Решение по адм. дело №1450/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 124 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Е. Б. Ц. с [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], етаж 3 чрез адвокат Б. Л. от АК – София, против заповед № ЧР-09-321/22.07.2025 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

Със заповедта, на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, заемал длъжността старши експерт във Военен клуб – Бургас в отдел „Военни клубове“ в Териториална дирекция – Бургас в главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, с ранг V-ти старши, считано от 07.08.2025 година (лист 41).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се неспазване на чл. 333 от Кодекса на труда КТ), приложим съгласно решение от 09.03.2017 година на Съда на Европейския съюз по делото С-406/15, постановено във връзка с преюдициално запитване от ВАС. Поддържа, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Иска се съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представя преписката. Иска присъждане на разноски.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът установи следното.

Със заповед № ЧР-09-465/17.04.2009 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на М.“, на основание чл. 9 ал. 1, чл. 12 и чл. 15 от ЗДСл жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжността „главен експерт“, с ранг ІV-ти младши в сектор „Координация социално обслужване“ в отдел „Социални проекти“ в дирекция „Социални програми“ в Изпълнителна агенция „Социални дейности на М.“ за определен срок за заместване до завръщане на титуляра на длъжността, считано от 17.04.2009 година (лист 9).

Със заповед № ЧР-09-470/22.04.2009 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на М.“, на основание чл. 82 ал. 1 и чл. 12 от ЗДСл жалбоподателят е преназначен на длъжност старши експерт в ЦИСО – Бургас в сектор „Центрове за индивидуално социално обслужване“ в отдел „Социално обслужване“ в Териториална дирекция – Бургас в Главна дирекция „Управление на социалните дейности“ в Изпълнителна агенция „Социални дейности на М.“, с ранг ІV-ти младши, считано от 27.04.2009 година (лист 9 страница 2).

С постановление № 54/01.04.2010 година на Министерския съвет Изпълнителна агенция „Социални дейности на М.“ е преименувана в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ като служебните правоотношения на служителите са запазени.

Съгласно утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-762 на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, в сила от 08.02.2021 година във Военен клуб – Бургас има шест броя длъжности: един главен експерт, един старши експерт и четири специалисти (лист 123), а общата численост на персонала в специализираната администрация в Главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ е 271 щатни бройки (лист 90 – 125).

С влязло в сила на 21.12.2022 година експертно решение № 91779 от заседание № 193/09.11.2022 година, издадено от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, на Е. Б. Ц. е определена 100 % намалена трудоспособност за срок от три години (лист 7 страница 2).

На 07.04.2025 година до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е изготвена докладна записка с изх. № 4034/07.04.2025 година от главния директор на главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“, с която във връзка с предстоящ нов устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и ново длъжностно разписание е направено предложение длъжността старши експерт във Военен клуб – Бургас, отдел „Военни клубове“, Териториална дирекция – Бургас да бъде съкратена и функциите на съкратената длъжност да се изпълняват от главен експерт във Военен клуб – Бургас, отдел „Военни клубове“, Териториална дирекция – Бургас, както и да се разкрие длъжност „главен експерт“ в отдел „Почивно дело“ в Териториална дирекция – Пловдив (лист 52).

С постановление № 102 от 23.06.2025 година (ПМС № 102) е изменен и допълнен Устройственият правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, приет с постановление № 132 на Министерски съвет от 2016 година, като съгласно § 7, Приложение № 1 към чл. 11 ал. 3 се изменя като общата численост на специализираната администрация в Главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ става 263 щатни бройки (лист 73 – 81).

Съгласно утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-866 на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, в сила от 05.07.2025 година във Военен клуб – Бургас има пет броя длъжности: един главен експерт и четирима специалисти, а общата численост на персонала в специализираната администрация в Главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ е 263 щатни бройки (лист 162 – 210).

На 07.07.2025 година на основание чл. 106 ал .1 т. 2 от ЗДСл, във връзка с ПМС № 102/23.06.2025 година за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ № БМ-886, в сила от 05.07.2025 година, до Е. Ц. е отправено предизвестие № Ц-119 от 07.07.2025 година за прекратяване на служебното му правоотношение с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на получаване на предизвестието. Същото е получено от жалбоподателя на 07.07.2025 година (лист 42).

На 22.07.2025 година изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е издал оспорената в настоящото производство заповед № ЧР-09-321/22.07.2025 година, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл и връчено предизвестие на служителя № Ц-119/07.07.2025 година, във връзка с ПМС № 102/23.06.2025 година за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ № БМ-886, в сила от 05.07.2025 година, е прекратено служебното правоотношение с Е. Б. Ц., считано от 07.08.2025 година. Заповедта е получена от жалбоподателя на 25.07.2025 година (лист 41).

С жалбата от жалбоподателя е представена длъжностна характеристика за длъжност „старши експерт“ във Военен клуб – Бургас в отдел „Военни клубове“ в Териториална дирекция – Бургас в главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ (лист 5).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна (адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от административния акт), имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ - орган по назначението по смисъла на чл. 10 т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

Спазена е установената в чл. 108 ал. 1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на служебното правоотношение, като в заповедта изрично е посочено правното основание за прекратяване – 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл, дължимите обезщетения – на основание чл. 61 от ЗДСл обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 година в размер на седем дни и придобития ранг на държавна служба – V ранг.

Спазено е и изискването на чл. 106 от ЗДСл за отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Предизвестието е отправено до жалбоподателя на 07.07.2025 година (лист 42), а служебното правоотношение е прекратено, считано от 07.08.2025 година.

Неправилно е приложен, обаче, материалният закон.

Правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Ц. е чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл.

Съгласно тази разпоредба, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността.

Легална дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в чл. 2 ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според посочената разпоредба „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно това определение, основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са две: (1) нормативно определена позиция, (2) изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед на това следва, че когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1 т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат налице кумулативно.

Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2 ал. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 10 т. 7 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, т.е. в компетентността на административния орган е да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността и, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите.

Съгласно утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-762 на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, в сила от 08.02.2021 година, във Военен клуб – Бургас има шест броя длъжности: един главен експерт, един старши експерт и четири специалисти (лист 123).

С постановление № 102 от 23.06.2025 година е изменен и допълнен Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, като с § 7, Приложение № 1 към чл. 11 ал. 3 се изменя като общата численост на специализираната администрация в Главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ е определена на 263 щатни бройки. Съответно на постановлението, съгласно утвърдено от министъра на отбраната ново длъжностно разписание на агенцията, в сила от 05.07.2025 година, във Военен клуб – Бургас има пет броя длъжности: един главен експерт и четири.

С влизане в сила на новото длъжностно разписание се установява действително извършено съкращение на щат във Военен клуб – Бургас - на длъжността „старши експерт“, заемана от жалбоподателя. С оглед на изложеното се налага извод, че е било налице материалноправното основание за прекратяване на служебното отношение с Е. Ц., поради „съкращаване на длъжността“.

Основателни са, обаче, доводите на жалбоподателя за приложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда. В случая следва да се съобрази възприетото в Решение на СЕС от 9 март 2017 година по дело C-406/15, отправено по административно дело № 12369/2014 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение (Решението).

Съгласно чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2 (съкращаване на щата), 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Според т. 1 от Решението, член 7 § 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство.

Според т. 2 от Решението, в хипотезата, при която член 7 параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Предвид изложеното в Решението, настоящият състав приема, че установения в националното право чрез Кодекса на труда и Наредба № 5 от 20.02.1987 година диференциран подход към закрилата на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, спрямо тези работещи по служебно такова (държавни служители), но страдащи от идентични с посочените в чл. 1, ал. 1, т. 1 - т. 6 от Наредбата заболявания, поставя лицата в служебно правоотношение в неравно, по – неблагоприятно, положение спрямо тези работещи по трудово правоотношение. В този смисъл решение № 1248 от 12.02.2025 година на ВАС по адм. д. № 7262/2024 година, II о, решение № 5818 от 2.06.2023 година на ВАС по адм. д. № 133/2023 година, II о., решение № 10238 от 14.11.2022 година на ВАС по адм. д. № 5081/2022 година, V о и др.

В тази връзка в чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. са разписани заболяванията, при които работниците и служителите могат да се ползват от особената закрила по чл. 333 ал. 1 от КТ. В случая по отношение на жалбоподателя е установено по съответния нормативно предвиден ред с представеното ЕР на ТЕЛК № 91779 от заседание № 193 от 09.11.2022 година, че страда от заболяване (хипертонична болест, застойна сърдечна недостатъчност), попадащо в обхвата на т. 1 на чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5/1987 година (исхемична болест на сърцето). След като заболяването на жалбоподателя е измежду изброените в чл. 1 от Наредба № 5/1987 година и той би ползвал особената закрила на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, ако работеше по трудово правоотношение, то неприлагането на тази разпоредба само защото той заема длъжността си по служебно такова, би нарушило принципа на равнопоставеност.

Извършеното съкращаване на щата в ответната администрация, при което е съкратена длъжността на жалбоподателя и служебното му правоотношение е прекратено - без изрично разрешение от съответната инспекция по труда, е незаконосъобразно. Жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед - да се отмени.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1960 лева за заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане (лист 18, 265 - 266).

Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЧР-09-321/22.07.2025 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ да заплати на Е. Б. Ц. с [ЕГН], сумата от 1960 (хиляда деветстотин и шестдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.