№ 542
гр. Пловдив, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Гражданско дело №
20245300101437 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.558
ал.7 от КЗ.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. С. М., иска да бъде признато за
установено по отношение на Д. П. К. ЕГН ********** от гр. ****, че дължи
плащане на сумата от 25 000лв., представляваща изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 325,54лв., представляваща изплатено
обезщетение за имуществени вреди, по щета № 21210192/23.09.2021г. на Б. Т.
П., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявленията по чл.410 от
ГПК пред районния съд на 27.11.2023г. до изплащане на сумите.
Претендира присъждане на разноски в заповедните и в исковото
производства.
Твърди, че по претенция на Б. Т. П. е образувал щета №
21210192/23.09.2021г. и е изплатил на лицето 25 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 324.54лв. обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от ПТП от 14.11.2020г., причинено от Д. П. К., съгласно влязло в
сила споразумение по нохд № 6254/2021г. на РС Пловдив, при управление на
мотоциклет „Априлия“ с рег. № ****, без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. На 14.11.2020г., около 15.15 часа, в гр.
1
Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, ответникът управлява
мотоциклет „Априлия“ в източна лента на платното за движение в посока от
север на юг. Б. П., в качеството си на полицейски служител, навлиза на
пътното платно и подава сигнал със стоп палка към ответника на разС.ие
около 40 – 41 метра преди мястото на удара. Мотоциклетистът реагира със
закъснение на движението на полицейския служител по пътното платно,
настъпва удар между тях, който е бил неизбежен. След удара мотоциклетистът
губи контрол върху управлението на мотоциклета, пада с него на пътното
платно, при което помита и пътния служител П.. В резултат от удара на П., на
44 години, са причинени травматични увреждания: контузия на главата,
контузия в торакоабдоминалната област, контузия на лява раменна става с
формиране на адхезивен капсулит на ЛРС и контузия на лява колянна става с
изкълчване /луксация/ на капачката на същата.
С Решение от 12.11.2021г. на УС на Гаранционния фонд е одобрено
изплащане на сумата от 25 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и
324.54лв. обезщетение за имуществени вреди на Б. П.. Ответникът уважава
претенцията по щетата при хипотезата на управлявано ППС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът е поканен с регресна покана да възстанови изплатените от
ищеца суми, което не е сторено, поради което се сезира съда.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Възразява, че не е изпълнен фактическия състав на деликта, за да се
породи отговорност за вреди и регресно право към него. Евентуално, при
доказан деликт, възразява, че липсва причинно – следствена връзка между
част от извършените разходи и необходимостта на лечението, както и че
изплатеното обезщетение е прекомерно по размер, завишено, предвид на
причинените увреждания и търпените болки, страдания и период на
възстановяване.
Твърди изплащане на обезщетение за имуществени вреди за лечение на
увреждания, които не са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Не признава, че всички увреждания са в причинна връзка с ПТП.
2
Възразява, че не дължи плащане на потребителска такса за прегледи и
закупуване на медикаменти за лечение.
Липсва медицинска документация за настъпила контузия на главата и
мозъчно сътресение от ПТП, поради което средства за лечение на тези травми
не се дължат от ответника.
В медицинската документация от УМБАЛ „Св. Г.“ данните са за
„палпаторна болка и ограничена подвижност в лява раменна става и ляво
коляно без данни за фрактура“, издаден е болничен лист, в който е посочена
трудова злополука. А в Епикриза от УМБАЛ „Каспела“ става въпрос за дясно
коляно – болка, отток, видима с изместване на пателата литерално, с клинични
данни за луксация на пателата, дясното коляно е шинирано. На пострадалия е
издаден и болничен лист, в който е посочена нетрудова злополука. На тази
база възразява, че ищецът е обезщетил имуществени вреди за увреждания на
дясно коляно, които не са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП и
които са получени по – късно.
Представят се разходнооправдателни документи за медикаменти, които
не се изписват за лечение на заявените увреждания от ПТП, има закупени
медикаменти, които не са предписани от лекуващ лекар, и за тях няма рецепта.
Не признава механизъм на ПТП и план – схема по протокола за
настъпило ПТП.
Възразява, че пострадалото лице е съпричинило във висока степен
настъпване на ПТП и на вредоносния резултат. При проверката е навлязъл в
западното платно за движение на трилентов еднопосочен път, движел се е от
крайно дясна към крайно лява лента на пътното платно, с което пресича
траекторията на идващия от тунела мотоциклет, който се движи в крайна лява
лента. Твърди, че полицейският служител става причина да бъде
закачен/ударен от мотоциклета. Поведението му е в нарушение на чл.61 ал.2,
ал.3, ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от Инструкция № 8121з – 749 от 20.10.2014г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, издадена от МВР, в редакцията към датата на ПТП 14.11.2020г.,
които цитира.
Възразява, че пострадалото лице е следвало да застане до бордюра на
тротоара и да подаде сигнал със стоп – палката, след подаден сигнал да изчака
3
ответникът да спре, защото това е дължимото поведение. Вместо това е
започнал движение по пътното платно, навлязъл е в лентата на движение на
ответника и е станал причина, евентуално е допринесъл в изключително
висока степен, да настъпи ПТП. Това поведение е в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Законово позволените действия за полицейски служител при
извършване на проверка изключват пешеходно навлизане и движение по
платното, респективно пътната лента, независимо от поведението на водача,
който се спира за проверка. Пострадалият полицейски служител сам е
поставил в риск и опасност живота и здравето си, както и останалите
участници в движението, включително и ответника, с това поведение, като за
ответника е създал невъзможност да предвиди поведението му на пътя и да
предотврати сблъсък. Ако полицейският служител бе спазил инструкцията, не
би настъпило процесното ПТП, въпреки нарушаването на ЗДвП от ответника,
за което се е признал за виновен със сключеното в наказателното производство
споразумение.
Иска отхвърляне на претенциите, евентуално редуциране на размера
поради въведените възражения.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Съгласно ч.гр.д. № 17320/2023г. на ПРС ХХ с., ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК против ответника за плащане на сумата от
324.54лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по
претенция № 21210192/23.09.2021г. на Б. Т. П., което е уважено със Заповед №
8074 от 28.11.2023г., връчена на ответника на 13.12.2023г. На 21.12.2023г.
ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, за което ищецът е уведомен
на 08.01.2024г. и му е указано предявяване на установителен иск. На
08.02.2024г. ищецът е сезирал Районен съд Пловдив с предявен иск по чл.422
от ГПК, по което е образувано гр.д. № 2478/2024г. на ПРС V гр.с.
От ч.гр.д. № 17313/2023г. на ПРС XXII с. се установява, че ищецът е
4
подал срещу ответника второ заявление по чл.410 от ГПК за сумата от
25 000лв., представляваща изплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по претенция № 21210192/23.09.2021г. на Б. Т. П., което
е уважено със Заповед № 8078 от 28.11.2023г., връчена на ответника на
13.12.2023г. На 21.12.2023г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК.
Указанията към ищеца за предявяване на иск за сумата са получени на
08.01.2024г. На 08.02.2024г. ищецът е сезирал ПРС с исковата претенция за
установяване дължимост на 25 000лв. против ответника, по която е
образувано гр.д. № 2477/2024г. на ПРС XV с.
С Определение № 5875 от 14.05.2024г. на ПРС V гр.с. производствата по
двете дела гр.д. № 2478/2024г. на ПРС V гр.с. и гр.д. № 2477/2024г. на ПРС XV
с. са съединени за съвместно разглеждане под номера на гр.д. № 2478/2024г.,
констатирана е цена на иска над 25 000лв. и производството е прекратено като
е изпратено на ПОС по родова компетентност.
От приложеното в оригинал нохд № 6254/2021г. на РС Пловдив се
доказва, че с протоколно Определение № 5520 от 05.10.2021г. е одобрено
съдебно споразумение, с което ответникът Д. П. К. се е признал за виновен в
това, че на 14.11.2020г. в гр. Пловдив, при управление на МПС – мотоциклет
„Априлия“, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява ППС под въздействие на наркотични вещества.“; чл.6 т.1 от ЗДвП –
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението на пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.“; чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват.“ и ал.2 – „Водачите на
ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“; чл.150а от ЗДвП – „За да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
5
спада управляваното от него превозно средство.“, и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Б. Т. П. ЕГН **********, изразяваща се в
контузия на лявата колянна става и изкълчване /луксация/ на лявата колянна
капачка, довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник,
като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол, и деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
С писмена покана с вх. № 24 – 01 – 471 от 23.09.2021г. от Б. П. до ищеца
е поискано определяне и изплащане на обезщетение за вредите от ПТП,
причинени от неправоспособен водач на МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Представената справка потвърждава, че към 14.11.2020г. мотоциклет
марка Априлиа, модел R5V MILLE R, черен цвят , с рег. № ****, е без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Според медицинска експертиза по щета № 21 – 21 – 01 92 от 23.09.2021г.,
Протокол № 29 от 12.11.2021г. от заседание на Управителния съвет на
Гаранционния фонд и писмо до Б. П., по щета 21210192 от 23.09.2021г. е
определено обезщетение в размер на 25 277.52лв., от което 25 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 277.52лв. за имуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди е 1000лв. за контузия на главата с
невписано в Епикризата при пролежаването „мозъчно сътресение“; 1000лв. за
контузия в торакоабдоминалната област, лекувано консервативно; 10 000лв. за
контуция на лява раменна става с формиране на адхезивен капсулит,
провокирал болки в лява раменна става – спонтанно и при движение;
13 000лв. за изкълчване на капачката на лява колянна става, наложила
имобилизация и последваща рехабилитация.
Ищецът представя две преводни нареждания: от 22.11.2021г. за нареден
банков превод в полза на Б. Т. П. на сумата от 25 277.52лв. обезщетение по щ.
21210192/21 и от 26.11.2021г. за нареден банков превод в полза на Б. Т. П. за
сумата от 47.02лв. със същото основание за плащане. Общо платената сума е
25 324.53 лв. Изписаната в платежното нареждане банкова сметка е с титуляр
Б. П., съгласно приложено уведомление на УниКредит Булбанк АД.
Ответникът е поканен с писмо от 15.06.2023г. да възстанови изплатена
6
сума за обезщетението в размер на 25 408.94лв. като по делото няма спор, че
липсва доброволно плащане.
От изслушаните показания на свидетелите А. П. Т., Т. С. Д. и
пострадалото лице Б. Т. П., се доказва, че на 14.11.2020г., около 15.15 часа,
свидетелите са осъществявали контрол на пътното движение в гр. Пловдив на
бул. „Цар Борис III Обединител“, в посока юг към Сточна гара, в качеството си
на **** към сектор „****“. Били са разположили в крайна западна, дясна
лента, с два служебни автомобила със сигнализация и поставен конус.
Свидетелите са били със светлоотразителни жилетки. Свидетелят Д. е стоял
пред служебния автомобил, а св. П. зад служебния автомобил. Чуват силен
шум, идващ от тунела, след което възприемат излизащ от тунела мотоциклет.
Св. П. навлиза върху пътното платно в средна лента и подава сигнал със стоп
– палка на водача за спиране и проверка, при което мотоциклетът ги
възприема, първоначално намалява и се започва движение надясно с цел
спиране, отбива, след което започва да криволи между средна и източна /най –
лява/ лента на пътното платно, отказва се да спре, което се възприема от св. П.,
който подава повторна команда със стоп – палката за спиране, но
мотоциклетът увеличава скоростта и загубва контрол. Св. П. преценява, че
мотористът няма намерение да спре, и започва да се отдръпва към тротоара,
но поради загуба на контрол мотористът тръгва към св. П. и с дясна част на
мотора го удря, завърта го и св. П. пада на лявото си рамо, няколко пъти се
претъркулва на асфалта, за миг губи съзнание, след което се осъзнава, идва на
себе си и забелязва, че моторът и водачът му също са паднали на асфалта.
Според изслушаната САвТЕ на в.л. П., когато мотоциклетът се е намирал
на разС.ие около 146 – 147 метра от мястото на удара, св. П. е започнал
движение към източната лента на пътното платно /най – лява/. П. е изминал
2.67 метра по платното за движение и е спрял в средна лента. В този момент се
е намирал на 2.98 м от мястото на удара, а мотоциклетът е бил на 69.23 м от
мястото на удара в тунела. Когато мотоциклетът е на 53.89 м от мястото на
удара, полицейският служител тръгва отново към източна /лява/ лента. В този
момент водачът на мотоциклета предприема отклоняване на управлението му
надясно и се насочва към средна лента. Когато мотоциклетът се намира на
26.79 м от мястото на удара, мотоциклетистът отклонява управлението му
наляво и се насочва отново към източната лента. В този момент св. П. е на
7
2.58 м от мястото на удара. Когато мотоциклетът е на 19.97 м от мястото на
удара, водачът му реагира и задейства спирачната система. В момента на
реакция на мотоциклетиста, св. П. е на 2.21 м от мястото на удара. Въпреки
реакцията на водача на мотоциклета, след около 1.449 секунди настъпва удар,
който е бил неизбежен от техническа гледна точка.
Според в.л. П., причини за настъпване на ПТП са закъснялата реакция на
водача Д. П. при движение със скорост от 55 км/ч чрез екстрено задействане на
спирачната система да предотврати настъпване на ПТП и навлизане на св. П.
по платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, както и движението му пред приближаващия се мотоциклет.
Възприетият от в.л. П. механизъм на настъпване на ПТП и разработените
мащабни скици за това са изградени въз основа на приетото от вещото лице,
че св. П. започва движение по пътното платно към източна, най – крайна лява
лента и че ударът между П. и мотоциклета настъпва върху източната, най –
лява лента на платното, около осовата линия между средна и най – лява лента,
а не в средна лента на платното за движение. Пред съда обаче не са събрани
гласни или писмени доказателства за такова обстоятелство. Нито един от
изслушаните свидетели тук не дава показания в този смисъл. В скицата на
ПТП към Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че
мотоциклетистът и полицаят се намират в средна пътна лента и че мястото на
настъпване на ПТП е в средна пътна лента. Изготвеният снимков материал на
местопроизшествието към фотоалбума от досъдебното производство
обозначава местопроизшествието с два конуса – така снимка № 1, № 2, № 3,
№ 10 и № 11. От тях се вижда, че конусите са поставени в средна лента на
платното за движение по – близо до западното, а не до източното платно. От
тях се различава снима на лист 45 от досъдебното производство, където двата
конуса пак са поставени в средна лента на платното за движение, но единият е
в близост до осовата линия към източна, най – лява лента, без обаче да я
преминава и да навлиза в източната лента. В изготвената Докладна записка от
16.11.2020г. от св. А. Т. е казал, че откъм тунела, в крайна лява лента на
пътното платно, се движи МПС мотоциклет, и че „Колегата П. слезе на
пътното платно и се отправи към крайна лява лента с цел да спре движещото
се МПС за проверка.“, но никъде по – нататък в докладната не е посочено, че
пострадалият П. е достигнал крайна лява, източна лента и че мястото на
8
съприкосновение между **** и моторист е в източната лента. Поради това
съдът приема, че събраните доказателства и най – вече изготвеният снимков
материал от фотоалбума сочат място на съприкосновение между пострадалия
П. и мотоциклета в средна пътна лента.
След удара пострадалият П. губи за кратко съзнание, след което се
съвзема и се изправя. С екип на Бърза помощ е откаран и настанен в УМБАЛ
„Свети Г.“ ЕАД за хоспитализация същия ден по спешност, където, съгласно
Епикриза на Втора хирургична клиника, престоява от 14.11.2020г. до
16.11.2020г. поради болки в главата, гърдите, корема и крайниците. Съгласно
Болничен лист № Е20202677176, издаден от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, П. е
бил в болничен от 14.11.2020г. до 06.12.2020г. поради травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема, поради трудова
злополука.
В периода на болничния лист, на 23.11.2020г., е издаден Амбулатор лист
№ 011643 от д-р Б. Б. за преглед, установяващ силно изразена болка в ляво
рамо и коляно, с ограничен обем движения, ротация и абдукция, възможни до
45 градуса, с оток на ляво коляно, затруднено предвижване. Втори преглед
при същия лекар е осъществен на 14.12.2020г., съгласно Амбулаторен лист №
012321.
На 21.01.2021г П. е прегледан от д-р Ж. Д. по Амбулаторен лист № 9447
с основна диагноза – адхезивен капсулит на рамото, поради силни болки в
лява раменна става, ограничени движения в същата става, като болките се
засилват до нетърпимост. Насочен е към амбулаторна физиотерапия за
лечение с нискочестотно магнитно поле – 7 бр., лечение със средночестотни
токове – 7 бр. и лечение с ултразвук – 6 бр.
На 07.12.2020г. в 08.00 часа, според Лист за преглед на пациент на
УМБАЛ „Каспела“ ЕООД, е извършен преглед на П., при който съобщава, че
след ПТП от 14.11.2020г. щади десен крак и при опит за клякане има силна
болка и изместване на капачката на същото коляно като постъпва по спешност
за оперативно лечение. При прегледа е констатирано болка в дясно коляно,
оток и видима с изметване на пателата латерално; невъзможни активни
движения; клинични данни за луксация на пателата, поради което е
хоспитализиран незабавно. Според Оперативен протокол № 1239 от
07.12.2020г., под анестезия, под рентгенов контрол, е осъществена закрита
9
репозиция на луксацията на пателата, имобилизиран с тутурна шина за 35
дена. Съгласно издадената от УМБАЛ „Каспела“ ЕООД Епикриза на Б. П.,
същият е лекуван от 07.12.2020г. до 10.12.2020г. оперативно, сваляне на
конците е на 14 – я ден.
С Медицински протокол на ЛКК № 4790 от 10.12.2020г., на П. е издаден
болничен лист за 34 дни от 07.12.2020г. до 09.01.2020г. и е освидетелстван
като временно неработоспособен. С Болничен лист № Е20182764265 отпускът
по болест е продължен от 10.01.2021г. до 08.02.2021г., въз основа решение на
ЛКК № 11 от 12.01.2021г., с причина злополука – нетрудова. С Болничен лист
№ Е20182764279 болничният е продължен от 09.02.2021г. до 10.03.2021г., въз
основа Решение на ЛКК № 50 от 09.02.2021г., поради злополука – нетрудова.
В цитираните решения на ЛКК посочената диагноза за удължаване на
болничния отпуск е изкълчване на пателата.
Следователно П. е бил в отпуск по болест от 14.11.2020г. до 10.03.2021г.,
от които до 06.12.2021г. поради травма на други интраабдоминални органи,
без открита рана в корема, поради трудова злополука, а от 07.12.2020г. до
10.03.2021г. поради луксация на пателата на десен крак при нетрудова
злополука.
От показанията на св. Б. П. се установява, че следствие на ПТП е имал
травми като се възстановил най – бавно от травмата на ляво рамо – около 9
месеца. Другите травми са на двете колена, лакът, китка и охлузвания по
цялото тяло, включително по корема, както и натъртвания по цялото тяло.
Имал е нужда от чужда помощ за обгрижване по време на лечението, защото
лявата му ръка е била почти неподвижна и за около 3 – 4 месеца не е можел да
я вдига изобщо, след което успял да я вдига до средата. Първоначално много
го е боляло лявото коляно, въпреки че според лекарите нямало счупване. На
другия ден се надуло и дясното коляно, въпреки че и там нямало счупвания, и
след около седмица се установило изместване капачката и се наложила
операция. Потвърждава, че първоначално било надуто ляво коляно, но след
около седмица се измества капачката на дясно коляно. Имал много болки,
пиел много обезболяващи, вечер не можел да спи, при най – малко движение в
леглото имал силни болки като удар от ток. Изписали му много обезболяващи
медикаменти, включително мазила. На втория месец започнал да ходи на
рехабилитация, която посещавал два месеца. Поради операцията на десния
10
крак 35 дена носил шина. Първоначално влиза в болницата за три дена, след
което получава болничен лист. Втори път влиза в болница за операция, има
болничен престой, след което получава болнични листове за общо четири
месеца. Многократно е ходил при личния си лекар и в болница поради
неспиращи болки. Уточнява, че на ляво коляно е имал само натъртване, а
разместване на капачката е било на дясно коляно.
Според изслушаната СМЕ на в.л. М., при ПТП на 14.11.2020г. на П. са
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата; контузия
в гръдно – коремната област; контузия на лява раменна става с развиваща се в
последствие контрактура /адхезивен капсулит/ и контузия на лява колянна
става. Те са получени по начина, който описва, поради което има причинно –
следствена връзка между травмите и ПТП.
По отношение луксация на пателата на десен крак в.л. М. приема, че
поради липса на клинични, обективни и характерни признаци за травматично
изкълчване на капачката, не може да се открие причинно – следствена връзка
между това увреждане и претърпяното ПТП. Счита, че в медицинската
документация обективно липсват характерните описания на клиника и
симптомите при изкълчване на капачка на коляно, което е драстично
/мъчително/ съС.ие за пациента, с оплакване от много силна болка в областта
на колянната става, лицето е в легнало положение на носилка, с принудително
положение на засегнатия крайник във флексия 40 -50 градуса, с блокаж на
ставата, с характерна деформация. Лечението е чрез наместване и с поставяне
на тутурна шина за 21 дена.
За да направи този извод, вещото лице коментира документите История
на заболяване № 66137 на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД и История на заболяване
№ 24652 от 07.12.2020г. на УМБАЛ „Каспела“ ЕООД. Показанията на св. П. и
описаната по – горе медицинска документация сочат за липса на спор, че
изкълчване на капачка на дясно коляно не е настъпило в деня на ПТП на
14.11.2020г. и поради това не фигурира в медицинската документация на
УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД. Посочените характерни клиники на луксация на
пателата на десен крак не са описани и в ИЗ № 24652 от 07.12.2020г. на
УМБАЛ „Каспела“ ЕООД, но фигурират при прегледа на П. в отделението по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „Каспела“ ЕООД съгласно
Абмулаторния лист от 07.12.2020г. от 8.00 часа - лист 103, с който лицето е
11
насочено за хоспитализация по спешност; в Допълнителен лист за преглед на
пациент на лист 104 от делото за осъществен преглед от специалист
Ортопедия и травматология д-р Г. Ф.; в саморъчно писмено попълнено
Обективно съС.ие и Анамнеза на лист 110 – 112 от медицинската
документация на УМБАЛ „Каспела“ ЕООД. В трите документа ясно е
записано, че лицето съобщава за ПТП на 14.11.2020г., че при опит за клякане
съобщава за силна болка и изместване на капачката на коляното и след
преглед се констатира като обективно съС.ие болка, оток и видима с
изметване на пателата латерално на дясно коляно, невъзможни активни
движения и клинични данни за луксация на пателата чрез видима деформация
на коляното, поради което е проведено незабавно, в същия ден от 12.00 часа,
по спешност, оперативно лечение под анестезия и е поставена тутурна шина за
35 дена. С оглед на тези писмени данни съдът не споделя извода на вещото
лице по СМЕ и приема наличие на медицинска документация, отразяваща
настъпване на луксация на пателата на дясно коляно на 07.12.2020г.
Луксацията се проявява в периода на ползван болничен поради трудова
злополука в резултат на уврежданията от ПТП като св. П. съобщава, че при
ПТП пада и се претъркулва няколко пъти на асфалта и за кратко губи
съзнание, а след ПТП настъпва подуване на колената и на двата крака, както и
че непрекъснато е приемал силни обезболяващи. По делото не се навеждат и
не се доказват факти и обстоятелства, които да обосноват настъпване на
луксацията на капачката на дясно коляно в резултат на други, осъществили се
след ПТП травматични увреждания, които да прекъсват причинно –
следствената връзка. Проявата на увреждания от дадено травматично събитие
е ноторно известно, че може да настъпи във времеви момент, отдалечен от
дата на осъществяване на деликтното поведение, което не обосновава извод за
липса или за прекъсната причинно – следствена връзка. Така в случая се е
развила последващо контрактура на лява раменна става. Възприетият от КЗ
принцип е, че деликтът завършва с осъществяване на последния елемент от
фактическия си състав и това е проявлението на вредата, което може да не
съвпада времево с противоправното поведение, а да е отдалечено от него.
Посочване на злополуката като нетрудова в болничните листове за луксация
на пателата на десен крак не е доказателство за липса на причинно –
следствена връзка между това увреждане и ПТП от 14.11.2020г. – по делото
единствените събрани данни за травматично увреждане на П. са на
12
14.11.2020г. като до датата на изкълчване на колянната капачка на десен крак
той е бил в болнични.
Представените фактури за закупени лекарства са на обща стойност
198.06лв. Съобразно заключението на СМЕ от тях не са относими и не служат
за лечение на констатираните травматични увреждания, анафтин спрей,
еманера капс, ентан, атаракс и прокомбо биотици, и след приспадане на
стойността им се получава сума в размер на 157.41лв. за закупени лекарства.
По делото няма данни разликата над 157.41лв. до претендираните 324.54лв. за
какви имуществени разходи е изплатена.
При така доказаните по делото обстоятелства от правна страна се налагат
следните изводи:
На основание чл.300 от ГПК влязлото в сила одобрено съдебно
споразумение в наказателното производство установява по задължителен за
страните и съда начин противоправното деяние, което в случая покрива
фактическия състав на транспортно престъпления по НК, извършителя му и
неговата вина. Доколкото в състава на установеното със споразумението
престъпление е включено причиняване на телесни увреждания на Б. П.,
изразили се в контузия на лява колянна става и изкълчване /луксация/ на лява
колянна капачка, довели до трайно затруднение на долен ляв крайник, тези
травматични увреждания се считат за настъпили по силата на одобреното
споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, задължителна за
съда и страните. Събраната по делото медицинска документация от УМБАЛ
„Каспела“ ООД и показанията на пострадалия П. обаче сочат на допуснато
смесване на травматичните увреждания по отношение на долните крайници,
защото луксация е настъпила, но на дясна колянна капачка.
Освен тях, по делото се доказа, че в резултат на транспортното
престъпление, извършено от Д. К., на пострадалия Б. П. са причинени
контузия на главата, контузия в гръдно – коремна област, контузия на лява
раменна става с развиваща се впоследствие контрактура /адхезивен капсулит/.
Постаралото лице е ползвало отпуск по болест първоначално от
14.11.2020г. до 06.12.2020г. за контузия на главата, контузия в гръдно –
коремна област, контузия на лява колянна става и контузия на лява раменна
13
става. За настъпилата на 07.12.2020г. луксация на дясна колянна капачка, въз
основа решения на ЛКК, е ползван отпуск по болест от 07.12.2020г. до
10.03.2021г. За контузия на лява раменна става с развиваща се в последствие
контрактура е провеждана амбулаторна физиотерапия с нискочестотно
магнитно поле, със средночестотни токове и с ултразвук.
Към датата на деликта пострадалият Б. П. е бил на 43 г., трудово
ангажиран. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания
вредоносен резултати, настъпилите по вид, характер и продължителност
телесни повреди и изживените от тях неимуществени вреди, възрастта на
ищеца към датата на деликта, периода на възстановяване на физическите
увреждания, изживени неудобства в ежедневието, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия в страна към
14.11.2020г. /МРЗ към датата на деликта е 610лв.,/, приема за справедлив
размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 4 000лв. за
контузия на главата с временна загуба на съзнание; 3 000лв. за контузия в
гръдно – коремна област; 15 000 лв. за контузия на лява раменна става с
развиваща се впоследствие контрактура /адхезивен капсулит/ поради
продължителността на заболяването и неговата болезненост; 5 000лв. за
контузия на лява колянна става; 15 000лв. за луксация на дясна колянна
капачка, общо 42000лв. Общият размер на обезщетението за неимуществени
вреди без да се вземе предвид луксация на дясна колянна капачка е 27 000лв.
Съдът не определя обезщетение за неимуществени вреди за луксация на
лява колянна капачка, защото такива не се доказват от изслушаните показания
на св. П. и защото по делото няма други доказателства за изживени болки и
страдания от луксация на лява колянна капачка – доказателствата са за
изживени болки и страдания от луксация на дясна колянна капачка.
Основателно и доказано е възражението на ответника за съпричиняване
на ПТП от пострадалия и оттук на уврежданията му и на претърпените поради
това вреди чрез навлизане върху пътното платно.
Съгласно трайно установената съдебна практика, съпричиняването по
чл.51 ал.2 от ЗЗД е обективен факт и при него не се изисква и не се изследва
вина на пострадалия. При съпричиняването е достатъчно да има принос на
пострадалия чрез конкретни действия и/или бездействия, с които е
способствал за настъпване на увреждащото действие или неговия вредоносен
14
резултат. Нужно е доказване на причинно – следствена връзка между
действията на пострадалия и настъпване на увреждането и/или неговите
последици. Принос има винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредата
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
вредите. Поради това практиката приема и е възможно съпричиняване както
от малолетни, така и от лица, които не разбират и не могат да ръководят
действията и постъпките си.
В горния смисъл са ППВС № 17/1963г., Решение № 12 от 14.07.2022г. на
ВКС по т.д. № 194/2021г., I т.о., ТК, докладчик Мадлена Желева, Решение №
198 от 03.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3252/2015г, II т.о., ТК, докладчик
председателя Ваня Алексиева, Решение № 165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д.
№ 93/2010г., II т.о., ТК, докладчик Бонка Йонкова.
Съгласно чл.61 ал.1, ал.2 и ал.3 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от
20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, в редакцията й към датата на ПТП 14.11.2020г.
– ДВ бр. бр. 104 от 29.12.2017 г., в сила от 29.12.2017 г., знаците и сигналите за
спиране на водачите на превозните средства се подават от полицейския
служител своевременно, със стоп – палка или с ръка, като се посочва мястото
за спиране на превозните средства. Преди подаване на знака или сигнала,
полицейският служител застава срещу движението върху пътното платно,
непосредствено до банкета или бордюра. На водача на МПС трябва да се
осигури възможност да спре плавно и да не създава опасност или да бъде
пречка за останалите участници в движението.
Пострадалото лице П. е изпълнявало служебните си задължения на ****
от Сектор „****“ по контрол на превозните средства на пътя и в това качество
е подало сигнал към управлявания от ответника Д. К. мотоциклет със стоп –
палка. При подаване на сигнала П. е навлязъл върху пътното платно, съгласно
чл.61 ал.2 от инструкцията, но се е насочил към средна пътна лента, където е
бил ситуиран по средата на пътното платно в момент, в който К. губи контрол
върху управлявания мотоциклет. Траекторията на движение на мотоциклета е
била пряко срещу полицая на платното, в резултат на което настъпва
съприкосновението между полицая и ППС. При навлизане върху пътното
платно на П. не е имало други участници в движението, на които П. да
15
попречи или да създаде предпоставки за ПТП, освен управлявания от К.
мотоциклет, към който е бил адресиран сигнала със стоп – палка и който в
този момент е бил отдалечен от полицая на достатъчно разС.ие. Оставане в
средата на пътното платно след първия подадения сигнал със стоп – палката,
отправяне на повторен сигнал за спиране със стоп – палката и
несвоевременното изтегляне към западната заградена лента е допринесло за
процесното ПТП.
Посочената от ответника норма на чл.112 от казаната инструкция е
неотносима, защото тя касае действия на полицейския орган на пост за
регулиране и подпомагане на движението, а не реда за непосредствено
изпълнение на дейността по контрол на пътното движение. П. не е регулирал
кръстовище или друг пътен участък, а е извършвал контрол на ППС.
За определяне на приноса на всеки един от двамата участници в ПТП
съдът съобразява, че ответникът управлява мотоциклет без придобита за този
вид ППС правоспособност и след употреба на наркотични вещества, което се е
отразило върху способността му да своевременно да възприема реалността, да
реагира адекватно на пътната ситуация и да контролира МПС – за това губи
контрол върху мотоциклета, не успява да го овладее, да спре, а се насочва
пряко срещу полицая. При едно добро владеене на управляваното МПС, без
въздействие на наркотични вещества, ответникът би бил в съС.ие да се
подчини /ако е имал такова намерение/ и своевременно да спре и/или да не
изгуби контрол като избегне препятствието на пътя в лицето на полицая.
Поради това съдът определя приноса му на 95 %. П. от своя страна се е
отдалечил от заградената с двата служебни автомобила западна, крайна дясна
лента, и е навлязъл в средна лента за движение, в резултат на което е попаднал
срещу станалия неуправляем мотоциклет, поради което приносът му се
определя на 5 % при отчитане, че същият е осъществявал служебните си
задължения, бил е със светлоотразителна жилетка и стоп - палка и оттук ясно
видим за внимателните и адекватните участници в движението, като чрез
оставане върху пътното платно е направил опит да спре участника в
движението, извършващ нарушение.
По силата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, в резултат на установеното допринасяне
на пострадалия, размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
определено от съда като справедливо по смисъла на чл.51 ал.1 от ЗЗД, се
16
редуцира с 5 % на 39 900лв. общо, а обезщетение без отчитане на луксация на
дясна колянна капачка – на 25 650лв.
По силата на чл.557 ал.1 т.2 б.а от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди следствие на телесни увреждания,
причинени на територията на страната от МПС, което обичайно се намира в
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това е правното основание,
по силата на което ищецът дължи обезвреда на пострадалото лице П. от
причиненото от К. ПТП, защото към датата на увреждащото действие
14.11.20202г. управляваният от К. мотоциклет е бил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
поради което ищецът е разгледал и удовлетворил отправената към него
извънсъдебно претенция през септември 2021г.
Съгласно чл.558 ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал. 1 и 2 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето
и изплащането му. Чрез извършеното на 22.11.2021г. и на 26.11.2021г. плащане
от Гаранционния фонд в полза на Б. П., ищецът е встъпил в правата му на
удовлетворено лице до размера на платеното обезщетение и лихви и разходи
за определянето им. Представените платежни нареждания доказват
основанието на настоящите претенции.
Относно размера на исковете: Ищецът е определил и изплатил за
неимуществени вреди: 1000лв. за контузия на главата с невписано в
епикризата „мозъчно сътресение“, което се доказва като настъпило от
свидетелските показания на П. за временна загуба на съзнанието след
падането на асфалта; 1000лв. за контузия в гръдно – коремна област; 10 000лв.
за контузия на лява раменна става с развиваща се в последствие контрактура
/адхезивен капсулит/; 13 000лв. общо за контузия на лява колянна става и за
луксация на капачка, но на ляво коляно, общо 25 000лв. В писмената
претенция на П. до Гаранционния фонд не е посочено за коя колянна капачка
се претендира обезщетение поради луксация, а са приложени медицински
документи. Установеният по делото справедлив размер на обезвреда за
неимуществени вреди за телесните увреждания, без да се отчита луксация на
17
която и да е колянна капачка, е 25 650лв., с оглед на което направеното от
ищеца плащане е в рамките на този размер, поради което претенцията за
платено обезщетение за неимуществени вреди от 25 000лв. е доказана и в
заявения размер. Ответникът дължи възстановяване на разхода на ищеца.
Следва да се отчете възприетият в съдебната практика принцип, че за
едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение, установен и разяснен в
Решение № 459 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548-2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева, по чл.290 от ГПК, според което
когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни
повреди, броят и видът им е от значение за приложение на принципа за
определяне на обезщетението по справедливост за всички изживени болки и
страдания, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на
увреждащото действие. При наличието на едно увреждащо действие се дължи
едно обезщетение, а броят и видът на телесните повреди е от значение за
тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на
обезщетението. Поради това отчитането на едно телесно увреждане, а
неотчитане на друго при определяне на размера на дължимото обезщетение за
изживени болки и страдания касае приложението на принципа за справедливо
обезщетяване, а не за платена без основание сума, в каквато насока са
неоснователните доводи на ответника по отношение на сумата от 13 000лв.,
определена от ищеца като част от общо платените 25 000лв. Ответникът
дължи възстановяване на ищеца на платеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер, възприет за справедлив по настоящото дело, по което съдът
сам отчита тежестта на увреждането съобразно вида и броя на доказаните като
настъпили телесни повреди и оттук справедливия размер на обезщетението,
без да е обвързан от констатациите на ищеца по извънсъдебно уредената
претенция.
Претенцията за имуществени вреди се доказа само до сумата от 157.41лв.,
тъй като ищецът не успя да проведе пълно доказване за обезщетяване на какви
разходи е платил остатъка над 157.41лв. до 324.54лв. – по делото няма
никакви доказателства в тази насока.
Доказаният размер имуществени вреди, по силата на чл.51 ал.2 от ЗЗД,
следва да се редуцира с 5 %, поради което дължими са 149.54лв. и тази сума
ответникът следва да възстанови.
18
При този изход на делото /99% уважени претенции и 1% отхвърлени/, на
ищеца се дължат доказани разноски за заповедно и исково производство в
размер на 1 757.25лв., а на ответника – 48.50лв. Представените от ответника
договори за правна помощ, формално погледнато, са по всяко едно от двете
заповедни производства и по всяко едно от двете първоначално образувани
граждански дела пред ПРС, където са упълномощени двама различни
адвокати. Размерът на платеното възнаграждение е под този по Наредбата за
адвокатските възнаграждения по чл.7 ал.2. Претендираното възнаграждение за
явяване след второ открито съдебно заседание е по чл. 7 ал.9 от наредбата
общо за три заседание, две от които в полза на единия адвокат и едно в полза
на другия.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124
ал.1 от ГПК, че Д. П. К. ЕГН ********** от гр. ****, дължи на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен
адрес гр. ****, чрез адв. С. М., плащане на сумата от 25 000лв. /двадесет и пет
хиляди лева/, представляваща изплатено обезщетение за неимуществени
вреди, и сумата от 149.54лв. /сто четиридесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, по
щета № 21210192/23.09.2021г. на Б. Т. П., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявленията по чл.410 от ГПК пред районния съд на 27.11.2023г.
до изплащане на сумите, за които ищецът се е снабдил със Заповед № 8074 от
28.11.2023г. по ч.гр.д. № 17320/2023г. на ПРС ХХ с. и със Заповед № 8078 от
28.11.2023г. по ч.гр.д. № 17313/2023г. на ПРС XXII с., като ОТХВЪРЛЯ иска
за плащане на изплатено обезщетение за имуществени вреди за разликата над
уважения размер от 149.54лв. до предявения от 324.54лв., за които ищецът се е
снабдил със Заповед № 8074 от 28.11.2023г. по ч.гр.д. № 17320/2023г. на ПРС
ХХ с.
ОСЪЖДА Д. П. К. ЕГН ********** от гр. ****, да плати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен
адрес гр. ****, чрез адв. С. М., направени по делото разноски от 1757.25лв.
/хиляда седемстотин петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/.
19
ОСЪЖДА на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, ет.4, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. С. М., да плати на Д. П. К. ЕГН
********** от гр. ****, разноски от 48.50 лв. /четиридесет и осем лева и
петдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
20