№ 343
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от И. Хр. Родопски Въззивно гражданско дело №
20251800500484 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 26/20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 395/2024 г., по
описа на Районен съд - Сливница, е признато за установено, че по предявените
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на И. К. М., ЕГН **********, че „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска”
№ 19 е носител на парично вземане в размер на 11517,56 лева,
представляващо главница по Договор за кредит Експресо от 18.03.2016 г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (с правоприемник „БАНКА
ДСК” АД по силата на настъпило вливане), парично вземане в размер на
1035,09 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
30.05.2018 г. до 30.03.2023 г., парично вземане в размер на 1594,75 лева,
представляващо обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) върху
падежиралите вноски за главница, дължима на основание т. 9 от Договора, при
ограничението по чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, за периода от 30.05.2018 г. до
30.04.2020 г. (вкл.), парично вземане в размер на 1249,99 лева,
представляващо обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) върху
падежиралите вноски за главница и възнаградителна лихва, дължима на
1
основание т. 9 от Договора, при ограничението по чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, за
периода от 30.05.2020 г. до 30.03.2023 г., и парично вземане в размер на 168,06
лева, представляващо обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от
03.04.2023 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, които вземания са удостоверени в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 28 от 19.01.2024 г. по ч.
гр. д. № 924/2023 г. по описа на РС - Сливница, като са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените положителни установителни искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът е носител и на вземанията за
главница за горницата над уважения размер от 11517,56 лева до пълния
предявен такъв от 14237,84 лева, за възнаградителна лихва за горницата
над уважения размер от 1035,09 лева до пълния предявен такъв от 7214,18
лева и за периода от 30.09.2016 г. до 30.04.2020 г. (вкл.), както и за периода от
31.03.2023 г. до 02.04.2023 г., за обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава), за горницата над сумата в общ размер на 2844,74 лева до пълния
претендиран размер от 3248,85 лева, както и за периода от 30.09.2016 г. до
30.04.2018 г. за вноските за главница и възнаградителна лихва и за периода от
30.10.2016 г. до 30.04.2020 г. за вноските за възнаградителна лихва, а също и за
периода от 31.03.2023 г. до 02.04.2023 г. и за обезщетение за забава (мораторна
лихва) за горницата над уважения размер от 168,06 лева до пълния
предявен такъв от 200,87 лева.
С решението си районният съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил
И. К. М., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *********
сумата в размер на 775,09 лв. - разноски в исковото производство по чл. 422
ГПК по гр. д. № 395/2024 г. по описа на Районен съд - Сливница, съразмерно
на уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил И. К.
М., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *********
сумата в размер на 405,07 лв. - разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 924/2023 г. по описа на
Районен съд - Сливница, съразмерно на уважената част от исковете.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищецът и настоящ
въззивник „БАНКА ДСК” АД е обжалвал решението в отхвърлителните
му части, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а предявения иск да бъде изцяло уважен. В жалбата са
изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и
постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че заетата
сумата в размер на 15 000 лева е била усвоена изцяло от кредитополучателя, а
въпреки това общо постъпилите суми за погасяване на кредита били в размер
1 511,02 лева, плащанията били преустановени от 30.09.2016 г., с което
ответникът нарушил договорните си задължения. На 30.03.2023 г. е настъпил
крайният срок за издължаване на кредита, като на 23.05.2023 г. банката е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
2
ГПК и изпълнителен лист, в резултат на което е образувано ч.гр. дело №
924/2023 г. по описа на РС-Сливница.
В първоинстанционното производство била приета съдебно-счетоводна
експертиза, оспорена от ищеца поради частичното й несъответствие между
изчислените по т. 4 дължими суми за възнаградителна лихва по кредита и
претендираните от Банката суми. Изтъкват, че според заключението на вещото
лице към 30.03.2023 г. (датата на настъпване на крайния падеж на договора)
дължимите от ответника суми били следните: 14 237,84 лева главница и 5
253,39 лева възнаградителна лихва за периода от 30.10.2016 г. до 30.03.2023 г.,
от която сума неправилно били извадени 693,85 лева, включваща всички
погасявания по кредита за периода от 30.03.2016 г. до 28.10.2016 г., преди
изпадане в забава на длъжника и не следвало да бъдат изваждани от
изчислението: 3 248,85 лева обезщетение за забава (санкционираща лихва) за
периода от 30.10.2016 г. до 30.03.2023 г. Считат, че главницата би била
намаляваща, само ако са постъпвали редовни месечни плащания по кредита,
но тъй като в случая погасяване на главницата не било извършвано,
изчисленията на вещото лице били неточни.
Излагат, че Районен съд Сливница не е съобразил, че погасителния план
отнапред е фиксирал дължимата за периода на кредита лихва, без да отчита
начинът на изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, в
нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. При неизпълнение на поетите с
договора задължения, изразяващи се в неплащане на дължимото на банката
възнаграждение и в непогасяване на изискуемите месечни вноски за главница,
кредитополучателят следвало да понесе неблагоприятните последици от
своето противоправно поведение, като заплати обезщетение за забава, което
съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК не може да надвишава законната лихва. След като
санкциониращата лихва е в размер на 6 процентни пункта и се дължи
единствено за просрочената част от вноската, представляваща главница и е
последица от забавата на кредитополучателя, то считат, че чл. 10 от Раздел II,
вр. чл. 9 от Раздел I от Договора за кредит напълно съответствал на
изискванията на ЗПК. В тази насока неправилни били и изводите на съда по
отношение на настъпилата погасителна давност за претендираните вземания
от страна на банката.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. К. М. не е подал
отговор на въззивната жалба, в о.с.з. не се явява, не изпраща представител, не
излага становище по жалбата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
3
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното
решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд
- Сливница, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона
форма.
При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост
на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява
процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално
правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се
произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал
Сливнишки районен съд. Налице са били положителните процесуални
предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни
процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е
произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Видно от представените по делото доказателства се установява, че по
силата на Договор за кредит Експресо № 424194379300 от 18.03.2016 г.,
сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД („Банка ДСК“ АД се
явява правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) и И. К. М., банката е предоставила на
длъжника потребителски кредит в размер на 15000,00 лева със срок на
издължаване 84 месеца, на равни месечни вноски, платими на 30-то число на
месеца, с краен срок на договора 30.03.2023 г.
Страните уговорили номинален фиксиран лихвен процент в размер на
8,85 % на година, за целия срок на договора, а в случаите по чл. 8, ал. 5 от Част
II номиналният лихвен процент се увеличава с 0,5 процентни пункта.
Уговорен е ГПР в размер на 10,97 % , както и такса за одобрение в размер на
350,00 лв. и застраховка „Живот“, разходите за която са в размер на 0,62 %
годишно върху остатъка от главницата по кредита.
Съгласно чл. 9 от Част I от договора страните договорили заплащането
на наказателни надбавки, съответно върху просрочени погасителни вноски - 6
пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 или общо лихвеният процент
върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,85 %, и върху цялата
главница след настъпване на предсрочна изискуемост - 6 пункта над
номиналния лихвен процент.
По делото е представен и погасителният план към договора, като няма
данни същият да е бил променян, за да се претендират вземанията по
представената към молба вх. № 5482/11.10.2024 г. справка за дълга по кредита.
Видно от представеното по делото и неоспорено от ответника извлечение за
периода от 18.03.2016 г. до 18.03.2016 г., издадено от „Банка ДСК“ АД, на
името на ответника на 18.03.2016 г. е била открита банкова сметка №
**********, по която е постъпила сумата в размер на 15000,00 лв. - кредит.
4
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че
кредитът бил усвоен на 18.03.2016 г. по сметката на длъжника М., като на
30.03.2016 г. е била дължима вноска за предварителен период за 12 дни в
размер на 47,35 лв., а останалите 84 броя погасителни вноски възлизали в
размер на по 244,93 лева. Установява се, че длъжникът е извършил плащания в
общ размер на 1511,02 лв., с които са погасявани главница, лихва (договорна и
за просрочие) и застраховка по описания в експертизата в табличен вид начин.
С извършените плащания били погасени изцяло вноската за предварителния
период от 12 дни, изцяло вноските с падежни дати 30.04.2016 г., 30.05.2016 г.,
30.06.2016 г., 30.07.2016 г. и 30.08.2016 г. и частично вноската с падежна дата
30.09.2016 г., от която останали непогасени сумата в размер на 12,31 лв.,
представляваща непогасена част от главницата и сумата в размер на 10,43 лв.,
представляваща непогасена част от лихвата за просрочие. Считано от
30.09.2016 г. било преустановено плащането на главницата, а считано от
30.10.2016 г. и на договорната лихва. Вещото лице изчислило, че дължимата
съобразно погасителния план, при приспадане и на погасените вноски, сума за
главница е в размер на 14237,84 лв., дължимата възнаградителна лихва - в
размер на 4559,54 лв., като същата е дължима за периода от 30.10.2016 г. до
30.03.2023 г., а санкциониращата лихва (надбавка за забава) за периода от
30.06.2016 г. до 30.03.2023 г. е в размер на 3255,25 лв. Експертът установява,
че при изчисление на ГПР са взети предвид размерът на главницата - 15000,00
лв., лихвеният процент - 8,85 лв., броят месечни погасителни вноски - 84 броя,
застрахователните премии за периода в размер на 364,98 лв. и таксата по т. 14
от Договора в размер на 350,00 лв., като същият възлиза на 10,97 %, както е
посочено и в договора.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
възприе следните правни изводи :
Предявен е иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 3, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 и чл. 86
ЗЗД.
Притезанието на ищеца се обуславя от наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е
задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в определен размер при
уговорена възнаградителна лихва и падеж на вземанията,
кредитополучателят е получил сумата по кредита, но не е изпълнил изцяло
задължението си за заплащане на дължимите по договора суми.
Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест в
процеса, като е съобразил, че ищецът следва да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания, в случая - наличието на сключен договор за
кредит, отпускане на сумата и неизпълнението на задълженията на ответника
по него, а ответникът да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по
договора, както и правоизключващите, правопогасяващите и правоотлагащии
5
възражения.
Настоящият съдебен състав счита, че вземанията за главница и
възнаградителна лихва са правилно определени от експерта по назначената и
приета по делото ССчЕ, а не съгласно представената от банката справка,
съразмерно и със своевременно стореното от ответника правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока е преклудирано
оспорващото право на ищеца да иска допълнителна, повторна или тройна
ССчЕ.
Според възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк.
д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС срокът на погасителната давност, приложим
по отношение на главницата е петгодишен, а касателно лихвата – тригодишен,
като в тази насока районният съд е извършил правилна и съразмерна
аритметична редукция след направено преизчисление, в съответствие и с
изводите на вещото лице.
За да постанови решението си, първостепенният съд задълбочено и
аналитично е изследвал фактическите и правни аспекти на казуса, като
правилно и законосъобразно е отхвърлил иска и е възложил разноските
съобразно изхода на спора.
В случая, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд обосновава своето
решение, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съдебен акт,
които споделя изцяло, като изложени последователно, подробно и
аргументирано.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода по спора, в полза на въззивникът не следва да бъдат
присъждани съдебни разноски, нито в полза на въззиваемия, тъй като
последният не е сторил и претендирал такива във въззивното производство,
нито е представил надлежен и своевременен списък по чл.80 ГПК в тази
насока.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/20.02.2025 г., постановено по гр.д. №
395/2024 г., по описа на Районен съд - Сливница В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7