О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 227/01.02.2023 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в закрито заседание
на първи февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
разгледа адм. д. № 134/2023 година
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 842/26.01.2023 годишна по описа на
Административен съд – Бургас (АдмСБ), подадена от И.М.С. с ЕГН ********** и
адрес затворническо общежитие „Дебелт“, Бургаски затвор против „Р.С. гр. Царево
по НОХД 831/2022 г“ и „ВНОХД 955/22г. гр. Бургас“.
В първия абзац
на исковата си молба С., след собствена правна квалификация на спора, заявява,
че е предявил иск против „Р.С. гр. Царево и Окр. съд гр. Б-с“, защото „не са
доказали по никакъв начин ме осъдихаме, от първа инстанция л/св. за срок, от 5
год. л/св. от Окр съд ме оставят на 3 год. 8 м. л/св. за което не е доказано по
никакъв начин съм Афтор на кражбата от 373 лв. което съм обвинен“ (лист 2 от
делото).
В специфичната
си словесна подреденост на следващите страници от исковата молба С. пространно излага
еднотипни твърдения, че е бил подведен от полицейски служители в хода на
досъдебно производство за кражба, водено срещу него, като авторството на
деянието е останало недоказано, а осъждането му е резултат от съдебна грешка –
осъден е, без реално да е извършил престъплението, за което е обвинен.
Поддържа, че е претърпял неимуществени вреди и иска обезщетение в размер на 500
000 лева.
Допълнително с
„писмен отговор“ вх. № 990/31.01.2023 година по описа на АдмСБ С. заявява, че
прилага „молба до В.К.С. гр. София и въззивна жалба“, както и че е „писал за
оправдателна присъда и делото да бъде върнато на Районен съд“, поискал е да се
приложат „свичкитеми Въззивни жалби от Р.С. гр. Ц-а Окр. съд гр. Б-с Апелативен
съд гр. Б-с“, за да „Бъде разбрано, че има много пропуснати нарушения за което
съдебен акт не правилно ме осъдихаме л/св. 3г. 8м. не доказано истинският Афтор
на кражбата“. Към писмения отговор са приложени няколко молби до председателя
на Върховния касационен съд (ВКС) с получени входящи номера от регистратурата
на ВКС.
След като
съпостави съдържанието на исковата молба и допълнителния „писмен отговор“ с
приложенията към него, настоящият съдебен състав прави извод, че предявеният
иск не е по чл. 285 от ЗИНЗС, както го е квалифицирал ищецът, нито е такъв по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, подсъден за разглеждане на административните съдилища, а
е иск по чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ - за неимуществени вреди настъпили в резултат от
правораздавателната дейност на Районен съд – Царево и на Окръжен съд – Бургас.
Исковете по чл.
2 ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в ГПК, съгласно чл. 2 ал. 3
от ЗОДОВ, т.е. подсъдни са на общите съдилища. Размерът на претендираното
обезщетение (500 000 лева) обуславя изпращането на иска на И.М.С. по подсъдност
на Окръжен съд – Бургас, на основание чл. 104 т. 4 от ГПК във връзка с чл. 7
ал. 1 и § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Затова, на
основание чл. 135 ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ИЗПРАЩА искова
молба вх. № 842/26.01.2023 годишна по описа на Административен съд – Бургас,
подадена от И.М.С. с ЕГН ********** и адрес затворническо общежитие „Дебелт“,
Бургаски затвор против „Р.С. гр. Царево по НОХД 831/2022 г“ и „ВНОХД 955/22г.
гр. Бургас“, по подсъдност, за разглеждане от Окръжен съд - Бургас.
ПРЕКРАТЯВА адм.
дело № 134/2023 година.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: