Р Е
Ш Е Н
И Е № 260131
10.05.2022 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 20.04.2022
г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Михова в.гр.дело № 1496 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, чрез пълномощника по делото юрисконсулт А.Н. срещу Решение № 1277 от 13.04.2020г. постановено
по гр.д.№ 17193 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на Р.Д.В., ЕГН **********, сумата от
1732,84лв. , представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 248 часа за периода 22.10.2016
г. – 22.10.2019
г.,
както и сумата от 225,32лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода от първо число на месеца,
следващ последващия полагането на труда последен месец на тримесечния период на
отчитане, до 22.10.2019
г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019
г.
до окончателното изплащане, сумата от 347,56
лв.-разноски,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- гр. Пловдив-
сумата от 119,31 лева-
държавна такса и сумата
от 100 лева- възнаграждение за ССЕ.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, поради
неправилно прилагане на материалния закон, като моли да се постанови решение, с
което да се отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените против ГДГП- МВР
искове с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86 ЗЗД по изложените в жалбата съображения за това. Твърди се, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР,
като извънреден труд. Твърди се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР.
В жалбата се сочи, че
в чл. 187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Въз основа на посочената законова делегация от
министъра на вътрешните работи са издадени Наредба № 1812з- 407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. / отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016 г., постановено по адм.д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, ІVо. и
Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5450 от 2016 г. на
ВАС, V-чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г., с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм.д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V – чл. състав, І – ва
колегия/. Сочи се, че в конкретния
случай, редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Жалбоподателят твърди,
че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е взел предвид
изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която не следва да се
прилага за служителите на МВР, тъй като по отношение на тях за процесния период
е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Сочи се, че е налице специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и
следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ,
тъй като същата е непригодна за прилагането й към държавните служители в
МВР. Твърди се, че в чл. 187, ал.1 и 3
от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, като всеки положен час труд от
ищеца е своевременно заплащан ежемесечно. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че на ищеца следва да се заплати сума за положен
извънреден труд, чрез превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143, поради неприложимост на този коефициент за категорията държавни
служители по ЗМВР. Счита, че страните по делото са обвързани от служебното
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като изразява становище, че в закона няма препращаща
норма, която да дава основание да се прилагат субсидиарно, нито разпоредбите на
ЗДСл, нито разпоредбите на КТ и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, включително и НСОРЗ. Твърди, че за процесния период правната
уредба на нощния труд на служителите на МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1
от ЗМВР във вр. ал. 3 и чл. 179 ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на
извършваната дейност. Жалбоподателят счита, че посочените нормативни актове изчерпват
правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР служители и е недопустимо субсидиарно приложение на НСОРЗ. Цитира практика в този смисъл. Моли се
жалбата да се уважи. Претендира разноски за двете инстанции, включително и за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение на другата страна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Р.Д.В., ЕГН **********, подаден чрез
процесуалния му представител адвокат Т.Н..
В отговора си въззиваемата страна излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице,
разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с
обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените
във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
При дължимата служебна
преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши
преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на
ОСГТК по отношение на преценката за
неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен
предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с
прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва
да изложи само следните съображения :
Не се спори между страните, че в процесния период между сочените страни
съществува служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „мл. инспектор“ в група Летищна сигурност при Гранично полицейско управление – „Летище Пловдив“ към Регионална дирекция „Гранична полиция» - Аерогари, която е структурно подчинена към ГД „Гранична полиция“ - МВР София.
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г.
От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че за периода от 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г. ищецът е положил 1736 часа нощен
труд. Преизчислен нощният труд в дневен с К 1,143 % е 248 часа. През този период ответникът не е прилагал
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение на
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. През периода е
полаган и заплащан извънреден труд за изработени часове над норма работно
време, които са заплащани. Нощният труд не е приравняван в дневен. За исковия
период главницата възлиза на 1732,84 лв. брутна сума, а мораторната лихва
е в размер на 239,06 лв.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали
на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след
преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са
основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при
процесното правоотношение е следната: Работното време на държавните служители е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен
период. В този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал
22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа.
Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР (в редакцията, действаща през процесния
период) предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при
отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд
с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР
е указано, че с наредба на Министъра на вътрешните работи се определя редът за
организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители.
През процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143
при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Това не
означава, обаче, че не следва да се
приложи посочената наредба и такова преизчисление не следва да се извърши. Това
е така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни
актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния.
Така в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители,
които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140,
ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. КТ е основата на регулацията на правоотношенията между
работници/служители и работодател, като в случаите на специална категория
служители, каквито са и държавните, не може да се регламентират по-лоши условия
на труд от общите. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд,
при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение на
държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188,
ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен
труд, който не следва да надвишава 8 часа за
всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не
следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с
нощния труд. Приемане на противното би
означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение с
обикновените работници и служители. Също
така би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите
по ЗМВР в чл.188, ал.2.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните
часове в дневни с К 1,143. Приетата по
делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно
положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията
за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на
положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и следва
да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.
Горните
изводи не се променят и след постановяване на Решение от 24.02.2022 г. по дело
С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. В
случая, в българското законодателство до 2020 г. не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС
не променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в
мотивите.
Изложените по – горе изводи не
се променят и от приетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В мотивите на решението се приема, че що
се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и
цитираната съдебна практика). Приема се, че
възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за
МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и
затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален
или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе
си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). Тук
следва отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. А
изложените доводи от жалбопадателя доводи за естеството на извършваната дейност, с
което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази
връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали
преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент
не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че
подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не
са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения
нощен труд.
Предвид гореизложеното и доколкото не се оспорва, че претендираните суми не
са заплатени от ответника, настоящият състав приема, че исковите претенции са
основателни до размера, установен от ССЕ, до който размер са уважени от
първоинстанционния съд.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв. Във въззивната жалба е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, което настоящият състав счита за
неоснователно, тъй като е в минималния размер предвиден в НМРАВ.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1277 от
13.04.2020г. постановено по гр.д.№ 17193 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена
да заплати на Р.Д.В., ЕГН **********, сумата от 1732,84лв. , представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 225,32лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за
периода от първо число на месеца, следващ последващия полагането на труда
последен месец на тримесечния период на отчитане, до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане, сумата
от 347,56 лв.-разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- гр. Пловдив- сумата от 119,31 лева-
държавна такса и сумата
от 100 лева- възнаграждение за ССЕ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати на Р.Д.В., ЕГН **********,
сумата от 300 лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.