№ 2942
гр. *****, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110210420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****” ЕООД, ЕИК:***** срещу Наказателно
постановление (НП) № 581697- F583805 от 09.06.2021г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – ***** в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 / петстотин/ лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се посочват редица допуснати процесуални нарушения-
непосочване на ЕГН на свидетелите, непосочване дали свидетелите са
очевидци на нарушението или такива по съставянето на АУАН, липса на
пълно описание на обстоятелствата относими към нарушението,
недостатъчно индивидуализиране на нарушението, както и необоснованост на
наложеното наказание. Жалбоподателят излага аргументи за
малозначителност на извършеното нарушение. Моли за отмяна на процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. Р.. Същият моли за отмяна на наказателното постановление, като
излага доводи, че дневният финансов отчет и преброяването на наличните в
касата средства не се е случило последователно, а с разлика около 1 час през
които дружеството е извършвало продажби. Отделно от това, посочва, че не е
1
спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- Началник отдел „Оперативни дейност“ при ЦУ на
НАП се представлява от юрисконсулт Николаева, която моли за
потвърждение на наказателното постановление. Намира извършеното
нарушение за безспорно доказано такова. Счита, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.12.2020 г. в 12:47 часа била извършена проверка на търговски обект
– сергия, находящ се в гр. *****, бул. „*****“ , стопанисван от „*****”
ЕООД, ЕИК:*****. Проверяващият екип се състоял от св. ***** – инспектор
по приходите в ЦУ на НАП и свидетелката М.В.- старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта
функционира фискално устройство. Същото притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Като част от проверката
от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет №
0019938/01.12.2020 г. в 12:47 часа, видно от който разчетената касова
наличност на устройството била в размер на 2.40 лева. Но проверяващите
установили, че фактическата наличност в касата се равнявала на 52.88 лева.
Следователно била установена разлика между касовата наличност и
разчетената от ФУ в размер на 50.48 лева, която представлява пари в касата,
които не били отразени във фискалното устройство. При прегледа на дневния
отчет за дата 01.12.2020 г. било установено, че няма вписани „служебно
въведени” или „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното
устройство. Описът на парите в касата бил изготвен от свидетеля *****, на
длъжност „продавач“.
За констатациите на основание бил съставен Протокол за извършена
проверка № 0453914/ 01.12.2020 г. и били иззети и приложени към протокола
дневен отчет от ФУ и опис на пари в касата. Проверката била извършена в
присъствието на свидетеля *****, който подписал протокола без да прави
възражения по него.
На 21.12.2020г. бил съставен АУАН № F583805 от св. А.Я.–инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, в присъствието на свидетел при съставяне на акта
свидетелката М.В.- старши инспектор по приходите и на управителя на
дружеството *****, който го подписал без да прави възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу така съставения АУАН,
На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 581697- F583805 от 09.06.2021г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – ***** в ЦУ на НАП, с което на
2
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 / петстотин/ лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Същото било връчено на управителя на дружеството на 14.06.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие А.Я.
(актосъставител), М.В. и ***** както и въз основа на надлежно приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на:
Протокол за извършена проверка №0453914 от 01.12.2020г.; опис на парите в
касата на дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството-
жалбподател ; Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на ИД на НАП.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите А.Я. и М.В. и прецени, че показанията им са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелите излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на
АУАН за нарушението, т. е. показанията на същите се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
Относно показанията на свидетеля *****, който изпълнявал длъжността
„продавач“ към дружеството- жалбоподател, настоящата съдебна инстанция
намира, че същите се явяват защитна версия, доколкото свидетелят би могъл
да се определи като заинтересован от изхода на делото. В конкретния случай
същите не се подкрепят от нито едно събрано и проверено от настоящия
съдебен състав доказателство или доказателствено средство. Твърденията, че
между издаването на дневния отчет и реалното преброяване на касовата
наличност е изминал един час се явяват голословни, предвид, че изготвения
протокол от извършена проверка е бил подписан от свидетеля без възражения
по него. Самият той е извършил преброяването на паричните средства отново
без да възрази за подобно обстоятелство. В тази връзка съдът намира, че
показанията му се опровергават както от приложените по делото писмени
доказателства, така и от гласните такива- показанията на свидетелите Я. и В..
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
3
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителя са лица, които
разполагат с необходимата материална компетентност съгласно приложената
по делото Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са
спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП
са издадени при спазване на съответните срокове. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на адв. Р., че е налице нарушение, тъй
като актът е съставен на 21.12.2020г., а НП е издадено на 09.06.2021г., т.е. 5
месеца и 21 дни след съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН предвижда, че административно наказателното производство се
прекратява ако не е издадено НП 6 месеца след съставянето на АУАН.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП
притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
4
обжалваното Наказателно постановление.
По отношение на възражението направено в жалбата, че не са отразени
ЕГН-тата на свидетелите по съставянето на АУАН, съдът намира, че дори
същото да може да бъде определено като пропуск на АНО, то той не е от
категорията на съществените такива, доколкото е важно самоличността на
свидетелите по съставянето на АУАН да бъде определяема, за да може
същите да бъдат призовани евентуално с цел установяване действителността
на изложеното в АУАН. В тази връзка и това възражение на дружеството се
явява неоснователно. Същото се отнася и до уточнението дали свидетелите по
съставянето на АУАН са свидетели на установяване на нарушението или
единствено на съставянето на акта. Отделно от това, съдът намира, че видно
от съставения протокол за проверка и от заявеното от свидетелката М.В.
същата е присъствала както при установяване на нарушението, заедно със
своя колега- свидетеля А.Я. , така и при съставянето на АУАН.
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване
на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от
фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е
установена разлика в касовата наличност, а в разпечатките от дневния отчет
от фискалното устройство не са отразени "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали
правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му описание.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Относно наказанието, настоящата съдебна инстанция обаче намира, че
АНО неправилно е определил същата, като я е наложил на основание чл. 185,
ал. 2 вр. ал. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл.185, ал. 2 ЗДДС „ Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300
до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ Препратката,
която прави нормата към ал. 1 е в случаите, когато извършеното нарушение
5
не води до неотразяване на приходи. В самото наказателно постановление
АНО никъде не е посочил дали извършеното от дружеството нарушение води
или не до неотразяване на приходи, за да може да се определи коя е
приложимата санкционна норма. В същото време в съставения АУАН
актосъставителят е отбелязал, че извършеното от дружеството- жалбоподател
нарушение води до неотразяване на приходи. Посоченото се явява
несъотвествие, което е неопреодолимо в хода на съдебното следствие и
настоящата съдебна инстанция намира, че същото в значителна степен е
нарушило правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво
именно се обвинява. В тази връзка, съдът намира, че процесното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно такова и издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, следва да бъде уважено на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, а искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал.
2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под
форма на глоба в размер до 1000 лв., е в размер на 300 лева, както и
действителната правна и фактическа сложност на делото и приключването му
в едно съдебно заседание, съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно, поради което следва да се уважи
до сумата от 300 лева.
В тази връзка намира за неоснователно искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
счита, че следва да остави същото без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 581697- F583805 от
09.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – *****
в ЦУ на НАП, с което на „*****” ЕООД, ЕИК:***** на основание чл. 185, ал.
2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
6
500 / петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП- ***** да заплати на „*****“ ЕООД, разноски в
размер на 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд *****-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7