Определение по дело №89/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 82
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20242200600089
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
гр. С., 13.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Гергана Огн. Симеонова

ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Въззивно частно
наказателно дело № 20242200600089 по описа за 2024 година
Предвид изложеното и на основание чл. 64 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 224/06.02.2024г., постановено по
ЧНД № 187/2024 г. по описа на Районен – С., с което е взета мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на обвиняемата Р.
А. С., ЕГН **********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Определение № 82 от 13.02.2024 г. по ЧНД № 89/2024 г. по описа
на Окръжен съд С..
Производството е образувано по жалба на адв.Д. И. от АК- С., в качеството му на
защитник на обв. Р. А. С.. С жалбата се иска отмяна на обжалваното протоколно
определение №224 от 06.02.2024 г., постановено по ЧНД № 187/2023 г. по описа на РС – С.,
с което е взета мярка за неотклонение " Задържане под стража" на неговата подзащитна и
вземане на по-лека мярка за неотклонение.
В с. з. защитникът на обвиняемата поддържа жалбата, като твърди, че по делото не
се съдържали доказателства за упражнено физическо насилие от обвиняемата спрямо
пострадалия.От друга страна заявява,че не оспорва авторството на деянието,но се твърди,че
това било инцидентен случай.Обвиняемата имала малко дете-на около две години и само тя
се грижела за него.Поради това моли за по- лека мярка предвид така изтъкнатите
обстоятелства.
Представителят на окръжна прокуратура оспорва жалбата излага мотиви за
тежестта на деянието и че само по една щастлива случайност не се е стигнало да тежки за
пострадалото лице последици,които биха могли да доведат и до летален изход.Моли да се
остави в сила определението на Районен съд С., като сочи наличие на предпоставките по чл.
63 от НПК.
При упражняване правото си на лична защита и на последна дума обвиняемата се
присъединява към заявеното от нейния защитник. Желае по-лека мярка за неотклонение,
различна от "Задържане под стража".
Окръжен съд- С., след като изслуша исканията и доводите на страните, запозна се с
всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата събрани в хода
на разследването , прецени наличните по делото данни и направи следните фактически
констатации:
Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК на
04.02.2024 г. за това, че на същата дата /04.02.2024г./ в гр. С. е причинил лека телесна
повреда на М.Б.С. ЕГН **********,живущ на адреса,изразяваща се във „Временно
разстройство на здравето,неопасно за живота,като деянието е извършено в условията на
домашно насилие,нанасяйки му удар чрез замерване с оръдие на труда „Тесла с дървена
дръжка– престъпление по чл. 131, ал. 1,т.5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
С постановление на разследващия полицай от 05.02.2024 г. е била привлечена като
обвиняема жалбоподателката Р. А. С. с ЕГН **********, затова че на 04.02.2024 г. в гр. С. е
причинила на съпруга си М.Б.С. ЕГН **********,от същия град,лека телесна
повреда,изразяваща се във „Временно разстройство на здравето,неопасно за живота,като
деянието е извършено в условията на домашно насилие– престъпление по чл. 131, ал. 1,т.5а
вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
С постановление от същата дата на наблюдаващия прокурор обв. Р. А. С. на
основание чл. 64, ал. 2 от НПК е била задържана за срок до 72 часа, считано от 15: 40 ч. на
05.02.2024 г. с оглед довеждането и пред съда в производство по вземане на мярка за
неотклонение.
С протоколно определение №224 от 06.02.2024г., постановено по ЧНД № 187/2024
г. по описа на РС -С., по отношение на обв. Р. А. С., е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража", като съдът е намерил за основателно искането на РП – С..
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и гласни
доказателствени материали, съдържащи данни относими към повдигнатото обвинение.
В качеството на обвиняема по досъдебното производство обв. С. дава обяснения,
като не признава вината си,заявявайки,че не тя,а съпруга и я е удрял неколкократно,не била
1
отправяла заплахи към него.На 04.02.2024г.съпругът я е гонил и обиждал,а тя само
хвърлила теслата от единия етаж на другия/през терасата/,но не видяла дали го е ударила.
По делото е приобщена характеристична справка, в която е посочено, че
обвиняемата е завършила основно образование в с.С.,където израснала в многодетно
семейство.Не работи,не е осъждана и не е криминално проявена.За същата не е получавана
информация за извършвана престъпна дейност или противообществени прояви. По делото са
налични данни, че обвиняемата живее заедно със съпруга си в общо домакинство и имат две
деца,съответно на 16 и на 2 години.
В справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България към 04.02.2024 г. е отразено, че липсват други неприключили
наказателни производства, спрямо обвиняемото лице.
За престъплението, за което е повдигнато обвинение на обв. С. се предвижда
наказание "лишаване от свобода" до 3 години.
Събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства са били
обсъдени от РС – С., като правилно е прието наличието на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемата към деянието, за което е привлечена към наказателна
отговорност. До този извод достигна и настоящият съдебен състав, тъй като гласните
доказателствени средства – показанията на четиримата свидетели и обясненията на
обвиняемата, на пръв поглед, сочат, че последната вероятно е съпричастна към деянието, за
което е привлечена. Може да се направи такова обосновано предположение.Следователно е
налице първата изискуема от закона /чл.63,ал.1 от НК/предпоставка,че обвиняемата е
извършила престъпно деяние,което се наказва с наказание по вид „лишаване от свобода“.
Според настоящия състав обясненията на обвиняемата не кореспондират с
останалия събран доказателствен материал,същите са изолирани,поради което съдът не
може да им даде вяра.Те представляват единствено защитна теза.
Събраните гласни доказателства в ДП сочат,че не пострадалия,а обвиняемата е
тази,която проявява склонност към агресия и то нееднократно през годините.Поради това
съдът намира за законосъобразен и извода, че към настоящия момент е налице и другата
предпоставка, предвидена в чл. 63 от НПК, а именно, че е налице опасност да извърши
друго престъпление.
Опасността от извършване на друго престъпление е реална, предвид обтегнатите
отношения между обвиняемата и съпруга и и многократните скандали и посегателства от
нейна страна спрямо него. Настоящият състав счита, че естеството на деянието разкрива
опасност в значителна степен.Съпругът на обвиняемата твърди,че не желае за в бъдеще да
живее под „един покрив“ с обвиняемата,тъй като се страхува за здравето и дори за живота
си.Изразява желание да подаде молба за защита от домашно насилие във връзка с
конкретния случай и молба за развод.Разприте между двамата имат дългогодишна давност-
около 14 години и те не само,че не се преустановяват,но стават по-задълбочени в негативно
отношение. Поради тези съображения, съдът отчита реална опасност от извършване на
друго престъпление, ако по отношение на обв.С. не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно "Задържане под стража". Конкретните обстоятелства по делото
обосновават извод, че обвиняемата може да извърши престъпление,обект на което може да
бъде нейния съпруг, в случай, че спрямо нея бъде взета друга, по-лека мярка за
неотклонение. По изложените съображения, единствената адекватна на този етап от
разследването мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата, се явява "Задържането
под стража". В заключение следва да бъде посочено, че следва приоритетно да бъде отчетен
обществения интерес пред личния-този на задържаната /с оглед обстоятелството,че същата е
майка на дете на около две години/. В тази връзка неоснователни са доводите на защитата на
обвиняемото лице, свързани с твърдения за липса на опасност обвиняемата да се укрие или
2
да извърши престъпление, или за постигане на целите с по-лека мярка за неотклонение.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на взетата
спрямо обвиняемата С. мярка за процесуална принуда, въззивният съд прие, че настоящата
мярка за неотклонение "Задържане под стража" е постановена при стриктно съблюдаване на
регламентираните в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки и ще допринесе за постигане на
предвидените в законовата разпоредба на чл. 57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
приключването на наказателното производство в срок. Обжалваното определение на
първата инстанция е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения Окръжен съд – С. постанови определението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
3