№…….. 17.01.2020 година,
гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви състав,
в закрито заседание на седемнадесети януари през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 16450
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20199220400198 по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И.Д., рег. № 922 на КЧСИ, който обжалва отказа
на съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски за адвокатски
хонорар на взискателя, както и събраните върху тези суми пропорционални такси в
изпълнителното производство. Навеждат се съображения за недължимост на сумите
за адвокатско възнаграждение, а при алтернативност за прекомерност на същите,
както и за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, като се излагат подробни съображения. Моли съда да отмени
постановлението на ЧСИ за събиране на сумата от 260 лева над минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съответно намали дължимите пропорционални такси.
Претендира сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят М.С.М.,
в писменото си възражение, оспорва жалбата на длъжника като неоснователна, като
се позовава на съдебна практика и излага подробни съображения. Моли съда да
постанови решение, като остави същата без уважение и й присъди деловодни
разноски по делото.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага
аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20199220400198 по описа на частен съдебен изпълнител И.Д., рег. № 922 на КЧСИ,
било образувано по молба на М.С.М. от 19.09.2019 г., подадена чрез пълномощника
й – адвокат М.П.от САК. Със същата молба било направено искане за събиране на
вземането по представения изпълнителен лист да бъде наложен запор на сметките
на длъжника, което да стане едновременно с поканата за доброволно изпълнение до
длъжника, като били претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 260 за адвокатско
възнаграждение, както и всички други сторени от взискателя разноски.
Съобразно
представените с молбата, договор за правна защита и съдействие е пълномощно от
24.10.2017 г. между взискателя и адвокат П., пълномощно, към момента на
образуване на изпълнителното производство, взискателят сторил разноски в размер
на общо 66 лева такса за образуване на
изпълнителното производство.
С молбата бил
представен изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 49789 по описа за
2017 г. на СРС, с който в тежест на частният жалбоподател „Т.С.“ ЕАД била
възложена сумата от 986,65 лева разноски по водене на делото.
Видно от
приложената сметка от 19.09.2019 г., в тежест на длъжника били възложени
разноски в размер на 66 лева с ДДС, а именно т. 1, 5 и 9 от Тарифата, като
същите били авансово внесени от взискателя.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „Т.С.“ ЕАД да изпълни доброволно задължението си,
за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата, която
последният получил на 26.09.2019 г. В същата покана, извън сумите по посочения изпълнителен
лист, били посочени адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева, както 209,68
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 19.09.2019 г., от които 143,68
лева пропорционални по т. 26 от Тарифата.
Едновременно с
посочената покана за доброволно изпълнение, на Юробанк България АД било
изпратено запорно съобщение, по силата на което на 27.09.2019 г. по сметката на
съдебния изпълнител постъпила сумата от 1456,33 лева, с която сума изцяло се
погасявали сумите, предмет на изпълнителното производство. Доколкото това
плащане станало в дадения срок на длъжника по чл. 428, ал. 1 от ГПК, същото
следва да се приравни на доброволно изпълнение.
В срока за доброволно
изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени от
взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер, както и по
отношение изчисляването на таксите по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане
от 06.11.2019 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетите по
изпълнителното дело разноски.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 08.11.2019 г., а жалбата срещу него
била подадена на 15.11.2019 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния
съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно
от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец
септември 2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице,
овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол (постановление за определяне на разноските), като е внесена и дължимата
държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство
се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл. 78 - 82) от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС №
92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването
на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно
разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение
според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до
1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Извън посоченото в така очертаната законодателна
рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено
в случая, когато такива са сторени. Горното означава не само те да са
договорени между взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му
представителство в съответното изпълнителното производство, но и да са реално
платени.
Представеното пълномощно и договор с години предхождат образуване на
изпълнителното дело и издаването на процесния изпълнителен лист, като не може
да се направи извод, че същите касаят именно това производство. Извън това,
предвид взаимно изключващите се твърдения в самия договор (с който едновременно
се сочи, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева е
платено в брой, при подписване на договора, както, че при неплащане в срок на
възнаграждението и/или разноските адвокатът има право да се снабди със заповед
за изпълнение по реда на чл. 37 от ЗА), същият няма качеството на разписка и не
може да удостовери, че взискателят е сторил тези разноски.
Поради изложеното, съдебният изпълнител неправилно
е приел за събиране претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, като обжалваното постановление следва да се отмени в тази си
част.
Основателни се явяват и доводите в жалбата, касаещи
неправилно определяне на размера на дължимите такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Следва
да се отбележи, че преди да изтече законният срок по чл. 428, ал. 1 от ГПК
съдебният изпълнител не дължи предприемане на действия по принудително
изпълнение. Това е така, предвид съществуващата възможност длъжникът доброволно
да изпълни задължението си, предмет на изпълнението, какъвто е и процесният
случай. Щом това е така, към момента на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение не са налице основания за определяне на пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като липсват извършени изпълнителни действия за
събиране на каквито и да е суми по делото. Съобразно сметка от 19.09.2019 г. на съдебния изпълнител, към този момент
длъжникът дължал сумата от 66 лева такси по т. 1, 5 и 9 от Тарифата, която сума
предварително била внесена от взискателя. Поради това, настоящият съдебен
състав приема, че само тези разноски следва да се възложат в тежест на длъжника.
В тази връзка начислените от съдебния изпълнител пропорционални такси в размер
на 143,68 лева са неправилно начислени.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни,
като претенцията на взискателя се явява също неоснователна, предвид изхода на
делото и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението за разноски, с което е приета за
събиране сумата от 260 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20199220400198,
поради липсата на доказателства, че такива разноски са сторени от взискателя.
НАМАЛЯВА сумата от 209,68
лева,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20199220400198, на 66 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните
за присъждане на сторените
по водене на настоящото дело разноски, като неоснователни.
Препис от настоящето решение да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..………