Определение по дело №6120/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9055
Дата: 21 септември 2022 г. (в сила от 21 септември 2022 г.)
Съдия: Екатерина Стоева
Дело: 20221100506120
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9055
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев

Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20221100506120 по описа за 2022 година

Производство по чл.274, ал.1 ГПК вр. чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на нотариус Л.Т., рег. № 4265 НК, с район на
действие СРС, против определение от 16.05.2022 г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е постановен отказ по заявление вх.№
33699/16.05.2022г. за вписване на договор за цесия от 26.01.2022г. сключен между
цедента „Ф.Д.” АД и цесионера „А.-ЛП“ ЕООД с предмет прехвърляне на вземания,
произтичащи от договор за банков кредит от 11.08.2015г., споразумения и анекси към
него, между първоначалния кредитор „Първа Инвестиционна Банка“ АД и длъжниците
„П.Р.П.-Н“ ООД, „П.Р.П.“ АД, „А.Т.“ ЕООД, Р.Д.Т. и Я.Д.А., обезпечени с договорна
ипотека.
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С посоченото заявление нотариус Л.Т. е направила искане на основание чл.171
ЗЗД вр. чл.17, ал.1, б.”а” ПВп. за вписване прехвърляне на вземанията на цедента
„Ф.Д.” АД на обща стойност 2 999 835.95лв. от длъжниците „П.Р.П.-Н“ ООД, „П.Р.П.“
АД, „А.Т.“ ЕООД, Р.Д.Т. и Я.Д.А., в полза на цесионера „А.-ЛП“ ЕООД, произтичащи
от договор за банков кредит от 11.08.2015г., споразумение и анекси към него,
обезпечени с договорна ипотека. В заявлението е посочено, че по силата на договор за
цесия от 26.01.2022г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите,
„А.-ЛП“ ЕООД е придобило от „Ф.Д.“ АД вземанията по договора за банков кредит в
посочения размер, изчислени към 19.12.2019г. Тези вземания били обезпечени с
договорна ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията-гр. София
с вх.рег. № 63964/29.10.2015г., акт № 71, том XXVII, дело № 46750/2015г., учредена с
НА № 77, том II, рег. № 5612, дело № 181/2015г. на нотариус с рег. № 101 НК.
Отказът на съдията по вписванията е мотивиран с това, че при извършената
1
служебна справка не е установено в книгите за вписванията по отношение на
ипотеката да е било извършено вписване на предходните две цесии на същите
вземания от 09.12.2019г. между продавача „Първа Инвестиционна Банка“ АД и
продавача „С.Г.Г.“ ЕАД и от 09.12.2020г. между продавача „С.Г.Г.“ ЕАД и купувача
„Ф.Д.“ АД, което представлява пречка за действието на последващото прехвърляне,
предмет на заявлението, и следващата се от това противопоставимост на ипотеката на
трети лица с конкуриращи права.
В частната жалба се поддържа, че предишните две прехвърляния на
обезпеченото вземане са вписани, което обстоятелство е видно както от партидата на
ипотекарните длъжници в имотния регистър, така и от приложения договор за цесия от
09.12.2020г. Обжалваният акт застрашава сигурността на вписванията, доколкото по
отношение на предходната цесия от 19.12.2019г. било допуснато отбелязване на
същата с една обща молба по отношение на двете ипотеки, обезпечаващи вземанията
на първоначалния кредитор.
Съгласно т.6 от ТР № 7/2013 по тълк.дело № 7/2012г., ОСГТК на ВКС,
проверката, която извършва съдията по вписванията се ограничава само до въпроса
дали актът подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и
съдържание. Съдията по вписванията не разполага с правомощие да проверява
материалните предпоставки на акта, с изключение на случаите, когато този проверка
изрично му е възложена от закона.
В случая представеният за вписване акт е договор за цесия сключен на
26.01.2022г., от съдържанието на който е видно, че вземанията, които се прехвърлят с
него са такива, които цедентът е придобил от „С.Г.Г.“ ЕАД съгласно договор за цесия
от 09.12.2020г., а последното дружество на свой ред ги е придобило от „Първа
Инвестиционна Банка“ АД също с договор за цесия от 19.12.2019г. Вземанията
произтичат от договор за кредит от 11.08.2015г., сключен между банката и три
юридически и две физически лица, и са обезпечени със споменатата договорна
ипотека. Този договор подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и
чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВп. Сключен е в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и съдържа индивидуализация на двете дружества страни по него, описание
на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека и данните за нейното вписване,
поради което са спазени изискванията на чл.3, ал.1 и чл.6 ПВп.
Както се посочи, при вписване на определен акт съдията по вписванията не
извършва проверка дали са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако
това задължение не му е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в
разглеждания случай не е налице. В хипотезата на искане за вписване на договор за
прехвърляне на обезпечено с договорна ипотека вземане върху недвижим имот по
чл.171 ЗЗД не е в неговите правомощия да извършва преценка дали е породил правно
действие, както между страните по него, така и спрямо длъжника, нито проверка
относно вписването на предходни цесии на същите вземания.
При последователното прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане, всеки от
договорите за цесия подлежи на вписване съгласно чл.171 ЗЗД. Вписването им обаче
няма конститутивно, а оповестително действие и е от значение за
противопоставимостта спрямо трети лица с конкуриращи права, за което на съдията по
вписванията не е вменено задължението да следи. Ако някой от договорите не е
вписан, той би бил непротивопоставим на трети лица и породеният във връзка с права
по отношение вземането или ипотеката спор подлежи на разрешаване по общия исков
ред. Вписването или не на предходно сключен договор за цесия не е условие за
2
вписването на последващ такъв.
При горното определението от 16.05.2022г. на съдия по вписванията при СРС е
неправилно и следва да се отмени, а при наличие на всички законови предпоставки да
се постави вписване на договора за цесия от 26.01.2022г. по заявлението.
Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 16.05.2022г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е постановен отказ по заявление вх. № 33699/16.05.2022г. на
нотариус Л.Т., рег. № 4265 НК, с район на действие СРС, вместо което постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ договор за прехвърляне на вземания от 26.01.2022г. сключен
между „Ф.Д.” АД и „А.-ЛП“ ЕООД, с предмет прехвърляне на вземания, произтичащи
от договор за банков кредит от 11.08.2015г., споразумения и анекси към него, между
първоначалния кредитор „Първа Инвестиционна Банка“ АД и длъжниците „П.Р.П.-Н“
ООД, „П.Р.П.“ АД, „А.Т.“ ЕООД, Р.Д.Т. и Я.Д.А., обезпечени с договорна ипотека.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3