№ 2691
гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22 във връзка с чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Б. А. М., чрез адв. Л.Д. против
определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав
от 25.10.2022 година, постановено по НОХД № 735/2020 година, с което
съдът е приел, че в хода на досъдебното производство и в частност при
изготвянето на обвинителния акт, не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване процесуалните
права на двамата обвиняеми.
В жалбата са изложени доводи, че определението на съда е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа се, че в обвинителния акт не се съдържат
ясни и конкретни фактически данни за механизма на извършване на
инкриминираното деяние по отношение на всеки един от двамата обвиняеми.
Претендира се, че обв. Б. М. е бил ограничен в правото му да има защитник на
досъдебното производство.
Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на
подсъдимия.
Софийски градски съд, като съобрази изложените доводи и сам
служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на
определението, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производство пред СРС е образувано на 17.01.2020 година по внесен от
СРП обвинителен акт против Б. А. М. и И.К.В. с обвинение в престъпление по
чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
С обжалваното определение съдът е приел, че обвинителният акт
отговаря на изискванията на закона, тъй като в него са посочени ясно, пълно
и точно всички онези обстоятелства, очертаващи обективните и субективни
1
признаци на инкриминираното деяние, в това число относно времето, мястото
и начина на неговото осъществяване. Липсва и ограничаване на правото на
защита на обв.М., доколкото същият сам е заявил, че не желае защитник, а и
обстоятелствата по делото не са налагали участието на задължителна такава.
В този смисъл съдът е заключил, че не е било нарушено правото на защита на
двамата обвиняеми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По силата на чл.246 от
НПК в обвинителния акт прокурорът следва да посочи времето, мястото и
начина на извършеното деяние. В конкретния казус правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия. Въззивната съдебна инстанция намира, че при изготвянето на
обвинителния акт не е допуснато съществено процесуално нарушение на
чл.246, ал.1 и ал.2 от НПК, тъй като в обстоятелствена част и диспозитива на
обвинителния акт прокурорът е посочил престъплението, извършено от
обвиняемите, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото
лице, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността им и
доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е
посочил, че обвиняемият И.В. е нанесъл удар с ръка в лицето на С.С.,
обвиняемият Б. М. възприел случващото се и започнал да нанася удари с ръце
в лицето на С.С. и така двамата обвиняеми започнали да нанасят множество
удари с ръце и крака в главата на С.С.. Вследствие на ударите той паднал на
земята, а двамата продължили да му нанасят удари с ръце и крака в главата. В
тази връзка настоящият съдебен състав намира, че обвинението е ясно и
конкретизирано и не е ограничено правото на двамата обвиняеми да разберат
в извършване на какво престъпление са обвинени, а именно - в причиняване
на средна телесна повреда при условията на съучастие.
Тук е мястото да се посочи и трайно установената съдебна практика,
съобразно която: „при обвинение за съучастие под формата на
съизвършителство не е необходимо да се детайлизират поотделно действията
на всеки един от съучастниците; при престъпленията срещу личността, когато
повече от едно лице са осъществявали действия, с които са увреждали
пострадалия и съставомерното увреждане е настъпило в резултат на само
едно от тези действия, отговорност за настъпилия цялостен резултат носят
всички извършители, а не само този, който е причинил конкретното
увреждане. /Решение № 356 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1816/2011 г., I
н. о., НК, докладчик съдията Б.И., Решение № 184 от 12.06.2013 г. на ВКС по
н. д. № 353/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.Ш./. В този смисъл
даденото в обвинителния акт описание на фактическите действия на двамата
обвиняеми, чието обвинение е за причинена в съизвършителство средна
телесна повреда, се явява достатъчно и пределно ясно. Не е необходимо да се
уточнява всяко едно отделно увреждане вследствие на кой точно удар е
настъпило.
От материалите по досъдебното производство се установява, че при
2
привличането на обвиняемия И.В. е участвал защитник, докато обвиняемият
Б. М. е бил без такъв, но същият е заявил, че не желае да ползва адвокатска
защита. Двамата обвиняеми са заявили, че на този етап няма да дават
обяснения и същите нямат противоречиви интереси, поради което участието
на защитник не е било задължително по смисъла на чл.94 ал.1 т.5 от НПК.
При разпита на обвиняемия Б. А. М. същият е заявил, че не желае да му бъдат
предявявани материалите по разследването и разследващите органи не са
допуснали нарушение на разпоредбата на чл.227 ал.2 от НПК. В тази връзка
законосъобразно съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл.246 ал.1 и ал.2 от НПК и не са нарушени процесуалните
права на подсъдимия.
Във връзка с изложеното настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата - оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.249 ал.З от НПК Софийски градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.10.2022 година по НОХД №
735/2020 година по описа на СРС, НО, 116 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3