O П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №422
Бургаският окръжен съд
граждански състав
На 07.03.2019 година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело № 1836 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е приел, че е сезиран с искане на ищеца за изменение на решението по делото, в частта за разноските, присъдени в полза на Ц.В.В., след прекратяване на производството по отношение на последната, като е изпратил за отговор включително препис от постъпилите от ищеца уточняващи молби в тази връзка.
Твърди се в тази молби, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Ц.В. се явява прекомерно.
В постъпилия по делото отговор от Ц.В. са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че подобно искане е недопустимо и изцяло неоснователно.
По допустимостта и основателността на направеното искане съдът намира следното.
В чл.248 ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки съдебен акт, с който приключва делото в съответната съдебна инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Доказателства за направените от Ц.В. разноски са представени по делото в съдебното заседание, проведено на 08.02.2017г., поради което и техният размер е бил известен на ищеца. Искане за прекомерност на възнаграждението не е направено нито в това съдебно заседание, нито в съдебното заседание от 29.11.2017г., когато е постановено прекратителното определение на съда.
В последното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е възразил срещу размера на адвокатските възнаграждения като не е уточнил кои конкретно хонорари има предвид. От изказването му обаче става ясно, че се противопоставя на размера на хонорарите, претендирани с представените по делото списъци в това последно заседание, а не на този, заплатен от Ц.В..
Действително ищецът е разбрал за присъдените в негова тежест, направени от Ц.В. разноски едва след постановяване на съдебното решение, а не в деня на прекратяване на производството срещу последната. Конкретно възражение обаче срещу възнаграждението, заплатено на процесуалния представител на ответницата Ц.В. не е направено до приключване на устните състезания.
При това положение и при липса на своевременно направено искане за намаляване размера на адвокатския хонорар, същото заявено с въззивната жалба срещу решението се явява преклудирано и следва да се отхвърли.
Дори да бъде прието обратното, делото несъмнено представлява правна и фактическа сложност. Обективно и субективно съединени са множество претенции, като още преди насрочването му в съдебно заседание са разменени голям обем книжа, представени са доказателства и становища. Производството по делото е прекратено във второто по ред съдебно заседание, като освен всичко друго размерът на възнаграждението е съобразен с минималните такива, предвидени в Наредба №1/2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения.
От казаното следва, че не се установяват основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, които настоящият състав е присъдил в полза на Ц.В. и в тежест на ищеца, а подадената молба следва да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл.248 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Ц.В.Г., ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на Ц.В.В., ЕГН ********** като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия: