№ 538
гр. Дупница, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101309 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С. Д. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Община Дупница, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета Първан
Александров Дангов, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор № 68789.19.33.1,
построена по отстъпено право на строеж върху общинско място, със застроена площ от 86
кв.м., на един подземен, жилищен и тавански етажи, с предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна, имаща статут на заварен строеж съгласно разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ и
сграда с идентификатор № 68789.19.33.2, със застроена площ от 22 кв.м., на един етаж, с
предназначение: гараж, построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68789.19.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със
заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: ***, с площ от 347 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 5362, номер по РП: УПИ ХХVІ-33, кв.249 по рег. план на гр. Дупница, одобрен с
решение №35 от 31.03.2023г. на общ. съвет-гр. Дупница, при настоящи граници и съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатори: 68789.19.251; 68789.19.35 и 68789.19.34.
Тъй като е владелец на поземлен имот с идентификатор № 68789.19.33, в
продължение на повече от 50 години, ищецът счита, че е придобил същият по давност,
поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на Община Дупница, че е собственик гореописания поземлен имот.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият
оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като ищецът не е придобил право на
собственост върху процесния имот на соченото в исковата молба основание-придобивна
давност. Сочи, че в деловодството на общинска администрация е постъпило заявление, с
което ищецът е заявил своето желание да закупи процесния имот-общинска собственост. В
тази връзка е проведена надлежна процедура. Създадена е и представена докладна записка
от Кмета на Община Дупница, с която е отправено предложение за продажба на имот частна
общинска собственост. На 25.01.2024г. Общински съвет - гр. Дупница, взема решение за
продажба на процесния имот, на база на което Кмета на Община Дупница издава надлежна
Заповед за извършване на продажбата. На 06.03.2024г. С. Ш. е получил екземпляр от нея, за
което се е подписал собственоръчно. Всичко това налага извода, че през целия период
ищецът е съзнавал, че имотът е общински, което логично го е мотивирало да поиска да го
закупи от Община Дупница, поради което придобивна давност в полза на ищеца не е могла
да тече. Излага подробни правни съображения за невъзможността да се придобиват
общински имоти по давност.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от представения с исковата молба
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание отстъпено право
на строеж върху общински имот, извършено строителство по ЗТСУ /отм./ във вр. с §21 от ЗР
на ЗУТ и давностно владение (констативен) № 138, том ІІ, рег. №3517, дело
№303/26.09.2023г., съставен от С. М.-Нотариус с район на д-вие ДРС, се установява, че
ищецът е собственик на сграда с идентификатор № 68789.19.33.1, построена по отстъпено
право на строеж върху общинско място, със застроена площ от 86 кв.м., на един подземен,
жилищен и тавански етажи, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, имаща статут
на заварен строеж съгласно разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ, построена в общински
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68789.19.33, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 347 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 5362, номер по РП: УПИ ХХVІ-33, кв.249
по рег. план на гр. Дупница, одобрен с решение №35 от 31.03.2023г. на общ. съвет-гр.
Дупница, при настоящи граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори:
68789.19.251; 68789.19.35, 68789.19.34 и 68789.19.32.
Видно от представения с отговора на исковата молба и приет като доказателство по
делото Акт №6069/13.11.2023г. за частна общинска собственост, процесният Поземлен имот
с идентификатор № 68789.19.33 е актуван като частна общинска собственост.
С Договор от 08.09.1975г. е отстъпено право на строеж върху „държавно урегулирано
място, съставляващо парцел X, имот 4756, кв. 283, кв. „Г.Муструков“ “Гиздова махала“ на С.
2
Д. Ш. и Марийка Н.а Ш.а.
Съгласно Удостоверение изх.№УД-1358/12.10.2023г. за идентичност на урегулиран
поземлен имот: урегулиран поземлен имот /УПИ/ XXVI-33 в кв.249 по действащия
регулационен план на град Дупница, одобрен с Решение №35/31.03.2023г. на Общински
съвет - Дупница, представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.19.33 по
кадастралната карта на гр. Дупница, е образуван от парцел Х-4756 в кв.283 по предходен,
недействащ план на гр. Дупница, одобрен със Заповед №1837/24.03.1958г. на Зам.
Министъра на министерството на комуналното стопанство и благоустройство. Съгласно
Удостоверение изх. №УД-1201 от 08.09.2023год. на Гл.архитект на Община Дупница сграда
на основно застрояване със жилищно предназначение, с идентификатор 68789.19.33.1, ниска
по височина /Н до 10 м/, се счита за законно изградена.
С отговора на исковата молба е представено Заявление вх.№ 94-С-826/28.08.2023г. от
С. Д. Ш., с което същият е поискал от Кмета на общ. Дупница да му разреши да закупи
Поземлен имот с идентификатор № 68789.19.33.
Представена е и докладна записка от Кмета на общ. Дупница до Общински съвет,
относно вземане на решение за продаване на процесния имот-общинска собственост. На
25.01.2024г. Общински съвет - гр. Дупница е взел решение за продажба на процесния имот,
на база на което Кмета на Община Дупница е издал Заповед за извършване на продажбата.
На 06.03.2024г. ищецът е получил заповедта, за което се е подписал.
По делото са разпитани свидетелите Н. С. И. и Н. К. Г.. От свидетелските им
показания се установява, че С. Ш. е построил къщата си в процесния имот преди повече от
50 години-през 70-те години на ХХ век и оттогава живее там със семейството си. Ищецът
ползва поземления имот като дворно място, има градина, овощни дръвчета и лозница.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, предложение 2-ро от ГПК-
положителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от
предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване
придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот. Целта
на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските
отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което
спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото
на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху
същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика (Тълкувателно решение
№ 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). В настоящия случай такова
оспорване на правото на собственост на ищеца е налице, видно от Акт №6069/13.11.2023г., с
който процесният Поземлен имот с идентификатор № 68789.19.33 е актуван като частна
общинска собственост.
За да бъде уважен разглеждания положителен установителен иск ищецът следва да
3
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване
на въведените от него придобивни основания. В случая ищецът се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност. По своята правна същност придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило през
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право на собственост или
друго вещно право, на което владение по съдържание и начин на упражняване е
съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на два
елемента: 1) владение, което да е поС.но, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е
упражнено по скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и
2) изтичане на определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението
да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на собствеността по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност. В този случай за да е налице завладяване, е необходимо промяната
в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само
за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата
на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин (ППВС № 6/1974г., ТР № 4/2012г. ОСГК на ВКС).
Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец
или държател се базира на субективният признак. Това е характеристика на едно субективно
/лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя
е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр
на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно съС.ие. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи
вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване (реда на чл. 290 ГПК
Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на ВКС, II г.о., ГК).
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства, а и от
твърденията на самия ищец в исковата молба, се установява по безсъмнен начин, че той
осъществява фактическа власт върху процесния поземлен имот със съзнанието, че му е
отстъпено право на строеж върху общинска земя с Договор от 08.09.1975г. Това съзнание на
ищеца, че притежава само правото на строеж върху чужд имот, се потвърждава по
безсъмнен начин и от подаденото от самия него Заявление от 28.08.2023г., с което е поискал
4
от Кмета на общ. Дупница да му разреши да закупи процесния имот.
Следователно, ищецът в нито един момент не е имал намерение да свои имота,
никога не е упражнявал фактическата власт върху него със съзнанието, че е собственик на
поземления имот, а със съзнанието, че е негов ползвател, въз основа на учредено му право
на строеж, и следователно има качеството на държател, а не на владелец на имота. Не са
налице събрани доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, за осъществена
промяната в намерението на Ш. фактическата власт върху имота да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си, и тази промяна да е намерила външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик.
Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът не е доказал твърдяното придобивно
основание за собственост - изтекла в негова полза придобивна давност.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 от ГПК, с който С. Д. Ш., ЕГН: **********, с адрес:
***, е поискал от съда да признае за установено по отношение на Община Дупница, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета Първан
Александров Дангов, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68789.19.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със
заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: ***, с площ от 347 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 5362, номер по РП: УПИ ХХVІ-33, кв.249 по рег. план на гр. Дупница, одобрен с
решение №35 от 31.03.2023г. на общ. съвет-гр. Дупница, при настоящи граници и съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатори: 68789.19.251; 68789.19.35 и 68789.19.34, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5