Разпореждане по дело №67341/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 117063
Дата: 24 септември 2023 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110167341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 117063
гр. София, 24.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110167341 по описа за 2022 година
намери следното:

Производството по делото е по искова молба от К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И. срещу И.
Г. Ф., А. И. В., М. И. П. – В.а, Б. С. В., Мл. Н. В., С. Б. В.. От изложението на исковата
молба и депозираните уточнителни молби /при съобразяване на множеството неточности и
неясноти, допуснати в индивидуализация на имотите/ е видно, че ищците претендират, че
заедно с ответниците с изключение на ответника И. Ф. притежават идеални части от общите
части на сграда с ид. ... като собственици на самостоятелни обекти в нея. Поддържат, че
общи части на сградата по предназначение са таванския етаж с идентификатор .... и
дворното място - поземлен имот с ид. ..., за чийто собственик се легитимира ответника И.
Ф.. Отправят искане до съда да бъде разпределено ползването на поземления имот и
таванския етаж при квоти, отчитащи притежаваните от тях самостоятелни обекти в сграда с
ид. 68134.102.246.1.
От посоченото е видно, че ищците твърдят, че ответникът И. Ф. претендира да е
едноличен собственик на дворното място и таванския етаж, които според ищците са общи
части на сградата и като такИ. се притежават само от тях и останалите ответници.
Съдът като съобрази всичко изложено от ищците намира, че твърдените от тях
обстоятелства и наведените възражения не кореспондират на търсената от съда защита чрез
съдебна администрация на отношения между съсобственици.
Предмет на иска по чл.32, ал.2 ЗС е осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ.
Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и
възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за реалното фактическо
разпределяне ползване на общия имот.
Видно от твърденията на ищците, същите не претендират да се извърши реално
1
фактическо разпределение на ползване на дворното място и таванския етаж между тях и
ответниците чрез определяне на реални части за ползване, а претендират да бъде отречено
правото на собственост само на ответника И. Ф. върху тях. В исковата молба и
уточнителните молби същите не навеждат твърдения и претенции относно фактическата
необходимост и възможност да се разпредели ползването между тях и останалите
ответници, като очевидно същите не преследват тази типична за производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС цел.
Ищците отричат собственическите права на ответника Ф., не претендират
разпределение на ползване и в негова полза и напрактика формално отправеното до съда
искане за разпределяне ползването между тях и другите ответници не кореспондира нито на
твърденията им, нито на правния им интерес, обуславящ друг вид защита.
Видно от искането , формулирано в молбата от 15.05.2023 г. ищците навеждат
твърдения за притежаваните към самостоятелните обекти идеални части от дворното място
и от таванския етаж като общи части на сградата, но не твърдят между така сочените
собственици да е налице невъзможност за вземане на решение за общите части, нито се
претендира фактическото обособяване на отделни части, които да се ползват от
собствениците на всеки от апартаментите.
Отделно от посоченото към момента на завеждане на исковата молба в КККР в сграда
с идентификатор 68134.102.246.1 са нанесени повече от три самостоятелни обекта, които
принадлежат на различни лица, поради което ползването на общите части на същата се
решава от общото събрание на етажната собственост по реда и при спазване на условията за
свикване, кворум и мнозинство, регламентирани със специалния закон ЗУЕС, а не по реда на
чл. 32, ал. 2 ЗС /арг. – чл.3 ЗУЕС/.
Предвид изложеното и с оглед преценка за недопустимост на предявените искове,
депозираната искова молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. №274157/09.12.2022 г., по която е образувано гр.д.
№ 67341/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 118 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2