Номер 39117.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПерникII наказателен състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
Секретар:Даниела Б. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20201720201404 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3839843 на ОД на МВР-Перник, с
който на Л. П. Д. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено
на 27.07.2020 г. в 14:17 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу бензиностанция Еко,
тъй като при общо валидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е
управлявал лек автомобил „Шефролет Каптива” с рег. № ******** със скорост от 69 км/ч,
при което превишението е 19 км и е установено с автоматизирано техническо средство №
11743d0.
По изложени в жалбата доводи Л. П. Д. , чрез пълномощника си адв. Б.В. от КАК,
моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, като прави искане за присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се
явява и процесуалния му представител адв. Б.В..
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща
представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно
провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес,
поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 27.07.2020 г. в 14:17 часа на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу
бензиностанция „Еко” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек
автомобил „Шефролет Каптива” с рег. № ******** със скорост от 72 км/ч при общо
разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител А. А. изготвил протокол съгласно чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който
бил регистриран на 29.07.2020 г. с № 1158р-6912. В същия било удостоверено използването
на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото
населено място, периода от време, през който същото е работело - от 13:40 часа до 15:30
часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран
пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на Л. П. Д. , ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лл (петдесет лева). В
обжалвания фиш след приспадане на толеранса от -3 км/ч, релевантен към максимално
допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч отчетената скорост била
редуцирана на 69 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 19 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни
2
по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното
устройство – статично изображение № 11743D0/0270859 от 27.07.2020 г., установяваща, че
на 27.07.2020 г. в 14:17 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 72
км/ч, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични
характеристика на същата и протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения” на Български институт по метрология за техническата изправност
на средството за измерване, протокол рег. № 1158р-6912 от 29.07.2020 г., заповед № 313з-
310 от 14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник, сертификат за обучение на
служителя, осъществил дейността по позиционирането на автоматизираното техническо
средство и писмо изх. № 20/слу-6487-1 от 11.09.2020 г. на Община Перник и извадка за
съществуващата организация на движението на ул. Юрий Гагарин, в района на
бензиностанция „Еко”.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че Л. П. Д. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана
от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства
съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство №
11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението –
ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу бензиностанция „Еко”, при което е било изготвеното
статичното изображение с № 11743D0/0270859 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение
№ 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за
3
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със
срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система
подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния
модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС,
одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите
изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за
проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и
заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите,
регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата
дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и
посочената в статичното изображение с № 11743D0/0270859 скорост от 72 км/ч, с която се е
движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е
точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана на 69 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
засечената и разрешената скорост - 19 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта,
поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
4
скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място
е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015 г. От неговото съдържание се установява,
освен мястото на което е бил извършван контрола - ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу
бензиностанция „Еко”, времевия отрязък през който системата е работила - от 13:40 часа до
15:30 часа, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена в двете посоки , т.е същото е заснемало както
отдалечаващите се, така и приближаващите се автомобили, което по никакъв начин не се
отразява на законосъобразността на процедурата, след като самият законодател е приел, че
техническото средство може да бъде насочено и в двете посоки и да заснема както
приближаващи се, така и отдалечаващи се автомобили.
Представеният протокол, удостоверяващ използването на автоматизираното
техническо средство за установяване на извършеното на 27.07.2020 г. в 14:17 часа
нарушение по ЗДвП, предмет на обжалвания електронен фиш, обаче, не съдържаданни за
разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС. Това е
било задължително, тъй като се установява от приложената схема за организация на
пътното движение по ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, че в района на бензиностнация Еко
режимът на ограничение на максимално допустимата скорост, е различен за движещите се
в двете посоки моторни превозни средства. За тези пътуващи по ул. Юрий Гагарин в
участъка след ул. Република в посока към кв. Изток е въведено ограничение на скоростния
режим посредством пътен знак В26, поради което не е важало общовалидното органичение
за населено място до 50 км/ч. Същевременно за движещите се по ул. Юрий Гагарин в посока
към ул. Република не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от общо
разрешената скорост за населено място, което кореспондира и с приложеното писмо изх. №
20/слу-6487-1 от 11.09.2020 г. на Община Перник, от което е видно, че е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26, който е поставен само в посока на движещите
се към кв. Изток. При това положение липсата на попълване в протокола по чл. 10 от
Наредбата на посоката на насоченост на автоматизираното техническо средство е довело до
опорочаване на функциите му на официален удостоверителен документ относно
обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя се е движил по ул. Юрий Гагарин в
посока, в която е важало общовалидното ограничение за населено място от 50 км/ч. При
това положение отразените в протокола факти не следва да се приемат за доказани,
включително и че представения снимков материал – снимка №№ 11743D0/0270859 е
изготвена съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и тя не може да се
ползва като годно доказателствено средство. При така изложените съображения
ангажирането на отговорността на Д., въпреки липсата на доказване от страна на
наказващия орган на горните обстоятелства води до съществено нарушаване правото на
5
защита на жалбоподателя. Административнонаказателната отговорност от своя страна не
може и да бъде осъществена въз основа на предположения.
На следващо място, направена снимка на разположението на техническото средство
№ 11743d1, която е изискана от съда и приложена по делото, също не дава възможност да се
установи местонахождението на уреда, тъй като от същата то не може да се визуализира,
поради което и не допринася с необподимата достоверност, че отразените в съдържанието
на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата
на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая, от съдържанието на приложения на л.7 договор за
правна защита и съдействие от 10.08.2020 г., се установява, че жалбоподателят Л. П. Д. е
възложил на адвокат Б.В. от КАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, за което е отразено, че е
заплатено в брой. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно по
следните съображения:
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.) за
защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв. Предмет на обжалване е ЕФ, с
който е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна
помощ се изразява в изготвяне на жалба и призоваване на съдебен адрес за едно съдебно
6
заседание, в което същият не е взел участие. При това положение заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА - да е справедлив и обоснован. Предвид
тези съображения съдът намира, че именно посочения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимален размер от
300 лв следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя, която сума ОД на МВР Перник с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на Л. П. Д. , ЕГН **********.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3839843 на ОД на МВР-Перник, с който на Л.
П. Д. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв
(петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 27.07.2020 г. в 14:17
часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу бензиностанция Еко, тъй като при общо
валидно за населено място ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал лек автомобил
„Шефролет Каптива” с рег. № ******** със скорост от 69 км/ч, при което превишението е
19 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Л. П. Д. , ЕГН ********** сума в размер
на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7