№ 260125 / 9..4..2021 г..
РЕШЕНИЕ
гр.. Монтана, 09..04..2021 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр.. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет И.. първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И....
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия И.... гр..д..№ 2027 по описа на съда за 2020 г.., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.. 124, ал.. 1 от ГПК, със съединено искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл.. 537, ал..2 от ГПК..
Предявен е от Г..С..К.., ЕГН xxxxxxxxxx x.. б.. в.. е.. а.. срещу ответниците: Ц..К..К.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx И.. К..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx положителен установителен иск, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на следния имот: поземлен имот с идентификатор 38488..5..90/тридесет И.. осем хиляди четиристотин осемдесет И.. осем точка пет точка деветдесет/ по КККР на с.. о.. Д.. о.., одобрени със Заповед РД-18-111/19..02..2019 г.. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1257 кв..м../ хиляда двеста петдесет И.. седем квадратни метра/ с адрес на имота-с..о.. Д.. о.., местността ,,Т.., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, шеста категория, при граници И.. съседи: 38388..5..1792, 38488..5..945..
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищцата е собственик на по-горе описания имот..
С решение № В2814/14..04..1998 г.. на ОСЗ-Монтана имотът е реституиран на наследници на Б.. И.... Б.., роден на xxx г.., бивш жител на с.. К.., починал на 25..03..1955 г..
На 10..10..2013 г.. наследниците на Б.. И.... Б.., една от които е И.. ищцата, сключили договор за доброволна делба на земеделски земи в землището на с.. вписан в СВ-Монтана под xxxx г.., съгласно който ищцата К.. получила И.. станала едноличен собственик на имота с идентификатор 38488..5..90..
Оттогава И.. до момента само ищцата владее имота..
На 11..12..2018 г.. първият ответник Ц..К..К.. се е снабдил с документ за собственост-Нотариален акт № 52, том 8, рег.. № 12942, дело № 842/2018 г.. на В.. Т..-Нотариус при Районен съд-Монтана вписан в СВ-Монтана под № 19, том 19, дело № 2912, вх..рег.. № 6744/11..12..2018 г.., съгласно който той е придобил процесния имот по давност..
Тъй като придобиването на имота по давност е станало по време на брака му с ответницата К..К..К.., то същия се счита придобит И.. от нея в режим на семейна имуществена общност..
Ищцата твърди, че ответниците никога не са осъществявали владение върху имота, включително след датата на влизане в сила на чл.. 5, ал..2 ЗВСОНИ-23..11..1997 г..
Предвид изложеното за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен исК..
Прави се И.. искане по реда на чл.. 537, ал..2 от ГПК да бъде отменен издадения Нотариален акт № 52, том 8, рег.. № 12942, дело № 842/2018 г.. на В.. Т..-Нотариус при районен съд-Монтана, вписан в СВ-Монтана под № 19 том 19, дело № 2912, вх..рег.. № 6744/11..12..2018 г..
Претендира присъждане на деловодни разноскИ..
С исковата молба са направени доказателствени искания..
Изпълнена е процедурата по чл.. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна e постъпил писмен отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен..
На първо място ответниците оспорват твърдението на ищцата, че е собственик на процесния имот..Оспорва се на осн.. чл..17, ал..2 ГПК Решение № В2814/14..04..1995 г.., постановено по преписката, образувана на основание заявление вх..№ 2814/27..03..1992 г.. И.. представените писмени доказателства от Г..С..К.. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б.. И.... Б.., бивш жител xxx, на осн..чл..18ж, ал..1, мл..18з,ал..1 от ППЗСПЗЗ3 И.. протоколи № 9 от 23..12..1993г по чл..18г.., №б/22..03..1994г.. по чл..18д, № 6 от 25..01..1993г.. по чл..18е, Решение № 2438 от 08..04..1993г.. по чл..18ж, ал..1 от ППЗСПЗЗ И.. във връзка с направените измервания на земята в доказаните реално съществуващи/възстановими/ стари граници за имота, отразен в частта му в т..4, като се твърди, че в тази му част решението е необосновано И.. издадено в нарушение на закона, в резултат на което този имот е неправилно И.. необосновано възстановен..
Във връзка с оспорването ответниците твърдят, че тази местност такъв имот никога не е съществувал, включително И.. към момента на образуването на ТКЗС, още по-малко имотът да е бил в собственост на наследодателя на ищцата.. Слек като такъв имот не е съществувал към момента на образуването на ТКЗС, то такъв имот не може да бъде възстановен в стари реални границИ.. Ето защо ищцата К.. не може да се легитимира, че е собственик на имот, който не е възстановен, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен..
Не било вярно твърдението на ищцата, че ответниците никога не са владяли имота И.. че само тя владее същия от 10..10..2013 г.. след извършването на доброволна делба с останалите наследницИ..
Ищцата не само, че никога не била владяла този имот, но дори И.. не е минавала покрай него.. Възможно е да го е виждала отдалече, но ако това е така, то би следвало да забележи, че в този имот има две трифамилни жилищни/вилни/ сгради, построени на калкан И.. че тези сгради се използват..
На следващо място се твърди, че двамата ответници са придобили собствеността върху имота, предмет на иска, въз основа на давностно владение, продължило повече от 38 годинИ..
Заедно с още 2 семейства, през 1982 г.., ответниците са построили трифамилна жилищна/вилна/ сграда, като отделните сгради са долепени на калкан, които се ползват като вили оттогава И.. до днес.. Две-три години по-рано такава сграда била построена от други три семейства в същия имот.. Оттогава шестте семейства владеят имота като свой.. Още оттогава са заградили имота от три страни, като четвъртата страна е откъм реката, направили са мост през реката, поставили са ограда между ползваните от двете трифамилни къщи части от имота, доброволно са си разпределили ползването И.. оттогава/1982 г../ никой не е обезпокоявал владението им, нито пък е предявявал някакви претенции срещу ответниците.. От този момент са си плащали данъците за имота, направили са подобрения в същия, засадили са овощни дръвчета, като подобренията им възлизат на стойност xxxx лв..
Ето защо, не само двамата ответници, но И.. останалите пет семейства са придобили собствеността върху имота въз основа на придобивно давностно владение, продължило повече от 38 г..
Следва да се съобрази от съда обстоятелството, че ако се окаже вярно, че процесният имот е възстановен в стари реални граници на наследниците на Б.. И.... Б.. с Решение № В2814 от 14..04..1995 г.. на Общинска служба по земеделие-гр..Монтана, ЕКАТТЕ xxxx постановено въз основа на заявление вх..№ 2814 от 27..03..1992 г.., без допуснати нарушения на Закона, то оттогава наследниците на Б.. И.... Б.. не са встъпвали във владение на имота до настоящия момент, поради което отв..Ц..К..К.. И.. К..К..К.. са го владяли необезпокоявано от никого, включително И.. след 14..04..1995 г.. до днес..
При този разбор на фактите, след като ответниците са придобили собствеността върху имота въз основа на необезпокоявано давностно владение, продължило повече от 10 години, искът се явява неоснователен И.. следва да бъде отхвърлен..
Намират, че искането по реда на чл.. 537, ал..2 от ГПК също следва да се отхвърлИ..
Претендират деловодни разноскИ..
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания..
Съдът, въз основа на закона И.. на събраните по делото доказателства, на основание чл..235, ал..2 от ГПК, във вр.. с чл.. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, като предявени от И.. срещу надлежна страна в производството..
Разгледан по същество, съдът намира искът за основателен..
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, допуснати са до разпит И.. са разпитани пред съда свидетелите: М.. Ц.. П.. Б.. К.. П.. Д.. И.... П.. Р.. И.. К.. И.... К..
Съдът, със свое протоколно определение от 09..03..2021 г.. е оставил без разглеждане като процесуално недопустимо искането на ответниците по реда на чл.. 17, ал..2 от ГПК, като се е позовал на постановките на ТР № 9/2012 г.. от 07..11..2012 г.. по ТД № 9/2012 г.. на ОСГК на ВКС.. Без уважение респективно е оставено И.. искането за назначаване на СТЕ, подкрепяща искането..
И.. двете страни се легитимират с титули за собственост: 1../ищцата с ползващото се с конститутивен ефект решение № В2814/14..04..1998 г.. на ОСЗ-Монтана, с което имотът е реституиран на наследници на Б.. И.... Б../, роден на xxx г.., бивш жител на с.. К.., починал на 25..03..1955 г../с т..4 от решението/; видно от представено по делото удостоверение за наследници на Б.. И.... Б.. изх.. №46/05..06..1955 г.. ищцата е един от наследниците му по закон; с договор за доброволна делба на земеделски земи в землището на с.. вписан в СВ-Монтана под № 72, том 11, вх.. рег..№7352/10..10..2013 г.., в дял на ищцата е даден И.. тя е станала едноличен собственик на ливада, представляваща имот № 005090/ по действащ план това е процесния имот с идентификатор № 38488..5..90/ в землището на с.. в местността ,,Т.... 2../ От друга страна в полза на ответника е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност чрез обстоятелствена проверка № 52, том 8, рег.. № 12942, дело № 842/2018 г.. на В.. Т..-Нотариус при Районен съд-Монтана вписан в СВ-Монтана под № 19, том 19, дело № 2912, вх..рег.. № 6744/11..12..2018 г.., с който Ц..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор xxxx /, находящ се в землището на с.. К.., ЕКАТТЕ: xxxx община Г.. Д.. представляващ ливада, шеста категория в местността ,,Т.. с площ от 1257 кв..м../ един декар И.. двеста петдесет И.. седем квадратни метра/, при граници на имота: имот № 000945-пасище, мера на община Г.. Д.. имот № 001792-водно течение на държавата-МОСВ..
На следващо място, видно от Протокол № В2814 на Поземлена комисия с.... Д.. на 16..05..1995 г.. ищцата Г..С..К.. е въведена във владение на имотите, описани в решение № В2814/14..04..1995 г.. по чл..18 ж, ал..1 от ППЗСПЗЗ/един от които е И.. процесния, отбелязан в точка 4 от същото/..
Относно твърдението на ответниците, че са придобили собствеността върху процесния имот на основание давностно владение по чл..79, ал..1 от ЗС, както И.. относно констативния нотариален акт:
Първо съдът следва да отбележи, че съгласно чл.. 154, ал..1 от ГПК, при условията на пълно И.. главно доказване, ответниците Ц..К..К.. И.. К..К..К.. следва да установят факта на придобивна давност за имота, продължило явно, непрекъснато И.. необезпокоявано повече от 10 г..:
Владението, съгласно разпоредбата на чл.. 68 от Закона за собствеността, представлява ,,упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично, или чрез другиго, като своя‘‘.. Владението, което води до придобивна давност, има един обективен критерий- фактическа власт върху вещ/corpus/ И.. субективен-да държи вещта като своя, като собственик/animus/.. Владението, на следващо място, следва да притежава следните компоненти в тяхната свъкупност/кумулативност/: то да е явно, спокойно И.. необезпокоявано, непрекъснато..
От разпитаните по делото петима свидетели, съдът не може да приеме, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху целия поземлен имот с ид..38488..5..90, продължила повече от 10 г.., която би довело до придобиването от тях на процесния имот чрез давностно владение, съгласно чл.. 79, ал1.. от ЗС..
Съдът кредитира доказателствената група на тримата свидетели- М.. Ц.. П.. Б.. К.. П. И.. Д.. И.... П.. като преки, логични И.. последователни И.. във връзка с останалите доказателства.. От тези показания се установява следното:
Навремето поземления имот е бил собственост на Б.. И.... Б....
В имота са построени две вили, като едната се обитава от бащата на отв.. Ц..К.., а другата от съпругът на св.. Б.. П. И.. още две семейства..
Имотът не е ограден, между двете вили се намира една ограда от горния край от гората.. Оградата завършва с метална врата, но тя не е за да не се минава между двете вили, а може свободно да се преминава през нея..
Ищцата Г.. посещава поземления имот редовно, за което никой не й е забранявал.. Идва всяко лято, всяка зима, посещава имота, интересува се от него..
От друга страна ответниците изобщо не посещават поземления имот, свидетелите не са ги виждали да полагат грижи И.. да стопанисват ПИ.. Единствено св.. Петров твърди, че от 4-5 г.. отв.. Ц..К.. е започнал да идва по-редовно И.. то единствено да стопанисва вилата, не И.. терена..
На следващо място, съгласно показанията на св..П.. отв.. К.. е бил наясно, че имотът не е негов И.. е собственост на ищцата К.. Свидетелят твърди:,, напълно Ц.. знае, че имотът не е негов, с него даже сме говорили И.. съм му казал, че имота И.. той го знае лично, баща му, чича му , всичките знаят, че имота е собственост на Г..К..‘‘..
От горните показания съдът намира, че в производството не се установи от ответната страна дори И.. само обективния критерий на придобивната давност-фактическата власт върху процесния имот, която да е продължила от ответниците повече от 10 г.., съгласно чл.. 79, ал..1 от ЗС..
Разделянето на ПИ с ограда, през която свободно се преминава, съдът не може да счете, че представлява разпределяне на ползването на терена от собствениците на сградите..
Съдът не кредитира И.. не дава вяра на останалите двама свидетели, разпитани в съдебно заседание-К.. И.... К.. И.. Ц. В. Ц., тъй като: на първо място, в показаниято на св.. К.. съдът намира, че са налице противоречия между дадените от него показания пред РС-Монтана И.. между тези, дадени пред нотариуса И.. вписани в протокол в процедурата по издаване на КНА по обстоятелствена проверка- в съдебно заседание твърди, че имотът е ограден от три страни, а в нотариалното производство-че е ограден от всички страни с колове.. Св.. Ц. В. Ц., на първо място е първи братовчед на ищеца И.. от кръга свидетели по чл.. 172 от ГПК И.. съдът ги преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля, а на следвашо място тези показания са изолирани И.. опровергани от останалите свидетелски показания, които съдът кредитира..
Така мотивиран, съдът намира, че установителният иск за собственост на процесния имот, като изцяло основателен И.. доказан, следва да се уважи, тъй като безспорно бе установено по делото, че Г..С..К.. се легитимира надлежно като собственик на процесния поземлен имот-ливада..
Водим от горното съдът намира, че констатациите на нотариуса, направени в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност чрез обстоятелствена проверка № 52, том 8, рег.. № 12942, дело № 842/2018 г.. на В.. Т..-Нотариус при Районен съд-Монтана вписан в СВ-Монтана под № 19, том 19, дело № 2912, вх..рег.. № 6744/11..12..2018 г.., с който Ц..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx е признат за собственик на основание давностно владение на имота, са невернИ.. Поради изложеното, нотариалният акт подлежи на отмяна по реда на чл.. 537, ал..2 от ГПК..
При този изход на делото, на осн.. чл..78, ал..1 от ГПК, в полза на ищцата Г..С..К.., следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл.. 80 от ГПК в общ размер от 952,55 лв..
Водим от горното, съдът, на осн.. чл..235, ал..2 от ГПК
Р Е Ш И..:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ц..К..К.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx И.. К..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, че Г..С..К.., ЕГН xxxxxxxxxx x.. б.. в.. е.. а.. е собственик на основание договор за доброволна делба на земеделски земи в землището на с.. вписан в СВ-Монтана под № 72, том 11, вх.. рег..№7352/10..10..2013 г.. на следния имот: поземлен имот с идентификатор 38488..5..90/тридесет И.. осем хиляди четиристотин осемдесет И.. осем точка пет точка деветдесет/ по КККР на с.. о.. Д.. о.., одобрени със Заповед РД-18-111/19..02..2019 г.. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1257 кв..м../ хиляда двеста петдесет И.. седем квадратни метра/ с адрес на имота-с..о.. Д.. о.., местността ,,Т.., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, шеста категория, с номер по предходен план: 005090, при граници И.. съседи: 38388..5..1792, 38488..5..945 ..
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО на осн.. чл..537, ал..2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност чрез обстоятелствена проверка № 52, том 8, рег.. № 12942, дело № 842/2018 г.. на В.. Т..-Нотариус при Районен съд-Монтана вписан в СВ-Монтана под № 19, том 19, дело № 2912, вх..рег.. № 6744/11..12..2018 г.., с който Ц..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор xxxx /, находящ се в землището на с.. К.., ЕКАТТЕ: xxxx община Г.. Д.. представляващ ливада, шеста категория в местността ,,Т.. с площ от 1257 кв..м../ един декар И.. двеста петдесет И.. седем квадратни метра/, при граници на имота: имот № 000945-пасище, мера на община Г.. Д.. имот № 001792-водно течение на държавата-МОСВ..
ОСЪЖДА на осн.. чл.. 78, ал..1 от ГПК Ц..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx И.. К..К..К.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на Г..С..К.., ЕГН xxxxxxxxxx x.. б.. в.. е.. а.. сумата от общо 952,55 лв.. деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл.. 80 от ГПК..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: