№ 63
гр. Севлиево, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Д.а
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Д.а Гражданско дело №
20244230101078 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание е чл. 108 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищецът Б. А. Б. и покойният му брат С.
А. Б. като наследници А.Б.Т. и след съдебна делба, обективирана в Решение №
638/05.12.1995 г. по гр. дело № 226/1995 г. по описа на РС-Севлиево, влязло в
законна сила на 01.07.1996 г. и съдебно решение на ОС-Габрово №
133/01.07.1996 г. по ВГД № 70/1996 г., влязло в законна сила на 01.07.1996 г.,
са придобили в съсобственост при равни квоти /по 1/2 идеална част/ следният
недвижим имот : гараж № 5 с площ 19.91 кв. м. и административен адрес гр.
Севлиево, ул."Мара Гидик"№ 20 и 1,801% /едно цяло осемстотин и една
хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата със същия
административен адрес. Към момента имотът се индивидуализира като
самостоятелен обект в сграда - гараж, на едно ниво, с кадастрален
идентификатор 65927.501.2111.1.31 /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет
точка едно точка тридесет и едно/ и 1,801% /едно цяло осемстотин и една
хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата -сграда с
кадастрален идентификатор 65927.501.2111.1 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и
единадесет точка едно/, предназначение Жилищна сграда многофамилна,
построена и разположена в Поземлен имот с кадастрален идентификатор
1
65927.501.2111 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка
петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК.
Докато С. Б. бил жив, двамата братя владеели имота в разбирателство,
като имали устна уговорка С. да ползва гаража. След смъртта на С. на
09.07.2016г. никой от наследниците му по закон не се е обръщал към ищеца Б.
с изявление, че смята занапред да владее гаража за себе си и да упражнява
правата на изключителен собственик, за да придобие по давност този имот.
На 29.09.2017 г. вдовицата на С. Б. - Б.Б. А.а се явила в кантората на
Нотариус П.Д. с peг. № 543 от регистъра на Нотариалната камара на РБ с
район на действие РС-Севлиево и пожелала да бъде обявено саморъчно
завещание на покойния й съпруг. За обявяването бил изготвен протокол по
надлежния ред. Според въпросното завещание наследодателят оставял цялото
си движимо и недвижимо имущество на съпругата си. Следователно тя е
станала единствен съсобственик с ищеца относно процесния гараж при равни
идеални части от по 1/2. След обявяване на завещанието и вписването му в
имотния регистър, А.а не е предявявала претенции да владее гаража изцяло и
за себе си и не се е обръщала в тази връзка към девера си Б. Б..
През месец октомври 2018 г. Б.Б. А.а, придружена от сина си А.С. А. и
съжителката му Р.В.С. посетили ищеца Б. А. Б. в дома му в гр. Габрово. На
срещата присъствала и дъщерята на ищеца К.Б.Ц.. Б. А.а предложила на
ищеца да изкупи дела му от гаража, като обявила намерение да разпродадат
имуществото си в България /в това число и гаража/ и да заминат да живеят в
Англия. Тъй като ищецът Б. не се съгласил да продаде дела си от гаража, той и
снаха му Б. продължили да бъдат съсобственици.
В последствие ищецът случайно узнал, че позовавайки се на владението
си върху гаража и горецитиранато саморъчно завещание Б. А.а се е сдобила с
Нотариален акт - констативен за собственост на недвижим имот на основание
писмени доказателства, наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2
от ГПК/ № 100, том VII, peг. № 15106, дело № 903 от 20.10.2020 г., вписан в
Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2620 от 20.10.2020 г., акт
№ 135, том 7, дело № 1259/2020 г., партида 134068 и в същия ден е извършила
разпореждане с имота, обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба
2
на недвижим имот № 101, том VII, peг. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г.,
вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2621 от
20.10.2020 г., акт № 136, том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068,
като го продала на ответника М. К. Г. заедно с друг свой недвижим имот за
общата сума от 9 000,00 лв. /девет хиляди лева/.
Ищецът счита, че Б.Б. А.а не е била изключителен собственик на
процесния гараж /нито по наследство, нито на основание чл. 79 от ЗС/ и
следователно сделката покупко-продажба обективирана в Нотариалния № 101,
том VII, peг. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по
вписванията при РС-Севлиево с вх. per. № 2621 от 20.10.2020 г., акт № 136,
том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068 не е могла да породи
вещно правен ефект относно правото на собственост върху целия гараж и да
превърне ответника М. К. Г. в изключителен собственик на този недвижим
имот.
Поради изложеното и на основание чл. 108 от ЗС се прави искане съдът
да постанови решение, с което, след като признае ищецът Б. А. Б. за
собственик на 1/2 идеална част от процесния гараж, да осъди ответника М. К.
Г. да му отстъпи собствеността върху тази идеална част и да му предаде
владението й. Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски.
В законния срок е постъпил отговор от ответника М. К. Г., който
заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Не оспорва
твърдението, че процесния гараж е бил поставен в общ дял на ищеца и
неговия брат С. А. Б. при проведената съдебна делба, съгласно представените
решения на РС-Севлиево и ОС-Габрово.
Твърди обаче, че ищецът Б. А. Б. никога не е установявал от своя страна
трайна фактическа власт върху имота. Никога не е осъществявал владение.
Гаража се е ползвал още от построяване на кооперацията от С. Б. - брат
на ищеца, който единствено е живял в тази кооперация, в съседния апартамент
на своите родители, тъй като всичките са били отчуждени собственици.
Дори още приживе на тях, той е установил фактическата си власт върху
този гараж. Дори делбата да е прекъснала неговото владение, то след влизане
в сила на съдебното решение на 01.07.1996 г. той отново продължава да владее
самостоятелно за себе си този имот и следва да се счита, че от този момент той
3
е установил отново свое владение върху имота и е започнала да тече
придобивната давност по чл. 79 от ЗС.
В самата искова молба се признава, че само С. ползва гаража. Без
значение дали за това е имало устна уговорка или не, но от този момент той е
установил отново своя трайна фактическа власт върху имота и е започнал да
го владее за себе си, срещу брат си. Захранил го с електричество от собствения
си апартамент, само той разполагал с ключ от гаража, не е давал такъв на
ищеца и прочее конклудентни действия, с които манифестира намерението си
да свои гаража само за себе си, тъй като живее в тази кооперация, а брат му е в
Габрово.
От 1996 г. до смъртта на С. Б. на 09.07.2016 г. ищецът не е стъпвал в този
гараж, нито пък е имал имущество там.
Ищецът след делбата не е декларирал в Община-Севлиево собствеността
си върху гаража и не е заплащал дължимия данък сгради и такса смет за него.
Този имот е деклариран едва на 18.06.2020 г. от Б. Бочева А.а-продавачката, от
която ответникът го е закупил.
Това е още една индикация, че ищецът не е имал намерение да го владее,
да му плаща данъците и да го ползва по какъвто и да било начин. Налице е
пълно дезинтересиране от негова страна спрямо имота. И обратното-другият
съсобственик С. Б. предприема всички действия, които показват намерението
му да владее само за себе си имота, лишавайки другия съсобственик от
възможността да владее. В полза на него е започнала да тече придобивна
давност и към момента на смъртта му вече е придобил имота, но след неговата
смърт имота се владее от неговата съпруга, на която с оглед присъединеното
от съпруга й владение съвсем основателно е издаден констативния нотариален
акт, който не е оспорен от ищцовата страна и не се иска неговата отмяна,
видно от петитума.
С оглед изложеното се прави искане да бъде отхвърлен иска по чл. 108
от ЗС и да бъде осъден ищецът да заплати разноските на ответника.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
Ищецът по делото се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от
процесния гараж по силата на Решение № 638/05.12.1995 г. по гр. дело №
4
226/1995 г. по описа на РС-Севлиево, влязло в законна сила на 01.07.1996 г. и
съдебно решение на ОС-Габрово № 133/01.07.1996 г., влязло в законна сила на
01.07.1996 г. по ВГД № 70/1996 г. С цитираното решение Б. А. Б. и неговия
брат С. А. Б. при извършена съдебна делба на наследството на техния баща
А.Б.Т. са придобили в общ дял при равни квоти в собствеността /по 1/2
идеална част/ гараж № 5 с площ 19.91 кв. м. и административен адрес гр.
*************************** и 1,801% /едно цяло осемстотин и една
хилядни процента/идеални части от общите части на сградата със същия
административен адрес.
Ответникът по делото от своя страна се легитимира като собственик на
процесния гараж по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 101, том VII, per. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г.,
вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2621 от
20.10.2020 г., акт № 136, том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068.
Имотът му е прехвърлен от Б.Б. А.а, призната за собственик на гаража с
Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание
писмени доказателства, наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2
от ГПК/ № 100, том VII, peг. № 15106, дело № 903 от 20.10.2020 г., вписан в
Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2620 от 20.10.2020 г., акт
№ 135, том 7, дело № 1259/2020 г., партида 134068.
Видно от приложеното нотариално дело на нотариус П.Д. с рег. № 543
на НК, при извършената обстоятелствена проверка, въз основа на която е
издаден констативния нотариален акт, от страна на Б.Б. А.а е било
представено Саморъчно завещание рег. № 1459/29.09.2017г. на нотариус Пл.
Д. с рег. № 543 на НК и са били разпитани свидетелите К.К., Н.С. и И.К..
От представените от ищцовата страна удостоверения за постоянен и
настоящ адрес на свидетелите, разпитани в хода на обстоятелствената
проверка е видно, че единствено К.К. е съсед на имота.
От представеното саморъчно завещание на С. А. Б. от 01.01.2015г.,
обявено с Протокол от 29.09.2017г. на А.С. помощник нотариус по заместване
при нотариус П.Д. с рег. № 543 на НК се установява, че завещателят се е
разпоредил за след смъртта си в полза на своята съпруга Б.Б. А.а по следния
начин „Завещавам й всичко движимо и недвижимо коли, апартамент, къщи,
ниви, гори и ако има и пари в банката, които притежавам сега. След смъртта
5
ми всичко за нея.“
От обясненията на ищеца Б. А. Б. по реда на чл. 176 от ГПК се
установява, че той никога не е искал и не е имал ключ от процесния гараж,
защото двамата с брат му С. имали нормални отношения. Когато двамата
братя и сестра им извършвали делба на наследството на своя баща, съдът
оставил гаража в общ дял на двамата братя за уравнение на дялове. Имали
споразумение със С. и си били говорили, че понеже от тримата наследници
двама имат по апартамент и гараж, а ищецът Б. бил получил от наследството
само едни 250 лева, гаражът целия да го вземе Б.. С. обаче се разболял, когато
трябвало да се уреждат документите и не било времето да обсъждат това,
вместо въпроса за здравето на брат му.
Гаражът бил празен и на ищеца не му било удобно да се карат за дребни
работи. Другия гараж, собственост С., последният го ползвал за склад. Към
съсобствения гараж С. избил врата от стълбището на кооперацията, за да може
да се влиза в гаража. Братята били разговаряли докато се провлачват нещата с
придобиването на гаража от Б., С. да плаща данъците, тъй като той и си
държал колата там. След смъртта му, ищецът смятал, че ще продължат да се
разбират с наследниците му. Веднъж на гробищата повдигнал въпроса за
гаража, но жената на брат му се разсърдила, че няма още една година, откакто
С. е починал.
От показанията на свидетелката Х.Б.Ц. - дъщеря на ищеца Б. Б. се
установява, че процесният гараж е част от обезщетение, получено от баба й и
дядо й по бащина линия, след събарянето на къща на мястото, където в
момента е кооперацията. В резултат на последваща делба на наследството им
извършена между баща й, чичо й и леля й, гаражът останал в общ дял на баща
й и чичо й. В последствие чичо й се разболял и след кончината му стринка й,
братовчед й и Р.В.С., с която братовчед й съжителствал, дошли в дома им в
Габрово като пожелали да закупят тяхната част от гаража и да продадат
всичко, за да се изнасят цялото семейство към Англия. Това било през есента
на 2018 г. Свидетелката присъствала на този разговор, на който не се
постигнало споразумение. Баща й също поискал да изкупи техния дял, но те
не се съгласили, искали те да го изкупят като предлагали някакви смешни
суми. След този разговор между роднините нямало повече никаква
комуникация на тема гараж. За продажбата му свидетелката и баща й
6
разбрали доста по късно, съвсем случайно.
Според Х.Ц. чичо й стопанисвал гаража през цялото време до смъртта
си и понеже докато бил жив двамата с баща й били в прекрасни отношения на
никого не минавало през ум, че ще се стига до съд за тези делби. Двамата
братя образно казано, на „лесна работа“ се били разбирали. Когато С., който е
по-малкия брат се разболял, никой не очаквал, че толкова бързо ще си отиде и
тези действия по прехвърляне на собствеността върху гаража не били
предприети, защото тогава било по-важно той да се лекува.
От показанията на свидетеля К.К.К., разпитан и при извършване на
обстоятелствената проверка, при която е издаден Констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства,
наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 100, том
VII, peг. № 15106, дело № 903 от 20.10.2020 г., се установява, че той живее на
адрес: *************************** от построяването на кооперацията.
Познава С. А. Б.. Свидетелят бил кооператор, а С. бил собственик.
Притежавал два апартамента, с прилежащите им два гаража. С. ползвал и
двата гаража. Никой друг не е ползвал гаражите. На свидетеля не му е
известно дали С. има братя и сестри. Не е виждал някой да идва и да му
гостува. Никога не е виждал ищеца. И двата апартамента в кооперацията ги
ползвал С.. Никой освен него не е живял там, преди да ги разделят. После
имало нещо, но не знае с кого са се делили. В единия апартамент сега живеел
М., който починал и жена му С.. След смъртта на С. гаражите ги завладял С. –
синът му и съпругата на С., те си ги ползвали. Спорният гараж е до гаража на
свидетеля. Ток трябва да има в гаража, не е влизал вътре. И чешми има в
гаражите. С. имал кола. Държал я в гаража, който е непосредствено до този на
свидетеля. Сега единият гараж е продаден, този най -крайният на К.К., а на М.
е продаден този, който е до гаража на свидетеля К..
Свидетелят А.С. А. заявява, че е племенник на ищеца и син на С. Б.. Знае
за какво е спора. Твърди, че кооперацията, където се намира гаражът е
строена по стопански начин от баща му и другите съкооператори. Гаражът е
построен лично от баща му, той го е мазал, всичко той е правил. С баба му
имали апартамент, за който се съдили и знае, че малко след 1996г. има съдебно
решение, че на чичо му Б. са му присъдили 1/2 ид.ч. от гаража. Това нещо сега
му станало ясно от самата искова молба. Бил чувал да говорят чичо му и баща
7
му за някакъв гараж и доколкото си спомня, чичо му бил казал на баща му
„той нали си е твой“ . Преди да почине бащата на свидетеля, двамата с чичо
му Б., били в добри отношения, не са се карали за имоти и за пари. От
построяването на кооперацията до продажбата на гаража, чичото на свидетеля
не бил влизал в него, винаги го е ползвало семейството на С.. Всичките тези
години бащата на свидетеля си държал колата там. С. имал ключ, а след
смъртта му, майката на свидетеля и той самия. Гаражът е захранен с
електричество и вода от апартамента на С.. А. А. твърди, че не си спомня през
2018 г. да са ходили със съжителката му Р.С. в Габрово да говорят с Б. Б.. Не
си гостуват. Ходили са веднъж да видят стринка му, защото тогава той учел в
Техническия университет и видели чичо му. Понеже знаели, че стринка му е
болна влезли да я видят за пет минути. За спорния гараж свидетелят твърди, че
баща му го смятал за свой.
По отношение на Н.М.С.- майка на съжителката на свидетеля,
последният твърди, че тя познава имота им на ул. ************************,
тъй като често е гостувала там, както приживе на баща му С., така и след това.
По този повод е свидетелствала и при извършената обстоятелствена проверка.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че предявеният иск с основание чл. 108 от ЗС е основателен и
доказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установи, че ищецът Б. А. Б. е придобил собствеността на 1/2 идеална
част от гараж № 5 с площ 19.91 кв. м. и административен адрес гр.
*************************** и 1,801% /едно цяло осемстотин и една
хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата със същия
административен адрес по силата на Решение № 638/05.12.1995 г. по гр. дело
№ 226/1995 г. по описа на РС-Севлиево, влязло в законна сила на 01.07.1996 г.
и Решение на ОС-Габрово № 133/01.07.1996 г. по ВГД № 70/1996 г., влязло в
законна сила на 01.07.1996 г., с което описаният гараж като обект на
извършена съдебна делба е възложен в общ дял на Б. А. Б. и на неговия брат
С. А. Б..
Ответникът от своя страна се легитимира като собственик на процесния
гараж по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
101, том VII, per. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по
8
вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2621 от 20.10.2020 г., акт № 136,
том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068, като гаражът му е
прехвърлен от Б.Б. А.а, призната за собственик с Констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства,
наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 100, том
VII, peг. № 15106, дело № 903 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по
вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2620 от 20.10.2020 г., акт № 135,
том 7, дело № 1259/2020 г., партида 134068.
За да бъди признато на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот,
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява изискване, претендиращият
собствеността на целия имот да е упражнявал в период – по-дълъг от 10
години, фактическата власт - владение по отношение на конкретната вещ без
противопоставяне от другия собственик и без прекъсване за повече от 6
месеца и да е демонстрирал поведение на пълноправен собственик, т. е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Владението се характеризира с двата признака - упражняване
фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта,
я държи като своя /субективен/. Обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се
свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност.
Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД във вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства
(напр. предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост; чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот; изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.).
9
От събраните по делото доказателства не се установи наследодателят на
Б.Б. А.а да е установил фактическа власт върху частта на ищеца от процесния
гараж с намерение за своене, която фактическа власт Б. А.а да е продължила
да упражнява след смъртта му.
От свидетелските показания на Х.Ц., които не се опровергават от
останалите доказателства е видно, че след производството по делба, чичо й С.
А. Б. - наследодател на Б.Б. А.а е ползвал целия съсобствен гараж със
съгласието на баща й Б. А. Б. и уговорката между двамата е била гаражът да
остане изключителна собственост на Б. Б.. Т.е. С. Б. е имал качеството на
владелец за своята ½ ид. част и на държател за частта на Б. Б.. Не се установи
от събраните доказателства С. Б. да е осъществил действия, годни да
трансформират държането на спорната идеална част от процесния гараж във
владение. Такива действия би следвало да се изразяват в активното поведение,
чрез което да се обективира спрямо ищеца намерението да се владеят неговите
идеални части като свои, т. е. действия, които демонстрират отричане на
неговите права върху вещта (напр. отстраняване от имота, недопускане,
оспорване на права и т. н.)
Такива действия са предприети за пръв път от Б.Б. А.а чрез снабдяването
й на 20.10.2020г. с констативен нотариален акт за собственост по отношение
на целия процесен гараж. Едва от този момент би следвало да се счете, че е
манифестирана воля за установяване на владение върху собствената на ищеца
Б. ½ идеална част.
Съдът кредитира показанията на Х.Ц. за съществуването на уговорка по
отношение на гаража между баща й и чичо й, и с оглед на това, че те косвено
се подкрепят и от саморъчното завещание на С. А. Б., изготвено на
01.01.2015г., една година и половина преди смъртта му. В него макар и да
посочва, че завещава на съпругата си всичкото си движимо и недвижимо
имущество завещателят конкретизира и в какво се състои то – „…коли,
апартамент, къщи, ниви, гори и ако има и пари в банката. След смъртта ми
всичко за нея.“ Видно е, че завещателят не споменава процесния гараж, което
може да се обясни с това, че не го е считал за изцяло свой и е имал други
намерения във връзка с него.
Показанията на свидетелката Х.Ц. относно това, че през 2018г.
наследниците на С. Б. са посетили баща й Б. Б. и са му предложили да изкупят
10
частта му от процесния гараж, кореспондират и с показанията на свид. А.С. А.,
който признава, че е посещавал дома на чичо си по времето, когато стринка му
е била болна. Вярно е, че свидетелят отрича да е повдигана темата за продажба
на гаража, но следва да се отчете заинтересоваността му от изхода на делото.
Изложеното до тук обосновава извод за неоснователност на
твърдението, че Б.Б. А.а станала собственик на целия процесен гараж, като е
придобила по давност частта на ответника Б. А. Б., присъединявайки
владението на наследодателя си С. Б..
Поради това при извършената продажба с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 101, том VII, per. № 15111, дело № 904 от
20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. №
2621 от 20.10.2020 г., акт № 136, том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408,
134068, ответникът М. К. Г. не е придобил собствеността върху целия гараж, а
единствено върху притежаваната от прехвърлителката ½ ид. част.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с
основание чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен като бъде признат ищецът Б.
А. Б. за собственик на 1/2 идеална част от процесния гараж и бъде осъден
ответникът М. К. Г. да му отстъпи собствеността върху тази идеална част и да
му предаде владението й.
Съгласно ТР № 178/30.06.1986г. на ОСГК по гр. д. 150/85г. на ВС на РБ
при уважаване на предявеният иск за собственост, следва на осн. чл.537 ал.2
от ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно
владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 100, том VII, peг. № 15106, дело №
903 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх.
peг. № 2620 от 20.10.2020 г., акт № 135, том 7, дело № 1259/2020 г., партида
134068 до размер на собствената на ищеца ½ идеална част.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски.
По реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК ответникът е неправил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500 лева, което съдът намира за основателно предвид фактическата и
правна сложност на делото и обстоятелството, че разглеждането му е
приключило в едно съдебно заседание.
11
С оглед на това съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, колкото е заплатил за
адвокатска защита и ответникът. Този размер е малко над минималния размер
от 542.48 лева, определен по реда на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е била в сила
при сключването на договора за правна защита и съдействие и съдът счита, че
съответства на обема на предоставената защита и сложността на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с основание чл. 108 от ЗС
предявен от Б. А. Б., ЕГН ********** с адрес гр. ************************
със съдебен адрес гр. Севлиево, пл. „Свобода” № 6,ет.2- чрез адвокат Р. Р. Н. –
Ц. против М. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
***************************, че Б. А. Б., ЕГН ********** Е
СОБСТВЕНИК на 1/2 / една втора/ идеална част от гараж № 5 с площ 19.91
кв. м. и административен адрес гр. Севлиево, ул."Мара Гидик"№ 20 и 1,801%
/едно цяло осемстотин и една хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата със същия административен адрес, индивидуализиран по
Схема № 15-879754-15.08.2023г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от
СГКК-Габрово като : самостоятелен обект в сграда - гараж, на едно ниво, с
кадастрален идентификатор 65927.501.2111.1.31 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и
единадесет точка едно точка тридесет и едно/ и 1,801% /едно цяло осемстотин
и една хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата -сграда с
кадастрален идентификатор 65927.501.2111.1 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и
единадесет точка едно/, предназначение Жилищна сграда многофамилна,
построена и разположена в Поземлен имот с кадастрален идентификатор
65927.501.2111 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка
петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК и ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН ********** ДА
МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху тази 1/2 / една втора/ идеална част.
12
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение
/чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 100, том VII, peг. № 15106, дело № 903 от
20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. №
2620 от 20.10.2020 г., акт № 135, том 7, дело № 1259/2020 г., партида 134068 В
ЧАСТТА, с която Б.Б. А.а, ЕГН ********** Е ПРИЗНАТА ЗА
СОБСТВЕНИК по писмени доказателства, наследство и давност на
самостоятелен обект в сграда - гараж, на едно ниво, с кадастрален
идентификатор 65927.501.2111.1.31 /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет
точка едно точка тридесет и едно/ и 1,801% /едно цяло осемстотин и една
хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата -сграда с
кадастрален идентификатор 65927.501.2111.1 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и
единадесет точка едно/, предназначение Жилищна сграда многофамилна,
построена и разположена в Поземлен имот с кадастрален идентификатор
65927.501.2111 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка
петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, НАД РАЗМЕР НА ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
*************************** ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Б., ЕГН **********
с адрес гр. ************************ със съдебен адрес гр. Севлиево, пл.
„Свобода” № 6,ет.2 - чрез адвокат Р. Р. Н. – Ц., направените по делото
разноски в размер на 825.00 лева / осемстотин двадесет и пет лева/, на осн. чл.
78 ал.1 във вр. с ал. 5 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
13