ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
гр. Ловеч, 23.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20254300200476 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от С. Б. С., в която моли да бъде условно предсрочно
освободен. Излага подробни съображения в подкрепа на неговото поправяне и
превъзпитание.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че не
са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и
поддържа становището на Началника на затвора същият да не бъде условно
предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч - прокурор Ц. П.
изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си,
като развива подробни съображения в тази насока.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода – адв. Пенка
Карабова от АК – Ловеч, моли молбата на подзащитния да бъде уважена,
като сочи подробни доводи относно поправянето и превъзпитанието на С..
Лишеният от свобода С. Б. С., в съдебно заседание се явява лично и
моли да бъде уважена молбата му.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
1
В момента С. Б. С. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с
Протоколно определение № 154/12.05.2023 г. по НОХД № 711/2023 г. на РС –
Р в размер на 6 месеца, от което наказание към днешна дата е изтърпял
фактически 3 месеца и 15 дни, от работа 1 месец и 6 дни, всичко 4 месеца и 21
дни и има остатък 1 месец и 9 дни.
Видно от приложеното становище на Началника на Затвора – Ловеч,
лишеният от свобода С. постъпва в затвора на 02.09.2023 г. за изтърпяване на
присъда от 6 месеца на основание чл. 343 б, ал. 1 от НК. първоначалната
оценка на риска от рецидив е бил с ниска стойност – 35 т. още при
постъпването. Като зони с дефицит са очертани „отношение към
правонарушението” – считал е присъдата си за завишена, използвал е
самооправдателни механизми и е бил склонен да пренебрегва правила и
норми; „умения за мислене” – частично разпознава проблемите и понякога е
склонен да ги решава по незаконосъобразен начин. Като гранични зони с
нужда от подпомагане са отбелязани „управление на финансите“ – поради
натрупаните дългове към банки и невъзможност за изплащането им и
„злоупотреба с алкохол“ – поради извършеното правонарушение и последвала
осъдителна присъда свързани с употребата на алкохол и безотговорно
поведение.
Видно от доказателствата по делото, в изпълнение на първоначалния план и
въз основа на изготвените последващи преоценки и препланирания, в
основният етап от изтърпяване на наказанието се наблюдаваха значителни
позитивни промени в сферите отношение към правонарушението, управление
на финансите, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Л.св. е
мотивиран във висока степен да спре извършването на правонарушения.
Създал е ново семейство след първият си неуспешен опит и осъзнава, че чрез
немалкия престой в затвора който му предстои, ги ощетява откъм средства,
грижи и внимание. Наблюдава се известна криминална многостранност на
деянията, но към настоящият момент е осмислил в достатъчна степен и
приема напълно отговорността за предишните правонарушения. Представя
известна самокритичност без да омаловажава сериозността на деянието,
оправдавайки се с дългове и недостиг на средства за издръжка на семейството.
По отношение на настоящото правонарушение признава вината си, както и че
е бил наясно с последствията, но преценката му е била занижена и е поел
2
неоправдан от днешна гледна точка риск, като е изложил на опасност водачи
на превозни средства и пешеходци. Не може да се каже, че е трайно
криминализирана личност, но му се случва през година-две да нарушава
закона, най вече поради импулсивност и недостатъчна преценка на
последствията от действията си. В затвора не употребява алкохол и
наркотични вещества. Не е хазартно зависим. Уменията му за разпределяне на
бюджета и изразходване на средства са се подобрили по време на изтърпяване
на наказанието. Успява да се справя с дохода от заработките си, като се старае
да не натоварва финансово семейството си. Способностите му за решаване на
проблеми и осъзнаване на последствията обаче, бележат спад особено в
заключителния етап от изтърпяване на наказанието и по конкретно от м. март
до месец юни 2025 г., когато в рамките на три месеца успя да допусне три
поредни дисциплинарни нарушения, които той обяснява със задълбочаващи се
семейни проблеми и липса на средства. Към момента социалните умения и
компетентности са недостатъчни за водене на законосъобразен начин на живот
след освобождаването.
Видно е от социалния доклад по делото, че вследствие на гореописаните
промени оценката на риска от рецидив, първоначално е редуцирана с 8 пункта,
след което е завишен с 1 пункт поради наложените дисциплинарни наказания
и към момента е 28 точки, като се запазва в границите на ниската стойност.
Рискът от вреди за обществото е сведен до нисък, като към момента не се
очертават значими фактори, които биха могли да го повишат. В следствие на
извършените нарушения се отчита повишаване на риска в затвора по
отношение на въпроси свързани с контрола и нарушение на задълженията.
Зоната с дефицит Отношение към правонарушението е изчистена, но при
Умения за мислене, стойностите са върнати към първоначалната си величина,
поради наблюдаваните отрицателни промени в заключителният етап от
изтърпяване на наказанието и не се очаква допълнително редуциране в
останалите зони до края на присъдата.
От доказателствата по делото е видно, че от постъпването си лишеният
от свобода С. работи постоянно, като в началото беше назначен за работник по
поддръжката по домакинския щат в общежитието, а по-късно беше изведен на
външен работен обект като автомеханик във фирма „Надежда транспорт и
строителство” ООД. Има изградени умения за работа и висока трудова
дисциплина. Възлагат му се допълнителни дейности и отговорности към
3
които подхожда съвестно и професионално. Участва активно и сам е
организирал културно информационни и спортни дейности в качеството си на
Председател на съвета на групата. Посещава редовно сбирките на
евангелската църква и курса по зависимости. През свободното си време се е
включвал в дейности по ремонта и поддръжката на общежитието за което е
награждаван. След допускането на трите дисциплинарни нарушения и
даването на отрицателен пример на останалите, в момента не заема отговорни
длъжности в Съвета на групата и не участва в затворническото
самоуправление.
Видно от становището, приложено по делото лишеният от свобода С. е с
непостоянно поведение по време на изтърпяване на наказанието. В
първоначалния и основният етап е многократно награждаван както и режимът
му е заменен с Лек от м. май 2024г. В заключителният етап от изтърпяване на
наказанието, поведението му се влоши и л.св. допусна три поредни
дисциплинарни нарушения, за които беше наказан както следва: със Заповед
№ 12/05.03.25 г. на основание чл.101, т.6 от ЗИНЗС, с лишаване от право на
месечен домашен отпуск по режим за срок от 2 месеца, за притежание и
използване на мобилен телефон на работен обект; със З-д № 21/15.05.25 г. на
основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, с изолиране в наказателна килия за срок от 5
денонощия, за притежание и използване на мобилен телефон на работен
обект; със Заповед № 31/20.06.25г. на основание чл. 101, т.6 от ЗИНЗС, с
лишаване от право на месечен домашен отпуск по режим за срок от 3м., за
закъснение от месечен домашен отпуск.
Награждаван е петкратно, както следва: със Заповед № 62Н/08.12.23г. – чл.
98, т.5 от ЗИНЗС – удължено свиждане за срок от 2/два/ часа, със Заповед №
9Н/08.02.24 г. – чл. 98, т. 6 от ЗИНЗС свиждане с близките извън ЗО за срок от
12 часа, със Заповед № Л – 321/17.04.24г. – чл. 98, т.7 от ЗИНЗС – домашен
отпуск от 2 /две/ денонощия, със Заповед № Л – 596/03.07.24г. – чл. 98, т. 9 от
ЗИНЗС – право да ползва 7 дни от годишната си почивка извън ЗО, със з-д №
Л – 1077/05.12.24г. – чл. 98, т. 8 от ЗИНЗС – домашен отпуск от 3 /три/
денонощия.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
4
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
С., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част
от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата
на С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С поведението
си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното
корекционно въздействие.
Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на С.
обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от
НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не
е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за
поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага
изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя
му в затвора.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода С. Б. С., за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 месец и 9 дни от наложеното
му наказание лишаване от свобода наложено с Протоколно определение №
154/12.05.2023 г. по НОХД № 711/2023 г. на РС – Р в размер на 6 месеца, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Б. С. роден на ***** г. в гр.
Т, общ. Т, с постоянен и настоящ адрес: гр. Р, обл. Р, ул. „*****, български
гражданин, със средно образование, осъден, неженен, ЕГН: **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 1
месец и 9 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода наложено му
наказание с Протоколно определение № 154/12.05.2023 г. по НОХД №
711/2023 г. на РС – Р в размер на 6 месеца, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6