Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 693
по описа за 2018 година,
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от А.Д.И. против наказателно
постановление № ......... от .....2018г. на началника на РУ на МВР И…………….., с
което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месец.
Жалбоподателят моли, като
незаконосъобразно наказателното
постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на
материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
За
жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата, счита, че не е осъществено от фактическа страна описаното
адм. нарушение.
Административнонаказващият
орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На ………………….2018г.
около ……………………..ч. полицейските служители – свидетелите Д.П. и С.С., двамата
служители в РУ на МВР – И…………………, изпълнявали служебните си задължения в с. В.....,
общ. И……………., когато забелязали, че лек
автомобил „М.....„ с рег. № С..... се движи по ул. „ П.....„ в центъра на
селото, според св. С. „ …малко по – бързо … „, което ги мотивирало да го
последват със служебния автомобил, като включили звуков и светлинен сигнал. След
като завил по ул.“В.....“, следваният от тях автомобил направил обратен завой и
спрял до работещо денонощно заведение в селото. Свидетелите спрели срещу
автомобила и св.Ст. С. се приближил и поискал документите на водача - жалбоподателя А.Д.И.. Междувременно от М..... – а слезли и
пътуващите в него – свидетелите М., Х. и Х.. На С., направило впечатление, че жалбоподателя
лъха на алкохол, поради което чрез дежурен в РУМВР извикал на място свидетелите
Д. Г. и Д. Л. - автоконтрольори в РУМВР – И………………. При пристигането им св. С……..
С. им предал документите на водача И.. Св. Д. Г. запитал жалбоподателя дали е
употребил алкохол, на което последният отговорил, че е бил на гости е пил
малко. Тогава свидетеля обяснил на жалбоподателя, как трябва даде проба на
дрегера. След проведен разговор по телефона, И. категорично отказал да бъде
изпробван с техническото средство „ А……………………“
с фабр. №………………... Ето защо и св. Д. Г.
издал талон за изследване на кръвна проба бл. № 0018355, в който И.
собственоръчно написал „ отказвам проба „ и екземпляр от който му бил връчен
срещу подпис. На пътниците в автомобила била извършена проверка на личните
документи.
За така
установеното св. Г. съставил АУАН бл.№ ………………...2018г. в който описал отказа на
жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, да даде проба за употреба на
алкохол с техн. средство „А………………“ с фабр. № ………………… и квалифицирал същото,
като нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от
жалбоподателя, без отбелязване на възражения.Въз основа на акта, на .....2018
г., било издадено и атакуваното НП, в
което описанието на осъщественото нарушение е идентично с описанието дадено му
в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и
на основание същия текст от закона, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лв. и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месец.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановнка, въз основа на разпитаните
в хода на производството актосъставител и свидетел по акта – св. Г. и Л. и
свидетелите П. и С.. Именно от показанията на последните двама, които са
наблюдавали визуално непрекъснато автомобила преди неговото спиране и които са
възприели, че жалбоподателя седи на шофьорското място, по несъмнен начин се
установява и обстоятелството, че именно И. е управлявал автомобила.
Като
дадени от заинтересовани и небезпристрастни към изхода на делото свидетели,
показанията на М., Х. и Х. /приятели на жалбоподателя/, съдът намира че не
следва да бъдат кредитирани. Според тази група свидетелски показания, автомобилът
бил управляван от М., но след спирането
на паркинга пред денонощното заведение, жалбоподателя се преместил на
шофьорското място, за да провери защо светят светлини на таблото, индикиращи
проблем. И според тримата свидетели обаче, полицейската кола е спряла
непосредствено след като е спрял автомобила, в
който те са били, като и тримата предполагат, че се е движела след тях.
Последното, изключва възможността полицейските служители П. и С. да не са
възприели твърдяното от тези свидетели слизане на жалбоподателя от предна дясна
седалка и качването му на мястото на водача. Още повече, че самия жалбоподател
нито е оспорил пред тях обстоятелството, че е управлявал автомобила, нито е
отбелязал възражене в този смисъл в съставения му АУАН. Ето защо и доколкото,
твърденията на тази втора група свидетели влизат в противоречие с показанията
на полицейските служители, съдът намира, че същите не пресъздавата действителната
подлежаща на установяване фактическа обстановка и не ги кредитира.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган по реда и
във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно от формална страна.
Що се
отнася до това осъществени ли е санкционираното административно нарушение от
жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, намира следното.
Съгласно тази посочена за виновно
нарушена в АУАН и издаденото въз основа на него НП разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП: «Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.» Жалбоподателят,
в качеството си на водач на МПС на посочената в НП дата е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол.
Безспорно установения отказ от
извършването на такава, както и нeсъмнено
изясненото обстоятелство, че именно И. е управлявал автомобила, което му
придава и качеството на «водач» по смисъла на ЗДвП, налагат извод за
съставомерност на поведението му, както от обективна така и от субективна
страна. Отказът на водача да му бъде извършена порверка за употреба на алкохол
с техническо средство, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3
от ЗДвП. Медицинското изследване на кръвта на водача, изцяло зависи от
активното поведение на същия, а не се твърди от жалбоподателя да е предприел
действия в изпълнението на нормативно предоставената му възможност в тази
насока, въз основа на издадения му талон, съгласно изискванията на чл. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изложеното,
както бе посочени и по – горе, налага извод за съставомерност от обективна и
субективна страна на поведението на И. по посочения в атакуваното НП за виновно
нарушена разпоредба на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП. Ето защо и като е квалифицирал деянието по посочения текст от закона и е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по същия,
административнонаказващият орган е издал законосъобразно наказателно
постановление. Законосъобразни се явяват и наложените наказания, чиито размери
съответствата на абсолютно определените законови такива от 2 000 лв. за глобата
и от 24 месеца за лишаването от право да управлява МПС.
Ето защо и по изложените съображения
атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № ......... от .....2018 г. на началника на РУ на МВР И…………….., с
което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП
на А.Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месец.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд София област
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,