Решение по дело №2217/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2425
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180702217
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2425

 

град Пловдив, 09.12.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди  двадесет и първа година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2217  по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Л.Р.Г., с ЕГН **********,   против  Решение   № 1073 от 12.07.2021 г. постановено по АНД № 1540 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4383301 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Л.Р.Г., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр.чл.21, ал.1  от Закона за движението по пътищата.

 Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - касаторът се представлява от адв.Т.Т., който поддържа жалбата.

  Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

  Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

  Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

  За да обоснове крайния си изводсъстав на Районния Съд е приел,  че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените съображения от ра­йонния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната преценка на събра­ния доказателствен материал и в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове.

В по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизи­рано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лиша­ване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на конт­ролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерст­вото на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мяс­тото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превоз­ното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

В случая Електронният фиш съдържа всички реквизити, съобразно по­соче­ната правна норма, включително в обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение.

На 15.01.2021 г. в 10:37 часа, в близост до „Общински приют за безстопанствени кучета“, който е с административен адрес: ул.“Пазарджишко шосе“, 4-ти км., с автоматизирано техническо средство вид „Cordon-M2 MD1196, било  установено, че касаторът Г. управлявал  автомобил марка – „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 4 матик“ с рег. № ***, негова собственост, със скорост на движение от 98 км/ч при разрешена ограничена скорост от 50 км/ч. За целите на административнонаказателното производство от  измерената скорост с техническото средство скорост се приспаднала максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/час, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 45 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП  бил издаден процесния Електронен фиш, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

Възоснова на събраните доказателства,  в това число Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-1876/18.01.2021 г.), приложения снимков материал с отбелязани координати на мястото на нарушението, съдът  е направил  категоричен и несъмнен  извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се  с доказателствена сила.

Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е необходимо. Съдът е приел, че са изпълнени  изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съдът не споделя наведените доводи за липса на задължителни реквизити на ЕФ, касателно и мястото на извършване на нарушението. Видно от приложения  фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Пловдив, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението – до „Общински приют за безстопанствени кучета“, който е с административен адрес: ул.“Пазарджишко шосе“, 4-ти км, отразено е обстоятелството, че в този участък имало ограничение на скоростта от 50 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 45 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.

По мнение на настоящия състав мястото на извършване на нарушението е изписано изчерпателно – до „Общински приют за безстопанствени кучета“, който е с административен адрес: ул.“Пазарджишко шосе“, 4-ти км като не е необходимо да се посочват някакви други ориентири, доколкото нито ЗАНН, нито някой друг нормативен акт вменяват такова задължение на контролните органи. Пак във тази връзка, съдът намира, че  с оглед посочените в ЕФ координати, не се възприема твърдението за неяснота относно това, дали координатите съответстват на мястото, на което се е намирал автомобилът на жалбоподателя в момента на заснемане на нарушението или на мястото, на което се е намирало техническото средство. При справка в официалния сайт на Община Пловдив, с препратка към „Общински приют за безстопанствени кучета“, се установява административен адрес: ул.“Пазарджишко шосе“, 4-ти км, така, че при описанието в ЕФ не би могло да бъде посочено друго място на нарушението, независимо от твърденията на касатора, че улица с това наименование се намира срещу магазин „Алати“, т.е отдалечено от посочено с фиша място.

В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на касатора наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) – „Глоба” в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.

Съответната ОД на МВР трябва да представи вещественото доказателствено средство по чл.189 ал.15 от ЗДвП, което е предвидено от закона за установяване на нарушение на скоростта и издаване на ЕФ, вместо на НП, а информацията за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, ограничението на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на АТСС, се съдържат в протокола по чл.10 от Наредбата, в снимковия материал досежно координатите и разстоянието между уреда и мястото на контрол, а когато ограничението е въведено с пътен знак, се посочва разстоянието между уреда и пътния знак и в протокола. Доказан е собственика на когото е регистрирано МПС, както и годността на АТСС, чрез представените официални удостоверителни документи. След изпълнение на изискванията на чл.189, ал.8 изречение второ от ЗДвП, тежестта да опровергае обвинението е на наказаното лице. Извън всякакво съмнение, след като е посочена посоката на движение/посока гр.Пазарджик/, е заснет приближаващ се автомобил, като в тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за липсата на посочен режим  на АТСС. При прочита на протокола се установява  режим „Д“ – двете посоки.

С оглед на изложеното не са налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

В полза на ОД на МВР Пловдив се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/ лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение   № 1073 от 12.07.2021 г. постановено по АНД № 1540 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Л.Р.Г., с ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: