Р Е Ш
Е Н И E № 433
Гр.Хасково, 07.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година,
В открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар: Р.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
член съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 487 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№ 12254/22.06.2018 г. подадена от адв.К.Н. ,особен представител на ответника Т.Г.С. ***, с ЕГН ********** против решение № 341/13.06.2018 г.на РС-Хасково,по гр.дело № 169/2018 г. по описа на съда.
С Решение № 341/13.06.2018 г., по гр.д. № 169/2018 г., Районен съд – Хасково е признал за установено спрямо Т.Г.С. ***, с ЕГН ********** ,че в качеството си на кредитополучател по договор за кредит № *** 07.08.2016 г. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,гр.София сумата от 352,56 лв. –неплатена главница по договор за потребителски заем от 07.08.2016 г.,13,20 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 20.11.2016 г. и 32,05 лв. –мораторна лихва за периода от 20.10.2016 г. - 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 25.09.2017 г.до изплащане на вземането по заповед № 1250/28.09.2017 г. по ч.гр.дело № 2409/2017 г. на РС-Хасково.С решението ответникът Т.Г.С. е осъден да заплати на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София направените по делото разноски в размер на 125,00 лева държавна такса , 300 лева – възнаграждение за особен представител,100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство разноски – 25,00 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от решението е останал въззивникът Т.Г.С., който чрез особения си представител адв.К.Н. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност на решението и като противоречащо на съдебната практика.Във въззивната жалба се излагат съображения във връзка с претенцията на ищеца за дължимост на сумата на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, на 20.11.2016 г. Във въззивната жалба се твърди,че първоинстанционният съд е възприел за правилна алтернативната теза на ищеца,въпреки,че в подаденото заявление по чл.410 ГПК се е позовавал само на изтекла погасителна давност,а не на изискуемост въз основа на изтичане на срока на договора. Позовава се и на съдебна практика на ВКС,като моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Претендира от въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Моли на основание чл.83,ал.1,т.5 от ГПК,ответникът да бъде освободен от заплащане на държавна такса пред въззивната инстанция,както и да бъде присъдено възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна , чрез процесуалния й представител, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.В отговора се излагат съображения по съществото на спора. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково, като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани от страните.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено следното:
Няма спор
по делото , че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София
и Т.Г.С.
***, с ЕГН ********** е сключен договор за
кредит № *** 07.08.2016г., по силата на
който на ответника е била предоставена и преведена в заем сумата
от 352,56 лева, която сума ответникът е следвало
да върне на 3 вноски по 121,92 лева.
Според твърденията на ищеца в исковата
молба, длъжникът е преустановил
плащането по вноските и към дата 20.09.2016г.
е заплатил 0 вноски, като е останал
да дължи: 352.56 лв. – неплатена главница по договор за
потребителски заем от 07.08.2016г., 13.20 лв. -
възнаградителна лихва, за периода 20.09.2016г.-20.11.2016г., и 32.05 лв. -
мораторна лихва, считано от от 25.09.2017 г. до изплащане на вземането, за които
суми ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК пред Районен съд -Хасково.
Ответникът, чрез особения си представител намира иска за неоснователен и
недоказан, като в отговора на исковата молба се твърди ,че до ответника не е
изпратена покана за настъпила предсрочната
изискуемост на договора за кредит от
07.08.2016 г..
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил в пълен обем и е преценил поотделно и в тяхната съвкупност представените от страните доказателства, които са допустими и относими. Приети са доказателства, които са били посочени от страните и които са имали значение за неговото правилно изясняване и при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е постановил обжалваното решение, поради което според въззивния съд установената по делото фактическа обстановка не следва да бъде преповтаряна в настоящия съдебен акт.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението, настоящият състав на въззивния съд, напълно споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението, въззивната инстанция ще се произнесе единствено по въведените в жалбата оплаквания.
Настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователно възражението за
необявена на длъжника предсрочна изискуемост по кредита.С договора за кредит № *** от 07.08.2016г., ответникът е закупил стока от „Технополис България”
ЕАД, магазин в Хасково, като е получил сумата от 352,56 лева,която е била
преведена на продавача на стоката. Съгласно чл. 3 от договора вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо след просрочие на две или повече вноски, считано от 20.10.2016г.,считано от която дата до подаване на заявлението по
чл.410 ГПК няма данни за внесени от ответника вноски по кредита.
Заявлението е постъпило в съда на
26.09.2017г., поради което правилно ищецът е обявил цялата сума по договора за
предсрочно изискуема и е подал заявлението по чл. 410 от ГПК.Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено след изтичане на срока на договора, поради което към този момент не е било необходимо уведомяване
на длъжника. Видно от договора по делото, подписан от ответника, последният е посочил,
че е получил сумата от 352,56 лева, т.е. към момента на подписване на сумата,
той е декларирал получаване на сумата както
и че получава кредита при определени условия, уговорени и посочени в договора. В
тежест на длъжника е да докаже връщането на предоставената му в заем сума, за
което по делото не са ангажирани
доказателства.
При така установените факти и
обстоятелства следва да се приеме,че предявеният срещу ответника Т.Г.С. иск с правно основание чл.422, ал.1,вр. чл.415 ГПК е
основателен и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че
ответникът Т.Г.С. дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София, по договор за кредит
№ *** от 07.08.2016г. сумата от 352,56 лв. –неплатена главница по договор за
потребителски заем от 07.08.2016г., 13,20
лв.-възнаградителна лихва, за периода 20.09.2016г.-20.11.2016г., и 32.05 лв. -
мораторна лихва за периода 20.10.2016г.- 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.09.2017 г. до изплащане на вземането и
разноски, които ответникът е осъден да заплати по
ч.гр.д. 2409/17 г. на РС- Хасково, по реда на чл. 410 от ГПК, както и
направените по заповедното производство разноски.
Предвид гореизложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски, общо в размер на
350,00 лева, от които 300 лева за особения представител на въззивика в
настоящото производство , която сума е
внесена от ищеца по делото въззиваема страна в настоящия процес и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът Т.Г.С. ***, с ЕГН **********, следва да бъде
осъден да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс “
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к „Младост”
4, Бизнес парк София, сг.14, ЕИК: *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените във въззивната инстанция разноски,
общо в размер на 350,00 лева, от
които 300 лева – внесен депозит за
особения представител на ответника и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, решението
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/13.06.2018г. на Районен
съд-Хасково, постановено по гр.д. № 169
/2018 г., по описа на съда.
ОСЪЖДА Т.Г.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс “ ЕАД,гр.София, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к „Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, ЕИК:
********* направените във въззивната
инстанция разноски, общо в размер на
350,00 лева, от които 300 лева –
внесен депозит за особения представител на ответника и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.