Протокол по дело №429/2025 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 536
Дата: 3 юни 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Росица Чакърова
Дело: 20255440100429
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 536
гр. Смолян, 03.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100429 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът С. П., редовно призован, не се явява. За него процесуалния му
представител адв. И. Г., редовно упълномощен.
За ответникът РД „***“ - Смолян, редовно призован, се явява юриск.
*** ***, редовно упълномощена.
Вещото лице С. Щ., нередовно призована, не се явява. Постъпила е
молба от същата за невъзможността й да се яви в с.з. поради смъртта на неин
близък.
Съдът докладва постъпило заключение по назначената ССчЕ,
депозирано на 27.05.2025 г.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Юриск. *** – Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г. – От името на доверителя ми поддържам предявените искове.
Оспорвам писмения отговор.
Юриск. *** – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.
Поддържам писмения отговор.
На основание чл.146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДОКЛАДВА се делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
С исковата молба ищецът твърди, че е служител в системата на МВР
като същият понастоящем заема длъжността младши оперативен дежурен в
група „Оперативен дежурен център“ при регионална дирекция „***“ -
Смолян. На тази длъжност той е назначен със заповед № 1249/30.03.2021г.
Твърди че полага труд на смени (включително и нощни за времето от
22.00 до 06.00 часа), съгласно предварително изготвени и утвърдени графици,
като отработеното работно време се отчита сумирано, без часовете положен
от него нощен труд да се преобразуват в дневен труд и съответно да му се
изплаща следващото му се допълнително трудово възнаграждение.
Твърди,че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е
предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен
извънреден труд, какъвто труд полага.
Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в тези наредба сега липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от предходно действащата
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., която гласи, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч.
за отчетния период се умножава по 1, 143.
Твърди, че липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители.
Твърди се, че тази празнота следва да бъде преодоляна чрез прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в чл. 9, ал. 2 от която е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове следва да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд, считано три години
назад от датата на подаване на исковата молба е общо около 200 часа, който
труд не е преобразуван, а разликата не е начислявана и изплатена за целия
2
исков период.
Твърди се, че не изплащането на задължението на ответника за
заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд след
преизчисляването му с посочения коефициент е поставило работодателя в
забава, за което същият дължи съответното обезщетение под формата на лихва
за забава.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния
период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време
се е изчислявало сумирано.
Твърди се, че за процесния период е обнародвано и влязло в сила
изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова
алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1. Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213- 922/22.07.2022г. на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на
работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и
държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица
компенсаторни механизми като ги изброява.
Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не
намират приложение разпоредбите на КТ.
Възразява срещу твърденията в исковата молба, че лишаването на
служителя от допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лицата
работещи по трудово правоотношение.
Твърди се, че правоотношението, от което се извежда претендираното в
исковата молба обезщетение за нощен труд не е трудово, а служебно и има
специална правна уредба в ЗМВР.
Твърди се, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. В
подкрепа на твърдението се посочват решения на СЕС.
Твърди се, че в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата
не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба
е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
3
Твърди се, че не е налице правна регламентация за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд, като служител на ГДГП с коефициент 1,143.
Посочва се, че в тази насока е и практиката на ВКС постановена по реда на
чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV ГО на ВКС и решение
№55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. ШГО, е прието, че работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители
в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд,
положен през нощта в дневни часове.
Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС
по тълкувателно дело №1/2020г. на общото събрание на ВКС при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като в тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Оспорва се и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Претендират се разноски и се прави искане за редукция на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявеният от ищеца иск за сумата от 2500,00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
10.03.2022г. до 10.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.03.2025г. до
окончателното изплащане, следва да се квалифицира по чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187, ал. 7 ЗМВР.
Предявеният от ищеца иск за сумата от 250 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от първо число от месеца, следващ периода, за който се дължи съответното
допълнително трудовото възнаграждение до датата на завеждане на иска –
09.03.2025 г., е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават:
Няма права и обстоятелства, които се признават.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже че е
4
работил при ответника през исковия период, че е полагал нощен труд в същия
период като 200 часа от този труд не е преобразуван и заплатен по описания в
исковата молба начин, както и следва да докаже размера на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, респ. забавата на ответника и размера на
лихвата за забава. Следва да докаже, че в процесния период е изпълнявал
длъжността на смени. Ответникът следва да докаже, че е платил исковите
суми, възраженията за неоснователност на исковете или настъпването на
други правопогасяващи или правоизключващи факти, ако твърди наличието
на такива.
На осн. чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че за твърдението, че
заема съответната длъжност и полага труд на смени не сочи доказателства.
Адв. Г. – Нямам възражения по така предложения проект за доклад и
във връзка с така разпределената доказателствена тежест моля да задължите
ответната страна да представи кадрова справка по отношение на доверителя
ми.
Юриск. *** – Не възразявам по така изготвения доклад. Моля същия да
бъде обявен за окончателен. Моля да ни бъде дадена възможност за следващо
съдебно заседание да представя кадрова справка, от която да е видно
обстоятелството, че ищеца работи в РДГП Смолян, длъжността, която заема и
режима на работа.
С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за
окончателен доклада по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по
делото.
Като въпреки, че не е спорно обстоятелство съдът счита, че за пълнота
на доказателствата по делото следва да бъде изискано от страна на ответника
представяне на кадрова справка, поради което
О П Р Е Д Е ЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи кадрова справка за ищеца за
следващо съдебно заседание.
С оглед постъпилата молба и неявяването на вещото лице, което е
пречка за неговото изслушване, съдът счита че следва делото да бъде
отложено за друга дата, за да бъде изслушано вещото лице, изготвило
заключението по назначената ССЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 13.06.2025 г.,
14:10 часа, за които дата и час, страните се считат уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът изготвен в съдебно заседание. Заседанието е закрито в 11,16
часа.

5


Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________

6