Решение по дело №239/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 134
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20215610200239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. гр. Димитровград, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения
и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Я. Т. М. от гр.Стара Загора, Кв.“Трите чучура“******, ЕГН
**********, е депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №4167717, издаден от ОД-МВР-
Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100
(сто) лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен
фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за
налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител в писмено становище изисква допълнителни
доказателства, като посочва, че електронния фиш е незаконосъобразен и иска отмяна на
обжалвания електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА- Хасково, ТО-ДИМИТРОВГРАД – редовно призовани, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
На 27.10.2018г. било установено техническо устройство TFR1-M №596 - за измерване
скоростта и заснемане на автомобили- движещи се по ПП-I-5, км.282+267м- до разклон за
с.Крепост, в посока от гр.Хасково към гр.Димитровград. В 16:29ч. била засечена скоростта и
съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „Опел Астра ГТЦ” с рег.
№ СТ 83-80 ВХ. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч.-
въведена с пътен знак В-26, измерената скорост на този автомобил била 87км/ч.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява,
че той е собственост на Динка Тенева Попова и Радослав Иванов Ямалиев от гр.Стара
Загора.
Следва издаден електронен фиш серия К, №2360281, на Динка Тенева Попова, връчен на
същата на 20.10.2020г. В предоставения с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП 14-дневен
срок, на 30.10.2020г. Динка Попова е представила писмена декларация, с която посочва
данни за лицето, извършило нарушението, а именно Я. Т. М.. Декларирала е също, че към
16,29ч. на 27.10.2018г., автомобилът й е бил управляван именно от Я. Т. М..
Не е представена друга последваща декларация в насока, че на горепосчената дата и час
описаният автомобил е бил управляван от друго лице.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала
Електронен фиш серия К, №4167717, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, с който налага административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева на Я.М..
Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал
от заснет клип №14216 с техническо средство TFR1-M- №596.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от
ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я
разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е
незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент
адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се
открие противоречие с материалния или процесуалния закон.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 87 км/ч при
ограничена такава с пътен знак В-26 от 60 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на
извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера
на глобата – 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. В тази връзка
2
Съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение-
същото е достатъчно подробно, включващо и координати, даващи достатъчна информация и
възможност за локализирането му. Достатъчно конкретно и ясно е описано, че нарушението
е извършено на ПП-I-5, км.282+267м- разклон за с.Крепост, в посока от гр.Хасково към
гр.Димитровград. Това описание е достатъчно ясно и конкретно, без възможност за
неразбиране или превратно разбиране на мястото на нарушението. Както представените
координати за място на нарушението са понятни и ясни, така и описанието на мястото в
самият електронен фиш е достатъчно подробно и ясно и в тази връзка Съдът не намира
каквито и да било основания да приема, че са били нарушени по някакъв начин правата на
нарушителя.
Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка
издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани
достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване
правото на защита на нарушителя.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство (АТС), че на посочената дата- 27.10.2018г., е било използвано техническо средство
„TFR1-M”№596- за засичане скоростта на движение на МПС по Е-85, км.282+267м, в
посока от гр.Хасково към гр.Димитровград. Изрично е описано в същия протокол, че
разстоянието от техническото средство- измерващо скоростта на движение, до пътния знак
за ограничение на скоростта на движение до 60км/ч., е 150 метра. В същият протокол е
описано, че скоростта на движение за този участък е ограничена до 60км/ч., като това
ограничение е налично върху пътен знак.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип е одобрен тип
средство за измерване за периода от 24.02.2010г. до 24.02.2020г.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП гласи, че който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място от 21 до 30 km/h - се наказва с адм.наказание с „Глоба“ от 100
лв.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, което видно от
приложения по делото Протокол от проверка №3-52-18/04.04.2018г., отговаря на
изискванията. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на
ПП-I-5, км.282+267м- разклон за с.Крепост, в посока от гр.Хасково към гр.Димитровград.
Не са налице възражения в насока, че на горепосочената дата, в горепосочения момент
3
автомобила, за който собственика му е декларирал, че е управляван от жалбоподателя, е бил
управляван от друго лице. Не е представена и декларация от страна на жалбоподателя, че
друго лице е управлявало автомобила. Така че се приема, че оборимата презумпция въведена
относно налагане на наказание на лице, посочено с писмена декларация от собственика на
даденото МПС, ако изрично в законоустановения срок не е подало последваща декларация
за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като
между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В
случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Много ясно е
подчертано, че едната скорост е засечена- 90 км/ч, а другата- наказуема- 87 км/ч. Видно от
протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо
изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100
км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост,
което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-
висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен
тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това
се установява с протокола от проверка, който също е допуснат като доказателство по делото.
Представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта
TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано Е-85, км.282+267м- разклон за с.Крепост, в посока на засичане на
движещите се от гр.Хасково към гр.Димитровград МПС, за времето от 16,20ч. до 17,00ч. на
27.10.2018г. и за посочения период са регистрирани 6 нарушения, като са описани и
номерата на първото и последното заснето видеоизображение- съответно 14215 и 14220,
като номера на видеоклипа от настоящия електронен фиш е 14216. Този протокол е
подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия
проверката.
Не са налице основателни съмнения и относно това дали засичането на скоростта на
автомобила на жарлбоподателя е била в рамките на ограничението или извън него.
4
Видно от изисканата и приета като доказателство по делото писмена справка от Областно
Пътно Управление- Хасково, на посоченото шосе в посока от гр.Хасково към
гр.Димитровград, преди пътното кръстовище за с.Крепост, има поставени знаци:
- км.282+070 - разделителна ивица дясно /дясно - пътни знаци В26- 2бр. и А28 - 2бр.;
- км.282+127 -среда - пътен знак В26, - км.282+129- дясно - пътен знак В26, - км.282+155-
среда /дясно- пътен знак В24 и пътен знак В24, - км.282+182- среда- пътен знак В23, -
км.282+218 - ляво - пътен знак Б1, - км.282+248- дясно- пътен знак Ж7, - км.282+273 -
кръстовище.
Съпоставена тази информация с описаното в протокола за използване на техническо
средство за разположението му на км.282+267м. и разстояние на техническото устройство
до знака за ограничение разстоянието е 150м., показва, че скоростта на автомобила на
жалбоподателя е след знака за ограничение В26.
В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при издаването на въпросния
протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура, както и не намира
спорни или неизяснени обстоятелства относно засичането на скоростта на движение и
мястото, където това е станало.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за
влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче,
при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се
употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът
счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство,
като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е
наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от
представения по делото снимков материал- извлечение от клип №14216 от 27.10.2018г.,
заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен
годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и
установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-
стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения, като в протокола за използване
на същото е отразено, че е на стационарен режим на измерване.
5
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и
заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие
съществува известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и
нарушител”, тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в
отсъствието на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние
да бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен фиш в
параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. При съобразяването на горепосочените
две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва
да е установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
без нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради това
и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи
не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
Действително в електронния фиш липсва посочване на марката, модела и техническите
параметри на използваното техническо средство, но такова изискване няма предвидено в
закона и същите правилно не са посочени в издадения ЕФ.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички
приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от проверките на
техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези
обстоятелства като нарушение. Отделно от това, видно от самия снимков материал,
автомобилът на жалбоподателя е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са
заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде
засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на съществените
такива, които да налагат отмяната на ЕФ, като за отмяна на едно НП или ЕФ е нужно да са
допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до
съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно тълкуването на
закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие между
императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и
връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за допуснато
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се
потвърди.
6
Мотивиран така, Съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, №4167717, издаден от ОД-МВР-Хасково, с
който на Я. Т. М. от гр.Стара Загора, кв.“Трите чучура“******, ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева - като
законосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд-Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7