№ 1753
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110130481 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявените положителни установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД
против Я. А. А. са допустими, исковата молба е редовна.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва исковите претенции по основание и размер. Навежда възражение за недопустимост
на исковата претенция за сумата от 120,25 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., с аргумент, че в депозираното
по реда на чл. 414 ГПК възражение по ч. гр. д. № 62921/2022 год. по описа на СРС, 65
състав, е оспорил само част от първоначалната претенция на ищеца, а по отношение на
останалата част е признал дължимостта на следните суми: 1975,25 лева – главница за
топлинна енергия; 349,36 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия;
28,65 лева – главница за услугата дялово разпределение, предвид което искът за разликата
над 120 лева до пълният претендиран размер от 120,25 лева се явявал недопустим.
Съдът намира за основателно възражението за недопустимост на исковата
претенция за разликата от претендираната от ищеца сумата от 120,25 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.,до
възразения от ответника в заповедното производство размер от 120лв. ,предвид ,че за
същата /в размер от 0,25лв./ не е налице правен интерес у ищеца от предявяване на иск по
реда на чл.422 от ГПК.
В тази му част производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца
документи.
Не следва да се допусне съдебно-техническа експертиза, със задачи поставени в
исковата молба,предвид че ответника не оспорва обстоятелствата,за доказването на която
същата е поискана,а е възразил единствено ,че процесните задължения са погасени по
1
давност.
Искането за допускане на ССчЕ е неоснователно, тъй като не са наведени твърдения
за плащане на задължения за процесния период.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 62921/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен ищецът да представи
намиращия се у него Акт за разпределение на кубатурата, съдът намира за основателно и
като такова следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба ,вх.№ 156248/05.06.2023год. ,предявена от „Топлофикация
София“ЕАД срещу Я. А. А.,ЕГН : ********** , в частта ,в която е предявен положителен
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за сумата в размер на 0,25 лева,представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., ,за която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62921/2022 год. по
описа на СРС, 65 състав като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 30481/2023год. по описа на СРС,65 състав
в тази му част като недопустимо,поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч. гр. д. № 62921/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес за призоваване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК трето лице - помагач на ищеца в срок до
първото по делото съдебно заседание да представи по делото всички относими документи,
касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които да е видно каква е
разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от ищцовото дружеството
суми за топлинна енергия и реалния разход на топлинна енергия за топлоснабдения имот
през отделните месеци от процесния период.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на СТЕ и съдебно-счетоводна
експертиза, като ненужни.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът да представи Акт за разпределение на кубатурата.
НАСРОЧВА о. с. з. за 07.03.2024 год. в 10,50 ч., за която дата да се призоват
страните с препис от определението, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице помагач препис от исковата молба и отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против Я. А. А. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 120 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 18.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 22,30 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.11.2023 г. и сумата
от 5,90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
2
периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62921/2022 год. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Лидице“ № 22, бл. 257, вх. Б, ет. 3, ап. 12, аб. №
33305, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответника оспорва исковете по
основание и размер. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция за сумата
от 120,25 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., за разликата от 120,00лв. до предявения размер от 120,25лв. с
аргумент, че в депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение по ч. гр. д. № 62921/2022
год. по описа на СРС, 65 състав, е оспорил само част от първоначалната претенция на
ищеца, а по отношение на останалата част е признал дължимостта на следните суми: 1975,25
лева – главница за топлинна енергия; 349,36 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия; 28,65 лева – главница за услугата дялово разпределение. По същество
оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или за целия
процесен имот, както и наличието на облигационни отношения с ищеца, като в тази връзка
оспорва всички доказателства като недостатъчни или неотносими. Оспорва и акцесорните
претенции за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в"
от ЗЗД. Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани.
Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставил топлинна енергия и е извършена услугата дялово разпределение като за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - отправянето на покана за плащане на дължимата цена за
услугата дялово разпределение, за които обстоятелства ищецът не сочи доказателства.
3
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от
страните.
Липсват обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4