№ 21626
гр. **, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110136878 по
описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу А. Е. П. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 1779,66 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2020 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. до
окончателното изплащане, 277,48 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
05.01.2024 г., 40,70 лева – сума за дялово разпределение за периода 03.2021 г. – 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното изплащане и 7,68 лева –
мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 05.01.2024 г., за топлоснабден имот в гр. **, ул.
„**“, № 17, ет. 4, ап. 8, аб. № 24312, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 3477/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове
като неоснователни. Сочи, че процесният имот е неотопляем, като всички радиатори са
1
демонтирани. Излага, че регулярно заплаща суми за сградна инсталация и топла вода, за
което прилага платежни документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
Представено е заявление-декларация от 05.10.2016 г., с което ответницата А. Е. П. е
изразила желание партидата за топлоснабден имот в гр. **, ул. „**“, № 17, ет. 4, ап. 8, да
бъде променена на нейно име. Съдът намира, че подаването на заявление до ищеца от
страна на ответницата по своята същност представлява предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца,
поради което и този ответник е придобил качеството на купувач на топлинна енергия за
целия имот и съответно единствено той е задължен да заплаща потребената топлинна
енергия за целия имот. В ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК
изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . Отделно от
това в съдебно заседание ответницата изрично признава, че е единствен собственик на
процесния имот.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
2
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 1558,01 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 40,76 лева. ТЕ за БГВ се
начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. Според главните отчети
и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот радиаторите са демонтирани. Абонатът
не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имот. Абонатът заплаща стойността на ТЕ,
отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, според която на база
извършен преглед на предоставените данни и документи от ищеца и изложената фактология
за аб. №24312 на името на А. Е. П. в счетоводството на „**“ ЕАД за периода 05.2020 г. -
04.2023 г. съществува неплатено задължение по главници в размер на 1820,36 лв. Сумата е
формирана от задължения за ТЕ в размер на 1779,66 лв. и сума за ДР в размер на 40,70 лв.
Изчислената мораторна лихва по просрочените задължения от датата, следваща датата на
падежа на всяко едно от задълженията, до 05.01.2024 г. е в общ размер на 252,32 лв., лихвите
върху главниците за ТЕ са 244,89 лв., лихвите върху главниците за ДР - 7,43 лв.
Ответницата е представила документи за извършени плащания, от които е видно, че
са заплатени суми, касаещи извънпроцесни вземания за 2024 г. Единствено с разписка от
20.03.2024 г. са заплатени суми, касаещи част от процесния период, а именно за периода
02.2021 г. – 02.2022 г. в размер на 685,83 лева, която следва да бъде взета предвид и да бъде
приспадната от дължимата сума.
Поради това предявеният главен иск следва да бъде уважен до сумата от 872,18 лева –
главница за доставена топлинна енергия и за сумата от 40,70 лева – сума за дялово
разпределение.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
3
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск до размерите,
определени в счетоводната експертиза, доколкото плащанията са извършени по време на
производството.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
406,31 лева от общо направени разноски в размер на 84,22 лева - държавна такса за исковото
и заповедното производства, 600 лева – депозити за експертизи, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответницата не е претендирала
разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу А. Е.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че А. Е. П. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 872,18
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2023 г., ведно
със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното изплащане, 244,89 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.01.2024 г., 40,70 лева – сума за дялово разпределение за
периода 03.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното
изплащане и 7,43 лева – мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 05.01.2024 г., за
топлоснабден имот в гр. **, ул. „**“, № 17, ет. 4, ап. 8, аб. № 24312, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3477/2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете над сумата 872,18 лева до сумата от 1779,66 лева, над сумата от 244,89 до сумата от
277,48 лева и над сумата от 7,43 лева до сумата от 7,68 лева.
ОСЪЖДА А. Е. П., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 406,31 лева.
Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4