№ 143
гр. Враца, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500474 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх.№262591/11.09.2021г. по описа на
РС Мездра, подадена от "Теленор България" ЕАД гр.София, със съдебен адрес гр.***
против решение №260142/11.08.2021г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело
№564/2020г., в частта, с която съда е отхвърлил исковете за неустойки в размер на 27.48
лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и в размер на 112.47 лв. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, както и иска за сумата от 282.38 лв., представляваща разликата в цената на
мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която
е предоставено по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, като се твърди, че същото е неправилно в обжалваните му
части.
Навеждат се съображения, че по отношение на отхвърлените вземания за
неустойки в размер на 27.48 лв. и на 112.47 лв. първоинстанционния съд е приел
неправилно в мотивите си, че уговореният размер, формиран от месечните такси до
изтичането на срока на договорите, нарушава принципа на справедливост и
добросъвестност в гражданските отношения. Сочи се, че в т. 11, б. (а) от Договора за
1
мобилни услуги с предпочетен номер +*** и раздел IV, чл. 4, б. (а) от Допълнителното
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** изрично е уговорено
между страните, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Въззивникът посочва, че в цитираните клаузи от
договорите е предвидено, че неустойка се дължи в случай на прекратяване на
договора/допълнителното споразумение за мобилни услуги по вина на потребителя или
при нарушение на задълженията на потребителя по тях. Ето защо, неизпълнението на договорни
задължения от страна на потребителя е уговорено като самостоятелно основание за начисляването
на неустойка. Навеждат се съображения, че в решението си първоинстанционния съд е приел за
безспорно установено, че В. С. Г. не е изпълнила задълженията си по договора/допълнителното
споразумение за мобилни услуги да заплати изискуемите абонаментни такси и използвани
услуги и е изпаднала в забава. Издадени са й фактури, и в срок не ги е заплатила.
Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответника следва да понесе отговорността си. Сочи се, че няма правна логика съдът
като е прел за доказано неизпълнение от страна на потребителя да не присъди
претендираните неустойки, чийто размер изначално ненадвишава три месечни
абонаментни такси.
По отношение на сумата в размер на 282.38 лв. представляваща разликата в
цената на мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена, на която е предоставено по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, се твърди, че в обжалваното решение изобщо
липсват мотиви на съда, защо отхвърля посочената сума. Сочи се, че сумата не
представлява неустойка, а цели да обезщети мобилния оператор за това, че е направил
значителна отстъпка от цената на предоставеното на ответницата устройство.
Поддържа се, че дори процесното мобилно устройство не е върнато в магазин на
мобилния оператор.
Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в
обжалваните му части. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба е цитирана съдебна практика по аналогични случай.
Не се правят доказателствени искания и не се представят нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата В. С. Г. от
с.***, община Мездра и не е взето становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
2
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, а в обжалваната
част – и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
въззивният съд взе предвид следното:
Районен съд – Мездра е сезиран със заявление на "Теленор България" ЕАД,
ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против В. С. Г.,
ЕГН **********, за сумата 2085.62 лв. – главница, представляваща неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни
устройства и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Доп.споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. Посочено е в заявлението, че са
издадени фактури № **********/05.11.2018г. на стойност 199.57 лв., №
**********/05.12.2018г. на стойност 1400.15 лв., № **********/05.02.2019г. на
стойност 166.76 лв.; № **********/20.11.2018г. на стойност 60.48 лв.; №
**********/20.12.2018г. на стойност 51.97 лв.; № **********/20.01.2019г. на стойност
0.65 лв. и № **********/20.02.2019г. на стойност 206.04 лв.; претендира се ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, 41.71 лв. – държавна такса и 363,60 лв. – адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.
Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 354/2020г. по описа на
Районен съд – Мездра и заявлението е уважено изцяло като е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 136/15.05.2020г.
Заповедта е връчена на длъжника В. С. Г. на 21.05.2020г., като в указания й срок
е депозирала възражение, че недължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, с разпореждане №346/28.05.2020г. по
ч.гр.дело №354/2020г. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на
11.06.2020г. и в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителен иск за съществуване
на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните били сключени 4 бр.
договори за мобилни услуги, 2 бр. договори за лизинг, 2 бр. допълнителни
споразумения към договори за мобилни услуги. На ответницата били предоставени
3
мобилни телефонни номера ***, **********, ***, ***, *** и мобилни устройства
ALKATEL POP 4 Silver и Samsung Galaxy S8 Blue. На ответницата били издадени 7 бр.
фактури в периода м. 05.11.2018г. – м. 02.2019г.: 1. фактура № **********/20.11.2018г.
за отчетния период 20.10.2018г. – 19.11.2018г. включваща следните задължения за
периода: 41.05 лв.– месечна абонаментна такса и ползвани услуги и 19.99 лв.
лизингова вноска; 2. фактура №**********/20.12.2018г. за отчетния период
20.11.2018г. – 19.12.2018г. включваща следните задължения за периода: 31.98 лв.–
месечна абонаментна такса и ползвани услуги и 19.99 лв. лизингова вноска; 3. фактура
№ **********/20.01.2019г. за отчетния период 20.12.2018г. – 19.01.2019г. включваща
следните задължения за периода: 0.65 лв.– остатък от лизингова вноска;4. фактура №
**********/20.02.2019г. за отчетния период 20.01.2019г. – 19.02.2019г. включваща
следните задължения за периода: 62.46 лв. – неустойка, 99.95 лв.лизингови вноски,
43.63 лв. – сума за мобилно устройство; 5.фактура № **********/05.11.2018г. г. за
отчетния период 05.10.2018г. до 04.11.2018г. включваща следните задължения за
периода: 8.89 лв. – абонаментна такса за предпочетен номер ***; 11.89 лв. –
абонаментна такса за предпочетен номер ***; 21.37 лв. – абонаментна такса за
предпочетен номер ***;78.97 лв. – абонаментна такса и ползвани услуги за
предпочетен номер ***; 39.59 лв. – лизингова вноска за предпочетен номер ***; 27.47
лв. – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 27.37 лв. –
абонаментна такса за предпочетен номер **********; 4.99 лв. – лизингова вноска за
предпочетен номер ***;6. фактура **********/05.12.2018г. за отчетния период
05.11.2018г. до 04.12.2018г. включваща следните задължения за периода: 8.89 лв. –
абонаментна такса за предпочетен номер ***; 11.89 лв. – абонаментна такса за
предпочетен номер ***; 19.89 лв. – абонаментна такса за предпочетен номер ***;61.40
лв. – абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 673.03 лв. –
лизингова вноска за предпочетен номер ***; 112.47 лв.-неустойка за предпочетен
номер ***;282.38 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***;36.00 лв. –
абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер ***; 51.87 лв. –
абонаментна такса за предпочетен номер **********; 19.96 лв. – лизингова вноска за
предпочетен номер **********;94.27 лв. неустойка за предпочетен номер
**********;28.10 лв.сума за мобилно устройство за предпочетен номер **********;
7.фактура № **********/05.02.2019г. за отчетния период 05.01.2019г. до 04.02.2019г.
включваща следните задължения за периода: 29.36 лв. – неустойка за предпочетен
номер ***; 27.48 лв. – неустойка за предпочетен номер ***; 47.46 лв. – неустойка за
предпочетен номер ***; 62.46 лв. – неустойка за предпочетен номер ***.
Посочва се, че изискуемостта на вземанията за лизинговите вноски е обща, тъй
като поради изтичане срока на договора за лизинг.Поддържа се, че въпреки
неизплатената обща лизингова цена, мобилните устройства не са върнати на мобилния
оператор.
4
С молба с вх. №3056/15.07.2020г. ищцовото дружество е направило уточнение
на предявените от него искове, след разпореждане на районния съд в тази насока за
уточняване на исковите претенции, като е посочило, че предявява 4 обективно
съединени иска, от които:1. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги;
2. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляваща неплатени лизингови вноски; 3. иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума, представляваща неустойка и 4. иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума, представляваща неустойка –
разликата между стандартната цена на мобилни устройства без отстъпка съгласно
актуалната ценова листа на оператора и преференциалната цена, за която е сключен
договора за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Първите два иска са за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 1295.55 лв., а вторите
два – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на
790.07 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от В.Г., която
посочва, че търсените от нея суми са непосилни за изплащане, тъй като е инвалид с 80
% инвалидност.
С Решение № 260142/011.08.2021г., постановено по гр. дело № 564/2020г.,
Районен съд – Мездра е приел, че ответницата дължи на ищеца част от претендираните
суми, а именно: 1 295,55 лв. – главница, формирана, както следва: сума в размер на
417.40 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение
на Договори за мобилни услуги с предпочетен номер ***; **********; ***; ***; ***;
***;*** за отчетния период от 05.10.2018г. до 04.12.2018г. и сума в размер на 878.15
лв. за неплатени лизингови вноски за мобилни устройства по договори за лизинг с
предпочетени номера ***; **********; *** за за отчетния период от 05.10.2018г. до
19.02.2019г.законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2020 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за 790.07 лв. – главница неустойка
по фактури с номера: **********/05.12.2018г. и **********/05.02.2019г.
При така изведеното от фактическа страна настоящия съдебен състав намира за
установено следното:
Районен съд – Мездра е бил сезиран с четири обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове: 1. иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
ползвани услуги; 2. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляваща неплатени лизингови вноски; 3. иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума, представляваща неустойка и 4. иск за признаване
5
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума, представляваща неустойка –
разликата между стандартната цена на мобилни устройства без отстъпка съгласно
актуалната ценова листа на оператора и преференциалната цена, за която е сключен
договора за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Първите два иска са за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 1295.55 лв., а вторите
два – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на
790.07 лв. Исковете за неустойки са отхвърлени за 790.07 лв.
Решението е обжалвано само в частта, с която са отхвърлени исковете за
неустойка за сумите в размер на 27.48 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и в размер на 112.47 лв. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, както и иска за сумата от 282.38 лв.,
представляваща разликата в цената на мобилно устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, на която е предоставено по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за мобилни
услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на
ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори по негова вина; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги и допълнителни споразумения към тях. В т. 4 от допълнителните споразумения
е уговорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от
оператора на потребителя, през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на този срок. Претендираните с исковата молба вземания за
неустойки по договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях
са в размер до три стандартни месечни абонаментни такси.
Видно е, че клаузите за неустойки по двете процесни допълнителни
споразумения, в частите, в които са обвързани с размера на месечните абонаменти
6
такси, са в размер на абонаментите до края на срока на договорите, но от ищеца не се
претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите. Така
формулирано искането поставя праг на максималния размер на неустойката, не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън обезщетителната функция на неустойката,
поради което въззивният състав намира, че за така предявения иск липсват
предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и следва да бъде уважен като
доказан по основание и размер за неустойка в размер на 27.48 лв. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** и в размер на 112.47 лв. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
По същество първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неустойка в размер
на 282.38 лв. представляваща разликата между стандартната цена на мобилни
устройства и преференциалната им цена, като тази сума е включена в общия
отхвърлителния диспозитив на решението. По отношение на сумата от 282.38 лв.
представляваща разликата между стандартната цена на мобилни устройства и
преференциалната им цена съда намира, че за да възникне това вземане, е необходимо
на първо място да се установи по категоричен и безспорен начин, че потребителят на
услугата е получил устройството, чиято стойност се претендира. Както бе посочено във
фактическата обстановка, в приложените по делото доп.споразумения към договори за
мобилни услуги от 29.03.2017г. и от 05.04.2018г. е предвидено, че мобилните
устройства са предададени на абоната, и грантират с подписа на абоната, че са му
предадени с подписването от негова страна на доп.споразумения. Тези документи са
приложени по делото като доказателство по делото и от тях е видно, че абоната е
подписал процесните доп.споразумения. С оглед на това, ищецът е установил
предаването на устройствата, за чието невръщане претендира сумата в размер на
282.38 лв. Съдебният състав споделя довода на жалбоподателя, че претендираната
сума за разликата между стандартната цена на мобилни устройства и
преференциалната им цена, цели да обезщети мобилния оператор за това, че е
направил значителна отстъпка от пазарната цена на предоставеното устройство, но
ответницата не е била добросъвестна в изпълнението на задълженията си по
доп.споразумения и не е върнала устройствата на ищеца. По делото не са налични и
доказателства, въз основа на които да е видно, че Г. е върнала устройствата.Ето защо,
решението следва да бъде отменено и в тази му част, като неправилно.
В обобщение, поради допуснатото нарушение от първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищецът сума в размер на 27.48 лв. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и в размер на 112.47 лв. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, както и сумата от 282.38 лв., представляваща разликата в цената на мобилно
7
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която е
предоставено по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
допълнително, направените по делото разноски за уважените от въззивния съд искове,
а именно: 153.57 лв. – разноски в заповедното производство, 244.15 лв. – разноски в
исковото производство пред първоинстанционния съд и 400.99 лв. разноски пред
въззивната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за
обжалване.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260142/11.08.2021г., постановено по гр.д. № 564/2020г. на
РС - Мездра, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД от "Теленор България" ЕАД гр.София, със
съдебен адрес гр.***, срещу В. С. Г. с ЕГН ********** с.***, община Мездра, *** да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищецът сума в размер на 27.48 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** и в размер на 112.47 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, както и сумата от 282.38 лв., представляваща
разликата в цената на мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, на която е предоставено по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.
С. Г. с ЕГН ********** с.***, община Мездра, *** дължи на ищеца "Теленор
България" ЕАД гр.София, със съдебен адрес гр.*** сумата в размер на 27.48 лв. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и в размер на 112.47 лв. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, както и сумата от 282.38 лв., представляваща разликата в цената на мобилно
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на която е
предоставено по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК суми по ч. гр.дело № 354/2020г. по описа на РС Мездра.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260142/11.08.2021г., постановено по гр.д. №
564/2020г. на РС – Мездра в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. Г. с ЕГН ********** с.***,
8
община Мездра, ***, да заплати на "Теленор България" ЕАД гр.София, със съдебен
адрес гр.***, сумата от 153.57 лв., представляваща разноски, направени в заповедното
производство, сумата от 244.15 лв., представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал. 1, сумата от 400.99 лв.,
представляваща разноски, направени в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9