РЕШЕНИЕ
№260132 10.06.2021
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 339 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба н.Е.с.н.А. „А.”, ЕИК *********, с адрес: ***,
к.к. „Слънчев бряг - запад”, представлявано от управителя
Н.П., против Я.Б., роден на *** г., гражданин на Л., с адрес в РБългария- КК „Слънчев бряг”, западна част, А. „А.”, ап. ****,
ет. *, вх. *. Твърди се, че ответникът е собственик на сочения апартамент с
обща площ 34.93 кв.м. Сочи се, че комплексът е в режим на етажна собственост
съгл. чл. 9 от ЗУЕС, управлявана от ОС и избран управител. Общото събрание било
определило размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържане
на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване”. На 24.07.2019г.
било проведено ОС на собствениците на апартаменти в сградата, на което за
управител бил избран Н.П.. Заявява се, че с протокол от 09.01.2014г. ОС е взело
решение такса „Поддръжка за разходите за управление и поддръжка на общите части
на сградата” за 2014 г. да бъде в размер на 9.50 евро на кв.м и 0.50 евро- за
фонд „Ремонт и обновяване“. Прието било и решение да се съберат по 100 евро
депозит от всеки собственик на самостоятелен обект за вода и електричество.
Плащането следвало да се извърши до 30.06 на всяка календарна година. Таксите в
този размер се запазили до 2019 г., когато на 08.08.2019г.
било проведено и ОС, на което били взети и решения за намаляване на таксата за
поддръжка на 6 евро на кв.м. за срок от 1 година, с падеж до 31.05. на
съответната година, по банковата сметка на ЕС. Предвидено е било такса фонд „Ремонт”
да бъде занапред в размер на 2 евро на кв.м., както и е взето решение за
събиране на незаплатените до момента такси за поддръжка. Възложено е на
управителя да предприеме действия по събиране на последните. Сочи се, че
ответникът дължи общо сумата от 1438.51 лева, която представлявала сбор от
следното: 29.12 лв.- изразходвана ел.енергия за периода от 01.09.2018 г. до
30.09.2018 г.; 77.20 лв.- потребена ел. енергия за периода от 01.08.2018 г. до
31.08.2018 г.; 34.15 лева- такса фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., дължима до 31.05.2015 г.; 649.02 лв.- такса за
поддръжка за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., дължима до 31.05.2015
г.; 34.15 лева- такса фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., дължима до 31.05.2016 г.; 614.85 лв.- такса за поддръжка за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., дължима до 31.05.2016 г. Сочи се
начина на формиране на сумата. Претендира се и лихва за забава в общ размер от
622.47 лв. С оглед незаплащане на сумите се моли да бъде осъден ответника да ги
заплати, като се претендира и законната лихва върху главниците, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срокът по
чл.131 от ГПК се представи писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който се считат предявените претенции за недопустими предвид на
това, че нямало доказателства за валидно учредена ЕС. Наред с това се сочи е
неоснователност поради нищожност на решението на ОС на основание 26, ал.1 от
ЗЗД поради противоречие с нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Съдът, като взе
предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от
09.01.2014 г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в ответната Етажна собственост, от който е видно, че общото събрание е
приело, че всеки собственик дължи годишна такса за поддръжка и управление на
общите части в етажната собственост в размер на 9.50 евро/кв.м. и 0.50
евро/кв.м.- за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумите е следвало да бъдат
платими до 30.06. за всяка календарна година. Останалите представени протоколи
от проведени общи събрания не касаят процесния
период, като съгласно решенията по тях таксите за 2015 г. и 2016 г. не са били
изменяни от приетия през 2014 г. размер.
По делото не е представен документ, удостоверяващ, че именно ответника е
собственик на сочения апартамент, но доколкото този факт не е спорен между
страните, както и с оглед представената извадка от регистър БУЛСТАТ, касаеща партидата
на ответника, в която е посочен същият адрес, съдът приема, че Я.Б. е
собственик на сочения в исковата молба недвижим имот.
От страна
на ищецът се твърди, че решенията на общото събрание са влезли в сила, като
особеният представител на ответника навежда възражения относно тяхната
нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с нормата на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС, което съдът не споделя. Константна и непротиворечива е
практиката на ВКС, че решенията на общото събрание са особен вид многостранни
актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща
цел. Законът /ЗС и ЗУЕС/ урежда специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт,
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за
нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите
между вземането на решенията и сключването на сделките, дори и многостранните,
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях не се прилагат разпоредбите на ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени
в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. В
този смисъл така наведеното възражение от страна на ответникът е несъстоятелно.
Съображения относно незаконосъобразността на решенията
на общото събрание на ЕС могат да бъдат предмет само на специално инициирано
производство по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, за провеждането на каквото по делото няма
данни. Ето защо следва да се приеме, че решението на общото събрание, проведено
през
Както бе посочено по- горе предмет на настоящото производство са дължимите
такси за поддръжка и управление, както и за фонд ремонт, за 2015 г. и 2016 г. Доколкото
е прието от ОС, че същите се дължат на база квадратен метър, то таксата за
поддръжка и управление за двете процесни години
възлиза на сумата от по 314,37 евро или 614,85 лв. за всяка година, а таксата
за фонд „Ремонт“ възлиза на сумата от по 17,46 евро или 34,15 лв. за всяка година. Предвид липсата на
доказателства за заплащане на сумите или част от тях, съдът счита, че същите са
дължими на основание влязлото в сила решение на ОС, поради което претенциите,
касаещи тези такси, следва да бъдат уважени в тези размери, ведно със законната
лихва върху сумите, начиная от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като бъде отхвърлена претенцията за дължимата
такса поддръжка и управление за 2015 г. над тази сума до претендираната
649,02 лв.
По отношение търсените суми за ел.енергия, съдът счита претенциите за
неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства, че от страна на ЕС са
били заплатени суми в сочените размери. Представените отчети за ел.енергия не
съставляват годно доказателство за реално заплатена сума от страна на ЕС,
поради което и заплащането й от страна на ответника би означавало неоснователно
да се обогати ищеца.
По отношение претенцията за заплащане на лихва за забава, същата се явява
частично основателна. Доколкото бе прието, че ответникът дължи сумите в размер
на по общо 649 лв. за всяка от годините 2015 и 2016 /включваща двата вида
такси/, и предвид на това, че задължението на ответника съобразно взетото
решение е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС)- 30.06.2015г.,
респективно 30.06.2016 г. /а не както е посочено в исковата молба от 30.05. на
всяка година/, следва да се приеме, че считано от 01.07.2015 г., съответно
01.07.2016 г., той е изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат
изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. Крайната дата, до
която се претендират сумите, е 14.05.2020 г., поради което претенциите за
забава следва да бъдат уважени за сумите от 320,99 лв. за таксите за 2015 г.,
респективно 254,91 лв. за таксите за 2016 г., като за разликата над тях до претендираните общо 622,47 лв. следва да бъдат отхвърлени.
При този изход
на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно
уважените части, които възлизат на сумата от общо 1052 лв.- заплатени държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
С оглед защитата
на ответникът от назначения особен представител, съдът определя окончателно
възнаграждение на адв. Д.Т. в размер на 500 лв., като
внесената разлика следва да бъде върната на ищеца.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я.Б., роден
на *** г., гражданин на Л., с адрес в РБългария- КК
„Слънчев бряг”, западна част, А. „А.”, ап. ****, ет. *, вх. *, да заплати на Етажната собственост „А.”, ЕИК *********, находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П.,
сумата от общо 1229,70 лв.- такса
поддръжка за 2015 г. и 2016 г., сумата от общо 68,30 лв. фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г. и 2016 г., или общо
сумата от 1298 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.05.2020
г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на разликата над уважените до претендираните
общо 1263,87 лв. за такси поддръжка, и 68,32 лв.- за такси фонд „Ремонт“, както
и за сумата от общо 106,32 лв.- потребена ел.енергия, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.05.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я.Б., роден на *** г., гражданин на Л., с адрес в РБългария- КК „Слънчев бряг”, западна част, А. „А.”, ап. ****,
ет. *, вх. *, да заплати на Етажната собственост „А.”, ЕИК *********, находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П., сумата
от общо 575,90 лв., представляваща
лихва за забава върху сочените по- горе главници за периода от 01.07.2015 г.,
съответно 01.07.2016 г., до 14.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената сума до претендираните общо 622,47 лв.
ОСЪЖДА Я.Б., роден на *** г., гражданин на Л., с адрес в РБългария- КК „Слънчев бряг”, западна част, А. „А.”, ап. ****,
ет. *, вх. * да заплати на Етажната собственост „А.”, ЕИК *********, находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П., сумата
от общо 1052 лв.- разноски.
На адв. Д.Т. да се изплати сумата от 500 лв. за положения труд
като особен представител на ответника, като указва на ищецът в 3- дневен срок
да представи банкова сметка, ***а сума за особен представител. Указва на
ищецът, че ако в 1-годишен срок от уведомяването за настоящото решение не
поиска връщане на сумата, същата ще бъде отнета в полза на държавата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: