№ 264
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500149 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 вр. с чл. 258 и сл. ГПК и чл.
248, ал. 3 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Е.Ц.Д. с ЕГН
**********, гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.*, чрез адв. Красен Кръстев, срещу
Решение № 261233/14.12.2021 г., постановено по гр. д. 6483/2020 г. на БРС, с
което е оставена без уважение молбата на ищцата за допълване на Решение №
261182/08.11.2021 г. постановено по гр. д. 6483/2020г. на БРС., за произнасяне
по заявени от ищцата основания за уважаване на иска - че не дължи суми за
поддръжка за 2013 г. тъй като не е сключвала договор за поддръжка от
09.01.2012 г. и не е получавала услуги по него. Във въззивната жалба е
обективирана и жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу същото решение в частта, с
която е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решението
в частта за разноските.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното
решение, тъй като първоинстанционния съд следвало да се произнесе по
предявените от ищцата основания за недължимост на претендираното от
ответника вземане. Въпреки, че първоинстанционния съд е уважил
предявения отрицателен установителен иск, жалбоподателят смята решението
за непълно. Посочва се, че не било налице признание на иска направено от
ответника, който единствено бил признал факта, че вземането му било
погасено по давност. Твърди се, че в диспозитива на първоинстанционното
решение, с което е уважен искът изрично било записано, че сумата е
1
недължима поради изтичане на погасителна давност, поради което липсвало
произнасяне по основанията за липса на първоначално възникнало вземане за
суми за поддръжка за 2013 г. в полза на ответника. Това било така, тъй като
погасителната давност предполагала налично възникнало вземане, като са
изложени съображения, че такова не е за валидно възникнало. Твърди се, че
ответникът следвало да понесе отговорността за разноски и че изводът на
първоинстъанционния съд, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото е неправилен. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на допълване на първоинстанционното решение, като бъде
прието, че ищцата не е сключила договор поддръжка от 09.01.2012 г. и не е
получавала услуга но него. Моли разноските да бъдат присъдени в полза на
ищеца за делата пред всички инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника - „САНИТА
ВК“ ООД. В него се твърди, че е налице признание на иска, който извод бил
потвърден от въззивната инстанция в Определение № 722/15.07.2021 г.
Аргументира становището, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
при произнасяне на първоинстанционния съд с решение при признание на
иска той не формира фактическите и правни изводи по съществото на спора.
Неправилно било включването в диспозитива на първоинстанционното
решение на факти от основанието на предявеният иск – изтичането на
погасителната давност. В диспозитива съдът следвало единствено да се
произнесе по искането заявено в исковата молба, въпреки това предявеният
иск бил уважен изцяло и произнасянето било пълно. Твърди се, че не е налице
непълнота в произнасянето на първоинстанционния съд и той се бил
произнесъл изчерпателно. Изложени са съображения, че произнасянето по
разноските не е предмет на настоящото дело. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК. Същия извод се отнася и за подадената
жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл.250 ГПК
и е образувано по молба подадена от ищцата с вх.№283651/22.11.2021 г. за
допълване на решението и за изменението му в частта за разноските. В
молбата се твърди, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички
заявени от ищеца основания, поради което решението било непълно.
Изложени са съображения, че ответникът не е признал иска и разноските
следвало да се възложат в негова тежест.
Препис от молбата е връчен на ответното дружество, като в даденият му
срок същото е депозирало отговор, вх.№284205/10.12.2021 г., в който
изразява становище за неоснователността и. Изложени са съображения, че
съдът никога не се произнася по основанията на иска в диспозитива, поради
2
което произнасянето било пълно и нямало основание за допълване на
решението. Твърди, че е ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
разноските не следвало да са в негова тежест.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Е.Ц.Д., против „Санита ВК“ ООД, с която се иска от съда да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от
725,14 лева, представляваща такса поддръжка за 2013 г., за апартамент,
собственост на ищцата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
41500.506.286.2.5, находящ се в гр.*** жилищна сграда *** с идентификатор
41500.506.286.2., ет.* ап.*, изградена в поземлен имот с идентификатор
41500.506.286, съставляващ бивш УПИ VI-168 в кв.6102 по плана на
к.к.“Слънчев бряг-запад“, поради липса на основание за плащане, нищожност
на договора за поддръжка от 09.01.2012 г. и погасяване по давност.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от адв.
Красен Кръстев, който поддържа иска и моли за уважаването му. Представя
писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно
упълномощен пълномощник – адв. Иванова, която възразява по
допустимостта на иска с твърдението, че ответникът никога не е претендирал
от ищцата заплащане на исковата сума с основание такса поддръжка за 2013
г., поради което моли за прекратяване на производството поради липса на
правен интерес у ищцата от водене на иска. При условията на евентуалност
счита иска за неоснователен. Представя писмена защита.
С постановеното по делото Решение №261182/08.11.2021 г. съдът е
уважил предявеният от ищцата Е.Ц.Д. иск с правна квалификация чл.124, ал.1
ГПК против „Санита ВК“ ООД, като е приел за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 725,14 лева, представляваща
такса поддръжка за 2013 г., дължима за апартамент, собственост на ищцата,
поради погасяване по давност.
Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноските по делото в размер на 700 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд се е
произнесъл в пълнота по предявения иск, като е приел за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 725,14 лева,
представляваща такса поддръжка за 2013 г., дължима за апартамент,
собственост на ищцата. Оплакванията в молбата по чл. 250 ГПК и жалбата
касаят единствено мотивите на съдебното решение. Съдът в диспозитива не
се произнася по основанието на иска, а само по спорното материално право. В
настоящия случай първоинстанционния съд, след като се е произнесъл по
предмета на делото е включил в диспозитива израза „поради погасяване по
3
давност“, което е недопустимо, но решението по същество не е предмет на
настоящото производство и настоящата инстанция няма правомощие да се
произнася по неговите пороци.
Гореизложените съображения се потвърждават от върховната съдебна
инстанция в Решение № 60 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 113/2017 г., I г.
о. и др., според която мотивите към решението, макар и обективирани в един
писмен документ със самото решение (диспозитива), не съставляват част от
решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл.
250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по
направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги
разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота
на решението.
С оглед изложеното въззивния съд намира жалбата по чл. 250 ал. 3 ГПК
за неоснователна, а Решение № 261233, с което е оставена без уважение
молбата за допълване на решението по същество, за правилно.
Неправилни са доводите на въззиваемата страна, че е постановено
решение при признание на иска. Последното е вид нетипично съдебно
решение, което се постановява при определени законови предпоставки, които
по настоящото дело на са налице. Въпреки, че въззивната инстанция в
Определение № 722/15.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1044 по описа на БОС за
2021 г. е приела, че е налице признание на иска, настоящия съдебен състав не
е обвързан от тази преценка, а още повече първоинстанционния съд,
произнесъл се след влизане в сила на това определение не е постановил
решение при признание на иска. Ответникът е заявил при провеждане на
устните състезания, че не признава иска и моли за неговото отхвърляне. Нито
в отговора на исковата молба, нито в което и да е съдебно заседание по
делото ответникът не е признал предявеният иск, а го е оспорвал по същество.
Когато съдът се произнася с решение при признание на иска, устни
състезания не се провеждат, а съдът прекратява съдебното дирене. В
конкретния случай е постановено типично първоинстанционно решение, като
първата инстанция е взела предвид признанието на факти направено от
ответника, което признание се цени съобразно правилото на чл. 175 ГПК и не
представлява признание на иска. Първоинстанционния съд е приел, че
ответника не е дал повод за завеждане на делото, поради което е присъдил
разноските в тежест на ищеца съобразно, чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изводите на първоинстанционния съд са неправилни, защото за да
бъдат възложени разноските в тежест на ищеца при отрицателен
установителен иск, законът изисква наличието на две кумулативни
предпоставки - ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане
на делото. Така приема и върховната съдебна инстанция в Определение № 242
от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г. и Определение № 71 от
21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г. В настоящия случай липсва
направено признание на иска и постановяване на решение при условията на
признание на иска, поради което е безпредметно да се изследва въпроса, дали
ответникът е дал повод за завеждане на делото. При това положение
разноските следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като последният
4
е оспорвал иска като неоснователен, а съдът е уважил претенцията.
Поради тези съображения обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноските следва
да бъде отменено, и разноските да бъдат присъдени в тежест на ответника.
В настоящото въззивно производство се разглеждат по същество две
жалби – една въззивна и една частна жалба подадени от Е.Ц.Д., като съдът
уважава жалбата по чл. 248, ал. 3 ГПК, но отхвърля въззивната жалба като
неоснователна. При този изход на делото, направените от въззиваемия
разноски пред въззивния съд за производството по обжалване на
допълнителното решение следва да бъдат възложени в тежест на виззивника,
като адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в минималния
предвиден размер, с оглед направеното възражение за прекомерност и
фактическата и правна сложност на делото, а разноските направените от
въззивника за производството по жалбата по чл. 248, ал. 3 ГПК, изрично
упоменати в представения от него списък, следва да бъдат възложени в
тежест на виззиваемия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261233/14.12.2021 г., постановено по гр. д.
6483/2020 г. на БРС, в частта с която е оставена без уважение молбата на
Е.Ц.Д. с вх. № 283651/22.11.2021 г., в частта и за изменение на Решение №
261182/08.11.2021 г. постановено по гр. д. № 6483/2020 г. по описа на РС
Бургас в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 261182/08.11.2021 г.
постановено по гр. д. 6483/2020г. на БРС в частта за разноските, като отменя
същото в частта му, с която Е.Ц.Д. с ЕГН **********, гр.*** ул.*** № ** ет.*
ап.*, е осъдена да заплати на „Санита ВК“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, р-н Централен, ул.“Иван Вазов“ №36,
сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) за съдебно-деловодни разноски и
претенцията на ищцата за присъждане на разноски е оставена без уважение,
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Санита ВК“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, р-н Централен,
ул.“Иван Вазов“ №36, да заплати на Е.Ц.Д. с ЕГН **********, гр.*** ул.***
№ ** ет.* ап.*, сумата в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева),
представляваща направените пред районния съд съдебно-деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261233/14.12.2021 г., постановено по гр.
д. 6483/2020 г. на БРС, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Санита ВК“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, р-н Централен, ул.“Иван Вазов“ №36, да заплати на
Е.Ц.Д. с ЕГН **********, гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.*, сумата в размер на
5
215 лв. (двеста и петнадесет лева), представляваща направените пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски за производството по жалбата по
чл. 248, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ц.Д. с ЕГН **********, гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.*, да
заплати на „Санита ВК“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, р-н Централен, ул.“Иван Вазов“ №36, сумата в
размер на 300 лв. представляваща направените пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски за производството по въззивната жалбата по чл. 250, ал. 3
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6