Решение по дело №53776/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5440
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20221110153776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5440
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110153776 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК вр.чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от К. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление-
гр.София, район Красно село, ул.Ястребец №23-Б, положителен установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответната страна за сумата 30,60 лв.-недължимо платена с разписка №***/06.07.2022
г. сума по фактура №********** за м.06.2011 г., за която с влязло в сила Решение
№2137/17.03.2022 г. по гр.дело №44142/2021 г. на СРС-25 с-в, е установено, че не се дължи
поради липса на облигационна правоотношение между заявителя и длъжника, за която сума
е издадена Заповед №24350/25.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№42076/2022 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил сумата по процесната фактура,
издаден без основание, след телефонна справка за задълженията към ответното дружество,
за която кума е влязло в сила съдебно решение, с което е установена несъществуването на
такова задължение поради липса на облигационно правоотношение между страните.
Следователно процесната сума е платена без основание и подлежи на връщане. Претендират
се разноски по делото.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден срока по чл.131 ал.1 ГПК,
оспорва иска. Твърди, че ищецът съзнателно е заплатил сума, за която има влязло в сила
съдебно решение, с което е установено, че тя не се дължи, което представлява злоупотреба с
1
право по смисъла на чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.3 ГПК. Сумата не подлежи на връщане съгласно
чл.118 ЗЗД като доброволно платена. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представена разписка №***/06.07.2022 г. за платена от ищеца в полза на
ответното дружество сума от 30,60 лв. по фактура №********** за м.06.2011 г. за имот на
адрес-гр.София, ***, аб.№***.
С Решение №2137/17.03.2022 г. по гр.д.№44142/2021 г. на СРС-25 с-в е признато за
установено между страните по настоящото дело, че ищецът не дължи на ответника сумата
1 017,67 лв.-стойност на топлинна енергия за периода м.05.2011 г.-м.04.2012 г. за имот на
адрес-гр.София, ***, аб.№***.
С Определение №2932/23.01.2023 г. съдът е обявил на страните съгласно чл.155 ГПК, че
му е служебно известен фактът, че Решение №2137/17.03.2022 г. по гр.дело №44142/2021 г.
на СРС-25 с-в, е със съдържание, идентично с приложения от ищцовата страна препис, и е
влязло в сила на 08.04.2022 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.422 ГПК вр.чл.55, ал.1 ЗЗД:
Според чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне ”. На връщане в хипотезите
на чл.55, ал.1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл.55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна
следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната-основанието за нейното
плащане, ако твърди наличието на такова основание. В случай, че доказването от страна на
ответника е успешно, то ищецът следва да докаже репликата си, че това основание не се е
осъществило или е отпаднало (в този смисъл Решение №29/28.03.2012 г. по гр.д.
№1144/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
1. От представената разписка се установява, че ищецът е заплатил на ответника
процесната сума на 06.07.2022 г., което не е спорно между страните по делото.
2. С влязло в сила на 08.04.2022 г. съдебно решение е признато за установено, че ищецът
не дължи суми за посочения имот, идентичен с посочения в разписката, като платената
фактура попада в периода, посочен в решението. Независимо от това как се е развило
производството пред СРС-25 с-в, с влязлото в сила решение съществуването на дълг на
ищеца към ответника е отречено със сила на пресъдено нещо-поради недоказано качество на
потребител на ищеца; а не е отречено само съществуването на вземане за тези суми, поради
което за тях е неприложим чл.118 ЗЗД и те не могат да се приемат за продължаващи да
съществуват като естествени вземания.
3. Възраженията по чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.3 ГПК-недобросъвестността и злоупотребата с
права не се предполагат, а следва да се докажат обстоятелствата, от които да се направи
2
извод за тях, каквито по делото не се установиха.
Поради това искът е основателен.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото в пълен размер-общо 26,30 лв. (платена държавна такса).
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят 400,00 лв.-
възнаграждение за адв.помощ по чл.38 ЗАдв.
Ответната страна следва да бъде осъдена и за разноските в заповедното производство-
25,00 лв.-платена държавна такса от ищеца и 300,00 лв.-адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
на пълномощника в заповедното производство (съгласно задължителните указания по
прилагането на закона, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.12).
Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на спора по делото.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Т. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.Ястребец №23-Б, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, че ответникът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, дължи на К. Т. Т., ЕГН **********,
сумата 30,60 лв.-недължимо платена с разписка №***/06.07.2022 г. сума по фактура
№********** за м.06.2011 г., за която с влязло в сила Решение №2137/17.03.2022 г. по
гр.дело №44142/2021 г. на СРС-25 с-в, е установено, че не се дължи поради липса на
облигационна правоотношение между заявителя и длъжника, за която сума е издадена
Заповед №24350/25.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№42076/2022 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец”
№23Б, да заплати на К. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***, сумата 26,30 лв.-
разноски по делото, и сумата 25,00 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№42076/2022 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ
ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, да заплати на адв.С. Й. Д.,
ЕГН **********, адвокат от САК, адрес-гр.София, ***-офис партер, сумата 400,00 лв.-
възнаграждение за адвокатска помощ по чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ
ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
3
управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, да заплати на адв.***, ЕГН
**********, адвокат от САК, адрес-гр.София, ***-офис партер, сумата 300,00 лв.-
възнаграждение за адвокатска помощ по чл.38 ЗАдв. по ч.гр.д.№42076/2022 г. на Софийски
районен съд, І г.о.-161 с-в.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4