№ 25
гр. Благоевград, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Атанас И. Търговско дело № 20241200900222
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН
********** и Й. И. М., ЕГН **********, против „Уникредит булбанк“ ЕАД,
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че срещу ищците се води изп. д. № 541/2024 г. на
ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ.
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, въз основа на издаден изп. лист от Районен
съд Санданси от дата 29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г.. Твърди се, че
изпълнителният лист е издаден в полза на „Уникредит булбанк“ ЕАД, като
през 2011 г. е било образувано със същият изпълнителен лист изпълнително
дело № 536/ 2011 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ, но същото
е било прекратено по искане на взискателя.
Твърди се, че "УНИ КРЕДИТ БУДБАНК" АД, ЕИК ********* е
цедирало на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, с договор за цесия, сключен на 15.10.2018 г. вземането по
изпълнителния лист.
Твърди се, че ищците разбрали за тази цесия на 16.10.2024 г., когато е
1
било връчено запорно съобщение с изх. № 146/ 09.10.2024 г.. по изп. д. №
541/2024 г. на ЧСИ – В.Т., с гег. № 795 по описа на КЧСИ.
Поддържа се, че въпросния договор за цесия противоречи на
разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД и не е връчен по надлежния ред на ищците-
длъжници.
Твърди се, че последните изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 536/ 2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., които взискателя е извършил за реалното
събиране на вземането си са от 13.06.2017 г., като се прави довод, че са минали
повече от седем години и са налице са условията за перемция на
задължението. Твърди се, че последващи, прекъсващи давноста действия, не
са предприемани, поради което и към дата 13.06.2022 г. задължението е било
погасено по давност.
Твърди се, че ищците не дължат сумите по изпълнителния лист, тъй като
са погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл. 116. ал. 3 ЗЗД давността се
прекъсна с предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от
ТР № 2.2013 г. от 26.06.2015 г, на OCI ГК на ВКС. т. 10, се приело, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че
Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН ********** не дължат на ответника
„Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, за следните суми: - обшо сумата
от 54 474,21 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.0o.2011
г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по описа на Районен съд Сандански, както след за: -
сумата от 23736.45 ЕВРО или тяхната левова равностойност в размер на
46 424.46лв. представляваща неизплатена главница, за непогасени вноски по
договор за банков кредит; - сумата от 2960.87 евро или тяхната левова
равностойност в размер на 5790.96 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата считано за периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата
от 23.73 евро или тяхната левова равностойност в размер па 46.41 лв,
представляваща дължима такса и сумата от 2212.38 лв. представляваща
разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на PC Сандански.
При евентуалност, ако се приеме че е налице валидна цесия на
вземането, се прави пред съда искане, да се признае по отношение на
ответника, че Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН ********** не дължат
на ответника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, за
следните суми: - обшо сумата от 54 474,21 лв., за която сума е издаден
изпълнителен лист от дата 29.0o.2011 г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по описа на
Районен съд Сандански, както след за: - сумата от 23736.45 ЕВРО или
тяхната левова равностойност в размер на 46 424.46лв. представляваща
2
неизплатена главница, за непогасени вноски по договор за банков кредит; -
сумата от 2960.87 евро или тяхната левова равностойност в размер на
5790.96 лв., представляваща договорна лихва върху главницата считано за
периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата от 23.73 евро или тяхната
левова равностойност в размер па 46.41 лв, представляваща дължима такса и
сумата от 2212.38 лв. представляваща разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на
PC Сандански.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, в срока
за отговор на исковата молба, не е подала такъв.
Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който
оспорва иска.
Ответникът сочи, че за вземането е било образувано ч.гр.д 883/2011 г. по
описа на РС-Сандански на основание Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на издадените на 29.06.2011
г. изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано
изпълнително дело № 536/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ.
Твърди се, че по изпълнителното дело са искани и извършвани следните
изпълнителни действия: - 31.03.2016 г. - молба за насрочване на опис; -
27.03.2017 г. - наложен запор на трудово възнаграждение; -
20.03.2019 г. - молба за налагане на запор на банкова сметка; -
27.09.2019 г. - молба за налагане на запор на банкова сметка; -
07.02.2020 г. - наложен запор на трудово възнаграждение.
Твърди се от ответника, че делото впоследствие е преобразувано под
номер 541/ 2024 г. по описа на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ.
Прави се довод, че в изпълнение на изискванията на закона на ищеца е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия.
Същото е приложено и към изпълнителното дело.
Сочи се от ответника, че към настоящият отговор на искова молба
представя уведомления за извършената цесия от името на цедента и моли съда
да връчи същите на насрещните страни, ведно с отговора на исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се ответника на постановените от ВКС -
Решение № 3/16.04.14 г. по пид. М1 711/2013 г. на I пи о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по пи д. № 12/09 год. на II пи о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
3
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в
който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по
пид. № 362/2015 г. на ВКС, II пио. и Решение № 123/24.06.2009 г. по пид. №
12/2009 г. на ВКС, II пио., Решение № 3/16.04.2014 г. по пид. № 1711/2013 г.
на ВКС, I пио., Решение М 78/09.07.2014 г. по пид. № 2352/2013 г. на ВКС,
Iпио. и Решение № 46/25.05.2017г. по пид. М» 572/2016 г. на ВКС, I пио.
Навежда ес от ответника, че изпълнително дело № 536/ 2011 г. по описа
на ЧСИ В.Т. с per. № 795 на КЧСИ, е образувано по време на действие на
ППВС № 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от TP М 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира. С Тълкувателно решение № 3/
2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело М 3/2020 г. ОСГТК на ВКС,
ВКС приел, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т, д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС.
С оглед така даденото разрешение по процесният случай, се прави
довод, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.
Навежда се, че предвид, че погасителната давност не е текла до
26.06.2015 г. и давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е
следвало да изтече 26.06.2020 г. Тук обаче следва да се съобрази
императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. -
20.05.2020 г. давностни срокове не текат. Според параграф 13 от преходните и
4
заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало на
13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да
текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през
който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020
г. В този смисъл е и Решение № 158 / 24.04.2023 г. по в.г.д № 20235300500343
Окръжен съд - Пловдив.
Твърди се, че от 2016 г. до 2020 г. редовно са искани и извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.
Поддържа се, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Позовавайки се на правните разрешения, дадени е ТР№ 2 от 26.06.2015г. по
пи д. М 2/2013 г. на ОСГТКна ВКС-пи 10, следва да се вземе предвид, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
В смисъла на гореизложеното са Решение№42 от 26.02.2016г. по гр.д. №
1812/2015 г. IVг.о, ГКна ВКС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 515 от 17.02.2020 г. на
САС по е. гр. д. № 633/2020 г.
Поддържа се, че не е за пренебрегване и фактът, че законодателят не е
поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на
резултат от съответно изпълнително действие — постъпване на суми по
запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. Давността
представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо
в Тълкувателното решение е прието, че предприемането на изпълнителното
действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото
задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за
принудително изпълнение и т.н. Кредиторът/ взискател в изпълнителното
5
производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при
които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са
се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност
е проявила своите последици е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от
извършването на успешните изпълнителни действия. От значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на
поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено са Решение №
333 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г., Окръжен съд Русе, Решение Mq
32 от 9.01.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2017г.,Решение № 1034
от 31.07.2017г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1148/2017 г., Решение № 1565
от 7.12.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2461/2017 г., Решение № 514
от 16.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 387/2018 г., Решение № 561
от 3.05.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г.
Дори в Тълкувателно решение № 2/2015 г. върховните съдии не са
поставили като условие за валидността на поисканото изпълнително действие
успешният резултат на последното и произтичащите от това правни
последици - прекъсване на давността. Нещо повече, в т. 5 от Тълкувателно
решение №Зот 10.07.2017 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС , е посочено,
че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по запор. В цитираното горе
тълкувателно решение върховните съдии са счели, че макар целеният резултат
да не е постигнат, то действието представлява такова по изпълнението и е
валиден изпълнителен способ.
Поддържа се, че погасителната давност на задължението е прекъсната с
подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител.
За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
успешно, е граматическото тълкуване на нормата на чл. 116. б. "в” от ГПК, в
която е използвано съществителното "предприемане" на изпълнителни
действия, а не ''извършване”, "реализиране", "завършване" или подобни
синоними, като не е необходимо и предприетите изпълнителни действия да са
част от изпълнителния способ, който е приключил с осребряване на
6
имущество на длъжника. Противното би означавало да се отдаде приоритет на
недобросъвестно поведение на длъжника, който за известен период от време
да скрие притежаваното от него движимо имущество и парични средства с цел
да попречи на удовлетворяване на кредитора си и обективната невъзможност
да се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в
изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят е бил
активен. В този смисъл е Решение № 166 от 24.10.2022 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 371/2022 г.
Следователно юридическият факт, който прекъсва давността, е искането
на взискателя /с изключение на хипотезата, при която е налице възлагане по
реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато такова искане за всяко конкретно действие
не е необходимо/, което е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето, независимо какъв е резултатът от него.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство в
релевантния по спора период „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството си на взискател не е бездействало, като в сравнително неголеми
интервали от време е сме отправяли искания до частния съдебен изпълнител
за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, които
са били уважавани от съдебния изпълнител, но не сме били удовлетворени
поради липса на активи у длъжника. С тези наши действия многократно сме
прекъсвали давността.
Дори и да се приеме, че по първоначално образуваното изпълнително
дело е настъпила перемпция, Тълкувателно решение 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС разяснява, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“
Ефектът на прекъсване на погасителната давност се проявява при наличие на
предприето изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се
засяга от настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Посочено е, че с
термина "перемпция", използван в правната теория и съдебната практика се
обозначава бездействието на взискателя, представляващо основание за
прекратяване на изпълнителното производство, както и самото прекратяване
на делото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настъпването на
перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения
в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото
7
субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.
За погасителната давност перемпцията е без правно значение. Независимо от
настъпилата перемпция давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия дори при бездействие на
съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи
правилата на чл. 129 от ГПК.
Навежда се, че в актуалната практика на ВКС, съдържаща се е Решение
№ 448 от 4.07.2024 г. по гр. д. М 3976/2022 г., IVГО е прието, че за висящи
изпълнителни дела след 26.06.2015 г. давността се прекъсва от всяко
изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената
дата, като водещо значение има искането на кредитора - взискател, което дори
и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на
съдебния изпълнител. Без значение е дали прилагането на изпълнителното
действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя. Правилото е, че от значение за определяне вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а
не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици !т. 5 от
ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 10.07.2017 п/. Посочено е, че за
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя,
чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнително действие,
прекъсва давността, щом непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. При прекратяване на изпълнителното производство
по право, дори СИ да не е постановил изричен акт за това, ново писмено
искане за извършване на изпълнителни действия, постъпило по делото,
отправено от кредитора, поставя началото на ново процесуално
правоотношение - изпълнено е условието за определеност на дължимата
защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 от ГПК. От тази дата се счита отново за
висящо изпълнителното производство. Съдебният изпълнител продължава да
е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане по прекратеното преди това по право, но не и с надлежен акт,
изпълнително производство.
8
ВКС приема, че ново писмено искане по делото за извършване на
действия, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. „Съдебният изпълнител
продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение,
отправена до изпълнителните органи съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, зашото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид - поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с
депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК“ ВКС възприема становището, че до
прекъсване на давността води всяка молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл, 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК.
Освен това, трябва да се вземе предвид и Тълкувателно решение №
2/2023 п на ОСГТК на ВКС, според което „В случай на множество
солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях
въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може
да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на
тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни
действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на
перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на
всеки от солидарните длъжници в производството.“
Ето защо, прави довод ответника, че давността за вземанията не е
9
изтекла до подаване на исковата молба в съда.
В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, делегира представител,
който поддържа иска.
Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска.
Ответникът „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, не се явява, не
делегира процесуален представител, не изразява становище по иска.
Съдът в настоящия състав, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че съгласно изпълнителен лист, издаден на
29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. по описа на РС – Сандански, в полза на
Уникредит булбанк“ ЕАД. Установява се от заповед за незабавно изпълнение
№ 1687/ 29.06.2011 г. по . гр. д. № 883/ 2011 г. по описа на РС – Сандански, че
въз основа на нея е издаден изпълнителния лист.
По делото не е спорно, че на 21.07.2011 г. на основание посочения по-
горе изпълнителен лист, кредитора „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК
*********, е образувал изпълнително дело № 536/ 2011г. по описа на ЧСИ
В.Т., per. № 795.
Видно от съобщения на ЧСИ, на 22.08.2021 г. по изпълнителното дело,
ЧСИ Т. е наложила възбрана върху жилище, находящо се в с. П., общ.
Сандански.
Със запорно съобщение на 22.08.2011 г е наложен запор на трудовите
възнаграждения на длъжниците – настоящи ищци.
Установявава се, че на 21.09.2011 г. е извършен опис на недвижими
имот, находящ се в гр. Сандански, ул. ***, № 49, вх. 2, ет. 7, ап. 4.
Установява се, че на 10.10.2011 г. е направено обявление за насрочена
публична продан на жилище, находящо се в с. П., общ. Сандански.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 07805/
28.11.2011 г., е направено искане от взискателя за насрочване на втора
публична продан на недвижими вещи на длъжниците.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 01399/
02.02.2012 г., е направено искане от взискателя за насрочване на нова
10
публична продан на недвижими вещи на длъжниците, върху които е наложена
ипотека.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 01078/
31.01.2013 г., е направено искане от взискателя за насрочване на втора
публична продан на недвижими вещи на длъжниците, върху които е наложена
ипотека.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 07395/
02.07.2013 г., е направено искане от взискателя за насрочване на нова
публична продан на недвижими вещи на длъжниците, върху които е наложена
ипотека.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 14003/
27.11.2013 г., е направено искане от взискателя за насрочване на втора
публична продан на недвижими вещи на длъжниците, върху които е наложена
ипотека.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 01744/
04.02.2014 г., е направено искане от взискателя за насрочване на нова
публична продан на недвижими вещи на длъжниците, върху които е наложена
ипотека.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 07660/
31.03.2016 г., е направено искане от взискателя за извършване на опис и
оценка на движими вещи на длъжниците, находящи се на адресите на лицата.
Със запорно съобщение на 04.07.2016 г. е наложен запор на трудовите
възнаграждения на длъжниците – настоящи ищци.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 13380/
23.06.2017 г., е направено искане от взискателя за извършване на запор на
банкови сметки.
Видно от приложената по изпълнително дело молба вх. № 04139/
21.02.2019 г., по изпълнителното дело е направено искане конституиране като
взискател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, като кредитор
по делото, като е представен договор за цесия от 15.10.2018 г.
Установява се от писмените доказателства, че на 07.11.2018 г. по делото
са постъпили уведомления за цедирано вземане от „Уникредит булбанк“ ЕАД,
ЕИК ********* в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
11
*********, които уведомления видно от приложените обратни разписки, са
връчени на длъжниците Е. Г. М. и Й. И. М., на 15.11.2018 г.
Установява се от писмените доказателства – молба вх. № 16922/
25.07.2019 г., е направено искане от взискателя „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* за извършване на запор на трудови
възнаграждения на длъжниците.
Със запорно съобщение на 27.09.2019 г. е наложен запор на банкови
сметки на Е. М..
Видно от молба вх. № 26096/ 16.09.2024 г., по искане на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* е образувано изп. Д. № 541/
2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. по описа на РС – Сандански,
като е направено искане за налагане на запор на банкови сметки на
длъжниците.
Със запорно съобщение на 09.10.2024 г. е наложен запор на банкови
сметки на Е. М..
Останалитте писмени доказателства не са относими и необходими към
настоящия спор, поради което съдът не обсъжда.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално
допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:
По иска на Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН **********,
против „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, съдът намира следното:
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, не делегира процесуален представител, не оспорва иска.
С Разпореждане № 608/ 30.10.2024 г. по описа на ОС - Благоевград,
постановено по т. дело № 222/ 2024 г. по описа на ОС - Благоевград, е дадена
възможност на ответникът „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, да
подаде отговор на исковата молба, като е указано какви ще бъдат последиците
от неупражняването на тази процесуална възможност.
С Определение № 669/ 13.12.2024 г., постановено по т. дело № 222/ 2024 г.
по описа на ОС - Благоевград, е насрочено открито съдебно заседание по
делото, като са дадени указания на ответниците, че ако не се явят в първото
заседание, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие,
12
съдът, по искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу
тях.
В съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г., е направено от
процесуалния представител на ищците искане за постановяване на
неприсъствено решение спрямо „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
С протоколно определение от 28.01.2025 г. по т. дело № 222/ 2024 г. по
описа на ОС - Благоевград, съдът е допуснал постановяването на
неприсъствено решение срещу „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните предпоставки на
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, а
именно: в срока за отговор на исковата молба ответника не са представили
такъв, не са се явили лично, или чрез свой представител в съдебно заседание,
като не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Налице са и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239, ал.1, т. 2 от ГПК, а именно от посочените в
исковата молба обстоятелства и представени по делото доказателства, съдът
намира иска за вероятно основателен, поради което мотивите на настоящето
решение се основават на тях.
По евентуалния иск на Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН
**********, против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, съдът намира за допустим, като съдът следва да се произнесе, тъй
като се е сбъднало вътрешно процесуалното условие – наличие валидна цесия
на вземането, което произтича от обстоятелството, че уведомления за
цедирано вземане от „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК ********* в полза на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, са връчени на
длъжниците Е. Г. М. и Й. И. М., на 15.11.2018 г..
Щом като цесията е извършена след стабилизиране на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 416 ГПК, както и предвид обстоятелството, че в
хода на висящия изпълнителене процес са цедирани вземанията, а също и с
оглед конституирането в настоящия процес като страна – ответник цедента и
13
цесионера, ищците имат правен интерес да предявят специалния отрицателен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Чрез него разполага с възможност да оспори
изпълнението поради недължимост на вземанията като погасени по давност
спрямо ответната банка, която съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЗД отговаря за
съществуване на вземането по време на прехвърлянето, както и срещу
цесионера, встъпил като страна – взискател във висящ изпълнителен процес.
В тази връзка, следва да се съобрази, че ответниците ще бъдат обвързани от
силата на пресъдено нещо след постановяване на решението, по аргумент от
чл. 298, ал. 1 ГПК, но изследването на вътрешнопроцесуалното условие ще се
изследва дали е настъпил в хода на висящия съдебен процес, с оглед характера
на иска, който е предявен. Ето защо, съдът намира, че евентуалния иск се
явява допустимо и по него съдът дължи произнасяне.
По основателността му, съдът намира следното:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по
издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да
се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв,
доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е
предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал.
1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което
следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – аргумент от чл. 416
ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
14
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за
заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. по описа на Районен съд -
Санданскид, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно
поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти,
настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са
могли да посочат в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното
дирене, в изпълнителното производство са настъпили факти (с оглед
въведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят
до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.
Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците могат да се защитят, като
възразят срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора
съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение е
прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като считано от
тази дата започва да тече нова петгодишна погасителна давност.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. №
883/ 2011 г. по описа на Районен съд - Сандански, се ползват с правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение и са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните.
15
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор.
На първо място, релевантен срок за определяне начало на давностния
срок в настоящия случай за Й. М. е дата 25.07.2019 г., когато спрямо него е
направено искане с молба вх. № 16922/ 25.07.2019 г. от взискателя „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* за извършване на запор на
трудови възнаграждения.
Релевантен срок за определяне начало на давностния срок в настоящия
случай за Е. М. е дата 27.09.2019 г., когато спрямо нея със запорно съобщение
от 27.09.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на Е. М..
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/
2020 г., ,.Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.
Приложимо това правило, изведено в тълкувателното решение, сочи на
извод, че при висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г.,
погасителната давност за вземането не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането. В случая е налице по изпълнителен лист, издаден
на 11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 733/ 2014 г. по описа на PC – Благоевград и по
изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. № 734/ 2014г. по описа
на PC Благоевград, първоначалният кредитор е образувал на 29.05.2014 г. е
образувал изпълнително дело № 554/ 2014 г. по описа на ЧСИ В.Т., което е
висящо срещу длъжника Е.В..
С оглед правилото, изведено от тълкувателното решение, до датата на
влизане в сила на тълкувателното решение, независимо от предприетите
изпълнителни способи, давност за вземането не тече – такава започва да тече
считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на тълкувателното решение.
16
В случая, е прекъсната давността за Й. М. на дата 25.07.2019 г., когато
спрямо него е направено искане с молба вх. № 16922/ 25.07.2019 г. от
взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* за
извършване на запор на трудови възнаграждения.
От този момент – 25.07.2019 г., поради реализиран от взискателя
редовен способ срещу длъжника Й. М., е започнала да тече нова давност, до
постъпване на молба вх. № 26096/ 16.09.2024 г., по искане на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* е образувано изп. Д. № 541/
2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. по описа на РС – Сандански,
като е направено искане за налагане на запор на банкови сметки на
длъжниците, като молбата няма данни да е била редовна, с което действие
отново не е прекъсната погасителната давност спрямо длъжниците. Ето защо,
спрямо Й. М. погасителната давност е изтекла на 25.07.2024 г., поради което и
съобразявайки обстоятелството, че искът е предявен срещу „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* на 30.10.2024 г., същият се
явява основателен спрямо Й. М..
В случая, е прекъсната давността за Е. Й. М. на дата 27.09.2019 г., когато
спрямо нея със запорно съобщение от 27.09.2019 г. е наложен запор на
банкови сметки на Е. М., направено от взискателя „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********.
От този момент – 27.09.2019 г., поради реализиран от взискателя
редовен способ срещу длъжника Е. М., е започнала да тече нова давност, до
постъпване на молба вх. № 26096/ 16.09.2024 г., по искане на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* е образувано изп. Д. № 541/
2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. по описа на РС – Сандански,
като е направено искане за налагане на запор на банкови сметки на
длъжниците, като молбата няма данни да е била редовна, с което действие
отново не е прекъсната погасителната давност спрямо длъжниците. Ето защо,
спрямо Е. М. погасителната давност е изтекла на 27.09.2024 г., поради което и
съобразявайки обстоятелството, че искът е предявен срещу „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* на 30.10.2024 г., същият се
явява основателен и спрямо Е. М..
17
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013г. от 26 юни 2015г., по
т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността с предявяването
на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в”
ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва
да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не
бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде
признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с
който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство
като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение
независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или
процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В
исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да
извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. Според ВКС в цитираното ТР при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В случая, последното същинско изпълнително действие е извършено на
25.07.2019 г. спрямо Й. М. на 27.09.2019, като към датата на следващото
18
изпълнително действие – наложен запор на 09.10.2024 г., погасителната
давност е изтекла.
Ето защо, искът се явява основателен, поради което следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците
се следват разноски по делото.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Уникредит булбанк“ ЕАД,
ЕИК *********, че Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М., ЕГН **********, не
дължат следните суми: - общо сумата от 54 474,21 лв., за която сума е
издаден изпълнителен лист от дата 29.0o.2011 г. по ч. гр. д. № 883/2011 г. по
описа на Районен съд Сандански, както след за: - сумата от 23736.45 ЕВРО
или тяхната левова равностойност в размер на 46 424.46лв.
представляваща неизплатена главница, за непогасени вноски по договор за
банков кредит; - сумата от 2960.87 евро или тяхната левова равностойност
в размер на 5790.96 лв., представляваща договорна лихва върху главницата
считано за периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата от 23.73 евро или
тяхната левова равностойност в размер па 46.41 лв, представляваща дължима
такса и сумата от 2212.38 лв. представляваща разноски по ч. гр. д. № 883/
2011 г. на PC Сандански, поради изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, че Е. Г. М., ЕГН ********** и Й. И. М.,
ЕГН **********, не дължат следните суми: - общо сумата от 54 474,21 лв., за
която сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.0o.2011 г. по ч. гр. д. №
883/2011 г. по описа на Районен съд Сандански, както след за: - сумата от
23736.45 ЕВРО или тяхната левова равностойност в размер на 46
424.46лв. представляваща неизплатена главница, за непогасени вноски по
договор за банков кредит; - сумата от 2960.87 евро или тяхната левова
равностойност в размер на 5790.96 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата считано за периода от 25.05.2010 г. до 27.06.2011 г.; - сумата
от 23.73 евро или тяхната левова равностойност в размер па 46.41 лв,
представляваща дължима такса и сумата от 2212.38 лв. представляваща
разноски по ч. гр. д. № 883/ 2011 г. на PC Сандански, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 2178,12.00 лв. (две
хиляди сто седемдесет и осем лева и 12 ст.), представляваща държа такса по
иска.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
19
да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на
2178,12.00 лв. (две хиляди сто седемдесет и осем лева и 12 ст.),
представляваща държа такса по иска.
ОСЪЖДА „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат Д. К. А., сумата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 1 ЗАд..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на адвокат Д. К. А., сумата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 1 ЗАд..
Решението по иска срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК *********, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението по иска срещу „Уникредит булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, е
неприсъствено, поради което не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /
чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20