№ 114
гр. Свиленград, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100290 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава II от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: *********, с адрес за
призоваване: гр. Свиленград, бул. “България” № 55 – чрез адв. Е. М., с която се иска от съда
спешно съдействие и защита, поради извършено спрямо нея домашно насилие от страна на
И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: *********.
Твърди се в молбата, че молителят и ответникът били във фактическо съпружеско
съжителство, но се разделили в началото на 2023 г. По време на фактическото им
съжителстване били родени децата им Ю. и З., малолетни. Понастоящем молителят била във
фактическо съжителство с Б.А., с когото живеели при майка й на адрес: гр. *********.
След раздялата на страните, през лятото на 2023г., ответникът пребил молителката, за
което бил осъден по НОХД № 505/2023г. по описа на РС – Свиленград, за престъпление по
чл.129, ал.2 от НК.
През 2024 година ответникът извършил спрямо молителката акт на домашно насилие,
за което било постановено Решение № 178 от 09.10.2024г. по гр. дело № 305/2024г. на РС –
Свиленград, влязло в сила на 24.10.2024г. Със съдебното решение било ответникът И. Ю. О.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Х. И., било му
забранено да приближава молителката, жилището й, местоработата й, както и местата й за
социални контакти и отдих, както и му било забранено да осъществява контакт с нея под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца,
считано от 09.10.2024 г.
Въпреки това, на 25.03.2025г., в 3,00 часа през нощта, ответникът счупил стъклото на
стаята, в която спяла молителката, обадил й се по телефона и й отправил заплахи за здравето
и живота й. Затова, молителката взела решение отново да сигнализира съда и да потърси
защита по реда на ЗЗДН.
1
В открито съдебно заседание молителката не са явява и не изпраща представител,
нито писмено поддържа молбата си за защита.
В открито съдебно заседание ответникът, лично и чрез пълномощника си, оспорва
подадената молба за защита от домашно насилие, като твърди, че не е осъществил такова
спрямо молителката.
Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по вътрешно
убеждение, приема за установено следното:
Не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат две деца, които към
момента живеят при бащата – ответник по делото.
Предвид факта, че молителката е била във фактическо съпружеско съжителство с
ответника по молбата, тя се явява легитимирана да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл.3, т.2 от този закон, а той - да отговаря по молбата.
В подкрепа на изложеното в молбата за защита, молителката е представила
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е описала фактическа обстановка, идентична с
описаната в молбата, като е декларирала, че й е известна наказателната отговорност за
деклариране на неверни данни.
Молбата за защита е депозирана на 26.03.2025г. и касае твърдян акт на домашно
насилие, извършен на 25.03.2025г., т.е. подадена е в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН и е депозирана пред съда по постоянния адрес на молителя, съгласно чл.7, ал.1 от
ЗЗДН, поради което е допустима.
Молбата е подадена и в срока за защита, която е предоставена на молителката по реда
на ЗЗДН, по силата на Решение № 178 от 09.10.2024г. по гр. дело № 305/2024г. на РС –
Свиленград, влязло в сила на 24.10.2024г. Въз основа на съдебното решение е издадена
Заповед за защита № 5/09.10.2024г., с която съдът:
„НАЛАГА, на основание чл.15, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, на И.
Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: *********, за извършените от него в периода 15.03.2024г.
– 09.07.2024г. вкл. актове на домашно насилие спрямо Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: *********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: *********.
ЗАБРАНЯВА на И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: *********, да приближава Д.
Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: *********, жилището й на посочения адрес,
местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко
от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от 09.10.2024 г.
ЗАБРАНЯВА на И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: *********, да осъществява
контакт с Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: *********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца, считано от
09.10.2024 г.“.
Следователно, в срока на действие на заповедта, т.е. до 09.10.2025г. молителката се
полза от съдебна защита по реда на ЗЗДН, така че при неизпълнение на Заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми
незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл.21, ал.4 от ЗЗДН.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – показанията на
ангажираните от ответника свидетели Боян Ангелов Ангелов и Асен Сийков П., от които не
може да се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от
страна на ответника. Изложеното от свидетелите не кореспондира с отразеното в подадената
от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е предвидена като доказателствено
средство в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.
2
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по реда на
ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителите търсещи защита срещу домашно насилие ред,
като представят декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено
значение. В случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за
защита от домашно насилие само на основание приложената декларация ( чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН), доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата,
мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствена тежест на ответника
при направеното оспорване, че не е извършил актове на домашно насилие, е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване, относно нейната доказателствена стойност.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, разногласия и спорове. Същите,
подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН.
Отделно от това, както се отбеляза по-горе, молителката понастоящем се ползва със
защита, предоставена и по реда на ЗЗДН, като при нарушаване на издадената й Заповед за
защита от страна на ответника, последният ще бъде незабавно задържан, ако тя сезира
полицията. По делото няма данни, че за твърдения акт молителката е сигнализирала
полицията или прокуратурата.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителя с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата й без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото:
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителката дължи
направените от ответника разноски в размер на 1000,00 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството (л. 30 от делото).
При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Районен съд - Свиленград държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет
и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу И. Ю. О., с ЕГН: **********, с
адрес: *********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ Заповед за защита, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.6 от ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: *********, да заплати на И. Ю. О., с
ЕГН: **********, с адрес: *********, сумата 1000,00 лв. – разноски по делото за заплатено
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: *********, да заплати по сметка на
Районен съд – Свиленград държавна такса за производството в размер на 25, 00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок,
считано от постановяването му - 27.05.2025г. (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
3
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4