Разпореждане по дело №98/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 104/31.07.2013г., постановено по гр.д. N 1195/2012г., К. районен съд е осъдил А. О. да заплати на С. Л. Б. от Г. сумите както следва : 843,81 лева - главница, представляваща нетната сума на дължими и неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за периода от м.май 2011г. до месец август 2011г. вкл., както и сумата от 55.65 лева - главница, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни за 2011г., както и направените по делото разноски от 145.40 лева за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.05.2012г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска по чл.124 от КТ в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 993.52 лева, както и за един ден през м. април 2011г., и иска по чл. 224, ал.1 от КТ до пълния му предявен размÕр от 120 лева , като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати по сметка на КРС деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят А. О. -К., който го атакува като неправилно. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се представлява от пълномощник, чрез когото поддържа жалбата.

Въззиваемият С. Л. Б. се явява лично и с А.Д.. Оспорва въззивната жалба. В съдебно заседание пред въззивния съд оттегля частично предявеният иск за незаплатено трудово възнаграждение.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Л. Б. от Г., в която ищецът сочи, че работил по трудов договор №84/29.04.2011г., сключен на основание чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ с ответника "А." О. Г., който договор не му бил връчен. На 10.08.2011г. и 11.08.2011г. след скарване с управителя на ответното дружество му било забранено да ходи на обекта и да изпълнява задълженията си като охрана. Било му наредено да се чувства уволнен и да подаде молба за напускане. Не подал молба за напускане, но сезирал ИА "Главна инспекция по труда "- Г.. От получения отговор разбрал, че бил уволнен дисциплинарно, за което водил и дело за незаконно уволнение. Твърди, че за положения в ответното дружество труд ответникът му дължал следните нетни суми за 2011г.: неизплатена заплата за м. април -30.00 лева. м.юли - 300 лева и м.август -120 лева; за неизплатени отработени часове по график : м.април - 16 часа по 1.36 лева - 21.76лв., м. май - за 64 часа - 87.04лв., м.юни - за 64 часа - 87.04 лева, м. юли за 64 часа - 87.04 лева, м. август - за 64 часа - 87.04 лева. Претендира и за неизплатени отработени нощни часове по график: м. април -1 ден по 8 часа по 0.62лв. - 4.96 лева , м.май - 10 дни по 8 часа по 0.62 лева - 49.60 лв., м.юни -10 дни по 8 часа по 0.62лв. - 49.60 лв., м.юли - 10 дни по 8 часа по 0.62 лева - 49.60 лева, м. август 4 дни по 8 часа по 0.62 лева - 19.84 лева. Също така претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 29.04.2011г. до 13.08.2011г. в размер на120 лева, както и законни лихви върху неизплатените суми.

В отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, без да посочи конкретни доводи за това. В съдебно заседание чрез пълномощника си /л.28/ сочи, че не оспорва твърдението, че ищецът е работил при ответника; оспорва това, че ищецът работил като охрана на фотоволтаичната централа и не му се дължали възнаграждения за нощен труд. Твърди, че на ищеца били изплатени всички дължими възнаграждения.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че от 01.05.2011г. до 31.08.2011г. ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение като охранител на обект "фотоволтаична електростанция" Г.. В този смисъл са както събраните гласни доказателства, така и постановеното и влязло в сила решение по гр.д.1731/2011г. по описа на К.районен съд. Установява се, че щецът е работил на смени, като една смяна е била 24 часова. В месеца е имало 10 смени, и се е работело от пет часа вечерта до 5 часа сутринта. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която страните не оспорват, и която съдът кредитира, се установява, че с уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ с вх. № *5852/01.05.2011г. при НАП-Пловдив, офис Г. на 29.04.2011г. бил регистриран трудовия договор с ищеца с месечно възнаграждение в размер на 240лв. Ищецът постъпил на работа на 01.05.2011г., а трудовият договор е прекратен с уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ с вх. № *2126/02.09.20112г., считано от 01.09.2011г. Безспорно се установява също така, че подписите на представените от ответника графици на охранителите за месеците май, юни, юли и август 2011г. не са били положени от лицето, вписано като съставител.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са частично доказани по размер и ги е уважил частично в размер на 843,81лв. за неизплатено трудово възнаграждение, и 55,65лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 7 работни дни за 2011г., като е присъдил и разноски.

Доколкото не е депозирана жалба против решението в отхвърлителната му част, то в тази част то е влязло в законна сила.

Пред въззивната инстанция въззивяемият, след оставяне на исковата молба без движение, е конкретизирал отново претенциите си по размер и период, като в СЗ, проведено на 13.12.2013г. е оттеглил иска, както следва: 1.За сумата за неизплатена заплата за месец май 2011г. в размер на 240 лева, както и за неизплатена заплата за месец юни 2011 година в размер на 51.86 лева. 2.За неизплатена заплата за месец юли сумата в размер на 171.86 лева, явяваща се разлика между първоначалната претенция за неизплатена заплата за месец юли 2011 година в размер на 300 лева и посочената с изправената искова молба претенция в размер на 128.14 лева; 3.За извънреден труд за месец август 2011 година сумата в размер на 65.28 лева, явяваща се разлика между претенцията в размер на 87.04 лева, посочена в първоначалната искова молба за извънреден труд за месец август 2011 година и посочената с изправената искова молба претенция в размер на 21.76 лева; 4.За неизплатен отпуск за период от 29.04.2011 година до 13.08.2011 година сумата от 64.35 лева, явяваща се разлика между първоначалната претенция за неизплатен отпуск по уточнение преди първото по делото съдебно заседание в размер на 120 лева и посочената с изправената искова молба претенция в размер на 55.65 лева. В тази му част поради оттегляне на иска, производството е било прекратено с протоколно определение, влязло в сила.

При тези данни въззивният съд намира предявените от ищеца искове за основателни и доказани до размера, конкретизиран пред въззивния съд, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да се потвърди в частта му, с която исковете са уважени за сумата в размер на 726,38лв. за неизплатени заплати, отработени часове по график и отработени нощни часове; както и за сумата в размер на 55,65лв., произхождаща от неползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2011г.; за разликата над 726,38лв. до уважения размер от 843,81лв. решението в тази му част следва да се обезсили, поради оттегляне на иска, сторено пред въззивната инстанция.

При този изход на делото, и с оглед претенцията на въззивника за разноски, доказателства за направени такива пред въззивната инстанция не са представени, поради което и искането е неоснователно. За ответника остава възможността да обжалва решението в частта му за разноските по специалния за това ред.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение N 104/31.07.2013г., постановено по гр.д. N 1195/2012г. по описа на К. районен съд в частта му, с която А. О., Г. е осъдено да заплати на С. Л. Б. от Г. разликата над 726,38лв. до уважения размер от 843,81лв., представляваща нетната сума на дължими и неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за периода от м.май 2011г. до месец август 2011г. включително.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.