. № 535/2004 г. на II ТО, №230/13.07.2011 г. по т. д. №
1088/2009 г. на II ТО и др./, че при забавено изпълнение от страна на длъжника,
кредиторът следва да упражни правото си на избор дали да се удовлетвори от
неустойката или да претендира законна лихва за забава, като едновременното
присъждане и на двете е недопустимо. Изключение прави хипотезата, при която
неустойката е уговорена като кумулативна, т.е. изрично в договора да е предвидено, че
се дължи наред със законната лихва. Тогава неустойката би изпълнявала не само
обезщетителна, но и санкционна функция. В конкретния случай такива уговорки
между страните обаче не следват нито от рамковия договор, нито от допълнителното
споразумение към същия. Не се твърди от ищеца и законната лихва да се претендира
поради размер на вредите от забавата, надвишаващ размера на уговорената неустойка.
За исковия период от 20.06.2023 г. (падежа на главницата) до 14.05.2024 г. неустойката
върху главницата, съгласно уговореното между страните, действително възлиза на
473,76 лв. (0,2% × 720,00 лв. x 329 дни забава), който размер не се оспорва от
ответника. Затова искът за неустойка се явява доказан по основание и по размер и
следва да бъде уважен. Съдът приема, че предявявайки отделен иск за неустойка,
ищецът е упражнил правото си на избор да се удовлетвори за вредите от забавеното
изпълнение именно чрез неустойката. При това положение не следва да се присъжда
законна лихва за забава, поради развитите по – горе съображения.
По разноските
С оглед изхода на спора, ответникът следва да понесе разноските в исковото
производство в общ размер от 555,00 лв. (петстотин петдесет и пет лева), от които
75,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
В тежест на ответника следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в общ размер от 505,00 лв., от които 25,00 лв. – държавна такса и 480,00
лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, че „У.С.“ ЕООД с ЕИК: №, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, дължи на „С.“ ЕООД с ЕИК: №, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, сумата от 720,00 лв. (седемстотин и
двадесет лева) – главница, представляваща дължим наем по Договор за наем №
ДС240001229/16.02.2022г. и Допълнително споразумение № 80095805/07.06.2023 г.
към същия за периода от 10.06.2023 г. до 15.06.2023 г., за която сума е издадена
Заповед № 522/16.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 873/2024 г. по описа на БРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „У.С.“ ЕООД с ЕИК: №, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, дължи на „С.“ ЕООД с ЕИК: №, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, сумата от 473,76 лв. (четиристотин
седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща договорна
неустойка за забава по Договор за наем № ДС240001229/16.02.2022г. и Допълнително
споразумение № 80095805/07.06.2023 г. към същия за периода от 20.06.2023 г. до
14.05.2024 г., за която сума е издадена Заповед № 522/16.05.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 873/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „У.С.“ ЕООД с ЕИК: №, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК: №, със седалище и
адрес на управление: гр. АДРЕС, сумата от общо 555,00 лв. (петстотин петдесет и
пет лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 75,00 лв. –
държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо
505,00 лв. (петстотин и пет лева), представляваща разноски в заповедното
производство, от които 25,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5