Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр. Русе, 03 ноември 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 ноември 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Пламен
Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №326…… по описа
на съда за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Г.Й.Г. ***, против
решение №553/28.07.2023 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д. №1090/2023г.
по описа на съда. С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0004806 от 27.04.2023г., издадено от директора на
РД „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА
„АА”) гр. София, с което на Г. Г., в качеството му на водач на ППС – МАН ТГХ с
рег. №СО 99 66СК и прикачено ремарке била наложено на основание чл.177, ал.3,
т.1, пр. 2 от ЗДвП ( Закон за движение по пътищата) административно наказание „глоба“
в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от същия закон,
вр. с чл.6 от Наредба
№ 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, като размерът на глобата е намален от
въззивната инстанция на 1 500 лева.
С жалбата се оспорва не точно, че е налице административно
нарушение, а начинът на негово установяване и се твърди, че този вид нарушения
се доказват след извършени специални измервания с технически средства. На следващо
място, според касатора не водачът, а превозвачът или собственикът на ППС са
нормативно задължените лица да подават заявление за движение на извънгабаритно
ли тежко ППС, а той в качеството си на
водач не е сред тази категория лица. Липсвало вменено задължение на водача в
тази насока. Твърдят се и допуснати от административно-наказващият
орган нарушения в производството по издаване на АУАН и НП.
Всичко това съдът
подвежда под касационните основания за оспорване на въззивното решение, разписани
в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и норми.
Иска се отмяна на оспореното
решение и съответно отмяна на наказателното постановление. Жалбата се поддържа
и в допълнителни писмени бележки по спора.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата предлага да се остави в сила оспорения
съдебен акт.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си, постановено по а.н.д.
№1090/2023г. Районен съд гр. Русе е изменил
наказателно постановление № 38-0004806 от 27.04.2023г., издадено от директора на
РД „Автомобилна администрация“ Русе. Със санкционния акт на Г.Г., в качеството му
на водач на ППС - МАН ТГХ с рег. №СО 99 66СК и прикачено ремарке била наложено административно
наказание „глоба“ в размер - 3 000 лева, а Районен съд Русе изменил НП, като намалил
наказанието на 1500 лева.
Г.Г., в качеството си на водач на ППС категория
N3 - МАН ТГХ
с рег. №СО 99 66СК с две оси и прикачено ремарке с три оси, при управлението им на 17.02.2023г.,
в гр. Русе, КПП Русофили, международен път Е-70, посока гр. Русе, бил спрян за
проверка от служители на РД АА гр. Русе. След преглед на представената
от водача товарителница и кантарна бележка, проверяващите констатирани че
ППС-то е с надвишения на нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с маса, надвишаваща с 5 120
кг допустимата такава, разписана в чл.6, от Наредбата, а именно до 40 т., при
записани в кантарната бележка 45 120 кг. Този тонаж квалифицирал ППС като
извънгабаритно.
В такива случаи, за да е допустимо движението на ППС по републиканската
пътна мрежа, е необходимо издаването на специално разрешение по реда и
условията, посочени в ЗП/ЗДвП и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Липсата на разрешение
представлява административно нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, според
която норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението“. Поради това на водача на ППС бил съставен и АУАН, бланков №00273 от същата
дата. Въз основа на този акт, подписан без възражения от приетото за нарушител
лице, е издадено и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка, след обстоен анализ
на събраните по делото писмени и на приложимите в случая правни норми, Русенският районен съд е стигнал до
извода, че НП е правилно и законосъобразно, но не и по отношение размера на
наказанието. Развил е мотиви, че АНО е наложил глоба в максималния размер - 3 000
лева, като мотивите му за наличието на други нарушения по ЗДвП не обосновават максималния
размер на глобата. Изложил аргументирани съображения защо приема, че размера на
административно наказание „глоба“ от 3 000 лева следва да бъде намалено, но не
на минимума, а на 1 000 лева. Така изменил НП № 38-0004806 от 27.04.2023г. досежно размер на наложената
на водача на ППС - МАН ТГХ с рег. №СО 99 66СК и прикачено ремарке Г.Г.
Решението е правилно и следва да се остави в
сила.
Касационна инстанция изцяло споделя мотивите,
изложени в проверяваното решение досежно факта на извършеното нарушение,
личността на нарушителя, необходимостта от наказание за това поведение на водача,
размера на изменената санкция и невъзможност да се приеме случая за маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
АС - Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви
на Русенския районен съд относно доказаност на деянието на Г.Г., управляващ ППС,
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, и
представляващо административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
наказуемо по реда на чл.177, ал.3, т.1 от с.з.
По отношение на оплакванията в касационната
жалба :
Водачът Г. осъществява движение на тежко ППС,
без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя - АПИ. Това всъщност
е и фактическия състав на нарушението, което визира разпоредбата на чл.177,
ал.3, т.1 , вр. с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Аналогична норма има и в чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“ от Закон за пътищата. Деянието на водача на ППС, който се е
движел по пътищата, отворени за ползване, управлявайки ППС с натоварване надвишаващо
с над 5 тона кг допустимата такава, безспорно нарушава разпоредбата на ЗДвП.
При такова натоварване е било необходимо движението да се извършва след издадено
разрешително. Без значение е факта, че отговорност за самото издаване на разрешителното
имат не водачът на ППС, а собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, които съгласно чл.15, ал.3 от Наредбата са
длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително.
Задължение на всеки един водач на МПС/ППС е
да го управлява, след като се е убедил, че по отношение на дължимите при
управлението му документи всичко е изправно и те са изрядни и валидни. Задължение
е водачът да знае до каква максимална маса може да стигне товара, който
превозва и съответно да не управлява МПС-то с маса над допустимата. Затова и в
разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е разпоредено, че се „Наказва с
глоба от 500 до 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред :
управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството“.
Директорът на РД АА, съответно служителите в
дирекцията имат право да извършват проверки и съответно ангажират административно-наказателната
отговорност и санкционират нарушителите, управляващи ППС, извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, по реда на ЗДвП :
Съгласно чл.53, ал.1 от Закон за пътищата „Наказват
се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41…“. Нормата на
чл.26, ал.2 от същия закон забранява „За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение :“ т.1, б. „а“ - а) движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Администрацията, отговаряща за пътищата
позволява движение на извънгабаритни и тежки ППС, но след издадено разрешително
и платена такса за него, като правилата за това са разписани в Наредба за
специално ползване на пътищата. За този вид нарушения по републиканските пътища,
компетентни да съставят АУАН са длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура" и на Агенция "Митници". Съответно, наказателните
постановление се издават от председателя
на управителния съвет на агенцията или от упълномощено от председателя на
управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на
Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от
агенцията.
Движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства, без надлежно разрешително е административно нарушение и по друг закон - Закон за движение по
пътищата. Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2-ро от този закон задължава „Движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат…т.2 - с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението“. А тези критерии и
определения за размери, маса и натоварване на ос са разписани именно в Наредба №
11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Когато движението на ППС е в нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от
Закон за движение по пътищата, това поведение на водача на съответното ППС е
наказуемо по чл.177, ал.3, пр. 2 от ЗДвП – „Наказва се с глоба от 500 до
3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
За този вид нарушения, компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е
на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя, съгласно чл. 19 от ЗП, за които
говорихме по-горе.
Безспорно е, че законодателят е въвел двояк
режим за установяване на административни нарушения, свързани с нарушаване на
правилата за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
съответно налагането на наказания за такива нарушения. Единият ред е по Закон за
пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, а другият по
Закон за движение по пътищата и Наредбата. Съответно, според това кой
извършва проверката, се преценява и компетентността както на актосъставителят,
така и на АНО и оттам по кой закон преминава процедурата. РД АА са компетентни
да установяват нарушения и налагат наказания по ЗДВП, какъвто е настоящият
случай.
Възражението, направено в насока на това, че
не може да се установи по този начин и ред общата маса на ППС-чрез издадената
кантарна бележка или товарителница е неоснователно. Съгласно § 1, т. 30 от ЗАвП – товарителница е
товарителен запис по смисъла на чл. 371 от ТЗ, т. е. товарителницата
удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката предадена от
товародателя на превозвача. Данните в товарителницата съответстват изцяло на
отразеното в кантарната бележка. Нелогично е твърдението на касатора, че
кантарната бележка не може да се ползва от служителите на РА "АА" за
проверка на ППС досежно неговата обща маса, след като с представените от него
документи се е задължил да предаде именно това количество на получателя.
Отразяването в АУАН на посочената в тази кантарна бележка обща маса от 45 120
кг. не е било оспорено от водача в хода на въззивното производство, поради
което като се има предвид, че ползването от страна на проверяващите органи на
средства за измерване е задължително само в посочената разпоредба на чл. 35,
ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., какъвто процесният случай не е,
възражението пред районния съд и касационната инстанция досежно начина на установяване
на общата маса на ППС е неоснователно. Доколкото това обстоятелство - масата на
управляваното от касатора съчленено ППС е било установено по несъмнен начин от
превозните документи, отделна проверка на теглото не е необходима.
Няма как да се приеме и случаят за маловажен,
в какъвто смисъл са налице и мотиви във въззивното решение. Това са административни
нарушения, които се характеризират с по-висока степен на обществена опасност
именно заради техния характер. Движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства следва да е след издадено разрешително и заплатена за него
такса, именно заради по-голямата амортизация, която ППС-та нанасят на пътищата
и опасностите, които се създават при тяхното движение. Както видяхме, дори в чл.53
от ЗП се казва – „ако деянието не представлява престъпление“. Това означава, че
законодателят е придал на тези административни нарушения по-голяма тежест, отколкото
при подобни такива /имайки предвид, че някои деяния може да имат характеристиките
на престъпление/.
Не са налице и сочените като допуснати от
административно-наказващият орган нарушения в производството по издаване на
АУАН и НП на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В НП № 38-0004806 от
27.04.2023г. нарушението е достатъчно ясно описано посочени са датата и
мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено - Г.Г., в
качеството си на водач на ППС категория N3 - МАН ТГХ с рег. №СО 99 66СК с две
оси и прикачено ремарке с три оси, при управлението им на 17.02.2023г., в гр.
Русе, КПП Русофили, международен път Е-70, посока гр. Русе, бил спрян за
проверка от служители на РД АА гр. Русе. След преглед на представената от
водача товарителница и кантарна бележка, проверяващите служители на РД АА-Русе
са констатирали, че ППС-то е с надвишения на нормите на Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
с маса, надвишаваща с 5 120 кг допустимата такава, разписана в чл.6, от
Наредбата, а именно до 40 т., при записани в кантарната бележка 45 120 кг. Това
описание отговаря изцяло на изискванията на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Всичко казано дотук води към единствения и
категоричен извод, че нарушението е безспорно установено, доказано и за него
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на
ППС-то - Г.Г..
Правилно е и решението на Русенски районен
съд, с което е изменено наказателно постановление № 38-0004806 от 27.04.2023г.,
като размерът на наложеното на касатора административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лева е определен на 1500 лева. Съдебният акт не страда от
сочените от касатора пороци и следва да бъде оставен в сила.
Предвид на всичко изложено, Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие
със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№553/28.07.2023 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д.
№1090/2023г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: