№ 1845
гр. Варна, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110117042 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127,ал.2 и чл.86 З ЗД от Й. И. И.
срещу Ц. Р. И. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9
696.74 лева, представляващи припадащата й се част в качеството й на
солидарен длъжник по договор за кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД,
изплатена от ищеца в периода 09.12.**г. до 30.07.2018г. , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
29.12.2022г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че ответницата е негова бивша съпруга като
сключеният между тях брак на 17.08.**г. бил прекратен с Решение
№4566/18.11.**г., постановено по гр.д. №7534/**г. на ВРС, което влязло в
законна сила на 09.12.**г. Сочи, че на 19.12.**г. по време на брака му с
ответницата двамата закупили Апартамент №**, находящ се в гр.Варна,
ж.к.** бл.**, вх.9, ет.3 на 15.12.**г. двамата сключили Договор за ипотечен
кредит с Банка ДСК ЕАД, с който им бил предоставен кредит в размер на 46
000 лева, който следвало да бъде погасен на 360 месечни вноски всяка в
размер на 315.05 лева. твърди, че след прекратяване на брака задълженията по
кредита били погасявани само от него. През месец юли 2018г. рефинансирал
кредита и окончателно погасил паричния заем със заплащане на сумата от 14
719.24 лева. излага, че за периода месец декември **г. до месец юли 2018г. е
1
заплатил 31 месечни вноски по 315.05 лева или общо сумата от 9 766.55 лева
и на 30.07.2018г. е платил сумата от 14 719.24 лева за окончателно погасяване
на заема; заплатил три застраховки на имота в общ размер от 287.10 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който е изразила становище за неоснователност на претенцията. Не
се оспорва, че по време на брака си страните са закупили през **г. апартамент
№**, както и че за закупването на апартамента са ползвали ипотечен банков
кредит като съдлъжници по договор за ипотечен кредит от 15.12.**г. и са
поели задължение към Банка ДСК ЕАД да заплащат месечно по 315.05 лева за
срок от 30 години, считано от м. декември **г. Сочи се, че от представеното
от ищеца банково извлечение се установява, че за периода 01.12.**г. –
31.07.2018г. той е заплащал собствените си погасителни вноски, а дори по-
малък размер от половината от дължимите погасителни вноски по 315.08
лева, съгласно погасителния план. Така за периода м.12.**г. – м.07.2018г. той
внасял месечно под 150 лева, т.е. не бил заплащал част от дължимата от
ответницата сума, а дори внасяния от него размер не бил на половината от
дължимото. За решението да погаси предсрочно кредита ищецът не бил
известил ответницата и тя не била давала съгласие за това, като крайният срок
за погасяване на кредита бил месец декември 2037г. От банковото
удостоверение не се установявало, че банковият кредит е погасен в цялост.
Оспорват се твърденията, че за периода от прекратяване на барака ищеца е
заплащал сумите за погасяване на банковия кредит. Твърди се, че ответницата
е заплащала месечните вноски по кредита за посочения период като сумите за
това били осигурявани от отдаването под наем на ап.** за периода месец
декември **г. до месец април 2022г. Оспорват се вземанията като погасени по
давност.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
По силата на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 15.12.**г.
„Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Й. И. И. и Ц. Р. И. кредит в размер на
46 000 лева, който се усвоява по сметка на Й. И. за сумата от 35 657.50 лева и
по сметка на продавача Красимир Тодоров Петков в размер на 10 342.50 лева.
Кредитът е отпуснат за срока от 360 месеца и следва да се погасява съобразно
погасителен план към договора. Посочено е кредитът се обезпечава
2
договорна ипотека за Апартамент №** в гр.Варна, ж.к.“**“ блок **, вход 9,
ет.3.
Съгласно нотариален акт учредяване на договорна ипотека от
19.12.**г. №**, том VII, рег.№**, дело №1172/**г. на нот.№190- Елена
Дионисова, Й. И. И. и Ц. Р. И. са учредили в полза на „Банка ДСК“ЕАД
договорна ипотека върху Апартамент №** в гр.Варна, ж.к.“**“ блок **, вход
9, ет.3 като обезпечение по договор за кредит от 15.12.**г. за сумата от 46 000
лева.
С Решение №4566/18.11.**г., постановено по гр.д.№7534/**г. по описа
на ВРС, влязло в законна сила на 09.12.**г., е прекратен брака между Й. И. и
Ц. И..
С нотариална покана от , връчена на 07.04.2022г. от нот.№116-
Людмила Гонова, Й. И. е поканил Ц. И. да му заплати сумата от 13 860 лева,
представляваща припадаща се ½ ид.ч. от анюитетни вноски за периода месец
януари **г. до месец април 2022г. по Договор за ипотечен кредит, сключен с
Банка ДСК ЕАД, както и сумата 465.50 лева застраховки за имота.
Представено е извлечение от сметката на Й. И., от което се установява,
че в периода 23.12.**г.
Съгласно удостоверение, издадено от Банка ДСК АД за периода месец
декември **г. до 31.07.2018г. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от
15.12.**г. е изплатена сумата от 19 936.46 лева, която включва 15 743.17 лева,
главница; 3 483.41 лева- лихва, 443.27 лева- заемни такси и 269.61 лева-
застраховки за имота. Посочено е, че сметката, от която са извършвани
погасяванията е с титуляр Й. И..
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Безспорно се установява по делото, че по време на брака им двамата
съпрузи през **г. са изтеглили кредит от Банка ДСК ЕАД, послужил за
закупуване на семейното им жилище, като и двамата са страни по кредитното
правоотношение. Бракът е прекратен през **г. с развод.
Съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да
се понесе от тях поравно. В отношенията с кредитора всеки от солидарните
3
длъжници дължи цялата сума по сключения договор за банков кредит –
главница, лихви и такси и може да се освободи от отговорност ако общото
задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните отношения между
съдлъжниците те дължат по равно, освен ако не е установено друго от
отношенията между тях. В настоящият случай не са въведени твърдения и не
са представени доказателства за изключване на цитираното правило на чл.
127, ал. 1 ЗЗД – т. е. това, което е платено на кредитора се понася поравно от
съдлъжниците.
Съобразно представените по делото писмени доказателства –
извлечение от кредитната сметка на ищеца и удостоверение от банката
кредитор в периода след прекратяване на брака 16.12.**г. -30.07.2018г.
процесният кредит е погасяван единствено от сметката на ищеца. Липсват
доказателства по твърденията на ответницата същата да е извършвала
плащания по погасяване кредита в този период. Така се установява, че
ищецът за този период е правил месечни плащания на вноските и на
30.07.2018г. с внасянето на сумата от 14683.39 лева е погасил изцяло
задължението по договора. Общо изплатената сума за процесния период
възлиза на 19 175.58 лева, поради и което съобразно правилото на чл.127,ал.1
ЗЗД същата дължи половината от нея на ищеца.
За несъстоятелно се намира възражението на ответницата, че същата не
е давала съгласие за предсрочно погасяване на задължението. Такова съгласие
от съдлъжника не е необходимо доколкото същият се поставя в по-
благоприятно положение при погасяване на главницата в цялост преди
крайния срок на договора като по този начин се освобождава от задължението
за възнаградителна лихва, такси и други разноски по кредита в последващ
момент.
Ответницата е направила възражение за погасяването на вземането на
ищеца по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД всички вземания се погасяват с
изтичане на петгодишна давност, освен ако законът не предвижда друг срок, а
съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност.
Регресното право на вземане по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД на единия от
солидарните съдлъжници срещу останалите такива, е вземане за разликата
4
над припадащата му се част от общия дълг – такъв какъвто е той към момента
на погасяването, а не е вземане за периодични плащания, като то възниква и
става изискуемо от момента, когато съдлъжникът е платил тази разлика над
припадащата му се част. Поради това, регресното право на вземане по чл. 127,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
считано съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД от момента на изискуемостта. С
плащането на всяка вноска по кредита за ищеца е възникнало изискуемо
вземане от ответницата, поради и което с оглед на датата на депозиране на
исковата молба в съда в съда 29.12.2022г. възражението е частично
основателно. С оглед на изложеното се налага извода, че вземанията на ищеца
за плащанията по договора за кредит в периода 16.12.**г. – 20.12.2017г. са
погасени по давност. Дължимо е ½ от платеното за периода 20.01.2018г. –
30.07.2018г., възлизащо в размер на 7 802.28 лева, поради и което искът е
основателен за този размер и следва да се отхвърли за разликата до 9 696.74
лева.
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 312.09 лева за
заплатена държавна такса и 4 лева –такса за издаване на СУ.
Съобразно изхода на делото в полза на ответницата се следват
реализираните от същата разноски в производството по делото на основание
чл.78,ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска – 312.59 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“
бл.2, вх.А, ет.5,ап.65 да заплати на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“**“ бл.7, вх.11, ет.5,ап.69 сумата от 7 802.28 /седем хиляди
осемстотин и два лева и двадесет и осем ст./ лева, представляващи
припадащата й се част в качеството й на солидарен длъжник по договор за
кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД, изплатена от ищеца в периода
5
20.01.2018г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда 29.12.2022г. до окончателното
й изплащане, на основние чл.127,ал.2 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 9 696.74 лева и периода месец декември **г. до 20.12.2017г.,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.2,
вх.А, ет.5,ап.65 да заплати на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ж.к.“**“ бл.7, вх.11, ет.5,ап.69 сумата от 312.09/ триста и дванадесет лева и
девет ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.7,
вх.11, ет.5,ап.69 да заплати на Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ж.к.“**“ бл.2, вх.А, ет.5,ап.65 сумата от 312.59/ триста и дванадесет лева
петдесет и девет ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6