№ 11514
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111890 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х.
Ж. П. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: сумата от 268,88 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бл. 69, вх. Б, ап. 27, аб. № 82967, ведно със законната лихва от 21.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 36,05 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г.; сумата от 15,26 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 2,85 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2022 г. по
ч.гр.д. 39342/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител. Ответникът оспорва извлеченията от сметки и сочи, че въз основа
на тях не може да се установи съществуването на вземане. Излага, че процесният период не
е включен в счетоводната справка на ищеца. Подробно излага, че представените от ищеца
доказателства не доказват реалното доставяне на ТЕ до процесния имот. Оспорва и
претенциите за мораторна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 13.02.2024г. третото лице –помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2022г.,
издадена по ч.гр.д. № 39342/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, е разпоредено Х. Ж. П. и
Красимир Ж. П. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД разделно при равни квоти /по
1/2 част за всеки от тях/ следните суми: Сумата от 537,77 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. "Младост 1", бл. 69, вх. Б, ап. 27, аб. № 82967, ведно със законната лихва
считано от 21.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 72,10 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 05.07.2022г., сумата от 30,53 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 21.07.2022г. до изплащане на вземането,
и сумата от 5,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до
05.07.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
По отношение на Красимир Ж. П. заповедта за изпълнение е влязла в сила, а по
отношение на Х. Ж. П. на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и такъв е предявен в законоустановения срок.
С оглед на това, предмет на установяване в настоящото производство е единствено
припадащата се на Х. Ж. П. 1/2 част от общите суми, дължими за процесния имот и период.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
2
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Договор за продажба на жилище от 14.12.1970г. се
установява, че Христина Христова П.а е придобиал правото на собственост върху жилище
№ 27, находящо се в гр. София, комплекс „Югоизточен район“, бл. 69, вх. Б. От
представеното удостоверение за идентичност, издадено от СО, район „Младост“ се
установява, че комплекс „Югоизточен район“ е идентичен с ж.к. „Младост 1“. От приетото
удостоверение за наследници на Христина Христова П.а се установява, че същата е
починала на 07.01.2006г. и е оставила за наследници своите преки низходящи Х. Ж. П. и
Красимир Ж. П., наследяващи при равни квоти - всеки от тях по 1/2 част от наследственото
имущество. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени
други разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2018г.
до м.04.2021г. ответникът Х. Ж. П. е бил страна по по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за своята 1/2 ид.ч. от процесния
имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а единствено един водомер за топла вода. Топлинната енергия за битово
3
горещо водоснабдяване /топла вода/ е начислена въз основа на реален отчет на водомера за
периодите от м.05.2018г. до м.04.2019г. и от м.05.2019г. до м.04.2020г., за което са
съставени протоколи за отчет /представени от третото лице – помагач/, като отчетените
показания са нанесени правилно в индивидуалните сметки. За периода от м.05.2020г. до
м.04.2021г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда на чл.
69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 на база двама ползватели поради повреда на водомера,
което е отразено в съставения протокол, подписан от потребителя. Топлинната енергия за
сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба №
Е-РД-04-1 въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е,
че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на
отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка през 25.11.2016г., 20.06.2018г. и
11.01.2022г. и съответства на одобрения тип. Доколкото при извършените на 20.06.2018г. и
на 11.01.2022г. проверки общият топломер е съответствал на одобрения тип, то пропускът
на ищцовото дружество да извърши периодична метрологична проверка през 2020г. би
могъл да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за дружеството,
но не и до недължимост на отчетената топлинна енергия, след като измерителят е бил точен.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение
по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период
от м.05.2018г. до м.04.2021г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 627,93 лева.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителния резултат за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния
период. Установено е плащане в размер на 90,14 лева, извършено преди образуване на
заповедното производство, което е отчетено при формулиране на претенцията. Дължимият
остатък от главницата за топлинна енергия е 537,79 лева, което надхвърля общия
претендиран размер от 537,77 лева. Следователно претенцията срещу ответника за 1/2 част
от 537,77 лева, т.е. 268,88 лева, е доказана по основание и размер.
4
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно
от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни
сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите
общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на
тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия,
същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно
заключение по СТЕ се установява, че за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. стойността на
услугата дялово разпределение е в размер на 30,53 лева. Ответникът дължи половината от
тази сума или 15,26 лева, какъвто е претендираният размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г.,
мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури,
издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените
месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ,
размерът на лихвата е 72,10 лева, от която ответникът дължи половината или 36,05 лева,
колкото е претендирано.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
5
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 2,85 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /21.07.2022г./ са погасени по давност вземанията за цена
на топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г.
включително. Вземането за м.02.2019г. е станало изискуемо на 14.04.2019г. с изтичане на
45-дневния срок считано от 01.03.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
14.04.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, през който не е текла
давност, срокът изтича на 21.06.2022г. – преди датата на заявлението. Следователно
вземанията за м.02.2019г. и всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за
м.03.2019г. е станало изискуемо на 15.05.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
15.05.2022г., като след удължаването й с периода от 69 дни, давността изтича на
23.07.2022г. – след датата на заявлението. Ето защо вземанията за периода от м.03.2019г. до
м.04.2021г. не са погасени по давност.
От експертното заключение по ССчЕ се установява, че за погасенния по давност период
от м.05.2018г. до м.02.2019г. се дължи сумата от 115,38 лева, следователно за периода от
м.03.2019г. до 04.2021г. се дължи остатъкът от 422,39 лева /537,77 – 115,38/. От тази сума
6
ответникът дължи 1/2 част или 211,19 лева. Следователно искът за цена доставена топлинна
енергия следва да бъде уважен до размера от 211,19 лева и за периода от м.03.2018г. до
м.04.2021г., а за разликата до пълния претендиран размер от 268,88 лева и за периода от
м.05.2018г. до м.02.2019г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
На следващо място съдът констатира, че към датата на заявлението /21.07.2022г./ няма
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 05.07.2022г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и
на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за
лихвата е изтекла. Въз основа на данните от експертното заключение по ССчЕ, че
мораторната лихва върху главницата от 537,77 лева се равнява на 72.10 лева, съдът
преизчисли по реда на чл. 162 ГПК мораторната лихва за същия период върху главница от
422,39 лева на 56,63 лева. Ответникът дължи половината от тази сума или 28,31 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от
36,05 лева искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
На последно място съдът установи, че към датата на заявлението /21.07.2022г/ няма
погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2019г. до м,04.2021г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, поради което такива не му се дължат. В заповедното производство ищецът
е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75
лева, като на ответникът Х. П. отговаря за половината от тях или 37,50 лева. С оглед
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в заповедното производство в размер на 29,57 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 87,50 лева, за депозит за възнаграждение на
особен представител в размер на 400 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в
общ размер на 600 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 1187,50 лева. С оглед уважената
част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в
размер на 936,50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х. Ж. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 69, вх. Б, ап. 27, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 211,19 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София,
7
ж.к. „Младост 1“, бл. 69, вх. Б, ап. 27, аб. № 82967, ведно със законната лихва от 21.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,31 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. и сумата от 15,26 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 29.07.2022 г. по ч.гр.д. 39342/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над
211,19 лева до пълния претендиран размер от 268,88 лева и за периода от м.05.2018г. до
м.02.2019г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 28,31 лева до пълния претендиран размер от 36,05 лева и предявения
установителен иск за сумата от 2,85 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г.
ОСЪЖДА Х. Ж. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 29,57 лева, представляваща разноски в запоиведното производство и
сумата от 936,50 лева, предсталяваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД,
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8