Р Е Ш
Е Н И Е
№ 811
гр.Бургас, 8.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 764 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.Д.А. с ЕГН: **********, чрез пълномощник –
адв. Н. - БАК, с посочен съдебен адрес, срещу Наказателно постановление № 003632/22.10.2019г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал.6
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300,00 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
издадено при нарушаване на процесуалните правила. Пледира се за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. Н. – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган се представлява от юрисконсулт М. и юрисконсулт К., които пледират за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
В писмена защита посочва, че в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения, фактическата обстановка е установена правилно, а АУАН и
НП са издадени от компетентни лица. Развива доводи за съставомерност на
извършеното, като пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 13 – НП е
връчено на жалбоподателя на 14.10.2019г., а жалбата е депозирана по пощата, с
дата на пощенското клеймо 18.10.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На
1.5.2019г. около 9,40 часа на републикански път I-99, км. 20+5, в поска Бургас – Созопол, жалбоподателят
управлявал микробус *** с рег. № ***, с максимална маса от 2300 кг. По същото
време св. М. – инспектори в АПИ, изпълнявал служебните си задължения на
посоченото място. Той спрял за проверка товарния автомобил, като след
извършената справка в електронната система на АПИ се установило, че за
автомобила няма заплатена такса „електронна винетка“. Инспекторите проверили дали
на панорамното стъкло няма залепена хартиена винетка, но такава не се
установила. Свидетелите предложили на водача – жалбоподателя А. да представи
малкия отрязък от хартиения винетен стикер или поне касовия бон от закупуването
на винетката, за да може да се провери дали действително за автомобила има платена
такава и дали тя е в срок. Жалбоподателят не успял да представи нито едни от
поисканите документи, въпреки че инспекторите изчакали около един час. При това
положение актосъставителя преценил, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 139, ал.6, вр. с чл.
179, ал.3 ЗДвП, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 003632. Актът бил предявен на водача, който го
подписал и получил препис от него.
Въз основа на АУАН на 22.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал.6 ЗДвП, поради което и на основание чл.179, ал.3 ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно накзание –„Глоба” в размер на 300 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, по смисъла на чл. 189е, ал.1, вр. с чл. 167а ЗДвП – *** – Началник на Отдел при АПИ, който видно от приложената Заповед № РД-11-29/16.08.2019г. е бил оправомощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ да издава НП за процесното нарушение. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – св.М., видно от приложената Заповед № РД-11-233/28.02.2019г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По
същество няма спор, че пътният участък, по който се е движел микробуса,
управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са
показанията на актосъставителя. Няма спор и че към датата на проверката за
автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“, което се доказва
отново с показанията на служителя на АПИ, както и с приложената извадка от
Електронната система на АПИ, от която е видно, че такава такса към момента на
проверката няма платена. По мнение на съда в процеса се събраха достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че водачът не е
разполагал и с валидна хартиена винетка за управлявания от него автомобил. Това
е така, доколкото видно от показанията на свидетелите – остатъците от фолио по
предното стъкло на автомобила по никакъв начин не са позволявали да се
идентифицира дали действително се касае за винетка, както и каква е нейната
валидност. Жалбоподателят е разполагал с предостатъчно време (включително и в
рамките на настоящето съдебно производство), в които е можел да представи
втория отрязък от винетката или касов бон за закупуването й, като по този начин
да удостовери, че действително има валидна винетка за автомобила. Въпреки това А.
не е представил абсолютно никакви доказателства в подкрепа на твърдението му,
че има валиден винетен стикер. Такива доказателства не са ангажирани и пред
съда, поради което и настоящият състав не споделя доводите на адв. Н. – БАК, изложени
в жалбата. Съдът счита, че остатъците от фолио по предното стъкло на автомобила,
категорично не могат да се приравнят на валидна хартиена винетка, доколкото не
съдържат минимално изискуемите реквизити, които да позволят да се
индивидуализира вида на винетката, срокът й на валидност и МПС, за което е
закупена. Поради тази причина съдът счита, че изводите на АНО за липса на
доказателства за заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и
почиващи на доказателствата по делото. При това положение съдът стига до
следните изводи.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019.), съгласно
която - водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице. Съгласно действалата разпоредба на чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП (изм. и
доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) - за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1.
такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. А
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.7, т. 3 ЗДвП в релевантната редакция,
вр. с ал. 6, т. 1 ЗП – за товарния автомобил, управляван от жалбоподателя,
предназначен за превоз на товари с маса до 3,5 тона – се дължи закупуване на
винетен стикер. Както стана ясно – към дата на проверката такъв валиден стикер
не се доказва да е бил закупен (хартиен или електронна винетка), поради което
правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано под нормата на чл. 179,
ал.3, т. 4 /изм./ ЗДвП (в приложимата редакция), съгласно която - водач, който
управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на
превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е
различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва - при управление на
пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото
на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или
пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с
технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните
превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв. Настоящият
състав следва да отбележи, че след датата на нарушението е настъпила промяна в
редакцията на тази норма, но това не води до извод за „по-благоприятен закон“,
защото задълбоченият прочит и съпоставка на актуалната повеля на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, на която се е позовал АНО и на разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 /изм.
/ЗДвП, налага извод за тяхното сходство, който резултира и в еднаквия размер на
предвидената глоба. Новата редакция на чл. 179, ал. 3 и сл. от ЗДвП цели
единствено унифициране на правната уредба с последващите изменения на Закона за
пътищата. Гореизложените съображения мотивират въззивната инстанция да приеме,
че деянието на жалбоподателя разкрива белезите на административно нарушение
както по старата, така и по новата редакция на ЗДвП, поради което отговорността
му е правилно ангажирана.
Поради
всичко горепосочено съдът намира, че в случая при доказано административно
нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение
наказание. Видно от санкционната норма – размерът на наказанието е фиксиран в
закона, поради което и не може допълнително да бъде намаляван от съда.
В
заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от
същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В
тази връзка съдът напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в
НП, поради което и намира за безпредметно да ги преповтаря.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че
отговорността на жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в
хода на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
издаденото постановление следва да се потвърди изцяло.
Предвид изхода на правния спор искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски е неоснователно. В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното
заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от
80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
003632/22.10.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с което
за нарушение по чл. 139, ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179, ал.3 ЗДвП на И.Д.А. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА И.Д.А. с ЕГН: ********** да заплати на
АПИ гр.София сумата от 80 лв. разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.