№ 12237
гр. С, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
...мнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110123942 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „Ф... И” ЕАД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Х.. И...” №...., ет.6, представлявано от Л К Д., с които е поискало да бъде
установено по отношение на ответника А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес с.М, С О, ул.”М...
ш...” № 39, че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 6 460.70 лв.,
представляваща дължима главница по договор за кредит № PLUS-.../14.06.2019 г., сключен
между ответника и "БНП П П Ф С.А.", вземането по който последното е прехвърлило на
ищеца с Приложение № 1/18.06.2020 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., ведно
със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2019 г. до 18.08.2021 г. в размер на 10 394.70 лв., както и лихва за
забава за периода от 21.12.2019 г. до 29.10.2021 г. в размер на 275.34 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "БНП П П Ф" ЕАД и ответника е сключен
договор за кредит за 6300.00 лв., която е следвало да бъде върната на 84 месечни вноски,
като падежът на последната е 20.06.2026 г.
В исковата молба ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на
задължения на 18.08.2021 г. поради неплащане от страна на ответницата на дължимите
вноски след 20.12.2019 г.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с
кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си
от ответника.
В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, с който оспорва исковете.
Ответникът оспорва от една страна настъпила предсрочна изискуемост на
претендираните от ищеца вземания по смисъла на ТР 4/2013 г. на ОСГТКВКС.
От друга страна исковете се оспорват и поради наличие на неравноправни клуаузи в
процесния договор за кредит. Навеждат се доводи, че клаузите не са индивидуално
1
договорени, както и че същите противоречат на чл.143 от ЗЗП и на добрите нрави. В тази
насока се отбелязват договорените годишна лихва и ГПР, като ответникът се позовава на
практика на ВКС, съобразно която съгласието за плащане на договорна лихва е
действително само ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Отбелязва се,
че не е налице еквивалентност на престациите, доколкото при отпуснат кредит от 6300 лв.
подлежащата на връщане сума възлиза на 20 660.64 лв.
Отделно от това ответникът претендира нарушение на чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.10 от
ЗПК и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Навежда се, че не са описани подробно в договора всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са включват в ГПР, както и няма детайлно описание в погасителния
план на компонентите на включените в него вноски.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Взема писмено становище по
съществото на спора. Ответникът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 65597/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 6 460.70 лв., представляваща
главница, дължима по договор за кредит № PLUS-.../14.06.2019 г., сключен между длъжника
и "БНП П П Ф С.А.", вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с
Приложение № 1/18.06.2020 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., ведно със
законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва
за периода от 20.12.2019г. до 18.08.2021 г. в размер на 10 394.70 лв., лихва за забава за
периода от 21.12.2019г. до 29.10.2021 г. в размер на 275.34 лв.
С възражение от 07.03.2022 г., длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
На 14.06.2019 г. ответникът е сключил договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-.../14.06.2019 г. за сумата от 6300.00 лв., при общи условия, представени с договора.
При подписването на договора, е представен на кридотполучателя и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
На 22.04.2020 г. кредиторът е сключил с „Ф... И” ЕАД рамков договор за
прехвърляне на парични задължения. С Приложение № 1/18.06.2020 г. към същия, е
продадено и вземането от ответника по делото.
От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява
размера на начислените при ищеца задължения на ответника за главница, лихви и
застраховка, както и постъпилите плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочената главница в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
2
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между „БНП П П Ф" ЕАД и ответницата е сключен на 14.06.2019 г. договор за кредит №
PLUS-... за сумата от 6300.00 лв., която не се оспорва, че е усвоена от ответницата и която е
следвало да бъде върната от нея на 84 равни месечни вноски от по 245.96 лв., последната от
които с падеж 20.06.2026 г. Договореният лихвен процент е 36.71%, а годишният процент на
разходите 45.92%. Предвидено е при забава на месечните вноски да се дължи обезщетение
за забва в размер на законната лихва за забава. Преди подписване на договора, в изпълнение
на изискването на чл.5, ал.1 и 2 от ЗПК, на кредитополучателя е предоставен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Кредитополучателят е сключил и застраховка по пакети „Стандарт“ и „Комбинирана
защита“ с „Кардиф животозастраховане – клон България“, при застрахователна премия 0.560
% на месец от общо финансираната сума /съобразно отразеното в таблицата на стр.3 от
застрахователния сертификат/.
По отношение активната материална легитимация на ищеца, следва да се отбележи,
че видно от представените с исковата молба писмени доказателства, на 18.06.2020 г. ищецът
и кредиторът на ответника са подписали Приложение № 1 към рамков договор за цесия от
22.04.2020 г. С това приложение са прехвърлени редица вземания на „БНП П П Ф" ЕАД,
сред които е и това от А. П. по процесния договор за кредит, посочено на ред 469 от
приложението. По делото са представени доказателства цесията да е съобщена на
кредитополучателя веднъж с нарочно писмо от 15.07.2020 г. /л.95 от делото/ и втори път с
уведомлението за предсрочна изискуемост от 18.08.2021 г. /л.97 от делото/.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че предвиденото в закона
изискване за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна
сигурност за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното
изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В случая ответникът не доказа /а и не твърди/ да е изпълнил
задължението си на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване
би го освободило от отговорност пред цесионера.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация и по исковете.
От страна на ответника в отговора на исковата молба са направени редица
възражения, по които съдът намира следното:
На първо място, с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се
посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря
на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията
към момента на сключването му. В съдържанието му и приложимите към него Общите
условия по договор за заем на „БНП П П Ф“ ЕАД са посочени чистата стойност на кредита –
6300.00 лв.; годишният процент на разходите – 45.92 % /който не надвишава пределните
норми по чл.19, ал.4 от ЗПК/ и годишния лихвен процент – 36.71 % и всички разходи,
приложими към момента на сключване на договора за кредит.
Възраженията на ответника д...жно действителността на договора не могат да се
споделят. Действително, при предоставена в заем сума от 6300.00 лв., би противоречало на
добрите нрави да се изисква връщане на 20 660.64 лв., но това оскъпяване само по себе си не
прави договора нищожен. Такива биха могли да бъдат отделни негови клаузи, предвиждащи
и изискващи плащане на лихви и други разходи по кредита над нормативно установените
или пък на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
които ЗПК забранява или ограничава.
3
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, по кредита има
извършвани плащания като последното е от 08.12.2019 г. и с тях са погасени 5 вноски. Също
така установява се, че в погасителната вноска са включени 3 компонента – главница,
възнаградителна лихва и застрахователна премия по кредита. В тази насока е и отразеното в
двете справки по кредита, изготвени от кредитора.
При тези данни и липсата на представени от ответника доказателва, че е погасявал
задълженията си след 08.12.2019 г., за дружеството кредитор е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което се поражда при неплащане на две или повече
вноски, сагласно чл.5 от договора. В случая, в исковата молба са наведени твърдения в тази
насока, като с оглед изрично дадените указания в определението по доклада, ищецът е
представил доказателства с молба от 17.10.2022 г. Видно от приложеното на л.98 от делото
уведомление, със същото се съобщава на ответницата извършено прехвърляне на
задължението й от „БНП П П Ф" ЕАД към „Ф И“ ЕАД и се обявява предсрочната
изискуемост на кредита. Това уведомление е върчено на ответницата на 18.08.2021 г.,
съобразно отразеното в товарителницата на куриера „Спиди“ /приложена в по-четлив вид в
заповеднонто дело/. С оглед на това, съдът приема, че са изпълнени изискванията на закона
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за кредит, които са
разяснени и в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В цитираното ТР се приема, че предсрочната изискуемост на кредита е обусловена
от два елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с
договора задължения - който в случая е налице, и субективен - възможност и избор на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в
съответно волеизявление, достигнало до длъжника. Ищецът по ясен и категоричен начин,
посочвайки изрично номера на договора и неговата дата, е изразил волята си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на ответницата.
По отношение размера на задължения и доколкото, както вече се отбеляза,
ответникът не е оспорил приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, както и представените извлечения по кредит, следва да се приеме, че дължимата
главница е в размер на 6249.02 лв. Именно до този размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен от 6 460.70 лв. да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Претендираната възнаградителна лихва за исковия период е в предявения размер от
10394.70 лв. По отношение това вземане обаче с отговора на исковата молба е направено
възражение за нищожност на клаузата в процесния договор, с която то е установено.
Ответникът се позовава и цитира практика на ВКС, в която се приема, че уговорката за
договорна лихва е действителна само ако тя не надвишава с повече от три пъти законната
лихва. Действително, съществува такава практика, според която максималният размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. Това обаче е по-стара практика, отпреди
приемането на ал.4 на чл.19 от ЗПК, в който се въвежда ограничение на размера на
годишния процент на разходите по потребителски кредити до пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая съдът намира, че следва да съобрази
именно ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите се
включват както дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/, така и други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. Идеята на законодателя е да ограничи
общите разходи по кредита до определен размер, без да се интересува от съотношението на
всеки един от тях в общи им размер. Именно при този подход се защитават в най-пълна
степен интересите на потребителя, доколкото в противен случай е възможно при ниска
възнаградителна лихва, да бъдат предвидени в договора други разходи, които да оскъпят
повече кредита, отколкото ако лихвата е в по-висок размер /в частност над три пъти
законната лихва/.
В случая годишният процент на разходите по процесния кредит е 45.92 %, който е в
рамките на допустимия, съобразно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /изм.с ДВ
бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ и предвиденото в ПМС № 426/18.12.2014 г.
Ето защо съдът приема, че клаузата, с която е уговорена възнаградителната лихва по
кредита не е нищожна и кредитополучателят дължи уговорената с нея лихва за исковия
период, която е в предявения размер.
4
По отношение претенцията за мораторна лихва, следва да се отбележи, че
дължимостта на същата е уговорена в чл.5 от договора. Размерът на това вземане пък се
установи от заключението на вещото лице и то възлиза на 275.34 лв. за исковия период от
21.12.2019 г. до 13.03.2020 г.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе по разноските, направени страните и в предхождащото го заповедно такова,
като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. От страна на ищеца се
претендира присъждане на разноски за държавна такса в общ размер на 724.22 лв. по двете
дела, за депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза от 350.00 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение от 200.67 лв. Срещу последното не е направено от
ответника възражение за прекомерност, а и е в границите, предвидени в чл.25, ал.1 и чл.26
от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.1 от ГПК и чл.37 от Закона за
правната помощ. Съобразно уважената част от исковете, от тези разходи, в полза на ищеца
следва да се присъдят 1259.14 лв.
От страна на ответника е направено искане единствено за присъждане на адвокатско
възнаграждение от 300.00 лв. в исковото производство и 100.00 в заповедното, съобразно
отразеното в представените договори за правна защита и съдействие. С оглед отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да се присъдят 4.94 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. П., ЕГН: **********, с
адрес с.М, С О, ул.”М... ш...” № 39, че дължи на „Ф... И” ЕАД, ЕИК.., със седалище и адрес
на управление гр.С, ул.”Х.. И...” №...., ет.6, представлявано от Л К Д., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 65597/2021 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 6249.02 лв., представляваща дължима
главница по договор за кредит № PLUS-.../14.06.2019 г., сключен между ответника и "БНП
П П Ф С.А.", вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с Приложение №
1/18.06.2020 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва от
17.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва за периода от
20.12.2019 г. до 18.08.2021 г. в размер на 10 394.70 лв., както и лихва за забава за периода от
21.12.2019 г. до 29.10.2021 г. в размер на 275.34 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 6 460.70 лв.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес с.М, С О, ул.”М... ш...” № 39, да
заплати на „Ф... И” ЕАД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Х.. И...” №....,
ет.6, представлявано от Л К Д., сумата от 1259.14 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 65597/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
на делата.
ОСЪЖДА „Ф... И” ЕАД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Х..
И...” №...., ет.6, представлявано от Л К Д., да заплати на А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес
с.М, С О, ул.”М... ш...” № 39, сумата от 4.94 лв., представляваща направени от ответника
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 65597/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
5
65597/2021 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6