Решение по дело №1254/2020 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

22.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

15.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1254

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-154/31.08.2020 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.България № 41, представлявана от кмета Хасан Азис Исмаил, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Община Кърджали, чрез упълномощен адвокат. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.     

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Алтернативно, настоява за намаляване размера на санкцията от 2 000 на 1 000 лв. В наказателното постановление не било записано защо се налагала санкция в такъв размер и какво е мотивирало наказващият орган. Моли на жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2020 г. свидетелите Ц.И. и Д.К. – служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „69852.56.16“, находящ се в имот с № 69852.56.16 в землището на с.Стремци, общ.Кърджали. Язовирът бил собственост на Община Кърджали съгласно Акт за публична общинска собственост № 5475/07.09.2018 г. Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 08-02-153/16.10.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. С предписание под т.2.1 от същия протокол, собственикът на язовира бил задължен да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 27.01.2020 г. Контролните органи установили, че това предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. На 20.02.2020 г. при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, те констатирали, че въздушният откос все още е обрасъл с храстовидна и дървесна растителност. Това затруднявало обхождането и огледа на откоса. Експлоатационното състояние на въздушния откос било същото, каквото е констатирано и при първоначалната проверка, обективирана в протокола от 16.10.2019 г.  Това означавало, че не е изпълнено предписанието дадено с цитирания по-горе Констативен протокол № 08-02-153/16.10.2019 г. По този повод на 09.03.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно за деяние съставляващо неизпълнено на 28.01.2020 г. задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в Община Кърджали на 05.03.2020 г. На 24.08.2020 г. бил предявен на кмета на Община Кърджали, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел - Л.И.. На 31.08.2020 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на Община Кърджали, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Ц.И., Д.К. и З.П., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение от 09.03.2020 г.; Покана за съставяне на АУАН от 02.03.2020 г.; Констативен протокол № 08-02-153/16.10.2019 г.; Констативен протокол № 08-02-29/20.02.2020 г.; Заповед № А-601 от 18.09.2019 г. на председателя на ДАМТН; Заповед № А-5 от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН; Акт за публична общинска собственост № 5475/07.09.2018 г.; Скица на поземлен имот № 15-623601/31.08.2018 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

С обжалваното наказателно постановление на Община Кърджали е наложено административно наказание за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,  предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на Община Кърджали е било дадено предписание относно язовир „69852.56.16“, находящ се землището на с.Стремци, общ.Кърджали, а именно да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос, което Общината като собственик на язовира и адресат на предписанието не е сторила в определения срок до 27.01.2020 г. Правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 28.01.2020 г., тъй като към тази дата не е била премахната храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос на язовира, а дадения с предписанието краен срок за това бил 27.01.2020 г. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не са представени и доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административно наказателното преследване.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не се установи да са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН. Същият е бил надлежно предявен на кмета на Община Кърджали, но той е отказал да го подпише и получи, което обстоятелство е надлежно удостоверено с подпис на свидетел с отбелязани в акта име и точен адрес, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Прочее, и самият процесуален представител на наказващия орган е поискал минимално юрисконсултско възнаграждение. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.

Така мотивиран, Съдът

                                             Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-154/31.08.2020 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.България № 41, представлявана от кмета Хасан Азис Исмаил, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1 000 лв.

ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.България № 41, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

                                  

 

                                              Районен съдия: