№ 7317
гр. С., 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110151178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от П. П. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н.И., ул. „О.“ № 38А,
чрез адв. Д. М., срещу „М.К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Л. 7“, бул. „Ц.Й.“ № 29, за прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на
клаузата в чл. 12 от Договор за заем № 59796/23.11.2021 г., както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 184,08 лв.,
представляваща платена без основание неустойка по горепосочения договор, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 20.09.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени: пълномощно, Погасителен план, декларация за
семейно положение, имущество и доходи, определения на СРС, Удостоверение за
декларирани данни и Трудов договор № 9/13.07.2022 г.
Направено е искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
справка за извършените плащания по Договор за заем № 59796/23.11.2021 г., както и да
представи сключеният между страните Договор за заем № 59796/23.11.2021 г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени пълномощно, договор за правна защита и списък по чл. 80
ГПК.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
При проверка на съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и
допустимост, настоящия съдия-докладчик констатира, че същата е нередовна, предвид което
следва да бъде дадена възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представи писмена молба, с препис за ответника, в която да
посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора.
1
Следва да бъдат уважени исканията на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, тъй като са
относими към предмета на делото и са необходими за правилното му решаване.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023г. от
13.35 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове от П. П. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н.И., ул. „О.“ № 38А,
чрез адв. Д. М., срещу „М.К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Л. 7“, бул. „Ц.Й.“ № 29, за прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на
клаузата в чл. 12 от Договор за заем № 59796/23.11.2021 г., както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 184,08 лв.,
представляваща платена без основание неустойка по горепосочения договор, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 20.09.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за заем №
59796/23.11.2021 г., по силата на който получила сумата от 600.00 лв., като в чл. 12 от
договора била уговорена неустойка в размер на 184,08 лв. Ищцата посочва, че е заплатила
на ответника сума в общ размер от 816,84 лв., от които 600 лв. главница, 32,76 лв. лихва и
184,08 лв. неустойка. Излага съображения, че уговорената в чл. 12 от договора неустойка е
нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като водила до значителна
нееквивалентност на насрещните престации, което нарушавало и принципите на
добросъвестност и справедливост. Поддържа, че клаузата е неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като предвидената неустойка била необосновано висока и
прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на ответника за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита,
че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че с така уговорената нейстока
кредиторът си осигурявал допълнителна печалба, водеща до неоснователно обогатяване.
Твърди, че уговорката за неустойка била неравноправна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
тъй като не била индивидуално уговорена, а била част от бланкетно изготвени условия. На
следващо място, ищцовата страна поддържа, че клаузата на чл. 12 от договора заобикаляла
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като по същността си уговорената неустойка
представлявала такса за дейност по управление на кредита, която следвало да бъде
включена към годишния процент на разходите. Според ищеца това представлявало и
нелоялна търговска практика, която също следвало да доведе до неправноправност на
съответната договорна клауза. Предвид изложените аргументи, моли посочената клауза да
бъде обявена за нищожна, както и да му бъде присъдена заплатената на ответника сума от
184,08 лв., като получена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете.
Признава, че между страните е бил сключен посочения от ищеца договор за заем,
като по силата на чл. 12, ал. 1 ищцовата страна се е задължила да предостави обезпечение
чрез ангажиране на солидарен длъжник, като изпълнението на това задължение било
скрепено с уговорена в чл. 4 от договора неустойка в размер на 184,08 лв. и при
неизпълнение същата следвало да се изплаща на части към всяка една от месечните вноски.
Поддържа, че уговорената неустойка отговаряла на присъщите й обезпечителна,
2
обезщетителна и санкционна функции. Счита, че неустойката не следвало да бъде
включвана нито в ГПР, нито към възнаградителната лихва. Навежда възражения, че ищецът
злоупотребява с процесалните си права и упражнява същите недобросъвестно с цел да се
обогати чрез съдебния процес.
Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от нищожност на договорна клауза.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: сключен между страните Договор за
заем № 59796/23.11.2021 г.,.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищеца следва да установи сключен между страните договор за заем с
посоченото в исковата молба съдържание, включително и уговорката за неустойка,
наличието на основанието, на което основава иска си и твърди, че то води до нищожност на
посочената клауза от договора, както и факта, че е заплатил на ответника сума в размер на
184,08 лв. Ответникът следва да докаже валидно основание за получаване на посочената
сума.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства: няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, следва да представи писмена
молба, с препис за ответника, в която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане,
на основание чл.127, ал. 4 ГПК. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените
указания в посочения срок, исковата молба в частта по предявения осъдителен иск ще бъде
върната и производството по нея ще бъде прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: пълномощни, договор за правна защита, Погасителен план,
декларация за семейно положение, имущество и доходи, определения на СРС,
Удостоверение за декларирани данни, Трудов договор № 9/13.07.2022 г. и списък по чл. 80
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи заверен препис на Договор за заем №
59796/23.11.2021 г., както и справка за извършените плащания по него.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че не представи тези доказателства в посочения
срок, съдът ще преценява същите съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съдебни книжа по граждански дела могат да се подават с
3
квалифициран електронен подпис на следния електронен адрес: ************@***.*******
.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4