Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5
774 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 200 000 лв.
В исковата молба на Г.М.Д. се твърди,
че на 17.04.2014г., около 19, 20 часа, в гр. Н.И., на кръстовището на ул. „И.Д.“
и ул. „********“ е осъществено ПТП между лек автомобил „Ровър 416 СИ“ с рег. № ********,
управляван от А.Т.П. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********,
управляван от Н.А.Д.. Твърди се, че при ПТП е пострадал ищецът – пешеходец,
намиращ се на тротоара като при удара между двата автомобила и в условията на
безтегловна ротация двата автомобила се завъртели, отклонили се наляво и лекия
автомобил „Фолксваген“ при удар със задната си част в стената на намиращата се
на тротоара ограда пробива дупка с диаметър около 0,5 метра и притиснала ищеца
към стената. Твърди се, че за ПТП имат вина и двамата водачи на леки
автомобили, а при него ищецът получил множество увреждания, изразяващи се в
счупване на черепа с контузия на мозъка, състояние след възпаление на мозъчни
обвивки, счупване на първа предходилна кост на стъпалото на десния крак,
разкъсно-контузна рана по брадичката, контузия на главата, възпаление на
слуховия нерв двустранно /неврит/. След ПТП-то ищецът бил откаран по спешност в
ВМА – гр. София в тежко общо състояние и бил настанен в Клиника по
неврохирургия. НА 27.04.2014 г. му била извършена лумбална пункция, при която
били отчетени повишени стойности на клетъчната компонента – левкоциторахия и
еритроциторахия и му бил поставен спинален дрен, предвид наличните данни за
менингит. Твърди се, че на 07.05.2014 г. бил изписан от болницата с дадени
указания за режим и терапия и лечението му продължило при домашни условия. На
05.06.2014 г. в Отделение по образна диагностика на МИ – МВР му била поставена
диагноза – контузия на мозъка, състояние след фрактури на пирамидната на
темпралната кост в ляво, фрактура на окципиталната кост вляво, двустранни челни
хигроми, състояние след менингит. Впоследствие, при извършен преглед било
констатирано намаление на слуха – възпаление на слуховия нерв двустранно
/неврит/. Бил освидетелстван с две решения на ТЕЛК за временна
неработоспособност общо за 120 дни. Твърди се, че вследствие на ПТП ищецът бил
в тежко физическо състояние, а увредите му водят до силни и продължителни
болки, силно главоболие, гадене, повръщане, световъртеж и не му позволяват да
се обслужва сам и да извършва всички обичайни човешки дейности. Твърди се, че
след преживяната травма ищецът променил поведението си и станал лесно раЗ.разнителен
и конфликтен, наблюдавала се лесна уморяемост и затруднение при концентрация и
изпълняемост на умствени задачи.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответните дружества, като застрахователи по риска „ГО” на водачите на лек
автомобил „Ровър” съответно „Фолксваген“, да му заплатят сумата от 200 000
лв., при условията на раЗ.елна отговорност т.е. по 100 000 лв. от всеки
един от ответниците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
По делото е депозирана допълнителна
искова молба. В срока за допълнителен отговор такъв е депозиран от ответника ЗД
„Б.И.“ АД.
Исковете се поддържа в открито съдебно заседание от адв. О..
Възраженията на ответните дружества се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. С. за първия ответник респ. от
адв. Д., за втория.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен протокол № К-391 на СДВР – отдел
„ПП“, съставен на 17.04.2014 г., се установява, че на същата дата, около 19.20
часа в гр. Н.И. на ул. „И.Д.“ в района на кръстовището с ул. „********“ се е
осъществило ПТП между лек автомобил „Ровър 416 СИ“ с рег. № ********,
управляван от А.Т.П. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********,
управляван от Н.А.Д., от което е пострадал Г.М.Д., пешеходец, с диагноза –
фрактура на лява метакарзална кост на дясно ходило и контузия на мозъка. Като
причини и обстоятелства за ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил „Ровър“,
който се е движил по ул. „И.Д.“ участва в ПТП с извършващия пред него маневра
„завиване наляво“ лек автомобил „Фолксваген“ като вследствие на удара лекия
автомобил „Фолксваген“ отскача и удря намиращия се на тротоара пешеходец Г.Д.,
след което се удря в стена на № 103.
По делото е представен съдебен протокол от 11.06.2015 г. по нохд 537/2015
г. по описа на СРС, 15 състав, в който е обективирано споразумение, от
съдържанието на което се установява, че А.Т.П. е виновен в това, че на
17.04.2014 г. около 19.20 часа в гр. Н.И., при условията на независимо
съпричинителство с Н.А.Д., при управление на МПС – лек автомобил „Ровър 416 СИ“
с рег. № ******** по ул. „И.Д.“ в района на кръстовището с ул. „********“ е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и е реализирал
ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********,
извършващ маневра „завой наляво“ и по непредпазливост причинил на пешеходеца Г.М.Д.
четири средни телесни повреди, изразяващи се в „счупване на черепа, с контузия
на мозъка“, „състояние след възпаление на мозъчните обвивки /менингит/“, „счупване
на първата предходилна кост на стъпалото на десния крак“ и „възпаление на
слуховия нерв двустранно /неврит/“.
По делото е представена присъда №
1113/24.02.2016 г. на СРС, 135 състав по нохд 537/2015 г., с която Н.А.Д. е
признат за виновен в това, че на 17.04.2014 г. около 19.20 часа в гр. Н.И., при
условията на независимо съпричинителство с А.Т.П., при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, в пияно състояние, по ул. „И.Д.“
в района на кръстовището с ул. „********“ е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 25 ал.1 от ЗДвП и е реализирал ПТП с попътно движещия се лек
автомобил „Ровър 416 СИ“ с рег. № ******** и по непредпазливост причинил на
пешеходеца Г.М.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на черепа,
с контузия на мозъка“, „състояние след възпаление на мозъчните обвивки
/менингит/“, „счупване на първата предходилна кост на стъпалото на десния крак“
и „възпаление на слуховия нерв двустранно /неврит/“. Присъдата е потвърдена с
решение от 12.07.2016 г. по внохд 1978/2016 г. на СГС, ІІ въззивен състав, НО и
е влязла в сила.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
ПТП са от действията на водачите с органите на управление като водачът на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ е имал техническата възможност да възприеме
движещия се в лявата лента лек автомобил „Ровър“, да го пропусне, след което да
предприеме маневрата за завиване вляво, а водачът на лек автомобил „Ровър“ е имал
техническата възможност да управлява МПС с максимално разрешената скорост за
движение за района на произшествието.
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена
от вещите лица д-р П.С.П. /неврохирург/ и д-р М.Щ.К. /психиатър/. В заключението
на същата вещите лица са обосновали извод, че ищецът Г.Д. е получил средно
тежка мозъчна контузия, състояща се от контузионно-кръвоизливни огнища в
десните теменен и слепоочен дялове на мозъка, контузионно-кръвоизливно огнище в
лява малкомозъчна хемисфера, натрупване на ликвор /хигром/ под твърдата мозъчна
обвивка двустранно челно-теменно, счупване на лява тилна кост на черепа, счупване
на пирамидата на лява слепоочна кост на черепа с излив на кръв в мастоидните
клетки, изтичане на гръбначно-мозъчна течност /ликвор/от ляв ушен канал,
възпаление на меките мозъчни обвивки /менингит/ като усложнение от счупването
на пирамидата на лява слепоочна кост на черепа и натичането на
гръбначно-мозъчна течност /ликвор/ от лявото ухо, левостранно невросензорно
намаление на слуха до 86, 25 децибела, резултат от счупването на пирамидата на
лява слепоочна кост на черепа, в която е разположен слуховия орган, травматична
епилепсия, резултат от контузионно-кръвоизливните огнища в десните париетален и
темпорален дялове на мозъка, комбиниран отоневрологичен синдром – нарушена
равновесна функция, счупване на първа предходилна кост на дясно стъпало. Обоснован
е извод в заключението за проведено комплексно болнично лечение в рамките на 21
дни, включващо и извършена гипсова имобилизация за срок от 45 дни за счупването
на първа предходилна кост. Вещите лица са посочили, че най-интензивни болки и страдания ищецът е
търпял непосредствено след травмата и по време на болничното лечение. Обоснован
е извод, че фрактурата на предходилната кост е затруднила походката му за
период от 2,5 – 3 месеца. Посочено е в заключението, че две години след
инцидента ищецът е в ясно съзнание, адекватен, със забавена мисловна дейност и
забавени движения, пристъпи на главоболие, двустранно невросензорно намаление
на слуха като намалението на слуха на лявото ухо е трайна последица от
прекараната черепно-мозъчна травма. Посочено е, че след черепно-мозъчна травма
е препоръчително да няма физически натоварвания за срок от три-четири месеца
като на ищеца му е определена 31,5% трайно намалена трудоспособност за срок от
три години / до 01.06.2018 г./. Посочено в заключението е, че вследствие на
черепно-мозъчната травма за ищеца са настъпили промени довели до астенизация на
личността – лесна уморяемост, отпадналост, намалена способност за продължително
физическо и умствено напрежение, повишена раЗ.разнителност и избухливост,
афективна лабилност.
Събрани по делото са и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.Т.П., Н.А.Д. и Ю.Г.Д., син на ищеца,
в съдебно заседание от 27.06.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗ..
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответниците – застрахователи са в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвентите.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителите, при условията на независимо
съпричинителство, е установена от представеното по делото споразумение,
сключено пред наказателния съд съотв. влязлата в сила присъда на РС – София, които
са задължителни за настоящия съдебен състав с оглед нормите на чл. 300 от ГПК и
чл. 413 ал.3 от НПК.
Установено по делото, от заключението на САТЕ, споразумението пред
наказателния съд и присъдата на наказателния съд е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водачите на двата леки автомобила –
«Ровер» и «Фолксваген», изразяващи се в предприетите от тях действия по управление
на автомобилите в нарушение на правилата за движение. При наличните по делото
доказателства не се установяват данни за наличие на поведение на ищеца, с което
същият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което
заявеното възражение за съпричиняване от ответниците, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват и от събраните
гласни доказателства, които съдът цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления, които пресъЗ.ават обективно
състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, притежаващи медико-биологични признаци
на четири средни телесни повреди, настъпилата временна промяна в стереотипа му
на живот, отраженията в емоционалното му състояние, съЗ.аден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗ.. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца; видът и естеството на причинените му увреди; интензитетът на неговото страдание
с оглед понесените от същия тежки травматични увреждания; периодът от време, в
който е бил във временна нетрудоспособност; наличната и към настоящия момент
намалена работоспособност с 31,5 %; появилите се усложнения по повод
претърпяното ПТП, изразяващи се в травматична епилепсия, левостранно
невросензорно намаление на слуха, прекаран менингит и нарушена равновесна
функция; периодът от време за възстановяване; нуждата от продължително лечение
на появилите се вследствие на ПТП епилептични припадъци; промените в
психиатричния статус на ищеца, довели до астенизация на личността респ.
емоционалните преживявания на ищеца, носещи белезите на адаптационно
разстройство справедливо би било да се присъди сума от 140 000 лв., платима по
равно от двамата ответници, при условията на разделна отговорност, а за
горницата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение
N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в
който е заявено искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА. Искането е заявено в преклузивния срок по ГПК, а процесуалното
представителство на ищеца е осъществено на соченото по-горе основание, видно от
представения договор по делото /стр. 180/, поради което са налице
предпоставките за неговото присъждане по този ред. Предвид размерът на
заявените искове и с оглед нормата на чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба 1/2004 г.
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от по 3 530
лв. за всеки един от двата иска по арг. на чл. 2 ал.5 от Наредба 1/2004 г. С
оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав
намира, че това е адекватното възнаграждение за процесуално представителство. Пропорционалната
част от тази сума съразмерно уважената част от исковите претенции възлиза на
сума в размер на по 2471 лв., платима от всеки един от двамата ответника, която
следва да се присъди.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ се следва
сума в размер на припадащата се част от разноските, заявени в депозирания
списък по чл. 80 от ГПК с оглед отхвърлената част от исковете, която припадаща
се част възлиза на сумата от 163, 50 лв. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ответника ЗД „Б.И.“ АД се следват
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В списъка по чл. 80 от ГПК е
заявено искане за присъждане на сума от 6000 лв. – адвокатско възнаграждение и
сумата от 340 лв. – депозити за вещи лица и свидетел. По отношение на заявеното
адвокатско възнаграждение е заявено възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК,
което с оглед цената на исковете, предявени по делото и фактическата и правна
сложност на същите съдът намира за основателно като същото следва да се
определи на сумата от 3 530 лв. с оглед нормата на чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба 1/2004
г., по-изложените по-горе съображения. Припадащият се размер на тези разноски с
оглед отхвърлената част на ищцовата претенция възлиза на сума в размер на 1 161
лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатяг по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в
размер на по 2905 лв., всеки един от двамата, с оглед уважената част от
претенциите.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, със седалище и
адрес на управление:*** и ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплатят на Г.М.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от по 70 000 /седемдесет хиляди/ лв., всеки
един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП, реализирано на 17.04.2014 г. в гр. Н.И., по ул. „И.Д.“, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2014 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля исковете за горницата до пълните им
предявени размери от по 100 000 лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, със седалище и
адрес на управление:*** и ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплатят на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.О.,
адрес: *** сумата от по 2471 лв.,
всеки един от тях, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.М.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. В.О. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК
„О. – К.Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 163, 50 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА Г.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата 1 161
лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, със седалище и
адрес на управление:*** и ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплатят по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6
от ГПК сумата от по 2 905 лв.,
всеки един от двамата – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: