РЕШЕНИЕ
№ 15584
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110122526 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответника съответно за сумата в размер на 3974,70 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ************************************, абонатен номер
***********, сумата в размер на 11,74 лв. – главница, представляваща неплатена цена за
услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
21.11.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 778,42 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 01.11.2023 г., и сумата в
размер на 2,36 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г.
Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за
наличието на облигационно отношение, по силата на което Ю. П. Ц. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди в имот с аб. № ***********. Счита, че същата се явявала
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ****************************. В
качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е
упражнила правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил
обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за
имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима
съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за
горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в
която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с *************, поради което е
1
дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената
стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за
лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените
искове. Поддържа, че във фактурите, с които ищецът обосновава своето вземане, не са
посочени изразходваните стойности на топлинната енергия, нито че има данни потребителят
на топлинна енергия да е уведомен за тяхното издаване. Възразява, че стойностите,
посочени в приложеното доказателство по т. 6, не съответстват на сумите по двете общи
фактури. Счита, че не са налице данни ответникът да има качеството на собственик или
ползвател на топлоснабдения имот. Оспорва дължимостта на претендираните суми за
периода от м. 05.2020г. до 21.11.2020г., тъй като последните са погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът Ю. П. Ц., редовно призован, се представлява от
назначения и особен представител – адвокат Г., който поддържа отговора на исковата молба
и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ***********, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест
на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 63926/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от
ГПК.
От приетата на л.121 от досието по делото Заповед № А-0-08-3093 от 13.11.1980г., се
установява, че процесният имот, представляващ апартамент 90 и находящ се в
************************** е предоставен в обезщетение на Ю. П. Ц., като посочената
заповед в тази връзка кореспондира с приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от
която се установява, че имота е деклариран от данъчнозадължено лице – ответницата.
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес –
****************, обективирано в протокол от 23.09.2002г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с ТАЕС
2
**********************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение, като списъка за ап.90 е подписан от
ответника, обстоятелство, което не е оспорено в хода на производството. Влязлото в сила
решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го
подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни
собственици. Въз основа на решението е сключен Договор от 23.05.2003г. за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ с *******************, приет по делото, като
обстоятелството, че ******************* извършва услугата и към днешна дата се
установява и от изслушаната по делото СТЕ.
Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца – „********“ *** е извършвало услугата дялово разпределение след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ответницата не е
осигурила достъп до имота, като това обстоятелство е удостоверено в протоколи за
неосигурен достъп, приети на л.85 до л.88 от досието по делото. Експертизата установява, че
в имота не е имало монтирани отоплителни тела, съответно монтирани
топлоразпределители. Констатирано е служебно изчислена топлинна енергия, отдадена от
щранг лира в банята, както и че в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на
водомер за топла вода, разходът за топла вода е изчислен на два броя потребители при
норма от 140 литра на потребител на едно денонощие. Установен е отопляем обем на имота
от 228 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като вещото
лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по
чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е
начисляване на топлинна енергия по две пера – БГВ и по перо сградна инсталация, като по
перо сградна инсталация е начислена сума в размер на 547,97 лева и сумата от 3885,46 лева
за топла вода, или общо сумата от 4433,44 лева, след изравняване. Установено е приспадане
на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две
години, съгласно ЗИ на топломера в АС.
Изслушата ССчЕ установява, че по прогнозни данни са начислени суми в общ размер
от 2234,81 лева, от които за сградна инсталация сумата от 409,42 лева и за БГВ сумата от
1825,39 лева, като след изравняване е формирана сума за плащане от 3974,70 лева.
Установено е задължение и за заплащане на такси за дялово разпределение в общ размер от
11,74 лева, за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г., като мораторната лихва, изчислена върху
сумата от 3974,70 лева е в размер от 769,04 лева, за периода от 15.08.2021г. до 01.11.2023г. , а
върху сумата от 11,74 лева в размер от 2,34 лева, за периода от 15.09.2021г. до 01.11.2023г.
Вещото лице е установило и плащане на сума от 31,86 лева за топлинна енергия по
прогнозни данни за м.05.2020г., осчетоводено с дата 16.07.2020г., като същото датира от
преди подаване на исковата молба в съда и е съобразено от ищеца преди завеждане на
исковата молба.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
3
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е бил собственик на процесния
имот в рамките на процесния период – м.05.2020г. до 30.04.2022г., поради което именно той
е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото е постъпила
молба с вх. № 209947/16.06.2025г. от трето за спора лице – Д.В. П., в която се твърди, че П. е
призната за собственик на имота на основание наследствено правоприемство по завещане,
като е представен нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот
придобит по завещание от дата 11.06.2025г. Следва да се подчертае, че това писмено
доказателство не е прието по делото в хода на съдебното дирене, поради което не следва да
бъде обсъждано по същество. Самият ответник в противовес с изложеното в молбата за
признаване на задължението и готовност за плащане, с молба с вх. № 218789/23.2025г.
посочва, че плащания по процесното задължение не са извършени. Също така следва да се
подчертае, доколкото се извеждат индикации за наследство по универсално завещание, че на
основание чл.226 от ГПК при правоприемство в процеса делото следва своя ход между
първоначалните страни, като по правилото на чл. 226, ал.3 от ГПК постановеното решение
съставлява присъдено нещо и по отношение на приобретателя. По делото няма данни които
да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно
ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно
предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към
процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в
производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в
производството.
По изложеното ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по така
предявените искове.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
4
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация,
която в случая съдът намира, че е правилно начислена.
В чл.52, ал.8 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването е уредено
правилото, че в случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7, или
последваща проверка установи, че индивидуалният водомер е повреден, за имота му се
разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т.2 или на т. 7.3.1 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от същия нормативен акт. Съгласно текста на чл.69, ал.2 от
Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя: 1. по
показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от
сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани
индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т.
4; 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане. При неосигурен съгласно протоколите, приети по делото достъп до имота, то
законосъобразно ищецът е начислил процесните суми за БГВ по правилото на чл. чл.69, ал.2
от наредбата. Протоколите за неосигурен достъп са частни свидетелстващи документи, които
удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно значение, относими към спора. Даден
им е вид, че са подписани от потребител, собственик на имот в СЕС, поради което при
неоспорване на автентичността им те обвързват съда да приеме за верни удостоверените с
тях факти на основание чл. 180 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е релевирано правопогасяващо възражение за давност. С
оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно
цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на ******************* към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на
*********************** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането
за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на дата 21.11.2023г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания ще са погасени по давност, ако се претендират преди дата 21.11.2020г. Началото на
процесния период е от м.05.2020г., като задължението за м.05.2020г. е станало изискуемо на
15.07.2020г. и от когато започва да тече давността /чл. 114 от ЗЗД/. Следователно
задълженията са погасени по давност за периода от 01.05.2020г. до м.09.2020г., тъй като
задължението за м.10.2020г. става изискуемо на 15.12.2020г. и даността за него изтича на
5
15.12.2023г., а преди това тя е прекъсната /заявлението е подадено на 21.11.2023г./.
Съответно досежно изискуемостта съдът приема, че задълженията стават изискуеми на
съответните падежи, а не на падежите по общите фактури, доколкото общата фактура не
новира задължението, то не губи периодичния си характер и съответно давността започва да
тече от падежа на всяко задължение /помесечно/, като в тази връзка съдът се консолидира с
вещото лице, изготвило ССчЕ. Така погасената по давност сума според изслушаната ССчЕ
възлиза на сумата от 783,86 лева, съответно иска за главница за отопление на имота следва
да бъде уважен до размера на сумата от 3190,84 лева, а за сумата от 783,86 лева,
представляваща разликата нед уважената сума от 3190,84 лева до размера на пълно
предявената от 3974,70 лева, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между *********************** и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Сумата не е в погасителна давност, съгласно
мотивите на съда, изложени по-горе, размера й е установен, като е установена и по
основание. Следователно иска за главница за такси за дялово разпределение следва да бъде
уважен до пълно предявения размер от 11,74 лева, за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г.
Иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 2,36 лева, за периода от 15.09.2021г. до 01.11.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана на ответника, поради
което не може да се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на
задължението за главница за такси за дялово разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира за
основателен. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., действаща през процесния период в
горепосочените ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45
дневен срок от датата на възникване на задължението, а това е момента на издаване на обща
фактура ********** от 30.06.2021г., като задължението по фактурата, като срочно става
изискуемо на 15.08.2021г., от когато се претендира за присъждане и лихвата. Следва да се
подчертае, че при срочност на задължението не е нужно изпращане на покана за заплащане
на главничното задължение за отопление на имота. Така този иск следва да бъде уважен до
размера на сумата от 581,66 лева, за периода от 15.08.2021г. до 01.11.2023г., а за сумата от
196,76 лева, представляваща разликата над уважената сума от 581,66 лева до размера на
пълно предявената от 778,42 лева, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Разноски се претендират за присъждане единствено от ищеца. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 115,37 лева, с оглед
уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е заплатил разноски, като
следва: 95,35 лева за държавна такса, 650,00 лева за изготвяне на експертизи, сумата от
776,72 лева – депозит за особен представител, като на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Или общо разноски в размер
на 1622,07 лева. Така на ищеца съобразно уважената част от исковете в исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер на 1287,61 лева.
6
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
*******************, ЕИК ********** срещу Ю. П. Ц., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Ю. П. Ц. дължи на
*******************, сумата в размер на 3190,84 лева. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в *************************************, абонатен
номер ***********, сумата в размер на 11,74 лв. – главница, представляваща неплатена цена
за услугата дялово разпределение, за периода от м.07.2021 г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.11.2023г. до окончателното плащане, сумата в размер на 581,66 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до
01.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота за сумата от 783,86
лева, представляваща разликата над уважената сума от 3190,84 лева до размера на пълно
предявената от 3974,70 лева, за периода от м.05.2020г. до м.09.2020г., иска за сумата в
размер на 2,36 лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода
от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г. и иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота за сумата от 196,76 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 581,66 лева до размера на пълно предявената от 778,42 лева, и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение от 11.12.2023г. в производството по ч.гр.д. № 63926/2023г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Ю. П. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *******************, ЕИК
**********, сумата в размер на 115,37 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. П. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *******************, ЕИК
**********, сумата в размер на 1287,61, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца ******************* – ***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7