РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 17.08.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря *****в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4259 по описа на 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Исковите претенции„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с *****със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.„Максим Горки”, № 9, тел. 092/66
83 17, представляван от РАДОСЛАВ ИВАНОВ МИХАЙЛОВ, чрез пълномощника В.Н. –
юрисконсулт е
предявила при условията на обективно съединяване искове против Е.В.Д., ЕГН - **********, адрес: *** ,с които се иска да се признае за
установено,че ответницата дължи на ищеца сумата от 500,73 лева, представляваща ¼ част от начислена неизплатена
топлинна енергия,битово-горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от
сградна инсталация за периода от за имот на адрес : гр.Враца, ул.”Демокрация”№
11 ,вх.Б ,ап.10 за периода 31.07.2016 г.
до 30.06.2018 г., сумата от 90,45 лева
- лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 14.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.06.2019 г., сумата от 25,00
лева – държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение- разноски по заповедното и разноските по исковото
производство.
Исковите претенции са допустими.Същите са
предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Предявените иск е с правно основание
чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез
назначения особен представител адв.К. е оспорил исковите претенции с искане за
отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по съображения подробно
изложени в отговора,прави се и възражение за изтекла погасителна давност.
- 2 -
Съдът с оглед събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №2576/2019г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и
разноски.С оглед връчване на издадената заповед по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви искове относно
вземанията си, което е довело до настоящото исково производство.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо най-малко
две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на
абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2
от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване
на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е
достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия
за битови нужди.Като без значение и дали жилището си обитава или не от собственика
за наличието на конкретни задължения.Ответницата е съсобственик на процесния
апартамент в качеството си на наследник на Илия Димитров Халъов ,б.ж на
гр.Враца-видно от представено удостоверение за наследници,като наследодателя е
декларирал правото на собственост върху процесния имот пред Община гр.Враца възоснова
на договор за покупко-продажба от 1968г.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в общите условия.В разпоредбата на
- 3 -
чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите части и
топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия отдадена от сградна
инсталация се дължи от всички потребители в сградата независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №163334/06.04.2007г. за топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се извършва чрез дяловото й разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр.Враца одобрени с решение от ДКЕР с решение №ОУ-004/07.01.2008г. от ДКВЕР - в същите подробно са визирани правата и задълженията на продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната енергия.Аналогични са общите условия действали за целия исков период. В чл.32 , ал.1 от общите условия от 2008г. е
визирано,че купувача е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,каквото в случая не е депозирано.Съответно ал.6 предвижда,че при неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувача заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за целия исков период се идентични.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на осн.чл.111,б.в ЗЗД.В случая е приложима именно тази три годишна давност от изискуемостта на вземането, но видно от началния период на претенцията за главница-31.07.2016г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда-28.06.2019г. не е изтекла погасителна давност.
- 4 –
Съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи съгласно изискванията на чл.7, ал.3 от ГПК
От представените по делото писмени доказателства справка за конкретния вид неиздължение,справка по фактури и изравнителни сметки се установява размера на исковата претенция за главница включваща отопление,БГВ и топлоенергия отдадена от сградна инсталация и лихви така какво са претендирани.Като размера на неиздължението се потвърждава и от изслушаната по делото експертиза,чието заключение е прието от съда и последния го възприема като компетентно.При което исковите претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така както са предявени.
Следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за
заповедното производство 25.00 лева –
държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение и такива за исковото производство в размер
на 75.00 лв. за внесена държавна такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. ,
разноски за особен представител-300 лв. и 200 лв. за експертиза.
Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Е.В.Д., ЕГН - **********, адрес: ***
,че същата дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с *****със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.„Максим Горки”, № 9, тел. 092/66
83 17, представляван от РАДОСЛАВ ИВАНОВ МИХАЙЛОВ, сумата от 500,73 лева, представляваща ¼ част от начислена неизплатена
топлинна енергия,битово-горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от
сградна инсталация за периода от за имот на адрес : гр.Враца, ул.”Демокрация”№
11 ,вх.Б ,ап.10 за периода 31.07.2016 г.
до 30.06.2018 г., сумата от 90,45 лева
- лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 14.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.06.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН - **********, адрес: *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, с *****със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.„Максим Горки”, № 9 представляван от РАДОСЛАВ ИВАНОВ МИХАЙЛОВ деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното производство 25.00 лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и такива за исковото производство в размер на 75.00 лв. за внесена държавна
- 5 -
такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. , разноски за
особен представител-300 лв. и 200 лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: