№ 231
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110215682 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б. И. А. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-
012269 от 04.07.2022г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че използвал МПС, което му било дадено от приятеля му, за
да си свърши работа. Автомобилът бил със застраховка „Гражданска отговорност“,
ГТП, поради което у него не се породили съмнения, че може да е проблемно
управлението. По време на самата проверката от полицейските служители научил, че
регистрацията е служебно прекратена, за което той не бил уведомен, както и приятеля
му, който му дал автомобила. Така, той нямал умисъл да извърши нарушението, за
което е наказан.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Н. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по изложените в същата съображения. Допълва, че от
доказателствата по делото се установило, че собствениците на МПС не били
уведомявани за служебно прекратената регистрация на автомобилите, поради което те
нямало откъде да научат за това обстоятелство. Претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
С НП на Б. И. А. е наложено наказание глоба, в размер на 200 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 11.05.2022г., около 17:50ч. в
гр. София по бул. „Никола Петков“ управлява лек автомобил „Опел”, рег.№********,
собственост на Л. В. С. с посока от ул. „Любляна“ към бул. „Цар Борис III“, е
установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП -
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
НП е издадено, въз основа на АУАН серия GA, бл.№587532/11.05.2022г. и
постановление от 20.06.2022г. на прокурор при СРП по пр.пр.№24585/22г. на СРП за
отказ да се образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, изпратени с писма от ОПП-СДВР вх.
№339029/27.11.2023г., вх.№346539/01.12.2023г., вх.№345993/01.12.2023г. и вх.
№353120/07.12.2023г. и приложени по НАХД №10198/22г. на СРС, НО, 93-ти състав
писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите С. Т. К. - актосъставител и Л. С. Й. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, който нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказват, че
когато при извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с
прекратена регистрация, сверяват чрез справка от ОДЧ, от където разбират, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена, основанието и момента на
прекратяване. След предявяване на АУАН потвърждават, че такова е констатираното
нарушение, тъй като водачът в законоустановения срок след придобиване на
автомобила не го е регистрирал по надлежния ред.
Разпитан по делото е свид. Т. Ц. Й., според който предал на жалбоподателя през
м.05.2022г. негов лек автомобил „Опел“, на който не помни рег. номер, за да го
изпробва, тъй като искал да го закупи. Не знаел, че регистрацията на този автомобил е
служебно прекратена, тъй като самият той го закупил с договор с нотариална завера на
подписите и не го регистрирал на негово име.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че
е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание. При съставяне и
връчване на АУАН са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът
2
е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и
постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради което не се
прилагат правилата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, макар 6-месечния срок по нормата да е
спазен.
НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи по т.2.10, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само
една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна се потвърдиха от
показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни и
незаинтересовани, а и потвърдени от приобщените писмени доказателства - справка за
регистрациите на процесното МПС.
Тук е мястото, съдът да посочи, че в АУАН и НП вписаната за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар да не съдържа преки задължения към
водачите, предписва, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да
се допуснат по пътищата за обществено ползване. Това е в синхрон с посочването в
текстовата част на акта и НП, че регистрацията е прекратена.
Видно от приложените писмени доказателства - справка от ОПП-СДВР, не
жалбоподателят, а друго лице е собственик на автомобила към датата на проверката по
документи - Т. Ц. Й.. Според тази справка, по електронен път е получен договор за
покупко-продажба на 19.08.2021г. и от тогава е собственост на купувача по него - Т. Ц.
Й.. Задължение на собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл.4, ал.1
от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /Наредбата/, вр. чл.143, ал.15 от ЗДвП, като представи
превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрация или
промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобиване на собствеността.
Категорично се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС, а е управлявал същото на процесната дата, поради което, той няма задължение
да го регистрира на свое име в двумесечен срок.
Не се установи по категоричен начин, субективния елемент, а именно
3
жалбоподателят да е уведомен от собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация на същото. Според показанията на свидетелите и писмото от ОПП-СДВР,
собственикът не се уведомява за служебно прекратената регистрация, както и за датата
на прекратяване, тъй като е длъжен да знае закона, а именно задължението си да
регистрира автомобила в двумесечен срок от сключване на договора за покупко-
продажба.
Видно от приобщените писмени доказателства - справка от ОПП-СДВР, на
21.10.2021г. регистрацията на МПС е прекратена служебно, за което собственикът - Т.
Ц. Й. не е бил уведомен, тъй като контролните органи считат, че след като
задължението му е по закон, той е длъжен да знае закона, т.е. да знае, че при
неизпълнение на задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията служебно
ще бъде прекратена. Това е така, но в случая основното е да се знае, от кога е
служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в закона не се предписва, кога се
извършва служебното прекратяване. След като собственикът на МПС не е знаел за
датата на прекратената регистрация, няма как да се изисква от този, на когото е
предоставил автомобила - жалбоподателя, да знае тези обстоятелства, имащи значение
за субективната страна на деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Й. е разпитан като свидетел и потвърди тези обстоятелства, а именно, че той е
закупил автомобила и не го е регистрирал на името си, т.е. по установения ред, а не е
уведомяван от ОПП-СДВР, че регистрацията на това МПС е прекратена именно на
основание на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
По тази причина, контролните органи трябва да съобщават на собствениците на
МПС, кога - на коя дата регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото само тогава те ще носят отговорност, че не са
регистрирали автомобила си по надлежния ред, съответно задължение да съобщават
това обстоятелство на лицата, на които предоставят автомобила.
След като е получил материалите по пр. пр. от СРП, наказващият орган
неправилно е издал НП и е наказал жалбоподателя, че на 11.05.2022г. е управлявал
МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото това е
същото деяние, за което прокурор от СРП е отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, при изложени аргументи за липса
на субективен елемент за знание, че водачът управлява МПС без надлежна
регистрация, поради служебното й прекратяване. Така, както за извършване на
престъпление по чл.345, ал.2 от НК се изисква умисъл и за реализиране на
административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се изисква
умисъл от наказаното лице, по вече изложените горе съображения. Наказващият орган
е следвало да установи по категоричен начин, че А. е знаел, че регистрацията на
автомобила, който управлява е прекратена служебно, към датата на проверката, което
4
не е сторил.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по
размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.
На осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лева, съобразно
договора за правна помощ с пълномощно. Наказващият орган не се защитава от
юрисконсулт или лице с юридическо образование, както по време на съдебните
заседание не са депозирани писмени бележки, включително няма направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което води на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, прилагаща се субсидиарно, с оглед на разпоредбата
на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК и предвиждаща, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Това означава, че
служебно съдът не може да намалява размера на разноските, без искане в такава насока
от отсрещната срана. При положение, че наказващият орган не е отправил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, по правилата на чл.80 от ГПК, тази
страна няма право да иска и изменение на решението в частта за разноските.
По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва да се осъди учреждението и
организацията, чийто орган е издал НП - това е СДВР да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски в пълен размер от 700 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №22-4332-012269 от 04.07.2022г.
на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - СДВР
да заплати на жалбоподателя Б. И. А. с ЕГН ********** направените от него
разноски в размер на 700 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6