Р
Е Ш Е Н И Е
№
1395
гр. Перник, 11.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 09313 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.Б.К., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** , с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 563,84 лева, от който – сумата от 479.67 лв.
/Четиристотин седемдесет и девет лв. и 67 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата
84.17 лв. /Осемдесет и четири лв. и 17 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата 479.67 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В
законоустановения едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Х., е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковите
претенции като е оспорено наличието на облигационна връзка с Дружеството. Сочи
се, в съдебно заседание, че ответникът
не е доказано да е собственик, нито ползвател на жилището. С тези аргументи се
моли за отхвърляне на предявените искове. По делото по искане на особения
представител на ответника е била назначена и изслушана и съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която е установено, че подписът под молбата за
откриване на партида е бил положен от ответника.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за
които е издадена Заповед № 3034/ 11.06.2018 г. по ч. г. д. № 6934/2018г.
на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При
осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния
случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. В доклада на съда изрично е
посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно:че процесният имот е бил
топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител
на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия
до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния
период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество
и стойностите й през исковия период. В няколкото
проведени съдебни заседания по делото с оглед доказване на претинциите и
респективно оборване от страна на ответната страна на същите са били събрани
множество писмени доказателства, като са били изслушани и три експертизи по
делото- СТЕ и СИО по искане на ищцовата страна и съдебно-почеркова експертиза
по искане на представителя на ответника. По делото в последното заседание от
18.09.2019г., съдът е приел по делото
докладваните заключение по
съдебно-техническа експертиза рег.№ 21704/29.07.2019г., съдебно-икономическа
експертиза, рег.№ 21999/01.08.2019г. и съдебно-почеркова експертиза рег. №
20806/18.07.2019г. и е разпитал вещите лица, които са изразили становище, че
поддържат експертизите си, от което по делото се установява, че се касае за
топлофициран имот /видно от СТЕ/, че претенциите, които са посочени в исковата
молба, са съответни на заключението по СИО, както и че по приетата и в копие, и
в оригинил по делото – молба за откриване на партида от 2006 г., то същата е
депозирана и подписана именно от ответника, видно от заключението на приетата
по делото почеркова експертиза. Същевременно обаче от представените и приети по
делото писмени доказателства- молба от Н.Х.А.с рег.№20541/15.07.2019г., с която
уведомява съда,че в качеството на трето лице по настоящето дело и в качеството
си на домоуправител на Етажна собственост, находяща се в гр.***, предоставя на съда следните документи изискани от съда:
Обяснителна записка, в която описва кога и при какви условия е сключен договор за наем за процесното жилище
от страна на ответника и кога и при какви условия същият е прекратен. Представя
оригинал за договор за наем с ответника, както и Анекс № 1 – месечен отчет за
предплатен наем, протокол и предизвестие за прекратяване договора за наем за
процесното дружество с ответника в качеството му на наемател на същото, видно
от което ответникът К.Б.К. от името на Етажната собственост на вх.***е получил
същото с което едностранно му е прекратен договора за наем, сключен на
15.01.2006г. поради неспазване на задълженията за заплащане на наема и
останалите задължения в съответствие с
раздел Б, т.1 и т.2. Видно от съдържанието на
предизвестието се моли в рамките на един месец от получаване на
предизвестието лицето да изплати дължимия наем и задълженията към процесния
момент като освободи
помещението.Предизвестието е с дата 01.08.2007г., разписано е от
домоуправител Н.Х.А., с положен подпис. В заявлението ръкописно е вписано,че
същото е връчено лично на 01.05.2008г. с положен подпис. Приложени са и
приходни касови ордери - 10бр. То от
така представените писмени доказателства, които съдът кредитира, се установява,
че още към 2008 г., ответникът е напуснал посоченото жилище, за което ищецът
претендира процесните суми за един по-късен времеви диапазон и то силно
отдалечен във времето- 2016-2017 г. Следователно и при та установените факти по
делото, се установява, че ответникът не е бил нито клиент, нито ползвател
/наемател/ на процесното жилище в претендирания период. Този факт е бил в
доказателствена тежест на ищцовото Дружество, като понастоящем е напълно оборен
от събраните по делото доказателства, с оглед на което и заявената претенция се
явява неоснователна такава.
По делото,
следва само в допълнение да се посочи, че няма доказателства, от които да е
видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот или
че е с учредено право на ползване на същия, напротив от събраните по делото
доказателства се налага точно обратен извод.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът К.Б. КОСТО, е
собственик или носител на вещно право на
ползване на процесния имот за процесния
период.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните
лихви.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
С оглед изхода
на делото съдът
намира, че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, но
тъй като в настоящото производство ищецът е бил представляван от особен
представител, назначен на разноски на ищеца, които е внесъл дължимите суми за
това, то разноски, които да бъдат присъдени на ответната страна за особения
представител липсват. Същевременно по делото е била назначена съдебно-
почеркова експертиза, за която са били изплатени 200 лева от бюджета на съда,
които следва предвид изхода на делото да се възложат в тежест на ищцовата
страна.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.Б.К., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** , с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 563,84 лева, от който –
сумата от 479.67 лв. /Четиристотин седемдесет и девет лв. и 67 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 84.17 лв. /Осемдесет и четири лв. и 17
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
479.67 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № 6934/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд- Перник, сумата от 200
/двеста/ лева, разноски за назначена в производството съдебно-почеркова
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. №6934/2018 г. на ПРС да бъде върнато
на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: