№ 249
гр. Сливен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500294 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Д., пълномощник
на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „ О.“, № ** „ *“ против решение № 376/25.05.2022 г. по
гр.д. № 152/2022 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът на
основание чл.79 от ЗЗД и чл.17, ал. 2 от Договора за управление е бил осъден
да заплати на Л. В. Я., ЕГН ********** от гр. И., ул. „Р.“, № * сумата от
1700.00лв. представляваща подлежаща на връщане гаранция по Договор за
управление № РД – 14 – 03/17.04.2019г. след неговото прекратяване, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 18.01.2022г. до окончателното и плащане. Въззивникът е бил осъден
да заплати и деловодни разноски в размер на 420.00лв.
1
Решението е обжалвано като недопустимо, неправилно и необосновано.
При постановяването му съдът бил допуснал нарушения на процесуалните и
материални закони. Неправилно съдебният орган не се бил съобразил с
влезлите в сила решения № 314/14.08.2020г. по адм.д. № 1290/2019г. на ХАС
и № 8192/06.07.2021г. по касац.д. № 11898/2020г. на ВАС.
През цялото производство пред РС ищцовата страна заблуждавала съда,
че договор № РГ-03-02/02.04.2019г. е бил прекратен с получаване на известие
за доставка № PS 6570 001V74 6 на 13.05.2019г. Всъщност това не било
вярно. Български пощи не доставяли пратките си на същия ден, а „до три
работни дни“, поради което било невъзможно да се изпрати уведомлението за
прекратяване на договора на 13.05.2019г. и то да бъде доставено на същия
ден. Затова следвало да се приеме, че това уведомление е било доставено чак
на 31.10.2019г. Това късно доставяне на уведомлението за прекратяване на
договор № РГ-03-02/02.04.2019г. правило незаконосъобразна Заповед № РД –
10 – 307/30.10.2019г., която също била за прекратяване на договор № РГ-03-
02/02.04.2019г. Заповед № РД – 10 – 307/30.10.2019г., била отменена от ХАС,
тъй като от представените пред адм.съд доказателства той приел, че заповедта
за уведомяване за прекратяването на договора е издадена един ден след
получаване на уведомлението за това. Въззивникът бил осъден да заплати
разноски по адм.дело за две инстанции. Впоследствие се добавили разноски и
по съдебното изпълнение. Вина за тези разходи имал единствено ищецът,
поради което правилно му била удържана внесената като депозит процесна
сума. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо. В
случай, че съдът приеме, че решението е допустимо се иска неговата отмяна
като незаконосъобразно.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Р., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че
обжалваното решение е правилно, допустимо и законосъобразно, както и че
същото е съобразено с представените по делото доказателства. Изложените
твърдения на въззивната страна били неверни. Посочва се, че въззиваемият е
бил директор на ТП ДГС „И.“. С уведомление изх.№АСД-09-73/13.05.2019г.
той прекратил договор № РГ-03-02/02.04.2019г. за добив на дървесина , на
2
основание чл.6.3.4 „ в случаите по т.3.1.2.1, едностранно без предизвестие,
считано от датата на получаване на уведомлението“. Уведомление изх.
№АСД-09-73/13.05.2019г., видно от известие за доставка № PS 6570 001V74 6
било получено на 13.05.2019г. Това уведомление не било предоставено
своевременно от въззивната страна в административното производство, което
довело до негативни последици за нея. Доставянето на уведомлението на
13.05.2019г. било напълно възможно и много по – вероятно от доставянето му
на 31.10.2019г. – месеци след изпращането му. Моли се да се потвърди
обжалваното решение.
Претендират се деловодни разноски.
Страната не е направила нови доказателствени искания.
отговор на въззивната жалба.
В с.з.въззивната страна редовно призована, се представлява от юриск.
Ч., която. поддържа въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира
разноски.
В с.з. въззиваемата страна се представлява от представител по
пълномощие адв. Римпопон, който заявява, че оспорва въззивната жалба,
моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 27.05.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.06.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се неоснователна.
Спорен е въпросът дали задържането на сумата от 1700.00лв., внесена
като гаранция по договор за управление е основателно или не.
Между страните е бил сключен договор за управление № РД-14-
3
03/17.04.2019г. като изпълнител по него е бил ищецът Л. Я.. Съгласно чл.16
от договора, ищецът е бил задължен да внесе гаранция за качествено
изпълнение на възложената му работа в размер на месечното му
възнаграждение. В настоящия случай това е била сума в размер на 1700.00лв.
Договорът за управление е бил прекратен със заповед № РД – 15-
11/25.06.2021г., със срок на предизвестие един месец. Шест месеца по – късно
е била издадена заповед № РД – 10-532/16.12.2021г., с която внесената от
ищеца гаранция за качествено изпълнение на договора за управление била
задържана в пълен размер. Като мотив за задържане на гаранцията било
посочено, че ответното дружество е претърпяло вреди от некачественото
изпълнение на договора за управление от страна на ищеца. По – конкретно
било отразено, че въззивникът е бил осъден на две поредни инстанции по
повод издадена Заповед № РД – 10 – 307/30.10.2019г. за прекратяване на
Договор РГ – 03.02/04.02.2019г. за добив на дървесина с фирма „ Юголес“
ООД. Ответникът е бил осъден да заплати сума в размер на 2128.00лв., която
по – късно нараснала, тъй като се начислили суми и за разноски по изп.дело.
Съдът намира, че мотивите отразени в заповед РД – 10-532/16.12.2021г.,
не отговарят на действителното фактическо положение. От данните по делото
е видно, че между ТП ДГС „И.“ и фирма „Юголес“ ООД са били сключени
три договора – за добив на дървесина. Заповед № РД – 10 – 307/30.10.2019г. е
била издадена не за прекратяване на Договор РГ – 03.02/04.02.2019г., а за
задържане на внесена по него гаранция в размер на 2128.00лв. Изрично в нея
е посочено, че към момента на издаването и договор РГ – 03.02/04.02.2019г.
за добив на дървесина вече е прекратен.
От данните по делото е видно, че на 13.05.2019г. до фирма „ Юголес“
ООД е било изпратено уведомление изх.№ АСД – 09 – 73, с което фирмата е
била уведомена, че се прекратява договор № РГ – 03-02/04.02.2019г.,
едностранно, без предизвестие, считано от датата на получаване на
уведомлението. По делото е приложено известие за доставка № PS 6570
001V74 6, в което е отразено, че изпратените документи касаят договор РД
03-02. На същото е отразено, че пратката е получена на 13.05.2019г.
Известието за доставяне е надлежно оформено от длъжностно лице на
Български пощи ( попълнени са съответните атрибути и известието е
подписано от доставилия го). Съдът не може да сподели твърденията на
4
въззивника, че е невъзможно документ изпратен на 13.05.2019г. де е получен
от получателя на същата дата. Тези твърдения са голословни. Страната не
твърди, че уведомление с посоченото съдържание – за прекратяване на
договор РГ – 03-02/04.02.2019г. не е извеждано от деловодството и.
Действително административният съд не е приел, че фирма „Юголес“ ООД е
била уведомена за прекратяването на договор РГ – 03-02/04.02.2019г., на
13.05.2019г., но пред съда не е било предоставено въпросното известие за
доставка за да може този факт да бъде съобразен при постановяване на
съдебното решение. Немарливото процесуално поведение на въззивника в
хода на съдебното производство пред административния съд не може да е
основание да се търси отговорност от ищеца. Всъщност неговата заповед от
30.10.2019г. за задържане на внесената от фирма „Юголес“ ООД по договор
РГ – 03-02/04.02.2019г., гаранция в размер на 2128.00лв. е логична последица
от прекратения по- рано ( на 13.05.2019г.) договор РГ – 03-02/04.02.2019г.
Въззиваемият е изпълнявал договорните си задължения по договора за
управление като първо е прекратил договор РГ – 03-02/04.02.2019г., а по –
късно е издал заповед за задържане на внесената по него гаранция. Ако той не
е изпълнил тези действия би могло да се твърди, че е налице неизпълнение на
договора му за управление и да се търси отговорността му.
Предвид изложеното, съдът намира, че неоснователно е била задържана
процесната сума от 1700.00лв., тъй като не е налице посоченото в заповед №
РД – 10-532/16.12.2021г. неизпълнение на задължения по договор за
управление № РД-14-03/17.04.2019г., поради което същата следва да бъде
възстановена.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не констатира основания за
недопустимост на обжалваното решение. Твърденията за наличие на такъв
порок са напълно голословни. Би следвало, когато се депозира
въззивна/касационна/частна жалба и се изложи твърдение за недопустимост
на обжалвания акт, тези твърдения да са „подплатени“ с аргументи.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса разноски са дължими на въззиваемата страна.
Такива следва да се присъдят в размер на 350.00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
5
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 376/25.05.2022 г. по гр.д. № 152/2022г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „ О.“, № ** „ *“ да заплати на Л. В. Я., ЕГН
********** от гр. И., ул. „Р.“, № * сумата от 350.00 ( триста и петдесет) лева
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6