Р Е Ш Е Н И Е
№264 01.07.2020 Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и трети юни 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №680 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1
от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата М.П.Е. против Заповед
№10-00-1788/05.092019г. на Кмета на община Стара Загора за премахване на
незаконен строеж, пета категория, „двуетажна жилищна сграда и едноетажна
пристройка №50“ – по приложение №1 / комбинирана схема/, с размери на
двуетажната сграда 13.43м/8.50м/7.10м/0.32м/6.14м/3.70м/2.10ч/5.23м и височина
5.00м, а на пристройката 2.10м/5.23м и височина 3.00м, изпълнена от И.Г.Е.,
съгласно декларация от 19.02.2014г, без одобрени строителни книжа и издадено
Разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ І-ОДО
в кв.19а по плана на гр. Стара Загора, одобрен с Решение №1940, протокол №46 от
25.06.2015г. на общински съвет Стара Загора /бивша улица с о.т.4474 и о.т.4476
по плана на града „Стара Загора разширение – ІІІ етап“, одобрен със Заповед
№2391/04.12.1989г/.
Заповедта е издадена при следните мотиви:
Съгласно Констативен акт №50 от 19.02.2015г., съставен от служителите на община
Стара Загора, с който е установен строеж, пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРБ за номенклатура на видовете строежи,
представляващ двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка №50 – по
приложение №1/комбинирана схема/, с размери на двуетажната сграда
13.43м/8.50м/7.10м/0.32м/6.14м/3.70м/2.10м/5.23м и височина 5.00м, а на
пристройката 2.10м/5.23м и височина 3.00м, изпълнен от И.Г.Е., съгласно
декларация от 19.02.2014г без строителни книжа и издадено разрешение за строеж
в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, находяща се в УПИ І-ОДО в кв.19а по плана
града, одобрен с Решение №1940 по протокол №46/25.06.2015г на Общински съвет
Стара Загора – бивша улица с о.т.4474 и о.т.4476 по плана на град Стара Загора
„Стара Загора разширение – ІІІ етап“, одобрен със Заповед №2931/04.12.2989г.
Същият строеж е разположен в имот, собственост на Община Стара Загора.
Констативния акт е съобщен на заинтересованите лица на 19.02.2015г и в срока по
чл.225а ал.2 от ЗУТ е постъпило възражение от И.Г.Е. и М.П.Е. и молба от Е. от
24.02.2015г. Към възражението е приложено Удостоверение за строеж на павилион
за закуски, актове за установяване на административни нарушения и наказателния
постановление против М.П.Е. ведно с данъчни съобщения до същите лица. Видно е,
че за незаконния строеж са начислявани данъчни задължения по ЗМДТ, но
заплащането им не прави строежа законен по смисъла на ЗУТ. По данни на
извършителя И.Г.Е., съгласно декларация от 19.02.2015г строежът е изпълнен през
1990г. Не са представени строителни книжа, не е представено удостоверение за
търпимост и не подлежи на узаконяване по реда на §127 ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ.
Видно от Констативен протокол от 02.02.2016г към момента няма настъпили нови
обстоятелства, различни от констатираните с протокол №50/19.02.2015г.
С жалбата се твърди, че заповедта е
нищожна, тъй като е издадена срещу И.Г.Е., който към 05.09.2019г е починал.
Освен това са изминали 24 години от одобряване на плана през 1989г, който не е
приложен спрямо предвидената улица с осови точки
4474-4476, поради което предприето изменението му с Решение №1940 от
25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора, с което е УПИ І ОДО е предвидено за
обществено обслужване. Като съществено процесуално нарушение се сочи факт, че
по възраженията от 20.02.2015г и молбата на Е. от 24.02.2015г се дава отговор
едва с оспорената заповед на 05.09.2019г, което е препятствало възможността за
узаконяване на строежа. Освен това констативен акт №50/19.02.2015г е съставен
преди да се измени плана с Решението на Общинския съвет от 25.06.2015г, поради
което този констативен протокол не може да има материална доказателствена сила.
Вторият констативен протокол от 02.02.2016г не е връчен на заинтересованите
лица. Правото на общината на собственост върху УПИ І-ОДО не е доказано, чрез
удостоверителни документи. Жалбоподателя е поискал да закупи терена, но му е
отказано предвид предстоящото изменение на плана за регулация. Изложени са и подробни съображение
за приложение на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ предвид момента на изграждане на
строежа. Жалбоподателката се позовава и на факта, че е регистрирана на адрес
гр. Стара Загора, ул. „Витоша“ №20 и е заплащала местни данъци и такси за
строежа, описан в оспорената заповед, което е създало у нея очакване за търпимостта
му от страна на общинските власти, чувство за дом и уседналост. От съда се иска
отмяна на оспорената заповед с присъждане на разноските по делото, съгласно
представен списък.
Ответника – Кмета на община Стара Загора
иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че сградата не е в режим на
търпимост, предвид регулационните предвиждания към 1990г и към 05.09.2019г и
към настоящия момент, а останалите наведени факти не са относими
към законосъобразността на оспорената заповед Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт и 150лв разноски за вещо лице.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Заповед №10-00-1788/05.09.2019г. на
Кмета на община Стара Загора е обжалвана на 19.09.2019г., в законоустановения
14-дневен срок и от лице, привлечено в производството със съставянето и
връчването на Констативен акт 050/19.02.2015г. /стр.52 по делото/.
Жалбоподателката е съпруга на извършителя на строежа, поради което и предвид
установеното по делото ползване на сградата, чието премахване е разпоредено,
жалбата е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Преди да се разгледат фактите,
посочени от Кмета на община Стара Загора като доказателства за съществуване и
квалифициране на строежа като незаконен и не търпим, следва да се даде отговор
на онези възражения, които по съществото си са правни.
Настъпилата в хода на административното
производство смърт на извършителя на строежа, в настоящия случай не е факт,
който да изисква от административния орган да започне процедурата от начало,
тъй като съпругата Е. е встъпила като страна, считано от допусната до участие. Видно
от удостоверението за наследници / стр.15/ И.Г.Е. е починал на 11.06.2016г.,
като оставил за наследници съпругата си Е., син и дъщеря. На 19.02.2015г
съпрузите Е. подават възражение против
констативен акт №50/19.02.2015г., с което жалбоподателката е упражнила правото
си на възражение като заинтересовано лице. В оспорената заповед И.Г.Е. е
посочен като извършител на строежа,
съобразно установеното в хода на производството, а в констативния акт и като
собственик, което се поддържа и от жалбоподателката за съответно на обективната
действителност, а същата се позовава и на тези факти, за да обоснове правен
интерес от оспорване. Заповедта за премахване на строежа има пряко и
непосредствено въздействие за жалбоподателката като съизвършител, поради установената
брачна връзка и наследствени права. Ето защо с участието й в административното
производство нейните права са осигурени, а не вписването й в заповедта като
съизвършител не води до нищожност на разпореждането за премахване.
Жалбоподателката като съизвършител е адресат на оспорената заповед, който
правен извод е основан на поддържаните от страните в съдебното производство
факти. Що се отнася до възражението за неосигурена възможност за узаконяване,
което е поискано с възражението на съпрузите от 19.02.2015г, следва да се каже,
че само влязъл в сила акт за узаконяване е факт с правно значение. На следващо
място като направено след изтичане на преклузивните
срокове по §127 от ДР на ЗИД ЗУТ, заявлението не е изисквало спиране на
настоящото административно производство до разглеждането му от компетентния
орган – Главния архитект на съответната община. Прилагането на подробните
устройствени планове за застрояване се извършва, чрез законно строителство
съобразно предназначението на поземлените имоти, но освен това не прилагането
им не се отразява на тяхното правно действие, а има значение при изменението им
– съобразяват се законно разрешените строежи. Подробните устройствени планове
за регулация определят предназначението на имота / за жилищно, обществено и делово
обслужване тест за задоволяване на конкретни потребности/, а според него, с
подробните устройствени планове за
застрояване се определя вида, характера и начина на застрояване със строежи,
които ще имат предназначението по регулационния план. С не прилагането на плана
за улична регулация от 1989г не се прекратява неговото действие, нито
отрицателния факт има значение за принадлежността на имота. Предвижданията на
подробните устройствени планове, действали в периода от 1991г – приета като
датата на извършване на строежа в мотивите към оспорената заповед, до датата на
нейното издаване – 05.09.2019г., имат значение за установяване търпимостта като
основание, изключващо задължение за премахването му.
По делото се установи следното: Със
Заповед №214/25.02.1986г е одобрен регулационен план на кв. „Лозенец“, съгласно
приетата по делото извадка от същия за
кв.32 /стр .99 /. Видно от тази извадка и приложен
към нея поименен стопански и справочен регистър / стр.100/, УПИ ІІ за имоти 774 и 773 е записан на Г.И.Е. и З.Й.Е. – родители на починалия И.Г.Е.,
съгласно удостоверение за наследници на Г.Е.на стр. 102 гръб/. УПИ ІІ 774 и 773
в кв.32 „Лозенец“ има лице на изток към улица „Витоша“ което се установява от справките,
извършени в информационната система на АГКК – стр.184 и 183 по делото, а именно
на изток от улица „Огоста“ е улица „Витоша“ която разделя кв. 32, в който се
намира УПИ ІІ 774 и 773 от кв.32 А. Справките са приложени от вещото лице към
заключението му, изготвено за да се отговори на въпроса дали декларирания от
съпрузите Е. имот е идентичен с разпореданата за
премахване сграда в УПИ І-ОДО, съгласно оспорената заповед. В изпълнение на
поставената задача, вещото лице е се е запознало с картния материал кадастрален
и регулационен план на кв. „Лозенец“ одобрен със Заповед №214/25.02.10986г,
промяна на ПР с Решение №1940/15.06.2015г на Общински съвет Стара Загора,
кадастрален и регулационен план /дворищно регулационен по ЗТСУ/, одобрен със
заповед №2931/04.12.1989г, промяната на тази част от квартала одобрена със
Заповед №19-12-108/27.05.2015г на Заместник кмета на община Стара Загора, както
и със заверено копие на Декларацията по чл.14 от ЗМДТ, подадена от М.П.Е.. С
тази декларация, на която жалбоподателката се позовава, за да установи, че
имота е в режим на търпимост, заплащала е данъци за него и не се намира на
посоченото в заповедта УПИ І-ОДО, е декларирана жилищна сграда с РЗП 90кв.м в
имот с кадастрален номер 774, кв.32, парцел ІІ. Вещото лице е извършило оглед
на място на този парцел ІІ и на описаната в заповедта сграда и е установило, че
декларираната жилищна сграда в ПИ -774 кв.32 се намира на 500м южно от
процесната сграда №50 по геодезическото заснемане /
схемата на стр. 106/. На база картния материал, оглед и измерване на място,
вещото лице дава следния отговор: декларираното жилище с административен адрес
ул. „Витоша“ №20, на който адрес е регистрирана и жалбоподателката, след
извършена от съда справка с личната й карта, не е идентична сграда по
местоположение със сградата в УПИ І-ОДО кв.19а, описана в оспорената заповед.
Декларация вх. №**********/21.08.1998г на М.П.Е. съдържа следното описание:
жилищна сграда на един етаж с РЗП 90 кв.м., построена
през 1991г в ПИ -774 , кв.32, парцел ІІ с административен адрес ул. „Витоша“
№20, но по КК номера е 21. Дотук се установява грешно удостоверяване на
административния адрес на УПИ ІІ-774, който по КК е ул. „Витоша“ №21, кв.32.
Съответно извода е, че жалбоподателката е плащала местни данъци и такси и
декларирала сграда, която се намира в УПИ ІІ-774, записан като собственост на
наследодателите на нейния съпруг – И.Г.Е., а отказа от наследството на своя
баща, който той е направил сочи, че те не са придобили собственост върху УПИ
ІІ-774 в кв.32, улица „Витоша“ №21. Заплащането на данъците се извършва въз
основа на подадената от Е. декларация, а отношенията между нея и правно задължения за тях субект стоят извън
процесното административно правоотношение, породено с издаване на оспорения
административен акт и имащо за съдържание правомощие на кмета да иска и
задължение на Е. да премахне сградата. Тъкмо наличието на фактическо и правно
основание за неговото възникване е предмет на установяване по настоящото дело.
Кмета
се позовава на следните факти: Разпоредения за
премахване строеж се намира в УПИ І ОДО в кв.19а по плана на град Стара Загора,
одобрен с Решение №1940/25.06.2015г на общинския съвет Стара Загора, а преди
тази дата е имал предназначение за улица в периода на действие на Заповед
№2931/04.12.1989г. Към датата на образуване на административното производство с
Констативен протокол №50/19.02.2015г., двуетажната жилищна сграда и едноетажна
пристройка към нея - №50 по приложение №1 /комбинирана схема на геодезическо
заснемане/ се намира в улична отсечка с о.т.4476 и о.т.4477, които са идентични
с УПИ І ОДО в кв.19а по плана на града от 2015г. За местонахождението на
строежа в УПИ І ОДО в кв.19а по плана на града и идентичността между УПИ І ОДО
в кв.19а и уличната отсечка с о.т.4476 и о.т.4477 е прието по делото заключение
на вещо лице, не оспорено от страните. В писменото заключение на стр. 123 по
делото, вещото лице е установило на първо място, че ПИ 774 / деклариран от Е./
не е идентичен с УПИ І –ОДО в кв.19а, а на следващо, че описания в заповедта
строеж съществува и представлява сграда №50 по
геодезическото заснемане, построена на
източната регулационна линия на ул. „Витоша“ срещу УПИ ІІІ вкв.7, между осови точки 18а и 18б по плана от 1986г и представлява
масивна двуетажна сграда със ЗП около 104 кв.м. , на
която първият етаж е завършен и се използва за жилище, а вторият е без покрив.
На стр.129 по делото е приложена комбинирана скица копие от кадастрален и
регулационен план на града – разширение ІІІ етап, одобрено през 1989г и
последно изменение през 2015г, на която е посочено местоположението на
процесния строеж, потвърдено и от процесуалния представител на жалбоподателката
в открито съдебно заседание по изслушване на вещото лице. В съдебно заседания
вещото лице поясни, че с жълт цвят е изчертал
границите на имота по кадастралната карта, а регулационните съвпадат с
кадастралните. С червени линии е показал предвидените улици с плана от 1986г, с
последващо изменение улицата отпада, предвидено е озеленяване. Следователно
местоположението на строежа, посочено в констативния протокол и възпроизведено
и в оспорената заповед отговаря на действителното фактическо разположение, а
посочването на регулационните отреждания за терена, одобрени в хода на
административното производство не изискват ново връчване на констативен
протокол. Последния констатира факта на строеж, неговите размери,
предназначение, а разположението му се извежда от кадастралната основа,
изготвена за производството, чрез извършеното геодезическо заснемане и
сравнението му с отразеното в КК е дало основание на вещото лице да заключи, че
строежът е в УПИ І-за ОДО по действащия план. Този въпрос има правно значение
за определяне на строежа като търпим, но предвид установените регулационни
предвиждания, строежът като възникнал не по-рано от 1991г, винаги е попадал в
терен за улица, съответно в терен за озеленяване или ОДО. Следователно
поземления имот, върху който е извършен има предназначение да задоволява други
нужди, които са обществени и различни от жилищните на извършителите на строежа.
При тези факти, другите фактически обстоятелства относими
към търпимостта по §16 ал.1 от ДР на ЗУТ не следва да се обсъждат, тъй като
няма да доведат до различен извод. Но въпреки това, страните не спорят, че
строежът е извършен от 1991г и до настоящия момент не е завършен, но
продължава, което и свидетеля на защитата установи, като заяви, че преди
десетина година е започнал строежа на втория етаж, както и че първо са имали
павилион, в който са живеели и постепенно са построили първия етаж. Тези
показания потвърждават възприетото време на извършване на строежа от
административния орган. Удостоверението
№192 от 10.06.1991г сочи, че на Е. е разрешено да построи павилион за закуски,
северно от магазин за хранителни стоки тоест в поземлен имот, който е
предназначен за ОДО, но не и жилищна сграда. Освен това удостоверението сочи на
разрешение за поставяне на лека конструкция, без трайно закрепване за терена,
която да бъде водоснабдена и електрифицирана. Ето защо строежа, освен незаконен
е и нетърпим по никоя от правните норми, предоставящи възможност за такъв
статут на незаконните строежи – нямало и няма съответствие между регулационните
предвиждания за поземления имот и построената върху него жилищна сграда. Що се
отнася до твърдението за единствено жилище, в тази ситуация съпрузите са се
поставили по волята на единия от тях да се откаже от наследство на своя
праводател / удостоверение на стр. 141/. Жалбоподателя дължи на Община Стара
Загора на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. и разноски за вещо
лице в размер на 150лв
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Е. против
Заповед № 10-00-1788/05.09.2019г. на Кмета на община Стара Загора.
ОСЪЖДА М.П.Е. ЕГН********** ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв/сто/ и разноски по делото в
размер на 150лв/сто и петдесет/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: