Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
Ищците – К. С. Т. от гр. Г. О., М. К. С. от гр. Г. О. и С. К. С. от гр. С. сочат в исковата си молба, че ответникът З. К. „Б. И.” , гр. С. им дължи следните суми: на К. С. Т. – 20 802,00лв., на М. К. С. – 18 029,00лв. и на С. К. С. - 18 029,00лв. Ищците твърдят, че на 04.10.2008год., около 12,30ч., път ІV, клас 34231км. 1+300, между селата Н. и Б., Област В. Т. лицето В. П. Ц. от гр. В. Т. като неправоспособен водач при управление на лек автомобил „Ф.Е.” с ДКН ВТ ........ВК собственост на Й. К. Й. от с. Н., Област В. Т. нарушил правилата за движение по пътищата, в следствие на което предизвикал автопроизшествие с движещата се върху платното за движение велосипедистка П. Д. Т. - съпруга на първия ищец и майка на другите двама, в резултат на което причинил смъртта на същата. В. П. Ц. бил привлечен под наказателна отговорност по НОХД № 179/2009 по описа на ВТОС и делото е приключило със споразумение между подсъдимия и прокуратурата, като първият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1 б.”в” от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година като изтърпяването на наказанието е отложено по реда на чл.66 от НК. Твърди се, че с Решение № 207/01.11.2010 г., постановено по в.г.д. № 353/2010 г. на ВТАС/влязло в сила на 4.1.2011 г./, лицето В. П. Ц. е осъдено да заплати на ищците претърпените неимуществени и имуществени вреди от смъртта на П. Д. Т., както следва: на К. С. Т. сумата 75 000,00лв. - причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.10.2008г. до окончателното изплащане, сумата 1000,00лв. - имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.10.2008г. до окончателното изплащане, както и 376,20 лв. - разноски по делото; на М. К. С. сумата 65 000,00 лв. - причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.10.2008г. до окончателното изплащане; на С. К. С. сумата 65 000,00лв. - причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.10.2008г. до окончателното изплащане. Твърди се, че за тези вземания са издадени изпълнителни листи на ищците. Твърди се също така, че съдебното производство е проведено при участието на трето лице помагач - З. К. „Б. И.” , гр. С.. Изтъква се, че с молба от 12.01.2011г. е поискано от ответното дружество да изплати на ищците присъдените обезщетения. Посочва се, че на 03.02.2011г. ответникът е превел на ищците само главниците по изпълнителните листи, разноските на първия ищец, но без присъдената законна лихва от 04.10.2008г. до окончателното изплащане. Твърди се, че на 21.02.2011г. ищците са подали втора молба до ответника за плащане на непреведените суми, но до завеждане на исковете плащане не е постъпило. Молят да бъде осъден ответника да заплати на К. С. Т. сумата 20 802,00лв., - представляваща законната лихва от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата 75 000,00лв. на 03.02.2011г.; на М. К. С. сумата 18 029,00лв. - представляваща законната лихва от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата 65 000,00лв. на 03.02.2011г.; на С. К. С. сумата 18 029,00лв. - представляваща законната лихва от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата 65 000,00лв. на 03.02.2011г. Претендират се разноските по делото. Ответникът по делото – З. К. „Б. И.” , гр. С. чрез писмени становища оспорва изцяло предявените искове, като се позовава на чл.223, ал.4 и чл. 224, ал.1 от Кодекса за застраховането. След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното: Не е спорно по делото, че в полза на ищците има влязло в законна сила съдебно Решение по гр. дело № 353/2010г., по описа на ВТАС, като са им присъдени посочените в исковата молба суми, което се установява и от приложените по делото на листове 17, 18 и 19 изпълнителни листове, като длъжник е лицето В. П. Ц., който е причинил увреждането. Не се спори, че ответното застрахователно дружество е заплатило на ищците главниците по изпълнителните листове, но е отказало да заплати законната лихва върху всяка от главниците, от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане. В исковата молба са посочени размерите на тази лихва, която е и предмет на настоящия спор. Съдът счита предявените искове за основателни и доказани по основание и размер, по следните съображения: Безспорно е, че извършителят Ц. отговаря пред увредените ищци на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност. Безспорна е и трайната практика на съдилищата, че увредените лица могат да предявят исковете си както в едно производство, така и в различни производства, като ищците могат да избират и ответника. Предявените в случая искове по чл.226, ал.1 от КЗ имат за цел реализиране на поетото от застрахователя задължение, да покрие в границите на определената в договора за застраховка ”Гражданска отговорност” сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Съгласно посочената разпоредба увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, т.е. претенцията за обезщетение вместо спрямо деликвента в разглеждания случай по избор на увредения се насочва срещу застрахователя. Съгласно чл.226,ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда право на обезщетение срещу застрахователя, като то се поражда след реализиране на риска. То е право на увредения да иска плащане директно от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. За да се уважи този иск, задължението на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застрахован при застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Не се спори изобщо, че ищците са претърпели неимуществени вреди, размерът на които им е изплатен. С договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по чл. 259 и сл. от Кодекса за застраховането, ответникът ЗК „Б. И.” , гр. С. се е задължил да покрие до определената в договора З. сума отговорността на собственика на автомобила и останалите застраховани лица по чл.257 от КЗ за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и ползването на процесния автомобил. Дължимата З. премия е изплатена. Застраховката е била в сила. В нейния срок е реализиран поетият от ЗК „Б. И.” , гр. С. застрахователен риск. На 04.10.2008г. лицето Ц., управлявайки автомобила, виновно е нарушил ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП, при което са нанесени щети на ищците - неимуществени. В тежест на виновния водач е възникнало задължение да обезщети ищците за виновно причинените им вреди. От този момент ЗК „Б. И.” , гр. С. дължи не покритие на риска “ГО”, а застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 226 от КЗ, ищците, към които застрахованият водач е деликтно отговорен, има право да го иска направо от застрахователя му. Съгласно чл.223 от КЗ по процесната задължителна застраховка ЗК „Б. И.” , гр. С. следва да покрие отговорността на водача за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищците. Тази му отговорност се лимитира от застрахователната сума. По спорната застраховка “ГО” на МПС, лимитът на отговорност е в размер, равен на минималните застрахователи суми за годината на настъпване на събитието, определени в Наредбата за задължителното застраховане. Съгласно чл.266, т.1, б”а” от Кодекса за застраховането. Неоснователно е възражението на ответника ЗК „Б. И.” , гр. С., че не дължи лихва от деня на увреждането, защото не е уведомен, тъй като съгласно чл.8 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.249,т.1 и 2 от Кодекса за Застраховането, изискването за уведомяване в 7-дневен срок от настъпване на застрахователното събитие е вменено в задължение само на застрахования, а по отношение на увреденото лице е посочено, че “уведомяването може да се извърши и от увреденото лице”. Действително, в случая няма данни дали е изпълнено задължението за уведомяване на застрахователя, но съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 от КЗ, застрахователят може да прави възражения по иск, предявен срещу него, директно от увреденото лице, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.207,ал.3 и 4 и чл.224, ал.1 от КЗ. Поради това, съдът намира, че претендираната лихва следва да се дължи от датата на увреждането - 04.10.2008г. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ за изплащане на лихва върху претърпения размер неимуществени вреди се явява основателен и доказан спрямо ответника ЗК „Б. И.” , гр. С. и следва да бъде уважен изцяло – изслушана е и съдебно – икономическа експертиза, която е изчислила претендираната лихва в размер именно на претендирания. Ответникът ЗК „Б. И.” , гр. С. следа да бъде осъден да заплати на ищците процесните суми - законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата на 03.02.2011г. Отделно от това с настоящото съдебно решение на ищците следва да се присъдят и направените по делото разноски, в размер на 2 825,00лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА З. К. „Б. И.” , гр. С. 1408, р-н „Т.”, ж к „И. В.”, ул. „Б.”, бл. № 8, ЕИК .................. да заплати на К. С. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.”, № 9, „Б”, .2, А., ЕГН - * сумата 20 802,00лв., - представляваща законната лихва от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата от 75 000,00лв. на 03.02.2011г.; на М. К. С. гр. Г. О., ул. „Р.”, № 9, „Б”, .2, А., ЕГН - * сумата 18 029,00лв. - представляваща законната лихва от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата от 65 000,00лв. на 03.02.2011г.; на С. К. С. от гр. С., ж к „С. р.”, Б., вх.”А”, .6, А., ЕГН - * сумата 18 029,00лв. - представляваща законната лихва от деня на увреждането - 04.10.2008г. до окончателното изплащане на главницата от 65 000,00лв. на 03.02.2011г. ОСЪЖДА З. К. „Б. И.” , гр. С. 1408, р-н „Т.”, ж к „И. В.”, ул. „Б.”, бл. № 8, ЕИК .................. да заплати на К. С. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.”, № 9, „Б”, .2, А., ЕГН – *, на М. К. С. гр. Г. О., ул. „Р.”, № 9, „Б”, .2, А., ЕГН – * и на С. К. С. от гр. С., ж к „С. р.”, Б., вх.”А”, .6, А., ЕГН - * сумата от 2 825,00лв., представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |